Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София,………..2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12266 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 113577/13.05.2019г. по гр.д. № 80238 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 60-ти състав „З. к.У.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
е осъдено да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание на чл.
226, ал.1 от КЗ (2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
1800лв., ведно със законната лихва от
20.10.2013г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди
представляващи болки и страдания от увреждания, причинени на 20.10.2013г.; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 103,50лв., като неоснователен е отхвърлен иска за главница за горница над 1800лв. до предявен размер от 20 000лв. и
иска за лихва за тази горница, като И.Г. е осъден да заплати на ЗК”Уника”
съдебни разноски на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 136,50лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5110736/26.06.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 21.06.2019г.
от ищеца И.Г.Г., ЕГН **********, в
частта, с която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че по делото било
установено че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП претърпял множество
прорезни рани, загубил съзнание, извадена раменна кост, счупена носна кост с
разместени фрагменти, травма в гърдите и болки в ребрата и таза. Справедливото
обезщетение на тези вреди били в размер на 20 000лв. Травмите настъпили в
Германия и поради липса на здравна осигуровка лечение не било проведено основно
там, а бил транспортиран в България, където лечението продължило повече от година,
изпитвал много болки , не можел да се движи нормално в продължение на месеци,
наложила се спешна операция, все още имало следи от травмите, бил обезобразен.
Понесъл стрес включително и това, че за този период не можел да полага труд и
да издържа семейството си.
Въззиваемият- ответник по исковете „З. к.У.”АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорило
жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Районният
съд бил съобразил характера и вида на уврежданията, неизвършването на
оперативна интервенция по вина на ищеца, както и че недоказани останали
твърденията за други наранявания, лечение. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 26173/22.12.2015г. на И.Г.Г.,
ЕГН ********** срещу „З. к.У.”АД, ЕИК *******, с
която е поискал от съда на основание на чл. 226 от КЗ(в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди
ответника да му заплати сумата от 20
000лв., ведно със законната лихва от 20.10.2013г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинени
на 20.10.2013г. травми от виновно противоправно поведение на Н.И.като водач на микробус-ван Рено-Трафик, рег. № ******на
магистрала А8 Щутгард-Мюнхен, застрахован при ЗК”Уника”АД по застраховка „Гражданска отговорност”
полица №05113000946810/2013г. Навел е твърдения, че пътувал в автомобила като пътник, водачът поради
невнимание загубил контрол, отишъл плътно вдясно по посока на външна мантинела,
след което завил рязко наляво и така микробус загубил устойчивост, поднесъл
наляво срещу бетонова мантинела, там се преобърнал и се хлъзнал върху страната
на седящия до водача пътник. При това ПТП ищецът загубил съзнание от удара в
купето, получил множество прорезни рани от счупените стъкла, извадена била
раменната му кост, получил травма в гърдите, болки в ребрата и таза,
справедливото обезщетение на които било 20 000лв. Посочил е, че бил приет
за лечение в Германия, но поради липса на финанси и здравна осигуровка бил
изписан и след стабилизирането му бил транспортиран в България, където
лечението продължило повече от година, не можел да се движи нормално с месеци.
Претендирал е разноски.
Ответникът „З. к.У.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навело е твърдения, че ищецът
не бил претърпял вредите , посочени в исковата молба, отделно те не били в
пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача на автомобила, размер
на иск бил завишен, с поведението си ищецът допринесъл за настъпването на
вредите, пътувайки без поставен обезопасителен колан, претенция не била
подадена извънсъдебно пред застрахователя, на ищеца било изплатено
обезщетение от работодателя му, защото
процесното ПТП било трудова злополука. Претендирало е разноски.
С определението по насрочване на
делото районният съд е обявил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че към 20.10.2013г.
ответникът е бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” за автомобил „Рено Трафик”, рег. № В3160НС.
По делото са приети преведени на
български език документ, озаглавен доклад за ПТП на Полицейска автомагистрална служба,
експертиза по възлагане на полицейска инспекция, Наказателно постановление на Районен съд-Аугсбург, съгласно които на
20.10.2013г. на магистрала А 8 – Аугсбург-Мюнхен,
участък 380км. 0,046 е настъпило ПТП , при което водач на „Рено Трафик”, рег. № ******- Н.И.,
се отклонява надясно, водач рязко завива наляво , колата поднася наляво срещу
бетонова мантинела, обръща се и се хлъзга върху страната на седящия до водача,
пътникът И.Г. успял да излезе, но претърпял наранявания - открито счупване на
носа. След това в автомобил „Рено“ се блъснал на нивото на помещението за
пътници движещия се в същата посока автомобил Тойота, рег. № *******и от този удар автомобил „Рено“ бил отблъснат на
около още 15м., преобърнал се на другата си страна - на страната на водача,
като в този момент в микробуса имало 2
човека, които не успели да излязат преди това заедно с ищеца. При ПТП освен
ищец пострадали и други трима пътници , както и водач, един от пътниците при
вторият сблъсък получил удар, който вероятно бил смъртоносен.
Приети са фактура, напомнително
писмо, издадени от Клиника Аугсбург, Епикриза при изписване, последно
предупреждениеза плащане от Централно разчетно Бюро на спасителна служба
Бавария”ООД – на немски език и в превод на български език, съгласно които
ищецът е бил транспортиран до клиника в Аугсбург, останал е в клиниката за
лечение на 20.10.2013г. и на 21.10.2013г., предоставени са му медицински услуги
за лечение на „нараняване и деформация на носа”, основната диагноза е
„фрактура на хрущяла на носа”, но има вторична диагноза „ наранявания на
меки тъкани ІІ-ра степен при закрита фрактура или луксация на главата”. В
епикризата е посочено, че диагноза е „разместена носна кост, многофрагмена
фрактура”, причинена от ПТП от 20.10.2013г.- нос е изкривен надясно,
преградна стена е изместена на ляво, няма хематом или фрактура на преградна
стена; зъби са интактни, горна челюст е здрава, предна част на устна кухина е
интактна, разкъсна рана в лява част на носа, останалите изследвания са нормални
, направен е рентген на горна част на гръбначен стълб/шийни прешлени в 2
равнини, вкл. зъби; рентген на средна част на гръбначен стълб в 2 равнини; рентген
на долна част на гръбначен стълб в 2 равнини. Посочено е, че измененията на
шийните прешлени се дължат по-скоро на спондилофитарни периферни образувания,
респ. Вторични вкостенявания, малко вероятно е дисколигаментарно нараняване при
нормална широчина на свързващи шайби; намаляването на височината на прешлените
вероятно е поради износване, ищецът бил планиран за операция, но напуснал болницата.
Приети са Заповед за
командироване №13/05.09.2013г., е
Протокол № 51/06.12.2013г. на Комисия на Ру „СО” на НОИ – Варна, съгласно които
ищецът е работел в „Булкрафт”ООД като заварчик, работодателят му е
командировал в гр.Фекамп, Франция със
задача „кораборемонтна дейност” за периода от 06.09.2013г. до 20.10.2013г.,
заедно с още двама заварчици, като пътуването да се извърши със собствен
транспорт с „Рено Трафик”, рег. № ******, НОИ е посочило, че увреждания са
получили заварчиците М.В.-починал и Ф.К..
С прието по делото заключение по
съдебно-автехническа експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от
събраните по делото доказателства, вярно и задълбочено, вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че ПТП е настъпило поради рязко завъртане на
ляво на отклонилия се в дясно микробус „Рено Трафик”, при което водач загубил
контрол върху него, това довело до
залюляване на автомобила и той се ударил в разделителна бетонова мантинела,
завъртял се приблизително напречно на разделителя на пътните платна, обърнал се
на една страна и се хлъзгал още 50м. върху дясната страна на автомобила след
което останал в участъка на средното
платно. В последствие в този автомобил на нивото на помещението за пътници се
блъснал движещия се в същата посока автомобил Тойота, рег. № A-TG 2003, като отблъснал „Рено Трафик“ на
около още 15м., микробус се преобърнал от този удар на страната на водача.
С прието по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с доказателствата
по делото е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на носна кост с разместване на фрагменти, разкъсна рана в лява
част на носа, самоволно бил напуснал болницата в Германия, няма данни да е
бил лекуван. Този тип увреждане се получавал при челен удар, в случая при
преобръщането на микробуса било възможно да се получи. При правилно поставен
предпазен колан тялото можело да се отмести с не повече от 8-10см. напред,
поради което и можело да се приеме, че при процесното ПТП ищецът е бил без
поставен предпазен колан. Предпазният колан придържал тяло към седалка и го
предпазвал точно от такъв тип увреждания.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, ккато са преявени.
По правилността на решението :
Доколкото договора за застраховка
„Гражданска отговорност” е сключен през 2013г. и ПТП е настъпило през
2013г., то съдът приема, че приложимият
материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2006г.(отм).
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното
събитие, обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на
размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенция, противоправно
поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че поведението на ищеца е допринесло за
настъпването на вредите, като е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по
застраховка „ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение
за вреди, има право на иск пряко
срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на конкретно посочени от
законодателя.
Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства се установява, че на 20.10.2013г. ищецът е пътувал като
пътник в „Рено Трафик”, рег. № ******, за
който към този момент е имало валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, на магистрала А 8 в Герамния в отсечката Аугсбург-Мюнхен, участък 380км. 0,046 е
настъпило ПТП, при което водач на „Рено
Трафик”, рег. № ******- Н.И., се отклонил надясно, рязко завил наляво, автомобилът поднесъл наляво срещу бетонова
мантинела, обърнал се и се хлъзнал върху страната на седящия до водача пътник
около 50м. и спрял, като след спирането ищецът успял да излезе от автомобилът
Рено Трафик. Установява се, че след това в „Рено Трафик” се блъснал на нивото
на помещението за пътници движещия се в същата посока автомобил Тойота, рег. № *******и го отблъсква на около още 15м.,
микробусът се преобърнал от този удар на страната на водача в този момент в
микробуса имало 2 човека, ищецът не е бил в автомобила по време на втория удар
, бил е в него само при първия удар и е претърпял наранявания, бил е хоспитализиран в болница в Аугсбург за 2
дни, която напуска самоволно, поставената му там диагноза е „разместена носна
кост, многофрагмена фрактура“, което нараняване е в следствие на процесното
ПТП. Тези обстоятелства се установяват се от приети по делото писмени
доказателства, от обявените за безспорни доказателства, от заключенията по
съдебните експертизи, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните по
делото , неопровергани от другите събрани по делото доказателства.
С въззивната жалба не е направено
оплакване срещу извода на районния съд, че ищецът е допринесъл за настъпването
на вредите от процесното ПТП с участие
от 10% поради пътуване без поставен предпазен колан. При обосноваване на
този извод районният съд не е нарушил императивна правна норма. Изводите на
районния съд са обосновани със заключението по съдебно-медицинската експертиза,
с което вещото лице е посочило, че поставеният колан би довел до ограничение на
движението на тялото и препятстване на получаване на фрактура на носа, като
получаването на такава обосновава извод, че е бил без поставен предпазен колан.
При така установеното и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК то съдът
приема за установено по делото, че при процесното ПТП ищецът е бил без поставен
предпазен колан, което е нарушение на правилата за движение по пътищата и така
е допринесъл за настъпване на вредите с участие на ищеца от 10%.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата
конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по
т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по
н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетата по делото епикриза, издадена от клиниката в
Аугсбург и от заключение по съдебно медицинската експертиза, което съдът кредитира, като
неопровергано от други доказателства по делото се
установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на възраст от 37 години е претърпял счупване на носна кост с разместване на
фрагменти, разкъсна рана в лява част на носа. При така установеното, съдът
приема, че правилно е прието от районния съд, че справедливото обезщетение на
вредите е 2000лв. и като е съобразил
приетото съпричиняване на вредите от ищеца в размер от 10%, е уважил иска за 1800лв. Този размер на обезщетението
съответства на вида и степента на урежданията, на обичайния за такива травми период на
възстановяване, преживян стрес от механизма на настъпването на вредите, социално-икономическите
условия към 2013г. По делото не е
установено ищецът да е претърпял останалите посочени в исковата молба и въззивната жалба увреждания - множество
прорезни рани, загуба на съзнание, извадена раменна кост, травма в гърдите и
болки в ребрата и таза, невъзможност да се движи норамло с месеци, лечение
повече от 1 година, обезобразяване, терзания от невъзможност да издържа
семейството си. Приети по делото епикриза, фактури от клиника в Германия,
заключението по медицинската експертиза не сочат съществуването на тези травми
непосредствено след ПТП нито проявата им в последствие като последица от удара
при процесното ПТП. Други доказателства за установяването на тези увреждания,
болки и страдания на ищеца по делото
ищецът не е ангажирал, а негова е била доказателствената тежест за същото.
Следва да се посочи за пълнота на изложението, че приета по делото епикриза,
издадена от клиниката в Аугсбург установява, че при направени рентгенови
изследвания на ищеца не са установени фрактури и увреждания, не се сочи в тази
епикриза да има и прорезни разни, извадена раменна кост, загуба на съзнание. Приетите по делото
протоколи за ПТП, наказателно постановление, съдебно-автотехническа експертиза установяват,
че веднага след първото преобръщане на микробуса ищецът е успял да излезе от
него и така е избегнал следващия удар, реализиран между Рено и „Тойота”. Така
установените обстоятелства съдът приема, че не позволяват извод, че при
процесното ПТП ищецът е загубил съзнание .
При така възприето съдът приема,
че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на
въззвиника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски
за производство пред СГС в размер на 100лв. за възнаграждение за юрисконсулт,
определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК при съобразяване на сложността
на делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113577/13.05.2019г. по гр.д. № 80238 по описа за
2015г. на
Софийски районен съд, 60-ти състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „З. к.У.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на основание на чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи
съдебни разноски в производството пред СГС.
Решението е окончателно- арг. по
чл. 280, ал.3,т. 1, пр.2 от ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.