Р Е Ш Е Н И E
№ 355 25.09.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на трети септември
две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Т.
Михова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1883 по описа за 2017 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата молба на „Хелио-тур-с“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово ул. „А. Стамболийски“ №170,
представлявано от ТХ „Русалка холидейз“, ЕИК *********, със съдебен адрес в
гр.София, ул.“Осогово“ №32-34, ет.2, офис 02.01, против „Къмпинг градина“ ЕООД,
със сегашно наименование „Къмпинг южен бряг“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Черноморец 8142, местност "Аклади-Чеири", къмпинг
"Южен бряг", представлявано от Павел Димитров Христов, за осъждане на ответника да заплати на основание чл.73 ал.1 от ЗС
сумата от 440 500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от
ползване на сгради, подробно описани в исковата молба, находящи се в б.имот с
идентификатор 81178.8.145 по КККР на гр.Черноморец, понастоящем разделен на
имоти с идентификатори 81178.8.193, 81178.8.194, 81178.8.195, 81178.8.196, за
периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; да
заплати на основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата (440500 лв.) за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017
год., в размер на сумата от 224 054,21 лв.; при условията на евентуалност,
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.59 от ЗЗД сумата
от 440 500 лв., за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год. и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за същия период върху
главницата от 440 500 лв. на стойност 224 054,21 лв.; при условията
на евентуалност, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание
чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, сумата от 440 500 лв., за периода от
14.12.2012 год. до 14.12.2017 год. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за същия период върху главницата от 440 500 лв. на
стойност 224 054,21 лв.
Ищецът твърди, че е собственик на общо
17 сгради, ситуирани в б.имот с идентификатор 81178.8.145 по КККР на
гр.Черноморец, и е упражнявал владение върху тях. Подробно проследява фактите,
от осъществяването на които е придобил правото на собственост, като заявява, че
осъществения придобивен способ върху предоставените за управление и
стопанисване земи и сгради в полза на „Хилео-тур-с“
АД е по чл.17а от ЗППДОбП (отм.), вр.чл.1
от ПМС № 201 от 25.10.1993 год. Заявява се, че в информационния проспект за
приватизацията на дружеството, издаден през м.януари 2000 год. от МИ, подробно
е описано състоянието на къмпинга и сградите в
него – посочено е, че недвижимите имоти по сметка 203 (сгради),
прикрепени към територията на къмпинга, са посочени в технически карти, към тях
няма предявени реституционни претенции и са част от капитала на дружеството.
Твърди се от ищеца, че за поземления имот и сградите в него, представляващи
заедно къмпинг „Градина“, са издадени нот.акт №161,
том ХІІ, дело №2824/2001 год. и нот.акт №3, том І,
рег.№0059, дело №2/12 год.
Ищецът заявява, че е придобил правото
на собственост върху процесните сгради и на основание
давностно владение, с начален момент от 1996 год., като ги е владял явно,
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 16 години, до 14.12.2012 год.
Заявява, че правото на собственост е придобито на основание чл.79 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че от
14.12.2012 год. до момента, ищецът е
лишен неправомерно от възможността да ползва процесните
сгради и да извлича граждански плодове от тях, както и да ги ползва по
предназначение. Заявява се, че за задължения на „Приват турист“ ООД,
произтичащи от договор за продажба на 40% от капитала на „Хелио-тур-с“
АД, по искане на АПСК, поземления имот с
идентификатор 81178.8.145 е бил изнесен на публична продан по изп.дело №00309/11 год. на ЧСИ Т.Колев, продаден и възложен
на „Камп интернешънъл“ ЕООД
с ЕИК202039452 , по-късно преименувано на
„Къмпинг градина“ ЕООД, със сегашно наименование „Къмпинг южен бряг“
ЕООД. Посочва се, че предмет на публичната продан е бил единствено поземления
имот, с площ от 62 192 кв.м., включително на купувача е възложен само поземления
имот, без находящите се в него постройки. Твърди се, че на 14.12.2012 год. е
извършен въвод във владение на ответника-купувач,
след което владението, упражнявано от ищеца върху процесните
сгради е било нарушено и в крайна сметка отнето от него. Твърди се, че новата
охрана, назначена от ответника, препятства достъпа на ищеца до сградите, и от
14.12.2012 год. дружеството е лишено неправомерно от възможността да ползва
имотите си.
Заявява
се, че е било образувано производство по чл.361 и сл. от ГПК за възстановяване
на отнетото владение на ищеца, което е приключило с влязло в сила решение по
гр.д.№1869/16 год. на БОС, с което ответникът е осъден да предаде на ищеца
фактическата власт върху процесните постройки.
Заявява
се, че ответното дружество е канено да предаде владението на процесните сгради и да заплаща обезщетение за лишаване от
ползването им с исковата молба по гр.д.№4178/13 год. на БРС и с нот.покана, връчена на ответника на 25.04.2014 год.
Твърди
се, че процесните сгради се експлоатират от ответника
без всякакво правно основание след датата на въвода и
последният отказва да осигури достъп на представителите на ищеца до сградите.
Заявява се, че ищецът е бил в трайни търговски отношения с „Туристически
холдинг Русалка Холидейз“ АД и по силата на наемен
договор и последващи анекси е предоставял за възмездно ползване терена на
къмпинга на горното дружество, включително да го преотдава
под наем на трети лица. Посочва се, че вследствие на извършения въвод, наемателите са престанали да изпълняват задълженията
си към „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД, а освен това и самият ищец не може да спазва
основното си задължение по договора към своя наемател – да му осигурява
безпрепятствено ползване и фактическа власт върху сградите, което е довело до
прекратяване на отношенията между двете дружества.
Твърди
се, че ищецът е лишен от възможността да получава граждански плодове от процесните сгради, въпреки, че приходът от наемна цена е
бил очакван и възможен.
Заявява
се, че за ищеца е налице правен интерес да търси обезщетение за имуществените
вреди, които новият собственик му е причинил, лишавайки го от владение. Заявява
се, че отнемането на владението и невъзможността сградите да се ползват е
довело до неоснователно обогатяване на ответника, който си е спестил наемната
цена за ползването на всички сгради. Ищецът твърди, че са налице предпоставки
за присъждане на обезщетение по чл.73 ал.1 от ЗС – „Хелио-тур-с“
АД е собственик на имотите, за претендирания период ответникът е осъществявал
фактическа власт и е препятствал достъпа на ищеца, без да е налице валидно
учредено право за това. В следствие на горното, ищецът е бил лишен от
възможността да реализира ползи от тези имоти. Твърди се, че ищецът е
реализирал годишен доход от наеми в размер на 88 100 лв. и е можел през процесния период да продължи да получава ползи от процесните имоти. Посочва се, че обедняването на
собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни
доходи, които би получил при отдаването на имота под наем, и които следва да се
определят по пазарни наемни цени. Неоснователното обогатяване на ответника се
изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал
за ползването на имота за този период.
В условията на евентуалност претенцията
се основава на чл.59 от ЗЗД, доколкото за дружеството не съществува възможност
да се защити чрез друг иск.
Ако претенциите по чл.73 ал.1 от ЗС и
чл.59 от ЗЗД бъдат отхвърлени, ищецът заявява искане за присъждане на
обезщетението на основание чл.45, вр.чл.49 от ЗЗД. Заявява
се, че по възлагане на ответника наетата от него охранителна фирма препятства
достъпа на ищеца до собствените му сгради, които се намират на територията на
къмпинга. Твърди се, че противоправното действие се изразява в това, че
ответникът без правно основание заграбва процесните
сгради, поставяйки собствена охрана и недопускайки представители на ищеца, като
по тази начин лишава ищеца от ползването им, дори и след влизане в сила на
решението, с което е осъден да възстанови направомерното
ползване и да предаде фактическата власт. Имуществената вреда се изразява в
пропуснати ползи за наемна цена в периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год.
Твърди се, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
В съдебно заседание претенциите се поддържат, представят се и се ангажират доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който претенциите се оспорват като недопустими и неоснователни.
По претенцията с
правно основание чл.73 ал.1 от ЗС се оспорва правото на собственост на ищеца
върху процесните вещи. Твърди се, че постройките
нямат юридическа самостоятелност и не могат да бъдат предмет на самостоятелна
собственост. Заявява се, че санитарните комплекси имат обслужващо
предназначение – обслужват къмпинга, поради което собствеността върху тях
следва собствеността върху придобития от ответника имот. Същото се заявява и за
бунгалата – те не са самостоятелни обекти, още по-малко жилищни сгради, тъй
като нямат кухни, спални, бани и тоалетни и изобщо не отговарят на изискванията
на Наредба №7 за самостоятелни жилищни обекти. Дори и да се приемат за
самостоятелни сгради, ответникът заявява, че те не са трайно прикрепени към
земята и са по естество движими вещи. Излагат се съображения, че останалите
постройки също не са самостоятелни обекти, не отговарят на техническите
изисквания и нямат самостоятелно функционално предназначение. Затова, дори и да
се приемат за сгради, поради несамостоятелния им характер те следват правото на
собственост върху терена. Затова, след като ответникът е придобил терена на
къмпинга, е придобил и правото на собственост върху несамостоятелните
постройки, което води до неоснователност на иска по чл.73 ал.1 от ЗС.
В отговора се
сочат ТР №44/18.05.1971 год. и ТР №5/18.05.2015 год. по т.д.№5/15 год. на ОСГК
ВКС, с второто от които изрично се приема, че когато става дума за
несамостоятелни постройки, същите се придобиват от закупилия в публичната
продан поземлен имот, дори без да са описани и оценени от съдебния изпълнител.
Ответникът счита, че процесните
обекти не са нанесени в КК, защото не са самостоятелни сгради. Позовава се на
влязлото в сила решение по чл.75 от ЗС, в което се приема, че обектите са
движими вещи.
Заявява се, че
претенцията по чл.73 ал.1 от ЗС е неоснователна и поради това, че ответникът
владее постройките на собствено правно основание – придобил е собствеността въз
основа на постановлението за възлагане. Това, според него, му придава
качеството на добросъвестен владелец, а обезщетение може да се търси само от
недобросъвестния. Излагат се съображения, че предявяването на иск по чл.75 от
ЗС не е разнозначно на предявяването на иск за собственост и поради това
владението не е трансформирано в недобросъвестно с получаването на исковата молба с правно основание чл.75
от ЗС, евентуално чл.76 от ЗС.
Претенцията по
ч.73 ал.1 от ЗС се оспорва и по размер. Заявява се, че се касае за комплексно
строителство в къмпинг, поради което отдаването под наем на отделни обекти напрактика е обективно невъзможно. Дори и да може да се
определи среден пазарен наем на отделните несамостоятелни обекти, според
ответника той би бил значително по-нисък от претендирания. Заявява се, че става
дума за силно амортизирани обекти, че състоянието на къмпинга към момента на
проданта е било такова, че напрактика вещите са били неизползваеми и в този смисъл
нямат реална наемна цена.
Заявява се, че с
нарочна покана от 05.04.2016 год. ответникът е поканил ищеца да изнесе от имота
обектите, които представляват движими вещи, но вместо това ищецът предпочита да
извлича облага от собственото си бездействие, предявявайки иск по чл.73 ал.1 от
ЗС. Твърди се, че след като ответникът не счита себе си за собственик и е готов
да предаде вещите на лицето, което се легитимира като такъв, липсва анимус на
владение и исковата претенция по чл.73 ал.1 от ЗС е неоснователна.
По първия
евентуален иск се сочи, че ответникът е
станал собственик на процесните сгради на основание
чл.92 от ЗС (по приращение), ползвал ги е като техен
собственик, т.е. не е налице неоснователно обогатяване в резултат на
ползването. Ако вещите са негодни или изобщо липсват, то е невъзможно
собственикът да се обогати със стойността на подобно ползване, съответно - ищецът не може да обеднее.
По отношение на деликтната претенция също се заявява, че ако ответникът е
придобил собствеността по приращение, то той
разполага с правото за ползва същите и в този смисъл с осъществяване на
ползването не може да причини вреда другиму, а и самото ползване в този случай
не е противоправно. Твърди се, че няма реално причинени вреди на ищеца, поради
негодността на обектите в къмпинга. Заявява се, че и тази претенция е
прекомерна по размер, поради изложените вече доводи по главния иск.
Заявява се, че
сградите под №№5, 6, 8 ,9 и 10, които
по твърдения на ищеца са били изградени в периода 1968 – 1988 год. съгласно АДС
№196/06.08.96 год., не съществуват на територията на къмпинга. Затова се
заявява, че след като тези постройки не съществуват, претенцията за заплащане
на обезщетение е неоснователна поради несъществуваща владяна вещ.
Твърди се, че
ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните
постройки по давност, защото давност върху несамостоятелни постройки не може да
тече – те не могат да бъдат обект на самостоятелно придобиване.
Заявява се, че
ответникът е започнал да експлоатира процесните
постройки на основание чл.92 от ЗС, като техен законен собственик. Сочи се, че
съществуващите към онзи момент облигационни отношения между ищеца и трети лица не обвързват
ответника, който в качеството си на нов собственик може да ги прекрати.
По отношение на
всички искове за присъждане на обезщетение
поради отнемане на владението и ползването се навежда възражение за
погасяване по давност на съответна част от вземанията за обезщетение.
Ответникът счита, че вземането се погасява с кратката 3-годишна давност, и
поради това предявените вземания за периода 14.12.12 – 14.12.14 год. са погасени по давност.
При условията на
евентуалност се въвежда възражение за прихващане с вземания на ответника.
В съдебно заседание оспорването и
възраженията се поддържат, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните няма спор, че ищецът е
придобил в резултат на преобразуване и приватизация терена на къмпинг
„Градина“, ведно с намиращите се в него бунгала и сгради. В исковата молба
подробно е проследено вписването на ДФ“Хелио-тур-с“
като правоприемник на част от активите и пасивите на прекратеното
ТП“Балкантурист Созопол, преобразуването и приватизацията ѝ, както и
увеличенията на капитала – обстоятелства, които не се оспорват от ответника.
Безспорно е също, че в резултат на
проведена публична продан, поради задължения на „Приват турист“ ООД, ответникът
е придобил с постановление за възлагане от 07.05.2012 год. поземлен имот с
идентификатор 81178.8.145 по КККР на гр.Черноморец, с площ от 63 192
кв.л., за сумата от 1 700 003 лв. Не се спори, че поземления имот
представлява терена на къмпинг „Градина“, в който към момента на продажбата са
се намирали множество обекти – бунгала, сгради, санитарни комплекси, заведения
за хранене и др., които не са описани и продадени заедно със земята, но на
14.12.2012 год. купувачът е въведен в
имота, а собственикът-ищец е отстранен, включително от обектите, описани в
исковата молба.
Както се каза по-горе, ответникът не
оспорва, че ищецът е придобил след преобразуване и приватизация собствеността
върху всички обекти в терена на къмпинга, заедно със земята, ето защо е
безпредметно да се обсъжда дали обектите са били придобити от ищеца в резултат
на завладяване.
За терена и намиращите се в него обекти
е бил съставен АДС №196/06.08.1996 год., в който обектите са описани като вид,
количество, конструкция и година на построяване. В различните етапи на
приватизация са съставени информационни меморандуми и проспекти, в които са проследени имотите на
дружеството „Хелио-тур-с„ в това число къмпинг „Градина“. Обектите,
предмет на настоящата искова молба, са описани като налични – част от
застрояването на къмпинга. За същите са били съставени информационни карти,
показани като приложения към информационния проспект, изготвен от Министерство
на икономиката през 2000 година. В съдържащата се на л.963 и сл. история на
обекта къмпинг „Градина“ се посочва, че по баланса на дружеството с/ка 204 „строителни съоръжения“ се водят външен водопровод,
промишлен водопровод, сондажни тръби за вода, площадков
водопровод, водопроводна мрежа, площадкова
канализация, 3 бр. септични ями, ел.захранване, парково осветление, душови площадки, площадки за каравани и фургони,
асфалтирани пътни алеи, тротоари, два паркинга, огради, туристически мивки.
Ищецът се е снабдил с нот.акт №103, том ІІ, рег.№998, дело №264/2001 год., с който е признат за собственик на къмпинг
„Градина“ площ от 57 814 дка, а по
акт а държавна собственост – 73 000 кв.м., имот №000442 в землището на
с.Черноморец. На 19.01.2012 год. се е снабдил с нот.акт
№3, том І, рег.№0059, дело №2/2012 год., с който е признат за собственик на поземления
имот с идентификатор 81178.8.145 в землището на с.Черноморец, м.“Аклади чеири“ площ от 630192 кв.м., с трайно предназначение
за къмпинг, мотел, който представлява част от терена на къмпинг „Градина“, за
който е съставен АДС №196/06.08.1996 год. и който включва целия имот, описан
в нот.акт
№103, том ІІ, рег.№998, дело №264/2001 год.
Комплексната съдебно-техническа
експертиза е извършила заснемане на територията на къмпинга и на съществуващите
обекти към този момент. Това се е наложило поради факта, че нито една от
сградите и бунгалата не са нанесени в КК. В съдебното заседание на 25.09.2018
год. вещото лице Г. е уточнила, че обектите не са нанесени и в плана на
общината. Към момента на изготвяне на експертизата от описаните в АДС обекти на
място са съществували само тези по пункт 1, 3, 4, 13, 14, 15 и 16.
От заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза се установява, че с ПМС №9/21.02.1966 год. е
утвърден Районен ТУП на Черноморската крайбрежна
зона за периода до 1980 год. и се предвиждат възможности за изграждане на
хотели, почивни станции, къмпинги и др., без запазена графична част. Видно е от
заключението, че окончателните площадки за изграждане на къмпинги са определени
с протокол от 09.05.1972 год. на
Междуведомствения експертен съвет, одобрен от ДКП, а ТК“Балкантурист“ – Бургас
е въведен във владение на отредените му терени за къмпинги с акт №1/12.07.1972
год. В експертизата се сочи, че в Областна администрация Бургас се съхранява
копие от ведомствен кадастрален план на къмпинг „Градина“, в който са отразени
всички обекти – постройки, релеф, съоръжения и др. Този план не е одобрен и
изпълнен в съответствие с изискванията за кадастрално заснемане и поради това е
ползван само за вътрешноведомствени нужди. В ТУП на Община Созопол, приет с
решение №377/27.06.1989 год. на ОбС Созопол, теренът
на къмпинг „Градина“ попада в територия за курортни дейности, отредена за
реконструкция и модернизация на къмпинг „Градина“. В ОУП на Община Созопол
предназначението на територията се запазва като къмпинг. За постройките не са открити одобрени проекти
и др.строителни книжа, с изключение на разрешение за строеж №46/1984 год.,
издадено от ОбНС Созопол за застрояването на магазин
– 1, туристическа кухня и санитарен възел – 3. Уточнено е, че за поставяемите и преместваеми
обекти на територията на къмпинга не се е изисквало разрешение за строеж по
отменените ЗТСУ и ППЗТСУ. Обектите в къмпинга са описани като типови
(напр.бунгала „френски“, „шведски“, обслужващи обекти „Бреза“, „Чайка“ и пр.),
което според експертизата изключва
наличие на архитектурни проекти за сгради и постройки и предполага
използване на предварително изготвени модели на
поставяеми и преместваеми
обекти, които се поставят или монтират на места на територията на къмпинга
съобразно одобрен генплан (ситуационно решение), без
да се издават разрешения за строеж. В съдебно заседание на 12.04.2019 год.
вещото лице А. е пояснила, че типовата проектна документация се е разработвала
според предназначението на обектите и е позволявала масово производство в
заводски условия, което лесно може да се монтира и адаптира според конкретните
обстоятелства и терена. Експертизата посочва, че нито един от описаните в
исковата молба обекти не може да функционира без ползване на къмпинговата инфраструктура – транспортен достъп, алейна мрежа, водопроводна, канализационна и
електрозахранваща мрежа. Видно е от заключението, че тези обекти са
предназначени да обслужват изключително и само пребиваващите в къмпинга и имат
сезонен характер. Те нямат характеристиките на обекти с широк обществен достъп,
тъй като се намират в охраняема територия.
В ДР на действащия ЗТ е въведено
легално определение на понятието „къмпинг“ - охраняван терен със съответната
инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена
или наета палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане
на туристически услуги; на територията на къмпинга може да се разполагат
бунгала, каравани, други места за настаняване, хранене и търговия. Макар и
определението да е въведено с приемането на ЗТ, ДВ бр.30/2013 год., действащото
и отмененото законодателство отдавна боравят с правното понятие „къмпинг“ –
напр. Правила и нормативи за планиране на населените места, издадени от министъра
на строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 21-22 от
13.03.1970 г. От самото си създаване през 1972 год. къмпинг „Градина“
представлява единство на терен и постройки, предназначени за ваканционен престой
на туристи – за нощувка, изхранване, забавления. Теренът е бил ограден и
охраняем и това се установява от описанието му в цитираната вече история на
обекта, както и от показанията на св.С., който сочи, че по време на въвода във владение на купувача-ответник е била отстранена
охранителната фирма, наета от ищеца. В самия терен е била изградена
инфраструктура, съответна на предназначението – напр.алеи, паркинги,
осветление, водопровод, електроинсталация, септични ями (тъй като не е имало
достъп до канализация и такава е изградена от ответника – тройна СТЕ), площадки
за разполагане на палатки и каварани. Не е било
възможно обектите в къмпинга да се използват от външни лица и без тази
инфраструктура, като това е особено очевидно за т.нар.“сухи“ бунгала – без
санитарен възел. В имота са били изградени санитарни възли, чието
предназначение е било да се ползват от туристите в къмпинга, като те не са били
с широк обществен достъп именно поради местонахождението си и предназначението
си. Една от сградите е била предназначена за рецепция и за стая на пазачите (т.нар.административна
сграда), а друга – за медицински пункт на плажа, въпреки наименованието си
„апартамент“ – показания на св.И..
От горното съдът стига до извод, че
всички обекти и терена са били едно цяло, отговарящо на дефиницията на правното
понятие „къмпинг“ по см.на ДР на ЗТ, като водещо е било предназначението на
терена – в т.31 от §1 на ДР на ТЗ законодателят възприема като водещ критерий
терена, в който могат да се поставят палатки, каравани, бунгала, обекти за
хранене и търговия. С оглед на това, постройките в къмпинга нямат
характеристиките на самостоятелни обекти по см.на т.39 от §5 на ДР на ЗУТ – за
тях не са издавани строителни книжа и съответно на това те нямат наименование и
местоположение (било е достатъчно да се изработи ситуационно решение), нямат
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР.
В конкретния случай, за решаването на
повдигнатия правен спор, следва да бъде съобразено разрешението, дадено в ТР
№5/2015 год. на ОСГК на ВКС. Публичната продан е била проведена без насочване
на принудително изпълнение върху постройките и без налагане на възбрана върху
тях. С постановлението на ЧСИ на купувача е възложен само терена, без
постройките, но поради техния несамостоятелен характер следва да се приеме, че
на основание чл.92 от ЗС купувачът е придобил и тях. Не бива да се счита, че
под „несамостоятелни обекти“ в цитираното тълкувателно решение се интерпретират
само обектите от допълващото застрояване – те само са дадени като пример, но
водещият критерий се явява предназначението им – да обслужват недвижимия имот,
предмет на проданта. Отделно следва да се посочи и че част от обектите не са
или не са били трайно прикрепени към земята (за премахнатите) – напр.дървени и
панелни бунгала, заведения за хранене и павилиони от метална конструкция, но е
безпредметно това да се обсъжда детайлно поради формирания вече извод за
обслужващото им предназначение по отношение на продадения терен на къмпинга.
Изводът, че купувачът е придобил
правото на собственост и върху обектите на основание чл.92 от ЗС, препятства
основателността на претенцията по чл.73 от ЗС – ответникът е собственик, а не
недобросъвестен владелец, поради което ползва постройките на правно основание.
Неоснователни са и евентуалните претенции по чл.59 от ЗС и чл.49, вр.чл.45 от ЗС, именно защото собственикът ползва вещта си
с основание и не може да обедни
предишния собственик, а и защото това ползване не представлява деликт. Тъй като ответникът не дължи обезщетение на нито
едно от заявените основания, акцесорната претенция за лихва също следва да бъде
отхвърлена.
Не следва да се обсъжда възражението за
прихващане с насрещни вземания на ответника, тъй като претенциите са
неоснователни, а и същото е заявено при условията на евентуалност.
С оглед изхода на спора ответникът има
право на разноски. Представил е списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в
размер на 57 151 лв., от които 54 000 лв. възнаграждение на адвокат.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Минималното
възнаграждение, определено по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 на ВАС върху
интереса, възлиза на 17 785,20 лв. с ДДС. Предявени са при условията на
евентуалност три обективно съединени иска, като в договора за правна защита и
съдействие е уговорено възнаграждение в размер на 18 000 лв. за защита по
всеки иск. Според чл.2 ал.5 от Наредба №1 възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Съдебната практика приема, че тази норма се отнася и за случаите, в които
исковете са съединени при условията на евентуалност - решение № 143 от
25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2016 г., III г. о., ГК. Договореното и
изплатено възнаграждение за защита по всеки иск се различава незначително от
минималния размер по наредбата, а и делото е усложнено от фактическа и правна
страна, ето защо в полза на ответника следва да се присъди целия размер на
договореното възнаграждение от 54 000 лв. с ДДС, представляващо сбор от
три отделни възнаграждения от по 18 000 лв. с ДДС за защита по всеки иск.
Така разноските за възнаграждения на адвокат и вещи лица се присъждат на
ответника в пълния им размер.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Хелио-тур-с“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Елхово ул. „А. Стамболийски“,№ 170, представлявано от ТХ „Русалка холидейз“, ЕИК *********, със съдебен адрес в гр.София, ул.“Осогово“
№32-34, ет.2, офис 02.01, против „Къмпинг градина“ ЕООД, със сегашно
наименование „Къмпинг южен бряг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Черноморец 8142, местност
"Аклади-Чеири", къмпинг "Южен
бряг", представлявано от Павел Димитров Христов, за осъждане на ответника
да заплати на основание чл.73 ал.1 от ЗС сумата от 440 500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на сгради, подробно
описани в исковата молба, находящи се в б.имот с идентификатор 81178.8.145 по КККР
на гр.Черноморец, понастоящем разделен на имоти с идентификатори 81178.8.193,
81178.8.194, 81178.8.195, 81178.8.196: панелни бунгала със санитарни възли
- 5 бр.; дървени бунгала тип „френски“ –
4 бр.; едноетажни сгради – бунгала тип „шведски“ – 3 бр.; еднофамилна сграда с
площ от 51 кв.м.; полумасивна едноетажна страда – апартамент с площ от 16
кв.м.; масивна едноетажна сграда – битова къща; едноетажна метална сграда –
санитарен комплекс №1, едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №2,
едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №3; едноетажна масивна сграда –
административна сграда; едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №4,
едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №5; едноетажна метална сграда с
дървен навес – снек бар „Еделвайс“, едноетажна
метална сграда – видеозала, едноетажна метална сграда
– магазин за промишлени стоки със ЗП 37 кв.м.; едноетажна метална сграда –
магазин за хранителни стоки със ЗП 103 кв.м.; метален павилион за хранителни
стоки, за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата; както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата (440500 лв.) за периода от
14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., в размер на сумата от 224 054,21 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Хелио-тур-с“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово ул. „А.
Стамболийски“,№ 170, представлявано от ТХ „Русалка холидейз“, ЕИК *********, със съдебен адрес в гр.София, ул.“Осогово“
№32-34, ет.2, офис 02.01, против „Къмпинг градина“ ЕООД, със сегашно
наименование „Къмпинг южен бряг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Черноморец 8142, местност
"Аклади-Чеири", къмпинг "Южен
бряг", представлявано от Павел Димитров Христов, за осъждане на ответника
да заплати на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 440 500 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на сгради, подробно описани в исковата
молба, находящи се в б.имот с идентификатор 81178.8.145 по КККР на
гр.Черноморец, понастоящем разделен на имоти с идентификатори 81178.8.193,
81178.8.194, 81178.8.195, 81178.8.196: панелни бунгала със санитарни възли - 5 бр.; дървени бунгала тип „френски“ – 4 бр.;
едноетажни сгради – бунгала тип „шведски“ – 3 бр.; еднофамилна сграда с площ от
51 кв.м.; полумасивна едноетажна страда – апартамент с площ от 16 кв.м.;
масивна едноетажна сграда – битова къща; едноетажна метална сграда – санитарен
комплекс №1, едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №2, едноетажна
метална сграда – санитарен комплекс №3; едноетажна масивна сграда –
административна сграда; едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №4,
едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №5; едноетажна метална сграда с
дървен навес – снек бар „Еделвайс“, едноетажна
метална сграда – видеозала, едноетажна метална сграда
– магазин за промишлени стоки със ЗП 37 кв.м.; едноетажна метална сграда –
магазин за хранителни стоки със ЗП 103 кв.м.; метален павилион за хранителни
стоки, за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата; както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата (440500 лв.) за периода от
14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., в размер на сумата от 224 054,21 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Хелио-тур-с“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово ул. „А.
Стамболийски“,№ 170, представлявано от ТХ „Русалка холидейз“, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, против „Къмпинг градина“
ЕООД, със сегашно наименование „Къмпинг южен бряг“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Черноморец 8142, местност "Аклади-Чеири",
къмпинг "Южен бряг", представлявано от Павел Димитров Христов, за осъждане на ответника да заплати като обезщетение по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 440 500 лв., представляваща
пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем собствените си сгради, подробно
описани в исковата молба, находящи се в б.имот с идентификатор 81178.8.145 по
КККР на гр.Черноморец, понастоящем разделен на имоти с идентификатори
81178.8.193, 81178.8.194, 81178.8.195, 81178.8.196: панелни бунгала със
санитарни възли - 5 бр.; дървени бунгала
тип „френски“ – 4 бр.; едноетажни сгради – бунгала тип „шведски“ – 3 бр.;
еднофамилна сграда с площ от 51 кв.м.; полумасивна едноетажна страда – апартамент
с площ от 16 кв.м.; масивна едноетажна сграда – битова къща; едноетажна метална
сграда – санитарен комплекс №1, едноетажна метална сграда – санитарен комплекс
№2, едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №3; едноетажна масивна
сграда – административна сграда; едноетажна метална сграда – санитарен комплекс
№4, едноетажна метална сграда – санитарен комплекс №5; едноетажна метална
сграда с дървен навес – снек бар „Еделвайс“,
едноетажна метална сграда – видеозала, едноетажна
метална сграда – магазин за промишлени стоки със ЗП 37 кв.м.; едноетажна
метална сграда – магазин за хранителни стоки със ЗП 103 кв.м.; метален павилион
за хранителни стоки, за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата; както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата (440500 лв.)
за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., в размер на сумата от
224 054,21 лв.
ОСЪЖДА „Хелио-тур-с“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово ул. „А.
Стамболийски“,№ 170, представлявано от ТХ „Русалка холидейз“, ЕИК ********* да заплати на „Къмпинг южен бряг“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Черноморец 8142, местност "Аклади-Чеири",
къмпинг "Южен бряг", представлявано от Павел Димитров Христов, съдебно-деловодни разноски в
първата инстанция в размер на 57 151 (петдесет
и седем хиляди сто петдесет и един) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: