Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
13.01.2020г., гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
дванадесети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1176 по описа на ДРС за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис
4 против М.М.И., ЕГН
********** *** иск за признаване за установено
съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№5016/2018г. по описа на
ДРС за следните суми: 650 лева, представляваща дължима главница по договор
за заем от 15.05.2017 г., сключен между М.М.И. и
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД, което на 01.12.2017 г. е прехвърлило своето вземане на
заявителя, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по пощата (06.12.2018 г.) до окончателното плащане; 56.44 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 12.10.2017 г.
(датата на падежа на последната погасителна вноска); 85.50 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от
26.05.2017 г. до 06.12.2018 г.; 320.67 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
25.05.2017 г. до 12.10.2017 г. (датата на падежа на последната погасителна
вноска) и 45 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания.
В исковата молба се излага, че на
01.12.2017 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2810303/15.05.2017г. е прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, а именно чл.10 от същия, която урежда правото на Заемодателя да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания"
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
„Изи Асет Мениджмънт" АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2810303 от 06.12.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с
известие за доставяне на постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договор
за паричен заем №
2810303/15.05.2017 г. Писмото се е върнало в цялост като в обратната
разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. До ответника е
изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2810303 от 06.03.2019 г., изпратено чрез куриер на постоянния/настоящ
адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от обратна
разписка към товарителница № 68259145 - писмото отново се е върнало в цялост, тъй като
получателят не е намерен на посочения адрес.
Към настоящата искова молба се представя копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2810303 от 06.03.2019 г., което да бъде връчено на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Ищецът се позовава на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем,
не е погасено, се настоява да се приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/1807.2011г. на ВКС по гр.дело
867/20Ш., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
На 15.05.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт"
АД като Заемодател и М.М.И. като
Заемател е сключен Договор
за паричен заем с № 2810303, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на процесния договор „Изи
Асет Мениджмънт"АД се е задължил да предостави на М.И. парична сума в
размер на 650,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Редът и условията, при които Заемодателят е отпуснал
цитираната сума на М.И., се уреждат от договора и общите условия към него. Съгласно клаузите на договора,
страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка,
видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на
Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума
е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 706,44 лв. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 56,44 лв. Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 12.10.2017 г. на 21 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 33,64 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.05.2017 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 12.10.2017 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят
го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и
че желае договорът да бъде сключен.
На основание чл. 16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят е
декларирал, че е запознат с Тарифа за таксите на „Изи Асет Менидмъжнт" АД,
като в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи
се начислява за всеки следваш, 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено
с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 320,67 лева, която страните са постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 15,27 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка
е с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в общ размер на 48,91 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 26.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 85,50 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен
заем към Дружеството. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 12.10.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
За „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д№5016/2018 г. е издал Заповед за изпълнение. Издадената Заповед за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК съдът е указал на ищеца,
че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, което
обуславя подаването на настоящата искова молба.
Ответникът
чрез особен представител е подал писмен отговор на исковата молба.
Заявено
е възражение за недействителност на сключения между страните Договор за паричен
заем №2810303. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За
разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Съгласно
чл.11, ал.1, т. 12 от ЗПК погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, като планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Съгласно чл.22 от ЗПК и
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2, то договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая договорът
е сключен в писмена форма на хартиен носител и е представен по делото; в него е
посочен общия размер на кредита - 650 лева, както и условия по издължаване по
погасителен план с размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Действително погасителният план не в отделно приложение,
а е включен в съдържанието на договора. Последното не се явява нарушение на
правилата по ЗПК, но погасителният план посочва единствено общия размер на
седмичната вноска, без да е посочен съответния размер главница и лихва, които
се погасяват, поради което следва да се приеме, че задължението по чл. 11, ал.
1, т. 12 не е изпълнено.
Отделно
от горното, при сключването на договора ответникът се е задължил да предостави
на кредитора си обезпечение - поръчителство от лица, отговарящи на определени
изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е скрепено със
санкция-неустойка в размер на 320,67 лв. Свободата на договаряне е ограничена
от повелителните правни норми, вкл. от т.нар. добри нрави. В мотивите на т. 3 TP № 1/2009 г. на
ОСТК на В КС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка,
когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните
функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Уговорената между страните неустойка при непредставяне на
обезпечение излиза извън присъщата й обезпечителна функции. Целта на
неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщетени кредитора за
вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството и качеството
и във времето/. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са
свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в
заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по
събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването
на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел,
различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението,
то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението
и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне
на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект
на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на
задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването
й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо
обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Предвид това, следва да се
приеме, че уговорката между страните
за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. При това съдът следва да откаже да
зачете правните последици на уговорката /да приеме, че тя не е породила
задължение за заплащане на неустойка/.
Сключеният
между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителските
кредити /ЗПК/. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В
договора страните са договорили за забава длъжникът да заплаща освен
обезщетение и такси. Недопустимо е под формата на такси да се начислява
обезщетение за забавено изпълнение над размера на законната лихва. Уговорката
за заплащане на такси при забава влиза в противоречие и с разпоредбата на
чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като при неизпълнение на договорните задължения длъжникът
трябва да заплати необосновано високо обезщетение съобразно срока на забава.
В
случай, че съдът не установи недължимост на неустойката на основание чл.23 от ЗПК е заявено възражение за прекомерност на същата.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен след успешно
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и връчване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в срока,
предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. 415 от ГПК
за вземане произтичащо от чл. 99 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр.9 ЗПК, вр. с чл.6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.
По
заявление на ищеца по ч.гр.д.№5016 по
описа на ДРС за 2018г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №2847/13.12.2018г. срещу ответника М.М.И. за
следните суми: 650 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
15.05.2017 г. (сключен между М.М.И. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД, което на
01.12.2017 г. е прехвърлило своето вземане на заявителя), заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (06.12.2018
г.) до окончателното плащане; 56.44 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 12.10.2017 г.
(датата на падежа на последната погасителна вноска); 85.50 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от
26.05.2017 г. до 06.12.2018 г.; 320.67 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
25.05.2017 г. до 12.10.2017 г. (датата на падежа на последната погасителна
вноска); 45 лева, представляваща такса разходи; 75 лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски по частно гр. дело №5016/2018 г. по описа на ДРС. Заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена на ответника М.М.И. по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
заявителят е предявил иск относно вземането си в едномесечен срок, като е довнесал дължимата държавна такса.
На 15.05.2017г. между ответника в качеството на кредитополучател
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор е сключен договор за паричен
заем №2810303, въз основа на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 650 лв. Договорен е размер на месечна погасителна вноска
– 33,64 лв., срок на заема – 21 седмици и брой вноски – 21. Фиксираният годишен лихвен процент е 40 % и годишен процент на разходите 46,88 %. Страните се уговорили, че сумата, която следва да
бъде върната е 706,44 лв. В чл.3 от договора е отразено, че с
подписване на същия страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на
кредитополучателя в размер на 262,58 лв., като страните
са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
а именно от заемната сума по процесния договор, заемателят е прихванал
горепосоченото задължение. След извършеното прихващане, задължението на
заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща остатъка от заемната сума
по процесния договор, който има силата
на разписка.
На
16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач – цедент и
праводателя на ищцовото дружество (АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ООД) в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че
продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят
нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база.
Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със
съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване/съобразно
правилата на т. 4.3. и следващите, то става неразделна част от договора/.
Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има
силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го
съответно. В т.2.2. е договорено съдържанието на приложението по
отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3. от договора е
предвидено, че електронните документи по смисъла на този договор са електронни
изявления на лице за контакт, които са записани върху магнитен, оптичен или
друг носител на информация, трансформирани в общоприет формат, гарантиращ
невъзможността от тяхното последващо манипулиране от някоя от страните и
изпратени посредством система за обмен на електронни съобщения. В
т.4.5. от рамковия договор е предвидено, че страната адресат на електронния
документ потвърждава получаването на документа чрез лицето си за
контакт. Потвърждаването се извършва в разумен срок – 3 работни дни след
постъпването в електронната съобщителна система на адресата. Потвърждаването на
получаването има освен значението по чл. 8, ал.1 от ЗЕДЕП и значение на
постигнато съгласие по смисъла на този договор, което съгласие поражда
прехвърлителния ефект досежно собствеността върху вземанията, респективно
потвърждава получаването на документите за дълга, съобразно посоченото в
Приложение № 2. В т.4.7 от договора е предвидено, че след датата на прехвърляне
на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях, а купувачът има
право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след
датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето
принудително изпълнение. В т. 4.8 от рамковия договор е уговорено, че след
потвърждаване на приемането на съответното Приложение №1 от страна на Купувача,
Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено потвърждение за
сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т.4.9 от рамковия договор продавачът се е задължил да
изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в
рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното
Приложение №1 от Купувача.
С
Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл. 4.8. от рамковия
договор, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил,
че кредит, описан под №162 в Приложение № 1 от
01.12.2017 г. към договор за цесия от 16.11.2010
г. с длъжник – ответника в качеството си на кредитополучател по Договор за
паричен заем е цедиран от продавача „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищцовото
дружество, съгласно договора за прехвърляне на вземания.
„Изи Асет
Мениджмънт“ АД е упълномощило ищцовото дружество да уведомява всички длъжници
по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредити, които дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 16.11.2010
г. (л.15 по делото).
На 06.12.2017 г. е изготвено и
изпратено от цедента уведомление до ответника за сключения договор за цесия.
Видно от съобщението към известието за доставяне уведомлението е изпратено на
адрес: гр.Добрич, ж.к.“***“
бл.53 вх.1 ет.8 ап.24, посочен
от ответника в предложение за сключване на договор за заем, като е върнато, тъй
като получателят не е потърсил пратката. Връчването на уведомлението на назначения на ответника
особен представител, заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа
от исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно
уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът следва да вземе
предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и решение №
123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК). С оглед приетото в решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС, ТК, I
ГО, постановено по т.д. № 193/2018г. по реда на чл. 290 от ГПК, особеният
представител е процесуален представител на ответника и той може да получи
редовно копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в
това число и да получи всякакви уведомления. Уведомяването е извършено
надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил плащания на стария кредитор,
чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда.
За успешното
провеждане на установителен иск с посоченото правно основание, в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В случая, дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и изправността на цедента – наличието на сключен договор
за паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична
сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват задължението.
Съдът счита,
че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно
прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на
сключения рамков договор за прехвърляне на вземания. При това следва да се
пристъпи към разглеждане на възраженията на ответника, касаещи действителността
на сключения договор за паричен заем.
Между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са възникнали правоотношения по договор за
паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От
наведените възражения за недействителност на договора за потребителски кредит,
съдът намира за основателно това, което намира опора в чл.11, т.11 и т.12, вр.
чл. 22 от ЗПК, съобразно който в съдържанието на договора за потребителски
кредит следва да се съдържа и погасителен план. Погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна,
като същата постановява, че щом не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая се
поставя въпроса дали уговореното в процесния договор седмично плащане в размер на 33,64 лева, всички платими в срока
на договора от 21 седмици, с
изрично посочени падежи на всяко от 21 броя плащания, съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т.11 и
т.12 ЗПК. За да бъде прието, че определена уговорка между страните представлява
погасителен план по смисъла на цитираните правни норми,
следва да се съдържа на първо време информация за съответните плащания и
срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено, доколкото ясно е
посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 706,44 лева следва да бъде заплатена
на 21 вноски в размер на 33,64 лева. Уговорени са и падежите
на дължимите погасителни вноски. При това положение съдът намира, че първата
предпоставка е спазена. На следващо място се поставя въпроса, дали се съдържат
съответните реквизити на погасителния план посочени в т.12 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на
ЗПК предпоставя две изисквания, за да бъде приета една уговорка за погасителен
план, а именно от една страна да е ясен размера на съответните плащания и
срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване по пера на това
задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, за
лихви и допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се предвиждат.
Във втората хипотеза на правната норма, съдът намира, че уговорката, обективирана в процесния
договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за
закона, доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се
формира сумата от 33,64 лева
съставляваща размер на погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен
заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. В случая става ясно
единствено, че сумата от 706,44 лв. включва сумата от 650 лева – главница
по договора, но не е посочено как се определя
погасителната вноска, т.е. в стойността
на всяка една какъв е размера на главницата, на лихвите и на
допълнителните разходи. При изложените съображения възражението на ответника за
нищожност поради противоречие със закона, на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 от ЗПК се явява основателно, като следва да бъде
прието от съда, че договорът за
потребителски кредит е недействителен. При това на
основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, не
дължи лихва и други разходи по кредита.
Основателно
е и наведеното от ответната страна възражение за
нищожност на предвидена
в договора клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката
може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили
клауза за задължаване на заемателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора
в тридневен срок от сключването на договора,
а именно: две физически лица – поръчители, отговарящи на определени условия или
банкова гаранция,
като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер
на 320,67 лева. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. Размерът на уговорената неустойка е
равен на 49,3%
от заемната сума. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща
разсрочено, заедно със всяка една погасителна вноска по договора. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост
и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Tака уговорената неустоечна клауза води до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане
сума, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира
от закона.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД,
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция
следва да бъде отхвърлена и на това основание.
Претендираната
„такса разходи“ за извънсъдебно
събиране е в противоречие с нормата на чл.10а от ЗПК. Разпоредбите на
чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит
да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма
или покани, както и ангажирането на служител, не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По
своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по
принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези
дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и
потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането
на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с нормата н
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното претенцията за установяване на дължимост
на сумата от 45 лв.- разходи и такси за извънседебно събиране на просроченото
задължение е неоснователна
и на
това основание.
Както вече беше посочено, договорът за потребителски
кредит е недействителен и на основание чл.23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита – 650 лв. От
заключението на ССчЕ по делото се установява, че до момента на прехвърляне на
вземането на ищеца и след това няма извършени плащания по договора за паричен
заем. При това искът следва да се уважи за сумата от 650 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
15.05.2017 г., сключен между М.М.И. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД,
което на 01.12.2017 г. е прехвърлило своето вземане на ищеца.
Върху уважената част от иска, като законна
последица следва да се присъди законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
Въз
основа на гореизложените съображения претенцията на ищеца е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена по отношение на сумите: 56.44 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 12.10.2017 г.
(датата на падежа на последната погасителна вноска); 320.67 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 25.05.2017 г. до 12.10.2017 г. (датата на
падежа на последната погасителна вноска) и 45
лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания.
Относно
претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва - 85.50 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от
26.05.2017 г. до 06.12.2018 г., то същата се дължи, доколкото се установява, че
е налице забава на плащането на дължимата сума за главница.
Претенцията е основателна и по размер съгласно заключението по ССчЕ.
Съгласно
разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415,
ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи
сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв.
С
оглед изхода на производството /съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция/ и направеното искане от ищеца
за присъждане на съдебни разноски, ще следва
на ответника да бъде
възложено заплащането им в размер на 460,91 лв. (75 лева – държавна такса; юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определеното на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес; 95,30 лв. – възнаграждение на
вещото лице по ССчЕ и 190,61 лв. – възнаграждение на назначения на ответника
особен представител).
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.И., ЕГН **********
*** съществуването на парично задължение на същия към "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис
сграда Лабиринт ет.2 офис 4, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№5016/2018г.
по описа на ДРС за следните суми: 650 лева, представляваща дължима главница по договор
за заем от 15.05.2017 г., сключен между М.М.И. и
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД, което на 01.12.2017 г. е прехвърлило своето вземане на
заявителя, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по пощата (06.12.2018 г.) до окончателното плащане; 85.50 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от
26.05.2017 г. до 06.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда
Лабиринт ет.2 офис срещу
М.М.И., ЕГН ********** *** иск
за признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника
към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№5016/2018г. по описа на ДРС за
следните суми: 56.44 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.05.2017 г. до 12.10.2017 г. (датата на падежа на последната погасителна
вноска); 320.67 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.05.2017 г. до 12.10.2017
г. (датата на падежа на последната погасителна вноска) и 45 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН ********** ***
да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сторените по ч.гр.д.№5016/2018г. по описа на ДРС разноски в размер на 75 лв.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН **********
*** да заплати на "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт ет.2
офис 4 сторените по
делото разноски в размер на 460,91 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: