Р Е Ш Е Н И Е №125
гр.Стара Загора 28.03.2022 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 50
по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от С.П.Ч. *** чрез пълномощника му
адвокат П.К. против Решение № 3/ 06.01.2022г на Директора на ТД на НАП Пловдив,
с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с
изх. № С210024-022-0087883/23.11.2021г., издадено старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора по ИД
№*********/2020г, в частта за наложен запор върху наличните и постъпващи суми
по банковата му сметка с произход от Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата са
изложени доводи за нещожност на ПНОМ и незаконосъобразност на оспореното
решение. Според жалбоподателя ПНОМ не е подписано, а изпълнението по отношение
на налични и постъпващи суми с произход от Държавен фонд „Земеделие“, каквито
са земеделските му субсидии, е насочено към несеквестируеми вземания. По подробно
изложени съображения моли решението и ПНОМ да бъдат отменени в обжалваната част.
Претендира за направените разноски в
административната фаза на производството и в настоящото съдебно производство.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя
процесуален представител юрисконсулт Динчев в писмено становище и юрисконсулт Т.
в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са
налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените
административни актове. Претендира за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 240лв и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят С.Ч. е регистриран земеделски
производител, включително за 2020г и 2021г /л.29/. Срещу него в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора е образувано изпълнително дело №
*********/2020г. Изпратено е Съобщение за доброволно изпълнение изх. С200024-048-0077263/20.07.2020г.,
с което е поканен да заплати доброволно публичните си задължения в размер на
573 841,44 лв., в това число 377 580,43 лв. главница и 196 261,01 лв. лихви,
възникнали въз основа на Ревизионен акт № Р-160024 L9007740-091 -
001/16.06.2020г„ НП № 19-0447-000364/30.09.20!9г. и Данъчна декларация по ЗДДФЛ
с К2 2400И0416642/29.04.2020г.
С ПНОМ
изх. № С210024-022- 0087883/23.11.2021г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл.
202, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 195, ал. 1 - ал. 3 от ДОПК са наложени
обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието па
касетите и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги,
находящи се в „Българо-американска кредитна банка“ АД, за сумата от 623 537,79
лв. До банката е изпратено запорно съобщение връчено на 23.11.2021 г. по
електронен път. Отговор от банката е постъпил с вх.№ С210024-000- 0553698/29.11.2021г.,
съгласно който запорът е наложен.
Видно от
разпечатка за движението по сметката, по нея е постъпила сума от Държавен фонд
„Земеделие“ на17.12.2021г.
Процесното
ПНОМ връчено на жалбоподателя на 26.12.2012г /л.46/ и е обжалвано по административен ред пред Директора
на ТД на НАП Пловдив в частта за наложен запор върху банковата сметка с постъпващи
суми от Държавен фонд „Земеделие“, който с Решение № 3/ 06.01.2022г го
потвърждава. В решението са изложени съображения, че постановлението е
законосъобразно, тъй като към датата на издаването му предвид липсата на
доброволни плащания спрямо жалбоподателя са били налице подлежащи на
принудително изпълнение публични вземания, установени по реда на ДОПК. Налагането
на обезпечителни мерки е мотивирано с обстоятелството, че ще бъде затруднено
събирането на установените и изискуеми публични задължения, тъй като притежаваното
недвижимо имущество е на незначителна стойност, установена е липса на авоари по
предходно запорираните сметки, по наложения запор върху възнаграждение възникнало
от трудово правоотношение постъпленията са крайно недостатъчни с оглед размера
на установените и изискуеми публични задължения. Твърдението на жалбоподателя,
че по запорираната сметка постъпват суми, които са несеквестируеми, е прието за
неоснователно. Според ответника плащанията от ДФ „Земеделие“ не съставляват
несеквестируеми доходи по смисъла на чл. 99, ал. 2 от ЗДБРБ във връзка с чл.
99, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на РБ. Счита, че тези плащания не
попадат в обхвата на чл. 213 от ДОПК, аналогична на чл. 444 от ГПК и чл. 133 от ЗЗД, като всички прогласяват принципа за секвестируемост на имуществото на
длъжника с изключение на законово предвидените хипотези, каквито не са налице. Обосновава също, че в приложимите Регламент №
1306/2013г. и отменения Регламент №1290/2005г. на Европейския парламент и на
Съвета не се съдържа изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение
върху вземания на бенефициер, срещу когото са предприети действия по
принудително изпълнение.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес и
срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Обжалваното
Решение № 3/ 06.01.2022г е постановено от компетентен орган - Директора на ТД на НАП Пловдив, в рамките
на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, който изтича на
06.01.2022 г. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните
в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата
пред решаващия орган. Обжалваното по
административен ред ПНОМ изх. № С210024-022- 0087883/23.11.2021г също е
издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т.
1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е
издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените
в ал. 1 задължителни реквизити, включително подпис на издателя, поради което не
е нищожно.
При постановяването на процесните административни актове обаче неправилно е приложен материалният закон относно наложения запор върху банковата сметка на длъжника в частта за постъпващите по нея суми за подпомагане на земеделски производител.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл.195, ал.2 от ДОПК, обезпечение се извършва от
публичния изпълнител с налагането на обезпечителни мерки когато без него ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на публичното
задължение. По делото наличието на ликвидни и изискуеми публични задължения не
се оспорва. Не се твърди погасяването им или друго активно поведение на
длъжника в тази връзка, т.е. обезпечителната нужда съществува. Не се твърди и
наличие на предпоставки за отмяна на обезпечението в хипотезата на чл.208, ал.1
от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 213, ал.1 от ДОПК, аналогично чл. 442 ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон. Така изисква и чл.444, т.8 от ГПК. А специалната норма на чл.213 от ДОПК не предвижда такива изключения. Действително, субсидиите от ДФЗ към земеделските производители не са посочени изрично в специалния закон. Следва да се има предвид обаче, че приложимата към казуса нормативна уредба включва освен националното така и правото на Европейския съюз.
В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане : държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение. По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл.11а, ал.1 т. 2 от ЗПЗП, ДФ“Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/. Регламент (ЕС) № 1306/2013 съдържа уредбата на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Според изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/2013 бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по ОСП, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от регламента, с оглед постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. Бенефициери на тези плащания в пълния им размер, съгласно чл.11 от Регламента, са регистрираните земеделски производители, а целта е влагане на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането е целево. Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв. След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Изложеното означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо, че плащанията от ДФ „Земеделие“ не покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 99, ал. 2 във връзка с чл. 99, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на РБ за 2021г. Да се приеме обратното означава да се допусне противоречие с нормата на чл.11 от Регламент ЕС №1306/2013г. и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от фондовете на ЕС. Този извод следва от дължимото от националния съд тълкуване на спорния въпрос дали субсидии на земеделски производители могат да бъдат предмет на принудително изпълнение за публични задължения съобразно Решение на СЕО Europemballage, 6/72, т. 22, „за да се разреши проблемът, трябва да се вземат предвид едновременно духът, целите и понятията на …/съюзната разпоредба/, като се отчитат системата на Договора и неговите цели”.
Съгласно задължителните тълкувания, дадени в т.13 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. ОСГТК ВКС, когато по сметка на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други/секвестируеми/ вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите /секвестируеми/ постъпления. Несеквестируемостта на сумите от субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ обуславя незаконосъобразност, респективно отмяната на оспорените актове – решение на Директор на ТД на НАП Пловдив и ПНОМ в обжалваната част конкретно върху тези средства. Обезпечението е една антиципирана фаза на принудителното изпълнение, следователно щом последното е недопустимо, то и обезпечението е незаконосъобразно.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 510лв за държавна такса и възнаграждение за един
адвокат в съдебното производство в пълен размер съобразно представения договор
за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност е
неоснователно доколкото адвокатският хонорар не надхвърля минималния по чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските в административната фаза на производството не подлежат на репариране,
тъй като в ДОПК и АПК не е предвидена
възможност съдът да присъжда разноски за административното производство.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от
С.П.Ч. ЕГН ********** *** Решение № 3/ 06.01.2022г на Директора на ТД на
Национална агенция за приходите-Пловдив и потвърденото
с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С210024-022-0087883/23.11.2021г., издадено старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора по ИД
№*********/2020г, в частта им за наложен запор върху наличните и постъпващи
суми по банкова сметка *** „Българо-американска кредитна банка“ АД IBAN ***ржавен
фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на от С.П.Ч.
ЕГН ********** *** сумата 510 лв, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: