Решение по дело №169/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. Г. С., [ЕГН], против Заповед № 24-0819-001654/18.12.2024г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправни разпоредби, при неспазване на установената форма, както и че не съдържа императивно посочените от законодателя реквизити. Твърди, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на законовите предпоставки. Твърди, че не употребява наркотици или упойващи вещества, а в деня преди проверката е изпил енергийна напитка, която явно реагира на опиати при полевия тест. Твърди и че след като е дал кръв за химичен анализ в МБАЛ-Варна към ВМА-София, където е бил заведен от служителите на АНО, на 18.12.24г. отново, по собствено желание, е отишъл и е направил „Тест Наркотици“, резултатът от който е отрицателен. Счита, че независимо, че тези резултати не са с доказателствена стойност, са индиция, че не е бил под въздействието на упойващи или наркотични вещества, а като не са взети предвид е нарушено правото му на защита. Моли да бъде отменена оспорената заповед и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., оспорва жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-001654/18.12.2024г., издадена от началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.22 ЗАНН на В. Г. С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От АУАН № 1312796 от 18.12.2024г. се установява, че е съставен на жалбоподателя за това, че на 18.12.2024г., около 01:10ч., в [населено място], по [улица] посока [улица], управлява лек автомобил Ауди А3 с рег.№[рег. номер], собственост на Г. Д. С., след употреба на наркотични вещества или техните аналози установено с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 ARJМ-0053, който отчел положителен резултат на амфетамин с проба номер 264 и на водача е издаден талон за медицинско изследване №282088/18.12.2024г., с което е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, като е иззето СУМПС. Отразено е в акта, че С. няма възражения.

Резултатът от извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози е отразен в протокол от 18.12.2024г., съгласно който е отчетено наличието на амфетамин. Приложен е резултата от проверката с дрегер DRUG TEST 5000 ARJМ-0053, който отчел амфетамин - положителен. Представен е и протокол *********-1000 за сервизна проверка на Drugtest 5000.

От представения талон за изследване се установява, че жалбоподателят е бил отведен до ВМА Варна за изследване с медицинско и химическо изследване.

Приложена е докладна записка за случая до началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, ведно с описаните в него материали. С мотивирана резолюция №24-0819-[рег. номер]/19.12.2024г. началник група към ОД на МВР - Варна, на основание чл.54 ал.1 т.9 ЗДвП, е прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GА №1312796/18.12.2024г. против С. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл.2 ЗДвП.

Приложена е справка за нарушител/водач на С..

От Заповед № 24-0819-001654/18.12.2024г. се установява, че началник група към ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, като е взел предвид, че е съставен АУАН № GA1312796/18.12.2024г. за това, че на 18.12.2024г., около 01:10ч., в [населено място], по [улица] посока [улица], жалбоподателят е управлява лек автомобил Ауди А3 с рег.№[рег. номер], собственост на Г. С., след употреба на наркотични вещества или техните аналози установено с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 ARJМ-0053, който отчел положителен резултат на амфетамин с проба номер 264, е наложил принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на 13.01.2025г.

От заповед №365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР-Варна се установява, че оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1 ЗДвП са служителите от ОД на МВР-Варна, посочени в т.1 от заповедта, сред които е органът издал оспореният акт.

Съгласно представеният от жалбоподателя фиш за токсикохимичен анализ от 18.12.2024г., час- 10:45:37 за извършени токсикохимични изследвания: скрининг анализ на урина с полинаркотичен тест и скрининг анализ на кръв с полинаркотичен тест не се откриват посочените наркотични вещества, включително амфетамин, като изрично е посочено, че изследването е извършено по желание на лицето; анализът е извършен чрез експресен имунохимичен тест и няма доказателствена стойност; не може да се използва за юридически цели.

Съгласно писмо с.д.5344/28.03.2025г. на началника на МБАЛ-Варна към ВМА –София от С. в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания, по талон за изследване № 282088/18.12.2024г., са постъпили биологични проби /лаб.№№14800, 14810/ за химико-токсикологичен анализ, който изцяло е приключен и въпреки, че към момента заключението по възложената съдебно-химическа експертиза все още не е завършено, налице е окончателен резултат, който е положителен за наличие на наркотични вещества/следи от Амфетамин в пробата кръв, както и следи от Амфетамин и Метамфетамин в пробата урина/.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че с оспорената заповед, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Мярката е приложена на основание чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, предвид установеното, че на 18.12.24г. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Съгласно разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Цитираната разпоредба съдържа няколко хипотези, като при осъществяване на която и да е от тях е налице основание за прилагане на принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

В случая безспорно е установено, че на 18.12.24г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Това е установено при извършената му с Drеger Drug Test 5000 проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, резултатите от която са отразени в протокол от 18.12.2024г., както и от извършеният химико-токсикологичен анализ на дадените от жалбоподателя проби по реда, определен с наредбата по чл.174 ал.4 ЗДвП. Видно от писмото на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София окончателният резултат е положителен за наличие на наркотични вещества/следи от Амфетамин в пробата кръв, както и следи от Амфетамин и Метамфетамин в пробата урина/.

Представените резултати от извършените му токсикохимични изследвания чрез експресен имунохимичен тест не следва да се вземат предвид, тъй като изрично е посочено, те нямат доказателствена стойност и не са извършени по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г.

Налице са предпоставките на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка- управление на МПС от водач, който управлява автомобил след употреба на наркотични вещества. Издадената заповед е мотивирана, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й, поради което твърденията, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, са неоснователни. При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същата е постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП, органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.

Приложената мярката съответства на целта на закона, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че оспорената заповед е издадена от изрично оправомощен орган. В нея са описани фактическите и правни основания за издаването й. Налице са предпоставките на чл.171 т.1 ЗДвП за прилагане на мярката. Наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ е доказано от събраните по делото доказателства.

Предвид горното обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. С., [ЕГН], против Заповед № 24-0819-001654/18.12.2024г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА В. Г. С., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.