РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Първомай, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20245340200119 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. К. В. против Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а,
ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че била заплатена винетна
такса в размер на 97 лв. за процесния автомобил. Оспорва, че устройството, с което
било установено нарушението, е годно за употреба. В постъпилото преди съдебно
заседание становище сочи, че липсвали официални документи, които да докажат, че за
лекия автомобил не била заплатена винетна такса. Също така не били приложени
доказателства за броя издадени ЕФ в рамките на календарната година, които не
следвало да са повече от три. В тази връзка счита, че представените от въззиваемата
страна разпечатки от извършени справки не представлявали писмени доказателства,
ползващи се с материална доказателствена сила. По тези съображения моли
електронният фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител
юрк. С.-Г., изразява становище за правилност и законосъобразност на електронния
фиш, като се прави искане същият да бъде потвърден.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена от В. К. В., спрямо която е наложено административното
наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.
Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с разписка за датата на
връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата
следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за
обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя.
От фактическа страна съдът установи следното:
Лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № **** и технически
допустима максимална маса 1860 кг, категория М1, брой оси 2, клас ЕВРО 3, бил
собственост на жалбоподателя В. К. В.. Към 28.04.2024 г. за този автомобил не била
заплатена винетна такса.
На 28.04.2024 г. в 11:00 ч. горепосоченият лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № **** се движел в община Първомай по път I-8, в района на км
264+758, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
когато устройство № 10412, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, установило движението му и
обстоятелството, че за ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, бил
съставен Електронен фиш № **********, с който на жалбоподателя в качеството на
собственик на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. В него е посочено, че
собственикът на МПС дължи заплащането на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП
съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 9 лв., правото на лицето да
се освободи от санкцията чрез заплащане в 14-дневен срок на компесаторна такса в
размер на 70 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по
чл. 10а, ал. 2 ЗП ще се счита за изпълнено, правото да се обжалва – в какъв срок и
пред кой орган, както и законовата разпоредба, по силата на която може да се анулира.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по
делото и непротиворечиви писмени доказателства – електронен фиш, доклад по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във
вид на снимков материал, справка за нарушител с лични данни и данни на МПС,
справка за заплатени пътни такси за ППС с рег. № ****, данни от електронната
система за събиране на пътни такси за регистрирани в рамките на календарната 2024 г.
нарушения, Разрешение за строеж № РС-29/15.04.2019 г. ведно с Приложение № 1 към
него, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова контролна стационарна точка.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че пътно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № **** се е движило по път I-8, в
района на км 264+758, с посока намаляващ километър, като движението на същото
ППС е заснето от контролно устройство с № 10412. От приложената справка се
установява и липсата на заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП (винетна такса) за това
МПС. С оглед въведените от жалбоподателя твърдения за наличие на плащане с
протоколно определение от 17.10.2024 г. му е дадена последна възможност до датата
на следващото съдебно заседание да представи доказателства за платена винетна такса
за лек автомобил с рег. № **** за дата 28.04.2024 г., като до приключване на
въззивното съдебно следствие такива не са представени. Това е крайният момент, до
който страната е могла да установява това съставомерно обстоятелство, като след
2
приключването на съдебното следствие пред въззивната инстанция, евентуалното му
по-късно представяне е недопустимо. Поради това и като съобрази разпоредбата на чл.
189е, ал. 8 ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в
нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, съдът намира, че не е
опровергана материалната доказателствена сила на приложените от
административнонаказващия орган справки. По тези съображения съдът приема, че
релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С измененията на Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и Закон за пътищата
(ЗП), обнародвани в ДВ бр. 105/2018 г., е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства – винетни такси и такси
на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и
различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите
такси. Според разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП и чл. 10а, ал. 7 ЗП за движение на
пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна
на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. Същевременно нормата на чл. 139,
ал. 6 ЗДвП въвежда изрично задължение за водача на пътно превозно преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство. От своя страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
В настоящия случай пътят (път I-8, в района на км 264+758) е включен в
обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал.
1, т. 1 от ЗП – даващи право на едно пътно превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа. Видно от приобщената по делото справка за данни за
процесното ППС с рег. № **** то е с обща технически допустима максимална маса до
3,5 тона, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10а, ал. 7, т. 1 ЗП за
движението му по платената пътна мрежа се дължи винетна такса. Процесното
нарушение е заснето с устройство № 10412, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-8, в
района на км 264+758. Техническите средства или системи на чл. 167а, ал. 2, т. 2 ЗДвП
заснемат или записват датата, точния час на нарушението и/или табелата с
регистрационния номер на пътното превозно средство. Същите функционират чрез
визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършват измерване,
поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя, че подлежат на
проверка по реда на Закона за измерванията. Поради всичко изложено и доколкото не
беше доказано противното, така приложените справки от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП съгласно разпоредбите на чл. 189е, ал. 8 и
3
ал. 9 ЗДвП имат доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства относно
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и за движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа и за липсата на заплащане на дължимите такси.
Следва още да се съобрази, че съгласно чл. 187а, ал. 1 ЗДвП при установяване на
разглежданото нарушение в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. В случая нито жалбоподателят твърди,
че процесното МПС е било управлявано от друго лице на датата на нарушението, нито
е представил декларация в срок от 7 дни от връчването на ЕФ, с която е посочил
лицето, което е ползвало ППС, ведно с копие от неговото СУМПС (чл. 187а, ал. 4
ЗДвП). По тези съображения съдът намира, че в случая жалбоподателят в качеството
на собственик на ППС е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП,
която задължава водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.
В разглеждания случай електронният фиш е издаден на основание
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда възможност при нарушение по
чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. Определените в закона изисквания към електронния фиш са да съдържа
данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания
ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Отчитайки изложеното, съдът приема, че атакуваният
електронен фиш отговаря на тези изисквания, като е издаден по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Образецът на ЕФ е одобрен
по надлежния ред, за което в преписката е представена Заповед № РД-11-
983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ.
Също така електронен фиш № ********** е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането
на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
В случая неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, изр. 4 ЗДвП, която предвижда, че при
регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно превозно
средство от категорията по чл. 10а, ал. 7 и 7а ЗП последващо движение по платената
пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП не се счита за
административно нарушение и за него не се налага глоба или имуществена санкция, а
образуваните административнонаказателни производства за повече от три нарушения
се прекратяват. Видно от представената справка за регистрирани в рамките на
календарната 2024 година нарушения настоящото се явява първо по ред.
Въпреки това съдът намира, че издаденият електронен фиш подлежи на
отмяна, тъй като наложената санкция противоречи на т. нар. „принцип на
пропорционалност“. Според трайната практика на СЕС изискването за
4
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем
на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната
легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и
принципите, установени от законодателството на Съюза. В тази връзка с Решение на
СЕС от 21.11.2024 г. по дело C‑61/23 е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27
септември 2011 г., (с настоящо наименование Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за
използване на пътни инфраструктури (в сила от 24.03.2022 г. и срок за транспониране
до 25.03.2024 г.), която се прилага за ТОЛ таксите и таксите за ползване, налагани на
превозните средства, вкл. леките автомобили), трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Поради това и тъй като разпоредбата на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно
таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури не е
изменяна и е идентична с текста, предмет на цитираното решение на СЕС, следва, че
се прилага и за таксите за ползване по отношение на леките автомобили. В
съобразителната част на решението е изяснено, че посоченият принцип изисква не
само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при
определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да
се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В случая чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП
предвиждал в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон
глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800
лв. или 2500 лв. Освен това, ЗДвП не давал право на сезирания съд да изменя
налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания
размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-
специално разглежданата в главното производство система от наказания не
позволявала да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на
извършеното нарушение, и както следвало от чл. 189з ЗДвП, изключвала по-конкретно
прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в
ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера
на глобите се отнасяло до категорията, към която спада съответното превозно
средство, която се определяла въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче,
което било лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на
превозното средство или водача му, не отчитало характера и тежестта на извършеното
нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не
можело да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът
да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се
санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се
променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според
това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден
маршрут. При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с
5
фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да
се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от
тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство
система от наказания, изглеждало непропорционално с оглед на целите, посочени в
правната уредба на Съюза. Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното
производство национална правна уредба предвиждала възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“,
не можело да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с
правото на Съюза. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 179, ал. 3д ЗДвП,
съгласно която в случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките на един и
същ календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера,
определен съответно в ал. 3, 3а или 3б. Т. е. независимо от изминатото разстояние
лицето следва да се санкционира с глоба в размер от 300 лв. без възможност за
индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразно неговите
особености. Друг е въпросът, че между размера на незаплатената пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 ЗП в размер на 9 лв. и размера на наложената на жалбоподателя глоба от
300 лв. е налице явна несъразмерност. Нещо повече, компенсаторната такса, която
бива определяна от наказващия орган като възможност пред водачите за
освобождаване от административнонаказателна отговорност, също е в абсолютно
определен размер и отново надхвърля значително дължимата от водача пътна такса и
не подлежи на преценка за пропорционалност. Поради това съдът приема, че
предвидената в чл. 179, ал. 3 ЗДвП санкция е абсолютно определена, фиксирана и не
предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението,
т. е. противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62. Така наложеното административно
наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за
движението по пътищата в смисъла на чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз.
Следователно в случай на несъвместимост между национална правна норма и
основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат.
Предвид всичко изложено съдът намира, че въпреки установяване на
санкционираното административно нарушение от обективна и субективна страна,
предвиденото от българския законодател административно наказание и наложено от
АНО на жалбоподателя е несъответстващо на принципа на пропорционалност, което е
достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш поради
незаконосъобразност.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие от 30.05.2024 г. Уговореното
възнаграждение в размер на 400 лв. не се явява прекомерно, доколкото същото е в
минимално предвидения съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
(ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на В. К. В.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл.
139, ал. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В. К. В., ЕГН:
**********, адрес: ***, сумата от 400 лв., представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
7