№ 479
гр. Дупница, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510100122 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Д. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу: 1. Т. П. П., ЕГН:
**********, 2. М. И. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, 3. С. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: ***, 4. И. Б. Г., ЕГН: **********, и 5. Е. Й. Г., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност на 61/710 /шестдесет и една седемстотин и десети/ идеална част от Урегулиран
поземлен имот № XX-291 /парцел двадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет
и първи/, в квартал 30 /тридесети/ по действащия регулационен план на с. Пороминово, общ.
Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична, дворищна регулация и
кадастрален план № 1746/03.06.1987г. с урегулирана площ за целия парцел от 710.00
/седемстотин и десет/ квадратни метра, при граници и съседи на парцела: улица с осеви
точки 6 - 14 / шест, четиринадесет/, урегулиран поземлен имот № XIX-291 /парцел
деветнадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, край на регулация и
№ XXI-293 /парцел двадесет и първи, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и
трети/, ведно с построената в северозападната част на парцела масивна сграда със застроена
площ от 35.00 /тридесет и пет/ квадратни метра, ползвана за селскостопански нужди.
За собствената си идеална част от гореописания парцел и сграда, ищецът твърди, че
не притежава документ за собственост, но ги владее от 2011г., до момента, а преди него ги
владял баща му И. Г. Ц. от 1960г. до 2011г., когато починал, като процесната сграда е
построена през 1989г. от двамата.
1
Ищецът и неговият баща владеели и ползвали 61.00 /шестдесет и един/ квадратни
метра от северната част на парцела, отразени на приложеното към исковата молба
геодезическо заснемане, и в част от същите изградили и описаната масивна сграда.
Гореописаните 61.00 /шестдесет и един квадратни метра/ върху които ищецът и
преди него баща му осъществявали фактическа власт, попадат изцяло в Урегулиран
поземлен имот № ХХ-291, в квартал 30 по действащия регулационен план на с.Пороминово,
общ.Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична, дворищна регулация и
кадастрален план № 1746/03.06.1987 г. и граничат: от север — с улица, от изток — с празно
дворно място, част от Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, от юг - с празно дворно място
част от Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, от запад - с празно дворно място част от
Урегулиран поземлен имот № ХХ-291.
Собствеността върху гореописаният имот и сграда, ищецът придобил по следния
начин: баща му бил собственик на основание давностно владение и владеел имот пл.№281
/двеста осемдесет и първи/ по регулационният план на с.Пороминово, одобрен със Заповед
№6464/02.11.1921 г. действал до 03.06.1987 г., когато е влязъл в сила сега действащият
регулационен план на с.Пороминово. Като собственик на гореописаният имот пл.
№281/двеста осемдесет и първи/, по предходния регулационен план на село Пороминово,
същият приживе обработвал имота, в част от който бил посадил и лозе.
Процесните 61.00 /шестдесет и един/ квадратни метра, някъде от 1960г. са оградени с
ограда от „жив плет“ и тЕ. мрежа откъм пътя и от тогава бащата на ищеца осъществявал
фактическа власт върху тях, като ги считал за негови собствени. С влизане в сила на
03.06.1987 г. на сега действащия регулационен план на с. Пороминово, част от имот пл.
№281/двеста осемдесет и първи/, бил отреден и се разделил от улица, съществуваща към
момента, друга част от него била придадена към процесния Урегулиран поземлен имот №
ХХ-291 /парцел двадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, а
останалата част била придадена към собствения на ищеца Урегулиран поземлен имот № IX-
327 /парцел девети, имот планоснимачен номер триста двадесет и седми/, в който си
построил къща.
След влизане в законна сила през 1987 г. на действащия регулационен план на
с.Пороминово, баща му продължил да владее 61.00 квадратни метра от новообразувания
процесен Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, явно, непрекъснато и необезпокоявано.
През 1989 г. ищецът, баща му и сестра му се разбрали, че процесният имот, след смъртта на
бащата на ищеца, ще остане в собственост на ищеца. Именно и поради това ищецът, с
помощта на баща си, построил стопанската сграда през 1989г. в процесния имот, в която до
2000г. баща му отглеждал животни. Сградата представлява масивна стопанска постройка с
изцяло бетонни стени и дървена покривна конструкция, покрита с азбестови покривни
платна. След 2000г. бащата на ищеца, а след смъртта му-ищецът, използвали сградата за
склад, като оградата от „жив плет“, след построяването на сградата, през годините се
саморазрушила. След смъртта на баща му през 2011г., ищецът продължил да владее
гореописаните 61.00 /шестдесет и един/ квадратни метра от процесния недвижим имот и
2
процесната сграда, явно непрекъснато и необезпокоявано.
За гореописаните 61.00 квадратни метра, представляващи „придаваемо място“ към
Урегулиран поземлен имот № ХХ-291, на ищеца и/или на баща му не е изплащано
дължимото обезщетение според разпоредбите на § 6, ал.5 от ПР на ЗУТ. Тъй като и след
влизане в законна сила на действащия регулационен план на с.Пороминово през 1987 г.
баща му, а след смъртта му-ищецът, продължил да владее собствените си 61.00 квадратни
метра от УПИ № ХХ-291, според разпоредбите на § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ,
действащият регулационен план на с. Пороминово не е приложен по отношение на
гореописаните 61.00 квадратни метра и те са собственост на ищеца, тъй като
отчуждителното действие на регулационния план, приет при условията на ЗТСУ е отпаднало
с изтичане на шестмесечния срок, установен с разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Никога първите трима ответници или праводателите им не са оспорвали
собствеността на ищеца и баща му за гореописаните 61.00 от УПИ № ХХ-291 и изградената
в него масивна стопанска сграда, ползвана за обор от 1990 г. до 2000 г., а след това за склад.
Преди около два, три месеца последните двама ответници по иска заявили на ищеца,
че са закупили УПИ № ХХ-291 и той трябва да премахне сградата, построена в парцела, на
което ищецът се противопоставил. Установил, че последните двама ответници са закупили
от първите трима ответници целия УПИ № ХХ-291 с Нотариален акт за покупко-продажба
№ 136, т.ІІІ, рег.№ 4814, дело №512/2021г., изповядан от нотариус С. С., но не са закупили
сградата. Първите трима ответници са се легитимирали като собственици с Нотариален акт
за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том I, дело №53/24.01.1994г., издаден от С.
М.-нотариус при ДРС. При проверка ищецът установил, че в ОС3 - Кочериново липсва
цитираното в горния нотариален акт Решение №1328/19.03.1993г. изд. от Поземлена
комисия - Кочериново, послужило като основание за издаването му. Липсват и
удостоверение и скица по чл.13 от ППЗСПЗЗ за осъществяване на процедурата за
възстановяване на имота по ЗСПЗЗ. В цитираният нот. акт от 1994 г. не е записано, че
бившата ПК - Кочериново е издала и второ възстановително решение на първите трима
ответници или наследодателите им, което да има силата на документ за собственост.
Ищецът счита, че издаденият на първите трима ответници нот. акт през 1994 г. е
незаконосъобразно издаден, доколкото не е спазена процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за
възстановяването на имота, а освен това, според разпоредбата на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ,
след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите
в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. С оглед на това, счита, че
сега действащият регулационен план на с. Пороминово, приет през 1987 г. при действието
на ЗТСУ /отм./ не е приложен по отношение на него, или баща му, доколкото не им е
заплащано обезщетение за придаваемите се към УПИ № ХХ-291 техни собствени 61.00
квадратни метра, които ищецът и баща му владеят от 1960 г. до момента, заедно с
изградената в тях сграда, построена през 1989г., поради което действието на плана по
3
отношение на тях е отпаднало и ищецът е собственик на процесното място и сграда и на
основание § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
С оглед гореизложеното, ищецът счита, че първите трима ответници не са придобили
валидно собствеността върху процесния имот, тъй като за издадения през 1993 г.
нотариален акт на праводателите им, не е спазена процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за
възстановяване по реституция и за издаването му, а същевременно бащата на ищеца владеел
собственият си процесен имот от 1960 г. до смъртта си през 2011 г., заедно с построената в
него през 1989 г. сграда, след което ищецът продължил да ги владее до момента.
Позовавайки се на гореописаният нотариален акт от 1993г., без да са собственици на
процесиите идеални части и сграда, с Нотариален акт за покупко-продажба № 136, т.ІІІ, рег.
№ 4814, д.№512/2021 г. изповядан от нотариус С. С., първите трима ответници са продали
гореописаните идеални части от парцела, без сградата, на последните двама ответници.
Последните двама ответници не са придобили валидно процесния имот, тъй като са го
закупили от несобственици и сдЕ.та не е породила желания транслативен ефект по
отношение на действителният собственик на 61.00 квадратни метра от УПИ № ХХ-291-
ищеца по делото.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците правото му на собственост върху 61/710
/шестдесет и една седемстотин и десети/ идеална част от Урегулиран поземлен имот № XX-
291 /парцел двадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, в квартал 30
/тридесети/ по действащия регулационен план на с. Пороминово, общ. Кочериново, обл.
Кюстендил, утвърден със Заповед за улична, дворищна регулация и кадастрален план №
1746/03.06.1987г. с урегулирана площ за целия парцел от 710.00 /седемстотин и десет/
квадратни метра, при граници и съседи на парцела: улица с осеви точки 6 - 14 / шест,
четиринадесет/, урегулиран поземлен имот № XIX-291 /парцел деветнадесети, имот
планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, край на регулация и № XXI-293 /парцел
двадесет и първи, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и трети/, ведно с
построената в северозападната част на парцела масивна сграда със застроена площ от 35.00
/тридесет и пет/ квадратни метра, ползвана за селскостопански нужди.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва
изцяло предявения иск, като неоснователен. Ответниците не оспорват, че бащата на ищеца е
построил в собствения им имот плевня през 1989г., но сочат, че същата е построена
незаконно, няма строителни книжа, не представлява търпим строеж и подлежи на
премахване. Ответниците твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на
Решение № 1328/19.03.1993г., издадено от ПК-Кочериново, въз основа на него е съставен и
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том I, дело
№53/24.01.1994г., по описа на С. М.-нотариус при ДРС. Оспорват твърдението на ищеца, че
владее процесната част от имота, като твърдят, че владеят и ползват същия, считано от
1993г., когато им е възстановен с решение на ПК-Кочериново, а в последствие са се
снабдили и с констативен нотариален акт.
4
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том І, дело № 53/24.01.1994г., съставен от С. М.-нотариус
при ДРС, С. Х.а П. и И. М.ев П. са признати за собственици по наследство и давност на
следните имоти: 1.„Парцел ХІХ от имот планоснимачен номер 291 в квартал 30 по плана на
с. Пороминово, с урегулирана площ от 690 кв.м., при съседи: улица, наследници на М. П. и
Стоил Г.“ и 2. „Парцел ХХ от имот с планоснимачен номер 291 в квартал 30 по плана на с.
Пороминово, целият от 710 кв.м., при съседи: урлица, край на регулацията, наследници на
М. П. и И. Шалев.“.
При съставянето на нотариалния акт е представено Решение № 1328/19.03.1993г. на
поземлена комисия при общ. Кочериново, копие от което е представено с отговора на
исковата молба и прието като доказателство по делото, и с което е възстановено правото на
собственост на наследници на М. И. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на следните имоти: „Лозе от 980 кв.м., 3-та категория, находящ се в строителните
граници на с. Пороминово“. Представено е и удостоверение за наследници №
71/19.08.1993г., видно от което И. М.ев П. (син) и С. Х.а П. (съпруга) са наследници по
закон на М. И. П..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том ІІІ, рег.
№ 4184, дело № 512/16.09.2021г. по описа на С. С.-нотариус с район на д-вие ДРС, Т. П. П.,
М. И. П., С. И. Г. (всички като законни наследници на И. М.ев П., починал на 25.07.2006г.)
и С. Х.а П., са продали на И. Б. Г. следните недвижими имоти: А. „УПИ № ХІХ-29, попадащ
в квартал 30 по регулационния план на с. Пороминово, улична и дворищна регулации и
кадастрален план, утвърдени със заповед № 1746/03.06.1987г., с урегулирана площ от 690
кв.м., при съседи: улица, заключена между осови точки 6-14, УПИ № ХVІІІ-290 и УПИ №
ХХ-291, и Б. „УПИ № ХХ-291, попадащ в квартал 30 по регулационния план на с.
Пороминово, улична и дворищна регулации и кадастрален план, утвърдени със заповед №
1746/03.06.1987г., с урегулирана площ от 710 кв.м., при съседи: улица, заключена между
осови точки 6-14, УПИ № ХІХ-291, край на регулацията и УПИ ХХІ-293“.
От заключението на вещото лице по назначена и изслушана по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесната сграда и описаната в исковата молба
прилежаща й площ попадат в ПИ 294 по плана от 1921г.; в ПИ 292 и ПИ 293 по
кадастралния план от 1987г.; УПИ ХХ-291, кв. 30 по действащия регулационен план от
1987г., ПИ 292 по кадастралния план, одобрен със заповед № РД-01-05-9/13.01.2022г.
Вещото лице е представило Приложение №1 към експертизата (на л.108 от делото), от което
се установява местонахождението на описаната в исковата молба сграда и прилежаща й
площ съобразно предходния и сега действащия план на с. Пороминово. Около постройката
не съществува ограда. От извършените справки в общ. Кочериново не е установено
наличието на документи за уреждане на регулационните сметки между УПИ ХХ-291, в кв.
30 и съседните му урегулирани имоти. В общ. Кочериново е налице Решение №
5
1328/19.03.1993г., описано в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ №
8, том І, дело № 53/24.01.1994г., съставен от С. М.-нотариус при ДРС, но липсва преписката
по неговото издаване.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Б. С. К., В. В. Т., С. Г. С. и К. С.а Ш..
Свидетелите К. и Т. дават показания, че спорният имот е представлявал лозе,
заградено с мрежа и колове, а стопанската постройка била построена през 1990 г. от ищеца и
баща му. Бащата на ищеца ползвал стопанската постройка до 2011г., когато починал, като
отглеждал в нея кози. След това постройката се ползвала от ищеца за съхранение на дърва за
огрев и багаж. Лозята ги няма отдавна в имота, от повече от 12-13г. Не знаят за спорове
относно ползването на стопанската постройка.
Свидетелят С. дава показания, че целият имот, с площ от около 700 кв.м. е бил лозя.
В северозападната част била построена плевня от И. Ц., преди повече от 20 години, който,
докато бил жив, гледал вътре кози. След смъртта на И. Ц. постройката стои празна и се
руши, почти е паднала. Преди да се построи постройката, лозята са ползвани от И. П..
Между И. П. и И. Ц. е имало спорове относно построяването на плевнята, защото целият
имот е бил собственост на И. П., който е стопанисвал лозята.
СвидетЕ.та Ш., която е непосредствен съсед на процесната стопанска постройка, дава
показания, че постройката е застрашена от самосрутване и е опасна. СвидетЕ.та живее
непосредствено до имота, в който е построена стопанската постройка от 1977г. и знае, че
това е наследствен имот на С., И. и М. П.и, като е стопанисван само от тях. И. П. и И. Ц.
имали спорове относно стопанската постройка, като И. казвал на И. да премахне
постройката и да си изгради плевня в собствения си имот, от другата страна на улицата.
Според свидетЕ.та никой не се грижи за постройката, тя може да рухне всеки момент.
Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те
не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в
гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо,
с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато
правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права
върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика.
В случая предявеният иск е допустим, тъй като между страните е налице спор
относно собствеността върху процесната площ от 61 кв.м., част от целия УПИ ХХ-291 в кв.
30 по действащия рег. план на с. Пороминово, и построената в него стопанска постройка без
строителни книжа. Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност върху
построената стопанска постройка и прилежащата й площ, като към своето владение е
присъединил и владението на своя праводател-починалият му баща И. Г. Ц., за който се
6
твърди, че владее процесната площ от 1960г., а е изградил върху нея стопанска постройка
през 1989г.
Разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ, който е в сила от 1.VI.1973 г., не допуска
придобиването по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели.
Чл. 181, ал. 1 ЗТСУ запазва действието на изтеклата до влизането на същия закон в сила
придобива давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели, ако
частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в
самостоятелни парцели по правилата, които са действали дотогава, или съгласно ЗТСУ и
правилника за неговото приложение. А съгласно чл. 183, ал. 3 ЗТСУ в случаите по
предходните алинеи, когато не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели,
приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реално опредЕ.та част от парцела.
Но това са разрешения, както се посочи по-горе, само за изтекла придобивна давност до
влизането в сила на ЗТСУ, т.е. до 1.06.1973 г.. При действието на ЗТСУ, не е допустимо
придобиването на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху
реално определени части от парцели, независимо дали двете части могат да се урегулират
самостоятелно или не. При действието на чл.59 ЗТСУ владението върху реални части от
парцел не води до придобиване по давност на идеални части – решение № 3/20.04.2012 г. по
гр.д. № 724/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Доколкото ищецът твърди, че праводателят му е
установил владение върху описаната площ през 1960г., т.е. преди влизане в сила на ЗТСУ,
то предявеният иск е допустим.
По начало изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10 – годишен давностен срок
не води автоматично до придобиване на правото на собственост дори през този период
упражняващото фактическата власт лице да е владяло имот явно, необезпокоявано и
непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена
воля за това. С Тълкувателно решение N 4/17.12.2012г. по т. д. N 4/12г. на ОСГК на ВКС са
дадени указания по приложението на материалния закон с оглед значението на изискването
на чл.120 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС. Прието е, че правните последици – придобиване на
вещното право се зачитат към момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 и по чл.79, ал.2
ЗС, като ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 ЗС срок, но е
починало преди да се позове на последиците на придобивната давност, то в наследството се
включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла
в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението.
Предявяването на иск за собственост като един от способите за позоваване на изтекла
давност при успешно доказване на факта на наследяване по отношение на упражняваната
фактическа власт върху имота, нейното упражняване след откриване на наследството и
отричане на правата на ответниците за съответната част от спорното право има за последица
признаване на правото на собственост на предявилото иска лице.
Упражняваната от ищеца и неговия наследодател фактическа власт следва да е
осъществявана постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение
7
на последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно,
когато не е установено с насилие, не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде
спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се
държи вещта като своя. За да се приеме, че владението е смутено чрез извършване на
определени действия, последните следва да сочат на противопоставяне от страна на
невладеещия собственик на поведението на владеещия собственик по отношение на
владения имот ( в този смисъл ТР № 10/05.12.2012 г., по тълк. дело № 10/2012г., ОСГК на
ВКС).
В настоящия случай, ищецът не доказа при условията на главно и пълно доказване,
че той и праводателят му са владели процесната площ от 61 кв.м., част от целия УПИ ХХ-
291 в кв. 30 по действащия рег. план на с. Пороминово. От показанията на свидетелите С. Г.
С. и К. С.а Ш. се установява, че целият имот с площ от около 700 кв. м. се е ползвал от И. П.
и неговото семейство, които го обработвали и стопанисвали, като свой наследствен имот.
Показанията на тези свидетели се потвърждават и от събраните по делото писмени
доказателства-Нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том І, дело
№ 53/24.01.1994г., съставен от С. М.-нотариус при ДРС и посоченото в него Решение №
1328/19.03.1993г. на ПК гр. Кочериново. Съдът не кредитира показанията на свидетелите,
доведени от ищеца Б. С. К. и В. В. Т., че бащата на ищеца обработвал лозя в процесната
площ, тъй като същите се опровергават от показанията на другите разпитани свидетели, и
най-вече показанията на свидетЕ.та Ш., която е непосредствен съсед на имота, както и от
събраните по делото писмени доказателства. Относно осъществяваната от бащата на ищеца
фактическа власт върху описаната в исковата молба стопанска постройка, съдът намира, че
не е налице една от предпоставките за да се приеме, че е налице владение върху същата, а
именно то да е спокойно. От показанията на свидетелите С. и Ш. се установява, че са били
налице спорове между наследодателя на ответниците И. П. и наследодателя на ищеца И. Ц.
относно построената от последния в чужд имот стопанска постройка. И. П. е заявявал на
наследодателя на ищеца, че трябва да премахне постройката и да я изгради в собствения си
имот. По отношение на осъществяване на фактическа власт от ищеца върху стопанската
постройка след смъртта на баща му, съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на
главно и пълно доказване да е осъществявал такава. От показанията на свидетелите С. и Ш.
се установява, че постройката към момента е в силно занемарен вид и е застрашена от
самосрутване, както и че никой не я ползва и поддържа.
От всичко гореизложено следва, че не са налице предпоставките за уважаване на
предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, тъй като ищецът не е доказал
осъществяването на фактическия състав на придобивната давност, поради което
предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати
на ответника сторените разноски в производството в размер на 500.00 лв.-платен адвокатски
хонорар на упълномощения адвокат.
Воден от гореизложеното съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Ц. , ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу: 1. Т. П.
П., ЕГН: **********, 2. М. И. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, 3. С. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: ***, 4. И. Б. Г., ЕГН: **********, и 5. Е. Й. Г., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла в
негова полза придобивна давност на 61/710 /шестдесет и една седемстотин и десети/ идеална
част от Урегулиран поземлен имот № XX-291 /парцел двадесети, имот планоснимачен
номер двеста деветдесет и първи/, в квартал 30 /тридесети/ по действащия регулационен
план на с. Пороминово, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична,
дворищна регулация и кадастрален план № 1746/03.06.1987г. с урегулирана площ за целия
парцел от 710.00 /седемстотин и десет/ квадратни метра, при граници и съседи на парцела:
улица с осеви точки 6 - 14 / шест, четиринадесет/, урегулиран поземлен имот № XIX-291
/парцел деветнадесети, имот планоснимачен номер двеста деветдесет и първи/, край на
регулация и № XXI-293 /парцел двадесет и първи, имот планоснимачен номер двеста
деветдесет и трети/, ведно с построената в северозападната част на парцела масивна сграда
със застроена площ от 35.00 /тридесет и пет/ квадратни метра, ползвана за селскостопански
нужди, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на: 1. Т. П. П., ЕГН: **********, 2. М. И. П., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, 3. С. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, 4. И. Б. Г., ЕГН: **********, и 5. Е.
Й. Г. , ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от общо 500.00 (петстотин) лева,
представляваща сторените от ответниците разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9