Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 708
27.10.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №619 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.268 във връзка с чл.267, ал.2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано след като с Разпореждане на
АдмС – Хасково от 27.06.2022г., постановено по адм. д. 613/2022г. по описа на
съда, на
основание чл.144 от АПК, във с вр. чл.210 ал.2 от ГПК е разделено оспорването
по Искане вх.№4308/24.06.2022г. от А.Н.С. ***, за прекратяване на неоснователни
действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, и оспорването на Решение
№239/15.06.2022г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, в отхвърлителната му
част, като настоящото производство е по повод оспорване на решението, в частта му с която се оставя без
уважение жалба на А.С. с вх. № 94-00-3774/06.06.2022г., срещу Разпореждане с
изх.№ С220026-137-0006464/30.05.2022г. относно отказ за погасяване по давност
на публични задължения по Изпълнително дело № 26110001238/2011г. по описа
на ТД на НАП – Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че решението е
незаконосъобразно и немотивирано. Сочи, че на 07.06.2011г. от публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, срещу
него било образувано изпълнително дело №26110001238 за изискуеми публични
вземания, произтичащи от декларации за здравно осигуряване и държавно
обществено осигуряване. В продължение на повече от две години публичният
изпълнител не предприел никакви действия за събиране на вземанията, предвид
което претендира да е настъпил фактическият състав на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
и всички последващи действия на публичния изпълнител били незаконосъобразни. Излага твърдения,
че посочените публични задължения, за които било образувано процесното
изпълнително производство, са погасени по давност. Изводът на административния
орган, че давностния срок по задълженията изтича на 01.01.2019г., не бил верен.
Срокът изтичал година по-рано – на 01.01.2018г., преди наложения запор на
банковата му сметка в „Банка Пиреос България“ АД. Посочва, че по сметката в
тази банка се превеждала личната му пенсия, която по закон била
несеквестируема.
На следващо място, постановлението на
публичния изпълнител за налагане на запора било нищожно и не можело да породи
правните последици на спиране на давността. Това било така, защото срещу
банката били заведени дела в Районен съд - Хасково, пред който било образувано
гр. дело № 2858/2018г. и въззивно гр. дело №643/2019г. В мотивите на Решение №
431/13.11.2019г. на ОС –
Хасково се сочело, че изпратеното от публичен изпълнител запорно съобщение по
чл.202 от ДОПК от 04.06.2018г., получено от банката под вх.№ ЗС-03-19484, не било подписано от посочения за издател
орган. Това означавало, че представения документ нямал волеизявление, което да
го свърже с главния публичен изпълнител, поради което не съставлявал запорно
съобщение, което пък водило до извода за неналичие на изпълнителен способ, с
който да се прекъсва давността. От изложеното било видно, че всички
изпълнителни способи, предприети от публичен изпълнител при ТД на НАП -
Пловдив, офис Хасково, били незаконосъобразни, защото били предприети след
изтичане на законния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след погасяване по
давност на публичните задължения по изпълнително дело № 26110001238/2011г.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от пълномощник, който претендира отмяна на оспореното решение, в отхвърлитената
му част, и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за
адвокатурата. Счита, че постановлението за налагане на запор представлява
подготвителна дейност, без самостоятелно значение, следователно не може да
породи правни последици, т.е с издаване на постановлението давността за
вземанията не се спирала. Посочва, че по смисъла на чл.202 от ДОПК, за да е
налице спиране на давността е необходимо да се издаде както постановлението,
така и запорното съобщение, което да бъде връчено на адресата. Претендира се,
че съобщението трябва да бъде получено, за да може да се счита, че предвидената
от публичен изпълнител мярка е наложена. Отново се изтъкват мотивите на Решение
№ 431/13.11.2019г. на ОС – Хасково, като се твърди, че в случая валидно запорно
съобщение не е налице, поради това, че процесното не било подписано. Счита се,
че съдържащото се в преписката по издаване на оспорения акт постановление на
публичен изпълнител на ТД на НАП, с което бил наложен запор на банкова сметка ***
„Райфайзенбанк“, също не можело да спре давността, тъй като в тази банка нямало
банкови сметки, върху които да се осъществи наложеният запор.
ОТВЕТНИКЪТ – Директор на Териториална Дирекция на
НАП - Пловдив, чрез процесуален представител в писмено становище и в съдебно
заседание навежда доводи за неоснователност на оспорването. Посочва, че
принципно за налагането на запор, респ. получаването на запорно съобщение, няма
значение дали по сметка на лицето длъжник постъпват суми или не, действието
било валидно от момента на връчване на отговора от съответната банка, че
сметките са без авоар, съотв. оттогава запорът се считал за наложен. Претендират
за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. При условия на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, въз основа
на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, че срещу жалбоподателя А.Н.С. е налице
образувано Изпълнително дело № 26110001238/2011г. по описа на ТД на НАП – Пловдив за събиране на държавни вземания.
Във връзка с това дело, с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки (ПНОМ), изх.№1238/2011/000022/18.09.2014г. (л.72), ), на
основание чл.200, чл.202, ал.1, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, е наложил на А.Н.С.
запор върху лични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касите, както и суми,
предоставени за доверително управление до размера на задължението, находящи се
в „Райфайзен банк“.
Във връзка с постановлението е издадено Запорно
съобщение изх.№1238/2011/000023/18.09.2014г. /с.вх.№70476/24.09.2014г. на
„Райфайзен банк“ (л.75), получено от банката на 24.09.2014г.
На 04.06.2018г. е било издадено ПНОМ изх.№С180026-022-0036039/04.06.2018г.
Видно от представената пред съда административна
преписка, след издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С180026-022-0036039/04.06.2018г. е бил изготвен проект на Запорно
съобщение изх.№С180026-003-0118419/04.06.2018г. (л.39) с адресат „Банка Пиреос
България“ АД. Запорното съобщение не съдържа подпис на издателя си.
С писмо изх.№СЗ-03-19484#1 (л.82) „Банка Пиреос
България“ АД са уведомили ТД на НАП – Пловдив, офис –
Хасково, че е наложен запор по банковата сметка на лицето А.Н.С., предвид
получено от банката Запорно съобщение вх.№ЗС-03-19484/05.06.2018г.
(изх.№С180026-003-0118419/04.06.2018г.).
На 15.04.2022г. А.Н. С. е подписал Разписка
№С220026-РЗЛ-0004133/15.04.2022г. (л.94), за получени екземпляри от протоколи
за описи на движими/недвижими вещи от 15.04.2022г., съобщения за насрочване на
описи от 14.04.2022г. и 15.04.2022г., ПНОМ от 21.02.2022г. и 14.01.2022г., подробно
описани в разписката.
На 27.05.2022г. А.С. входирал в ТД на НАП –
Пловдив, офис – Хасково молба вх.№220026-000-0244538/27.05.2022г. (л.64), с
която поискал от публичен изпълнител да прекрати производството по Изпълнително
дело №26110001238/2011г., тъй като публичните задължения били погасени по
давност.
С Разпореждане изх. №С220026-137-0006464/30.05.2022г.
(л.61), наред с произнасяне по постъпилата молба, на основание чл.226, ал.1 от ДОПК, публичен изпълнител Н.В.при ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково,
разпоредил, че не прекратява поради
изтекла погасителна давност събирането на следните вземания:
1. Данъчна декларация
№260021503976577/27.04.2015г. за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. за
задължение към НЗОК на стойност 693.03 лева;
2. Данъчна декларация
№260021503976577/27.04.2015г. за задължение за периода 01.01.2014г. –
31.12.2014г. към фонд Държавно обществено осигуряване на стойност 1845.20 лева;
3. Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014г. от
25.11.2014г. за задължение към ВСС, Районен съд – София, представляващо глоба на
стойност 500.00 лева;
4. Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014г. от
25.11.2014г. за задължение към ВСС, Районен съд – София, представляващо такси на
стойност 890.59 лева;
5. Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014г. от 25.11.2014г. за задължение към ВСС, Районен съд – София, представляващо такси на стойност 8.91 лева;
6. Данъчна декларация №260021202578708/26.04.2012г.
за задължение за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. към НЗОК на стойност 816.08
лева;
7. Данъчна декларация №260021202578708/26.04.2012г. за задължение за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. към фонд ДОО на стойност 2244.70 лева;
8. Данъчна декларация №260021302215269/16.04.2013г.
за задължение за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. към НЗОК на стойност 774.97
лева;
9. Данъчна декларация №260021302215269/16.04.2013г.
за задължение за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. към фонд ДОО на стойност 2063.33
лева;
10. Данъчна декларация №260021403867443/28.04.2014г.
за задължение за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. към НЗОК на стойност 734.00
лева;
11. Данъчна декларация
№260021403867443/28.04.2014г. за задължение за периода 01.01.2013г. –
31.12.2013г. към ДОО на стойност 1954.28 лева;
12. Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014г. от
25.11.2014г. за задължение към ВСС, Районен съд – София, представляващо такси
на стойност 128.96 лева;
13. Данъчна декларация №260021604234999/03.05.2016г.
з за задължение а
периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. към фонд ДОО на стойност 1735.00 лева;
14. Данъчна декларация
№260021604234999/03.05.2016г. за задължение за периода 01.01.2015г. –
31.12.2015г. към НЗОК на стойност 651.64 лева;
15. Данъчна декларация №260021704303248/28.04.2017г.
за задължение за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. към НЗОК на стойност 610.86
лева;
16. Данъчна
декларация №260021704303248/28.04.2017г. за задължение за периода 01.01.2016г.
– 31.12.2016г. към фонд ДОО на стойност 1626.43 лева;
17. Данъчна
декларация №260021804253389/30.04.2018г. за задължение за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. към НЗОК на стойност 624.51 лева;
18. Данъчна
декларация №260021804253389/30.04.2018г. за задължение за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. към фонд ДОО на стойност 1740.82 лева;
19. Данъчна
декларация №260021904322357/30.04.2019г. за задължение за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. към фонд ДОО на стойност 312.00 лева;
20. Данъчна
декларация №260021904322357/30.04.2019г. за задължение за периода 01.01.2018г.
– 31.12.2018г. към НЗОК на стойност 642.75 лева;
21. Фактура №**********/04.05.2022г.
за задължение, представляващо разноски за застрахователна оценка на стойност 4.80
лева.
Разпореждането е било връчено на А.С. по
електронен път на 30.05.2022г. Същото е било оспорено пред директора на ТД на
НАП – Пловдив с жалба вх.
№ 220026-000-0252287/01.06.2022г.
С
оспореното Решение №239/15.06.2022г. директорът на ТД на НАП – Пловдив е отменил Разпореждане изх.
№С220026-137-0006464/30.05.2022г. в частта му, в която е отказано прекратяване
на събирането поради изтекла погасителна давност на вземането, посочено в т.4 – държавна такса по изпълнителен
лист от 25.11.2014 г., издаден по НОХД № 9723/2014г. на Районен съд - София, в
размер на 500.00 лева, както и в частта му, с която е отказано прекратяване
събирането поради изтекла погасителна давност на вземането посочено в т.6 и т. 7 – задължителни
осигурителни вноски за ДОО и ЗО (към НЗОК) за период 01.01.2011г. – 31.12.2011г.,
ведно с прилежащите лихви; обявил за
погасено по давност вземането, посочено в т. 6 и 7; върнал преписката
на публичен изпълнител за предприемане на действия по компетентност за
отписване на вземането по т.4 и
прилежащите лихви към него, както и за предприемане на действия по
компетентност за отписване на вземането по т.6
и т.7 и прилежащите лихви, като оставил
без уважение жалбата в частта ѝ
относно отказ за погасяване по давност на останалите публични задължения по
изпълнително дело № 26110001238/2011г. по описа на ТД на НАП – Пловдив.
За да остави без уважение жалбата в частта ѝ относно
отказа за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело
№26110001238/2011г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, решаващият административен
орган е приел, че за задълженията за ДОО и ЗО, отнасящи се за периоди от 01.01.2012г.
до 31.12.2012г. и следващите след него, петгодишният давностен срок изтичал най-рано
на 01.01.2019г., но преди изтичането му било предприето първото надлежно
действие по отношение спиране изтичането на давността по чл.172, ал.1 от ДОПК –
издадено било Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание
чл.195 от ДОПК с изх.№С180026-022- 0036039/04.06.2018г., с което била наложена
обезпечителна мярка - запор върху банкови сметки в „Банка Пиреос България“ АД.
Предприето от публичния изпълнител действие предизвикало правния ефект на
спиране на давността по смисъла на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, тъй като
съответното запорно съобщение с изх.№ С180026-003-0118419/04.06.2018г. било
връчено на банковата институция на 13.08.2018г., от която дата запорът на
банковите сметки се считал за наложен на основание чл.202, ал.1 от ДОПК.
Давността била спряна и 5-годишният давностен срок не течал, същата към момента
не била изтекла. В случая не било налице и изтичане на абсолютната погасителна
давност от 10 години. В решението е посочено, че всички изложени по-горе
аргументи, касаещи спирането и прекъсването на давностните срокове, били изцяло
приложими по отношение на изпълнителните титули, описани в т.8, т.9, т.10,
т.11, т.1, т.2 от оспореното разпореждане. По отношение на посочените вземания
давността за принудително събиране не била изтекла и към момента на произнасяне.
Според административния орган, с ПНОМ изх.№ С180026-022-0036039/04.06.2018г.
давностният срок бил спрян за останалите задължения - по т.13, т.14, т.15,
т.16. от разпореждането. Задълженията по тези точки се отнасяли за 2015г. и
2016г., поради което за същите давностният срок започнал да тече от
01.01.2017г. С последващи обезпечителни мерки и действия по принудително
изпълнение давностният срок бил спрян, съответно прекъснат, поради което същият
не бил изтекъл. Останалите
три изпълнителни титула, описани в т.3, т.5 и 12 от разпореждането,
представлявали глоба, наложена като наказание и държавни такси по НОХД №
9723/2014г. по описа на Районен съд - София. Същите безспорно представлявали
публични вземания. Позовавайки се на норми от ЗАНН, НК и ДОПК, решаващият орган
приел, че давността за глобите не е изтекла. Същото се отнасяло и по отношение
давността за таксите, като този вид задължения се подчинявали на разпоредбите
на ДОПК. Следователно погасителният давностен срок бил 5 години и не бил
изтекъл.
Освен описаните доказателства, по делото
са приети още: Съобщение за доброволно изпълнение
изх.№1238/2011/000016/06.07.2013г. (л.70), Разпореждане за присъединяване
изх.№1238/2011/000021/18.08.2014г. (л.67), Разпореждане за присъединяване изх.№1238/2011/000027/24.01.2015г.
(л.77), Разпореждане
за присъединяване изх.№С160026-105-0025728/13.06.2016г. (л.78), Разпореждане за
присъединяване изх.№С170026-105-0171125/11.08.2017г. (л.79), Разпореждане за
присъединяване изх.№С180026-105-0158002/04.06.2018г. (л.80), Разпореждане за
присъединяване изх.№С190026-105-0191015/17.06.2019г. (л.86), ПНОМ изх.№С210026-022-0086003/16.11.2021г.
(л.87), ПНОМ изх.№С210026-022-0086003/16.11.2021г. (л.87), писмо
рег.№125300-20569/25.11.2021г. на ОДМВР – Хасково, адресирано до ТД на НАП –
Пловдив, офис – Хасково (л.89), ПНОМ изх.№С220026-022-0000006/10.01.2022г.
(л.91), ПНОМ
изх.№С220026-022-0000120/12.01.2022г. (л.92), ПНОМ изх.№С220026-022-0009780/21.02.2022г.
(л.93) и др.
Няма данни описаните разпореждания за присъединяване
и ПНОМ да са били връчени на жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от
закона преклузивен срок, от надлежна стана, срещу годен за оспорване
административен акт, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК,
действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция
чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен
срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било
уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Според чл. 267, ал. 2 от ДОПК, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се
произнася с решение.
Предвид цитираните нормативни текстове,
съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор
на ТД на НАП – Пловдив, част от чиято структура е и главният публичен
изпълнител от офис – Хасково на ТД на НАП - Пловдив, издал оспореното пред
директора Разпореждане изх.№С220026-137-0006464/30.05.2022г.
Оспореното решение на директора на ТД на
НАП - Пловдив е издадено в писмена форма и съдържа изброените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити, включително фактическите и правните
основания за постановяването му.
Не се установи в производството по
издаването на оспорения пред съда административен акт да са били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При издаване на процесното решение
обаче, решаващият административен орган
е допуснал нарушение на материалния закон.
Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За да
намери приложение визираната норма следва за период от 5 години да не са били
извършвани действия по изпълнение по образуваното изпълнително дело, т.е. да не
налице спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл.172 от ДОПК.
С оспореното решение са отменени т.6 и
т.7 от Разпореждане изх.№С220026-137-0006464/30.05.2022г., а относно т.4 от
разпореждането административният орган е върнал преписката на публичния
изпълнител с указания за извършване на действия. Следователно предмет на разглеждане е
законосъобразността на разпореждането в частта му по т.1-3, т.5 и т.8-21,
като е видно, а и не се спори, че задължението по т.3 е глоба по НОХД
9723/2014г. на Софийски районен съд. Задълженията по т.5 и т.12 представляват
такси по същото дело, задълженията по т.1, т.2, т.8-11 и т.13-20 са за
неплатени вноски по ДОО и ЗО, а това по т.21 разноски по фактура ********** от
04.05.2022г. издадена от НАП.
Предвид характера на задълженията
институтът на давността следва да се приложи диференцирано по отношение на
задължението за глоба и по отношение на останалите задължения. Ето защо относно
давностния срок за задължението, представляващо „глоба“ по НОХД 9723/2014г. (т.3 от разпореждането) относими са
разпоредбите на Наказателния кодекс, а относно задълженията, представляващи
такси и неплатени вноски по ДОО и ЗО, приложими са разпоредбите на ДОПК.
В конкретния случай нормативният акт,
уреждащ материята относно установяването на нарушението или престъплението и
налагането на съответното наказание (в случая „глоба“), както и неговото
изпълнение, е НК и той е специалният закон, който изключва приложението на
нормите на ДОПК, включително и тези относно погасителната давност в този
нормативен акт. В тази връзка разпоредбата на чл.172 от ДОПК, уреждаща хипотезите
на спиране и прекъсване на давността, се явява неприложима, доколкото давността
е институт на материалното право, а не на процесуалното. По аргумент от
Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г. по т. д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС,
следва да се приеме, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес
заема нейният характер на наказание, а не нейният характер на публично вземане.
От даденото с цитираното решение тълкуване на разпоредбите на ЗАНН, които са
аналогични на тези в НК, следва, че разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК изключва
действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано
изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при
образувано изпълнително производство. Това означава, че след прекъсване на
давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се
предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо
по принудителен ред.
Според чл.82, ал.1 от НК, „Наложеното
наказание не се изпълнява, когато са изтекли: т.1 …;, т.5. две години за всички
останали случаи.“. В случая от данните и доказателствата по делото се
установява, че наказанието „глоба“ е било наложено по съдебно производство по НОХД
№9723/2014г. по описа на Софийски районен съд (данни за което са налице на
адрес: https://spravki.srs.justice.bg:60126/Cases/Details/5F7E4E412833DA2BC2257CDA003A801B). От влизане в
сила на решението на съда – 18.09.2014г., започва да тече предвидената в НК
давност, която
е изтекла на 17.09.2016г. Давността не е била спирана или прекъсвана. От
данните и доказателствата по делото не се установява в периода от 18.09.2014г.
до 17.09.2016г. да са бил извършвани действия по изпълнението. На сочената в
оспореното решение дата 13.06.2016г. е било издадено разпореждане за
присъединяване на публичен взискател за задължението „глоба“ (л.78). Разпореждането за присъединяване има правно
действие на образуване на изпълнително дело и не прекъсва давността. За да
е налице прекъсване не е достатъчно в хода на изпълнителното производство да
бъде извършено действие, а е необходимо това действие да бъде по принудително
изпълнение. Присъединяването на публичен взискател не е от такова естество. С
присъединяването на публичен взискател, същият само се конституира като страна
във вече образувано изпълнително производство и придобива права като на
първоначалния взискател.
В подкрепа на горния извод следва да се
отбележи, че с Тълкувателно решение № 7/15.04.2021г., постановено по т. д. №
8/2019г., Върховният административен съд прие, че давността не се прекъсва с
образуването на изпълнителни дела по реда на чл.220, ал.1 от ДОПК и с изпращане
на съобщение за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК. В тази връзка,
имащото правно действие на образуване на изпълнително дело разпореждане за
присъединяване също не прекъсва давността, каквато е и константната практика на
административните съдилища след издаването на цитираното тълкувателно решение.
Доводите на процесуалния представител на
ответника относно релевантността на Запорно съобщение
изх.1238/2011/000023/18.09.2014г., са неоснователни. Действително визираното
запорно съобщение е било получено на 24.09.2014г. от Райфайзен банк“, но то е
било издадено по повод ПНОМ изх.№1238/2011/000022/18.09.2014г. (л.72), с което
се налага запор за задължения, установени с различни видове изпълнителни
титули, сред които не са този за наложената глоба по НОХД №9723/2014г. на СРС.
Дори въпросното запорно съобщение да се приеме за относимо, то давността отново
би се приела за изтекла.
Що се отнася до останалите задължения по
т.1-2, т.5 и т.8-14 от Разпореждане
изх.№С220026-137-0006464/30.05.2022г. следва да се отбележи, че на 04.06.2018г.
публичен изпълнител при ТП на НАП – Пловдив, офис Хасково е издал Запорно съобщение
изх.№С180026-003-0118419/04.06.2018г. (л.39), получено от „Банка Пиреос
България“ АД на 11.06.2018г., но съобщението не е подписано от издателя си.
Липсата на подпис на запорното съобщение прави същото невалиден акт, тъй като не
е налице обективно волеизявление на посочения автор. Ето защо обсъжданият
документ не представлява запорно съобщение по смисъла на ДОПК, а само проект на
такъв акт. Този акт не може да породи целените правни последици, респ. такива
не са настъпили. Предвид липсата на подпис на издателя, този проект не е
следвало да бъде изпълняван от „Банка
Пиреос България“ АД, съответно запор не е трябвало да бъде налаган.
Невалидният документ - Запорно съобщение
изх.№С180026-003-0118419/04.06.2018г. води до извода за изтичане на давността
на задълженията по т.1-2, т.5 и т.8-14 на Разпореждане
изх.№С220026-137-0006464/30.05.2022г.
В случая задълженията по т.1 и т.2 (които
се декларират с ГДД) - вноски по ДОО и вноски за ЗО към НЗОК за 2014г., са били
изискуеми през 2015г., като съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК общата
петгодишна давност започва да тече от 01.01.2016г. и изтича на 01.01.2021г.
Давността за задължението по т.5 – такса
по НОХД №9723/2014г. на СРС – давността започва да тече на 01.01.2015г. и
изтича на 01.01.2020г.
Задълженията по т.8 и т.9 - вноски по
ДОО и вноски за ЗО към НЗОК за 2013г., са изискуеми през 2013г., като съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК общата петгодишна давност започва да тече от 01.01.2014г.
и изтича на 01.01.2019г
Задълженията по т.10 и т.11 - вноски по
ДОО и вноски за ЗО към НЗОК за 2013г., са изискуеми през 2014г., като съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК общата петгодишна давност започва да тече от 01.01.2015г.
и изтича на 01.01.2020г.
За задължението по т.12 – такса по НОХД
№9723/2014г. на СРС – давността започва да тече на 01.01.2015г. и изтича на
01.01.2020г.
Задълженията по т.13 и т.14 - вноски по
ДОО и вноски за ЗО към НЗОК за 2015г., са изискуеми през 2016г., като съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК общата петгодишна давност започва да тече от 01.01.2017г.
и изтича на 01.01.2022г.
В периода от 01.01.2015г. – датата, на
която започва да тече давността по най-старите измежду описаните в посочените
точки задължения, до 16.11.2021г. /когато е било издадено ПНОМ
изх.№С210026-022-0086003/16.11.2021г. (л.87)/, не са били извършени действия по
изпълнителното дело на жалбоподателя, водещи до спиране или прекъсване на
давността, а извършените в периода от 16.11.2021г. до 21.02.2022г. такива
действия, не са стигнали до знанието на А.С.. Едва на 15.04.2022г. е била издадена Разписка
№С220026-РЗЛ-0004133/15.04.2022г. (л.94), за получени екземпляри от протоколи
за описи на движими/недвижими вещи от 15.04.2022г., съобщения за насрочване на
описи от 14.04.2022г. и 15.04.2022г., ПНОМ от 21.02.2022г. и 14.01.2022г.,
водеща до спиране на давността. През периода са издадени Разпореждане за
присъединяване изх.№1238/2011/000027/24.01.2015г. (л.77), Разпореждане за
присъединяване изх.№С160026-105-0025728/13.06.2016г., Разпореждане за
присъединяване изх.№С170026-105-0171125/11.08.2017г. (л.79), Разпореждане за
присъединяване изх.№С190026-105-0191015/17.06.2019г. (л.86), които не
представляват действия по принудително изпълнение на задълженията по визираните
точки. В тази връзка следва отново да се отбележи значението на Тълкувателно
решение № 7/15.04.2021г., постановено по т. д. № 8/2019г., Върховният
административен съд, с което настоящият съд е длъжен да се съобрази предвид
разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ. В ТР, наред с постановеното, че давността
не се прекъсва с образуването на изпълнителни дела по реда на чл.220, ал.1 от ДОПК, е прието и че всяко
действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до
знанието на длъжника. Само
тези действия, които са сведени до знанието на длъжника могат да послужат за
прекъсване на давността, а образуването на изпълнително дело (разп. за
присъединяване) не е сред тях.
Предвид изложеното съдът приема, в периода от 01.01.2015г. до 15.04.2022г.
не са били извършени такива действия по изпълнението, които да са довели до
спиране или прекъсване на давността.
Давността по задълженията на А.С. е била спряна едва на 15.04.2022г.,
когато от него е била получена Разписка №С220026-РЗЛ-0004133/15.04.2022г. Ето
защо и по отношение на задълженията по т.1, т.2, т.5, т.10, т.11, т.12, т.13 и
т.14 от Разпореждане изх.№С220026-137-0006464/30.05.2022г. правото на
държавата за принудително събиране на този вид задължения, се явява погасено.
Не всяко действие на надлежните органи в
производството по принудително изпълнение има за последица спиране или
прекъсване на давността, а само това по същинското принудително изпълнение
и то само
ако същото е сведено до знанието на длъжника. Издаването на разпореждане за
присъединяване на публичен взискател и задължението му, към вече образувано
изпълнително производство е предпоставка за предприемане на действия по
принудително изпълнение, но не представлява такова действие и не може да доведе
до прекъсване давността по чл.172, ал.2 ДОПК. Същото се отнася и до
несъобщените на длъжника действия по изпълнението, сред които и издаването на
ПНОМ.
Горните изводи са напълно относими и за задълженията по т.8 и т.9 - вноски по ДОО и вноски за ЗО към НЗОК за 2012г.,
изискуеми през 2013г., за които съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК общата петгодишна
давност започва да тече от 01.01.2014г. и изтича на 01.01.2019г. Действително,
видно от представената по делото преписка по отношение на задълженията по т.8-9
от Разпореждане изх.№С220026-137-0006464/30.05.2022г., е било предприето
действие, което би се приело като такова, водещо до спиране на давността на
основание чл.172, ал.1, т.5 ДОПК – издадено е ПНОМ изх.№1238/2011/000022/18.19.2014г.,
във връзка с което на 24.09.2014г., „Райфайзен банк“ е наложила запор по
банковите сметки на жалбоподателя, тъй като на посочената дата банката е
получила Запорно съобщение изх.1238/2011/000023/18.09.2014г. (л.76). Това
действие обаче, също както и обсъдените по горе, не е било сведено до знанието
на длъжника. Поради това, следва да се приеме, че спиране на давността по
отношение на задълженията по т.8 и т.9 от разпореждането, не е налице.
По изложените съображения оспореното
решение в частта му,
с която се оставя без уважение жалба на А.С. с вх. № 94-00-3774/06.06.2022г.,
срещу Разпореждане с изх.№ С220026-137-0006464/30.05.2022г. относно отказ за
погасяване по давност на публични задължения по Изпълнително дело
№26110001238/2011г. по описа на ТД на
НАП – Пловдив, следва да се отмени, в частта по т.1, т.2, т.3, т.5, т.8, т.9,
т.10, т.11, т.12, т.13 и т.14 от разпореждането, тъй като в тази част решението
противоречи на относимите материалноправните разпоредби.
По отношение на останалата част от
задълженията описани от т.15 до т. 21 от Разпореждане с изх.№
С220026-137-0006464/30.05.2022г., давността по чл.171, ал.1 от ДОПК все още не
е изтекла и по отношение на същите постановеният отказ за отписване се явява
законосъобразен, предвид което жалбата в тази и част следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата се явява
основателно. Такова, на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се определя в минимален
размер от 853.00 лева, дължими от ответника на адв.А. Л.В. от АК - Хасково. На
жалбоподателя следва бъдат присъдени и съдебни разноски в размер на 10.00 лева,
представляващи заплатена държавна такса за настоящото производство.
Водим
от горното и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№239/15.06.2022г. на директора на ТД на НАП - Пловдив в частта му, с която се
оставя без уважение жалба на А.Н.С. с вх. № 94-00-3774/06.06.2022г., срещу
Разпореждане с изх.№ С220026-137-0006464/30.05.2022г. относно отказ за
погасяване по давност на публични задължения по Изпълнително дело №
26110001238/2011г. по описа на ТД на НАП
– Пловдив по т.1, т.2, т.3, т.5, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13 и т.14 от
разпореждането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане с
изх.№ С220026-137-0006464/30.05.2022г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – Пловдив, офис – Хасково, в частта му, с която е отказано прекратяване
поради изтекла погасителна давност на събирането на публични вземания по ИД №26110001238/2011г.
за задълженията на А.Н.С. по т.1, т.2, т.3, т.5, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12,
т.13 и т.14 от разпореждането.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.С.
в частта ѝ против Решение №239/15.06.2022г. на директора на ТД на НАП –
Пловдив в частта му, с която се оставя без уважение жалба на А.Н.С. с вх. №
94-00-3774/06.06.2022г., срещу Разпореждане с изх.№
С220026-137-0006464/30.05.2022г. относно отказ за погасяване по давност на
публични задължения по Изпълнително дело № 26110001238/2011г. по описа на ТД на НАП – Пловдив по т.15, т.16, т.17,
т.18, т.19, т.20 и т.21 от разпореждането.
ИЗПРАЩА преписката на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, за ново
произнасяне по подадената от А.Н.С. молба/възражение с вх.№С220026-000-0244538/27.05.2022г.
по т.1, т.2, т.3, т.5, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13 и т.14 от отмененото Разпореждане с изх.№
С220026-137-0006464/30.05.2022г., съобразно дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ТД
на НАП – Пловдив да заплати на А.Н.С. ***, ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 10.00 (десет) лева.
ОСЪЖДА
ТД
на НАП – Пловдив да заплати на адвокат А. Л.В. от Адвокатска колегия – Хасково
адвокатско възнаграждение в размер на 853.00 (осемстотин петдесет и три) лева.
Решението, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК,
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: