№ 893
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100902319 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско”, сключен за ремарке Ламберет ЛВФСЗ с per. № СВ **** ЕА, заплатил на
застрахования „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата 43 892.69 лв., представляваща обезщетение за
вредите ( тотална щета), причинени на посоченото ремарке от настъпило на 20.12.2022 г.,
около 18.15 ч. по АМ Струма - 41-1-500 км. посока от Дупница към София по вина на
водача на МПС композиция - Скания Р450 с peг. № СВ **** СВ/СВ **** ЕА, който поради
несъобразена скорост с релефа на местността и конкретните условия на видимост, губи
контрол над управляваното МПС - влекач Скания Р450 с per. № СВ **** СВ, отклонява се в
дясно по посока на движение, напуска пътното плътно, и се преобръща в страни на пътя,
реализирайки ПТП. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована по силата
на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Поискано е ответникът да изпълни задължението си като плати на ищеца сума в размер на
застрахователното обезщетение и ликвидационни разходи в размер 25 лв. или общо 43
917,69 лв., които ответникът не заплатил, поради което се иска да бъде осъден да заплати
посочената главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и
лихва за забава в размер 224,05 лв. за периода 30.11.2023 г. – 13.12.2023 г.
Ответникът, с първоначалния отговор на исковата молба, оспорва главния иск с
твърдения, че застрахователят е платил недължимо по изключен риск – груба небрежност,
1
тъй като водачът е заспал зад волана. Отделно от това, счита, че доколкото се касае за едно
МПС, тъй като полуремаркето се прикачва към моторно превозно средство, е налице
изключението на чл.494, т.3 КЗ и не дължи заплащане на обезщетение за вредите,
причинени на моторното превозно средство, управлявано от виновния водач. В
евентуалност твърди, че водачът не е отговорен за настъпване на ПТП-то, тъй като то е
резултат от спукване на гума, както и от това, че в този участък магистралата не съответства
на конструктивните изисквания, конкретно, че положеният асфалт не е подходящ за
минусови температури, поради което при движение на МПС-то не се е получило достатъчно
сцепление с гумите и автомобилът се е отклонил. Оспорва иска по размер с твърдение, че
не са доказани вреди в посочения размер, не е отчетен периодът на експлоатация на
полуремаркето.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените доводи. Обосновава
установяване на описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то ( относно
място, време на настъпване, участник и причинени вреди ) с доказателствената сила на
официален свидетелстващ документ на оспорения от ответника протокол за ПТП. По
аналогия от чл.479 КЗ счита, че застрахователят на влекача отговаря и за вредите,
причинени на полуремаркето.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа направените
възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно, отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти и обстоятелства: 1/ валидно към момента на
ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка
“Автокаско”, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (протИ.правно деяние; което е извършено виновно; настъпване на
конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените
вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между
делинквента и ответното дружество.
По делото е установено като безспорно обстоятелството, че към момента на
2
настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увреденото полуремарке Ламберет ЛВФСЗ с peг. № СВ ****
ЕА, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования ремарке, както и че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените
на застрахованото имущество щети в размер на 43 892.69 лв., последният факт, също
установен като безспорен, поради което е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на лицето, по вина на
което се твърди да е настъпило процесното ПТП, е покрита по силата на сключен между
ответното дружество и собственика на управляваното от това лице МПС - Скания Р450 с
рег. № СВ****СВ, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Първият спорен по делото въпрос е относно механизма на настъпване на ПТП-то, от
който са изведени и основните правоизключващи възражения на ответника за груба
небрежност, поради заспиване зад волана, и случайно събитие, поради спукване на гума.
За установяване на обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП по делото са
събрани писмени доказателства – протокол за ПТП № 1778794/20.12.2022 г. и наказателно
постановление 22-1158-004237/13.01.2023 г.; свидетелски показания чрез разпит като
свидетел на водача В. Й. Х. и съдебно – автотехническа експертиза.
Протоколът за ПТП е изготвен след посещение на място, което се установява от
бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място“, при възможни два
отговора „да“ или „не“, е указано, че с „х“ се зачертава ненужният отговор, като в
конкретния случай е посочено, че това е отговор „не“. Протоколът за ПТП, изготвен от
органите на полицията, след оглед на местопроизшествието, се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила, относно удостоверените от длъжностното лице факти,
пряко възприети от него, релевантни за механизма на ПТП. Това са мястото на инцидента,
участниците, посоката на движение на автомобилите, особеностите на пътното платно и
щетите по автомобилите. Относно тези обстоятелства в протокола е посочено, че на
20.12.2022 г. около 18.15 ч. на АМ Струма - 41-1-500 км. посока от Дупница към София
водачът на МПС композиция - Скания Р450 с peг. № СВ **** СВ/СВ **** ЕА, напуска
пътното платно и реализира ПТП.
От разпита на свидетеля Х. се установява, че непосредствено преди и по време на
ПТП-то е говорил по телефона с негов колега и поради разсеяност е загубил временно
контрол над композицията, навлязъл е в банкета, не е успял да овладее камиона и се е
преобърнал встрани от пътя. Този механизъм се установява и от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, при анализ и на настъпилите увреждания, а се подкрепя и от
установеното в административно – наказателното производство, обективирано в посоченото
по – горе наказателно постановление, в което са отразени идентични с изложените по – горе
3
факти, при които е настъпило ПТП-то.
От съвкупната преценка на така анализираните доказателства съдът приема за
установена именно посочената по – горе фактическа обстановка на настъпване на
процесното ПТП. От този механизъм се налага извод, че действията на водача на влекач
Скания Р450 с per. № СВ **** СВ съставляват граждански деликт, а възраженията на
ответника, че се касае за проявена груба небрежност и случайно събитие са неоснователни,
тъй като не се установи ПТП – то да е настъпило при фактите, от които възраженията са
изведени, а именно заспиване на водача или спукване на гума. Възражението, че
положеният асфалт не е подходящ за минусови температури, поради което при движение на
МПС-то не се е получило достатъчно сцепление с гумите и автомобилът се е отклонил, е
такова за съпричиняване на резултата от трето за процеса лице и доколкото при
съпричиняване на увреждането от няколко
делинквенти, застрахователят по застраховка гражданска отговорност, сключена с един от
тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера
на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при
него делинквент, който е относим към упражняване на регресно право по чл.127 ЗЗД срещу
останалите делинквенти, това възражение е неотносимо към спора и не следва да бъде
разглеждано.
Водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е
изпълнил задължението си при избиране скоростта на движението да се съобрази с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство – нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, както и да осъществява непрекъснат контрол върху МПС-то. Съгласно
заключението на приетата, без да бъде оспорена, съдебно – автотехническа експертиза в
пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото ремарке Ламберет
ЛВФСЗ с per. № СВ **** ЕА са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата
на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено
обратно доказване, от страна на ответника, е необорена и следователно следва да бъде
приложена.
Спорен по делото е и въпросът, относно размера на застрахователното обезщетение,
репариращо вредите.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени.
4
От заключението на съдебно – автотехническата експертиза, се установява, че всички
увреждания, отразени в съставения от ищеца опис отговарят по вид и степен на реално
настъпилите и към момента на ПТП действителната стойност, необходима за
възстановяването на автомобила по средни пазарни цени, възлиза на 108 954.28 лв. при
средна пазарна стойност на полуремаркето към датата на събитието в размер 57 235 лв.,
поради което е налице „тотална щета“. След приспадане на запазените части в размер на 25
% стойността на обезщетението, определено при тотална щета, съгласно заключението е 42
926 лв.
Следващият спорен по делото въпрос е за отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при възражение на ответника, че е налице
хипотезата на чл.494, т.3 КЗ, а именно изключване на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като влекачът и полуремаркето са едно МПС.
