Р Е Ш Е Н И Е
№
/ ….2021 година, гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесет и първа година, Административен съд – Варна, IV- ти
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря СВЕТЛАНА
СТОЯНОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа
докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к.
адм. д. № 1948 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – Варна, представлявана от ст. комисар А.С.М., чрез ст.
юрисконсулт К.Л.-А., срещу Решение № 349/14.07.2021 година, постановено по АНД
№ 2019/2021година по описа на Районен съд-Варна, ХХVІІІ състав, в частта, с
която е отменено Наказателно постановление № 21-0442-000202/26.04.2021г. на
началника група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на П.К. е наложено наказание „глоба“ в размер на
2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В касационната жалба се поддържа, че решението на
ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по
чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ВРС се е произнесъл по фактическата
обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква се, че
доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на ВРС и за потвърждаване на НП.
Ответната страна- П.С.К. не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок
от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество за основателна.
С
обжалваното Наказателно постановление № 21-0442-000202/26.04.21г. на Началника
група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, на осн.чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП на
Пл.К. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за това че на 09.04.21г. в 12,30ч. в
гр.Варна, **** на кръстовището с ****“, като водач на лек автомобил „Ауди А6“ с
рег.№**** отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен № ARKA-0045/тест/ за установяване
употребата на наркотични вещества и техните аналози, издаден номер на талон за
изследване 0022721.
Липсва
спор от фактическа страна.
За
да отмени наказателното постановление, ВРС приема, че
при съставянето на НП са допуснати процесуални нарушения. В АУАН
и НП са посочени от правна страна всички съставомерни признаци на нарушение по
чл. 174 ал. 3, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство и отказ да се изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване. От фактическа страна обаче, са описани факти само за отказ от
изследване с техническо средство. Не е описано, че водачът отказва да му бъде
извършено лабораторно изследване. Според ВРС липсата на факти, пряко относими
към съставомерните признаци на нарушението ограничава правото на защита и води
до извод, че НП следва да бъде отменено.
Така
постановеното решение е неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на ВРС за допуснати процесуални нарушения. Административното нарушение
посочено в НП е квалифицирано по 174, ал.3 от ЗДвП.
Същото
се изразява в отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. За извършеното нарушение, К.
е санкциониран на осн. чл. 174, ал.
3, предл. 2 от ЗДвП с глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Не
се установява констатираното от въззивната инстанция съществено нарушение на
процесуалните правила. Съставеният АУАН
е надлежно оформен и съдържа всички изискуеми реквизити, вкл. описание на
нарушението, което е възпроизведено в процесното НП. АУАН е връчен на нарушителя,
който го е подписал без възражения.
В
случая, обстоятелствата, че ответникът по касация К. отказва да бъде тестван за евентуална употреба
от негова страна на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
"DRUG TEST 5000", с фабр. № ARKA-0045/тест/; че не е
изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване за употребата на
наркотични вещества или техни аналози, за което е издаден Талон за изследване №
0022721; както и че в рамките на извършената на място проверка на 09.04.21г. е
управлявал посочения по-горе лек автомобил "АУДИ А6", с Рег. №****, в
качеството му на "водач" по смисъла на легалното определение, дадено
в нормата на § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП, се явяват установени по делото и не са спорни между
страните. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на К.
административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП, субект на което нарушение е именно К..
Съгласно
чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. В конкретния случай,
това изискване е спазено, като няма спор по делото, че видно от издадения талон
за изследване с № 0022721 ответника по касация на 09.04.21г. в 15,30ч., отказва
получи същия, респ. не дава кръв за
изследване, както и няма спор, че преди това лицето е отказало да бъде тествано
при проверката за употреба на наркотици с Дрегер Дръг тест 5000 на 09.04.21г. в
12,30ч. В този смисъл, неправилен е изводът на районния съд, че в НП са налице
процесуални нарушения, защото не е ясно за какво нарушение е санкциониран К..
Следва да се посочи, че самия ответник по касация не сочи, че са налице
процесуални нарушения, изразяващи е в пълна невъзможност да разбере защо е
санкциониран.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за нарушаването на която е наказан касаторът, съдържа
няколко отделни хипотези, които са алтернативни състави на едно и също
нарушение, а не кумулативни предпоставки, т. е. достатъчно е да е налице която
и да е от тях, за да е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Общото при всички хипотези е това, че водачът отказва да бъде тестван за
наркотични вещества или техни аналози – било чрез Дрегер Дръгтест, било чрез
медицинско изследване. В случая правилно е посочено в процесното НП и в
издадения АУАН, че нарушението е по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като от описателната
част на НП става ясно, че К. е осъществил и двете отделни хипотези на
нарушението – същият е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е
изпълнил предписание за химико-токсично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Всяко от тези две
деяния е основание за ангажиране отговорността на лицето по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Така описаното нарушение обосновава отговорност на касатора по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, като водач на лек автомобил "Ауди А 6" с рег. №**** –
обстоятелство, недвусмислено посочено в АУАН и в НП, поради което и същият, доколкото
не оборва по никакъв начин изложената в НП фактическа обстановка чрез
ангажиране на доказателства, правилно е санкциониран съгласно чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.
Като
е стигнал до друг правен извод ВРС е постановил неправилно решение, което следва
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се потвърди
наказателното постановление.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал. 5 от ЗАНН в размер на 80 лв.
Водим
от горното, Варненският административен съд, четвърти касационен състав, на
основание чл.222, ал.1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 349/14.07.2021 година, постановено по АНД № 2019/2021 година по описа на
Районен съд-Варна, ХХVІІІ състав,
и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 21-0442-000202/26.04.2021г. на началника група към ОДМВР-Варна,
Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на П.К.
е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА П.С.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОД МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1…… …
2………