Р Е Ш Е Н И Е№1495
08.08.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4288/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от М.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.К. против Наказателно постановление № 11
от 06.03.2019 г., издадено от главен инспектор И.П.Г. – Началник на 04 Районна
служба пожарна безопасност и защита на население (РСПБЗН) – Пловдив, с което:
1) на
основание чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР) и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за
осъществяване на държавен противопожарен контрол (Обн. ДВ, бр. 100/05.12.2014
г., изм. и доп.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
22, ал. 5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ (Обн. ДВ, бр.89 от 28.10.2014
г., попр.) вр. чл. 140, т. 1 от ЗМВР;
2) на
основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014
г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ във
вр. с чл. 140, т. 1 от ЗМВР и
3) на
основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР и чл. 24, ал. 2 от Наредба №
8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 4 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите“ във вр. с чл. 140, т. 1 от ЗМВР.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да не е годен субект на
административните нарушения, за които е наказан, тъй като е бил наемател на
проверявания обект, а административнонаказателната отговорност следвало да се
понесе от собственика или от ръководителя на обекта, каквото качество той не
притежавал. Поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), тъй
като той не бил съставен в присъствието на жалбоподателя и не му бил предявен.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. К., като поддържа жалбата и
наведените с нея възражения.
Въззиваемата
страна в писмо с вх. № 49393/26.07.2019 г. (лист 13-14 от делото) взема
становище жалбата да е неоснователна, в хода на производството да не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на нарушенията от
жалбоподателя да е несъмнено доказано. Предлага на съда да потвърди
наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призована, не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М.С.Н., спрямо когото е наложено
административно наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
25.06.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена пред административнонаказващия орган (АНО) на 01.07.2019 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следа да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 05.12.2018 г. св. Д.Г.К. – ** в група ДПК и ПД при
04 РСПБЗН-Пловдив, извършил проверка в обект „Воденицата“, находящ се в гр. П.,
ул. „С.“ № **. В хода на проверката св. К. установил, че обектът се
експлоатирал с вътрешни противопожарни кранове, които не били обслужени от
търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР,
установил още, че евакуационният изход, намиращ се до зимната градина, бил
заключен, като пред него били поставени материали и оборудване – маса и
столове, както и че намерените в обекта пожарогасители били с изтекъл срок за
извършване на техническо обслужване. Жалбоподателят М.С.Н. бил управител на
дружеството „Бродуей 1“ ЕООД, което по силата на сключен договор за наем било
наемател на процесния обект. Със същия договор жалбоподателят Н. се бил
задължил като солидарен длъжник наред с търговското дружество.
На 13.02.2019 г. св. К. съставил Акт за установяване
на административно нарушение с бл. № 0019505 против жалбоподателя Н.. Актът бил
съставен в присъствието на свидетел и на жалбоподателя, на когото бил връчен
препис срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите Д.Г.К. и Д. Й. С., обясненията на жалбоподателя
М.С.Н., както и от писмените доказателства по делото – Заповед с рег. №
465/30.08.2018 г. от Началник 04 РСПБЗН - Пловдив, покана от 30.01.2019 г. до
М.С.Н., договор за наем от 15.11.2017 г. между „М. МГ“ ООД и „БРОДУЕЙ 1“ ЕООД
(лист 6-8 от делото).
От показанията на св. Д.Г.К. се установяват датата и
мястото на извършената проверка. Изяснява се и че нарушенията са били
установени по време на самата проверка, която е била осъществена на дата
05.12.2018 г. Свидетелят пояснява, че на датата 13.02.2019 г. е бил съставен
АУАН за нарушенията, които е установил на 05.12.2018 г. Изяснява се още, че
актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил му е предоставен за
запознаване със съдържанието му, след което му е бил връчен препис срещу
разписка. Съдът дава вяра на показанията на св. К., които намира за вътрешно
непротиворечиви, последователни и добросъвестно дадени. В показанията си
свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като
очевидец, те се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, които
служат за тяхната проверка. Не се установяват и никакви обстоятелства, по които
свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден. По тези съображения
показанията на св. К. бяха изцяло кредитирани.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството
по издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, което
не може да се санира във въззивното производство и представлява самостоятелно
основание за отмяна на НП. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит
на съдържанието на НП, тъй като тя представлява индивидуализиращ деянието
признак, позволяващ отграничаването му от кое да е друго деяние в обективната
действителност. В тази връзка всяко деяние следва да бъде индивидуализирано по
ясен и несъмнен начин чрез посочване на дата, място и начин на своето
извършване. Тази надлежна индивидуализация е задължителна както за да може
съдът да извърши преценка дали наказаният е извършил именно вмененото му във
вина деяние, така и за да може жалбоподателят да се защитава адекватно, като
бъде уведомен за обективните признаци на обвинението. В настоящия случай и за
трите нарушения, за които е наказан жалбоподателят Н., наказващият орган
единствено е посочил, че „на 13.02.2019 г. ** К. е установил, че г-н М.С.Н.“ е
извършил съответното прието за установено поведение, описано в т.1 до т. 3 на
обстоятелствената част на наказателното постановление. Следователно посочена е
единствено датата, на която се твърди актосъставителят да е установил
процесните нарушения, но не и на коя дата наказващият орган приема те да са
били осъществени. Дори и да се приеме, че правният извод на АНО е всяко от
трите нарушения да е било извършено на дата 13.02.2019 г., то отново би било
налице основание за отмяна на НП поради допуснато съществено процесуално
нарушение. Това е така, защото в АУАН е посочена различна дата на извършване на
всяко от трите нарушения, а именно на 05.12.2018 г. Следователно би се стигнало
до непреодолимо противоречие между АУАН и НП относно приетата дата на
извършване на всяко от процесните нарушения. Съдебната практика е категорична,
че такава нередовност не може да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Важно е да се отбележи и че в случая не е налице нередовност на акта,
която да е била отстранена с наказателното постановление, а напротив –
нередовността е допусната за пръв път именно с НП. От събраните и проверени по
делото доказателства се установява по категоричен начин, че всяко от трите
нарушения, за които е наказан жалбоподателят, е било извършено и установено на
05.12.2018 г., както правилно е посочено в АУАН. Това води до извод, че дори и
наказващият орган да е приел трите процесни нарушения да са били извършени на
дата 13.02.2019 г., то този му извод е неправилен. Проверката в обекта, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „С.“ № **, е била извършена от св. К.. От неговите
показания се установи, че проверката е била извършена на 05.12.2018 г. и отново
на тази дата е констатирал фактите, описани в АУАН и които е квалифицирал под
съответните състави на административни нарушения. За датата 13.02.2019 г.
свидетелят изяснява, че тогава е бил съставен и предявен актът за установяване
на административно нарушения. При тези факти съдът приема, че нарушенията са
били правилно описани в съставения АУАН, като всяко от тях е било извършено на
05.12.2018 г. и отново на тази дата е било установено. Следователно, посочената
в НП дата – 13.02.2019 г., не е нито дата на извършване, нито на установяване
на нарушенията, а единствено дата на съставянето на АУАН. Тази дата обаче е отделен
и самостоятелен реквизит на НП (по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН), различен от
датата на извършване на нарушението.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че в обжалваното наказателно постановление не е посочена дата на извършване на
нито едно от трите нарушения, за които е наказан жалбоподателят М.С.Н..
Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо, поради което наказателното
постановление трябва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 от 06.03.2019 г., издадено от
главен инспектор И.П.Г. – Началник на 04 Районна служба пожарна безопасност и защита
на население – Пловдив, с което на М.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание:
1) чл. 265,
ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 24, ал. 2 от
Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен
контрол е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 22, ал. 5 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите“ във вр. с чл. 140, т. 1 от Закона за министерството
на вътрешните работи;
2) чл. 265,
ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 24, ал. 2 от
Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
34, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ във вр. с чл. 140,
т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи и
3) чл. 265,
ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 24, ал. 2 от
Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
21, ал. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ във вр. с чл. 140, т. 1 от
Закона за министерството на вътрешните работи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!Й.Т.