Възражението е неоснователно. Съгласно чл.494, т.3 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за
вредите, причинени на моторното превозно средство, управлявано от виновния водач, както
и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това моторно превозно средство.
Ограничението е израз на правилото, че на обезщетение по посочената застраховка
подлежат само имуществените вреди, причинени от управляваното от делинквента МПС на
друго имущество, съгласно чл.478 КЗ, каквото съгласно чл.481, ал.1, изр.2 от КЗ
ремаркетата и полуремаркетата са, тъй като са определени за моторни превозни средства,
отделно от теглещото МПС. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода е и разпоредбата
на чл.479, ал.1 КЗ, която макар да касае разпределяне на отговорността за вреди, причинени
от самото ремарке на трети лица, свидетелства за ясната законодателна воля ремаркето и
полуремаркето, с изключение на това по чл.481, ал.2, т.3 КЗ, да се разглеждат като отделни
имущества за целите на задължителното З., които могат да бъдат обект на отделни
застрахователни покрития.
Предвид изложеното и с оглед установения по – горе размер на дължимото
обезщетение по застраховката “Каско”, то и вземането по чл. 411, изр. 1, предл.2 от КЗ
срещу ответника е в размер 42 951 лв., в който размер са включени и 25 лв. ликвидационни
разходи, поради което и искът е основателен до този размер, включително и за
претендираната законна лихва, от датата на подаване на исковата молба, на 14.12.2023 г., до
окончателното плащане, и следва да бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 43917.69
лв.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл.411, изр.1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима
е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно – падежът съгласно чл.
412, ал. 3 КЗ настъпва след изтичането на 30-дневен срок от писменото предявяване на
претенцията с всички доказателства. В конкретния случай това писмено предявяване е
извършено с представеното по делото и неоспорено писмо, получено на 30.10.2023 г.
Следователно, 30-дневният срок за доброволно плащане е изтекъл на 30.11.2023 г. и
ответникът е изпаднал в забава с начална дата на периода 01.12.2023 г. За периода
01.12.2023 г. – 13.12.2023 г. изчислен с компютърна програма размерът на законната лихва
за забава върху главницата от 42951 лв. е в размер 203.49 поради което акцесорният иск е
5
основателен за този размер и следва да бъде отхвърлен до предявен размер от 224,05 лв. и за
30.11.2023 г.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството, съразмерно на уважената част от исковете в размер
8455.94 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Заплатеният депозит за свидетел не е изплатен, поради което не представлява направени от
ищеца разноски и не следва да бъде възлаган в тежест на ответника, доколкото при
поискване подлежи на връщане. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 110.97 лв. за
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “**** да заплати на „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. “****, на основание чл. 411, изр.
1, предл.2 от Кодекса за З.то сумата 42 951 лв., представляваща вземане за връщане на
платено на застраховано лице застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни
разходи, по имуществена застраховка за вредите, причинени на полуремарке Ламберет
ЛВФСЗ с peг. № СВ **** ЕА, от ПТП настъпило на 20.12.2022 г., около 18.15 ч. на АМ
Струма -41-1-500 км. посока от Дупница към София по вина на водача на МПС композиция
- Скания Р450 с peг. № СВ **** СВ/СВ **** ЕА, гражданската отговорност на който е
застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба / 14.12.2023 г. / до окончателното й погасяване като отхвърля
иска за сумата над 42 951 лв. до пълния предявен размер от 43 917.69 лв. и на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 203,49 лв. - законна лихва за забава за периода
01.12.2023 г. – 13.12.2023 г. като отхвърля иска за сумата над 203,49 лв. до пълния
предявен размер от 224.05 лв. и за 30.11.2023 г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “**** да заплати на „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК
****, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. “**** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 8455.94 лв. - разноски за производството за държавна такса, възнаграждение
на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
6
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, пл. “**** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “**** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 110.97 лв. - разноски за производството за възнаграждение на вещо лице
и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7