Р Е Ш
Е Н И Е
№ 345
гр. Перник, 21.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 06.04.2017 г., VІІІ-ми състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан Петров
при секретаря К.В. като разгледа гр.дело № 05971 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 415 ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник срещу В.В.М. за установяване, че дължи:
1) на осн. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 203 ЗВ сумата 813,76 лв. –
цената на услуга за доставена, отведена и пречистена вода за периода
27.09.2012г. – 22.04.2016 г. за жилище, находящо се в гр. ********, аб. №
1271243, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането; 2) на осн. чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 142,72 лв. – лихви за забава
върху главницата за периода 07.03.2013 г. – 11.05.2016 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор, с който заявява, че не дължи изцяло претендираните суми,
тъй като са погасени с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД тригодишна давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ:
Установява се от неоспореното
заключение на съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), че са били доставяни В и
К услуги за процесния период за жилище, находящо се в гр. ********, аб. №
1271243. Обстоятелството, че ответникът е потребител на услугите В и К за
процесния период по смисъла на чл. 3, ал.1, т. 2
от Наредба № 4
от 14.09.2004 г., както и на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги не се оспорва – напротив
ответникът признава, че е изключителен собственик на процесния имот, признато
за безспорно с определение на съда. Следователно доказва се, че за процесния
период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е имал задължението за доставка на В и К услуги - доставена, отведена и
пречистена вода, а в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати
стойността на услугите в определен срок. Доставката и заплащането на В и К услугите
е уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и общите условия на
доставчика-ищец (л. 9-27 от делото), които общи условия са общоизвестни и
обвързват всички абонати на В и К доставчика, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите.
От неоспорената
справка-извлечение за аб. № 1271243 (л. 8 от делото) с титуляр ответникът, се
установява, че за процесния период, ищцовото дружество е изпълнило задължението
си за доставка на В и К услуги - питейна вода, в процесния имот, която е в
размер общо на 813,76 лв. - главница и 142,72 лв. – лихви. Отразеното в справката-извлечение
се потвърждава и от заключението на СИЕ, въз основа на което съдът приема за
установено, че общият размер на доставената и използвана В и К услуга - питейна
вода възлиза на 813,76 лв. – главница. Съдебно-икономическата експертиза е
изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото
дружество. Изпълнението на това задължение на дружеството-ищец, съчетано с
приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат
като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност В и К услуга - питейна вода, налага извода, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си за доставка на В и К услуга в процесния имот на
ответника за процесния период.
По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
В общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани
В и К услуги в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като в ОУ е предвидено и че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което следва и от чл. 40,
ал.1 от Наредбата. Следователно
в ОУ и в закона е предвиден падеж за плащане на В и К услугите и ответникът има
задължение да плати стойността на използвани В и К услуги в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, като липсват доказателства от
ответника за плащане на стойността на тези услуги, поради което е изпаднал в
забава и дължи на осн. чл. 86 ЗЗД мораторна лихва без да е необходима покана от
страна на ищеца (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). От СИЕ се установява, че
лихвата за забава в изплащането на главницата възлиза на 142,72 лв.
Възражението за
погасителна давност е основателно за част от задължението. С ТР № 3/2011 г. е
прието, че задълженията на потребителите, включително и за В и К услуги,
представляват задължения за периодично плащане – погасяват се с изтичането на
3-годишен срок - чл. 111, б. В ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена В и К услуги в 30 -дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня
на падежа. В съответствие с чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 26.09.2016
г., когато е предявено заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо съдът приема, че са
погасени по давност тези задължения за главница, които се отнасят за периода до
26.09.2013 г., като ответникът остава задължен за стойността на В и К услуги за
периода след това в общ размер на 570,71 лв. - главница, изчислена от СИЕ, а за
разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане са погасени поради изтекла
давност и вземанията за мораторна лихва върху главниците, начислени от ищеца за
периода 07.03.2013 г. (датата на изискуемост на първата погасена по давност
главница) – 11.05.2016 г. (крайната дата, до която ищецът претендира лихва за
забава). Съответно размерът на претендираната лихва за периода 05.12.2013 г.
(датата на изискуемост на първата непогасена по давност главница) – 11.05.2016 г.
(крайната дата, до която ищецът претендира лихва за забава) върху непогасената
главница е 68,19 лв., изчислена от СИЕ, за която сума искът е основателен, а
следва да се отхвърли за погасената по давност претенция.
Следва да бъде
установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената и
непогасена по давност сума за главницата, след подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца
и следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по иска разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът
доказва разноски в исковото производство общо 455 лв., от които 75 лв. – заплатена
ДТ, 300 лв. – заплатено адв. възнаграждение и 80 лв. – възнаграждение на вещо
лице (съгласно представените доказателства, като липсва списък по чл. 80 ГПК),
които му се дължат в съотношение 638,90/956,48 (уважената част и целия
претендиран размер), или 303,92 лв.
Ответникът
доказва разноски в исковото производство общо 300 лв. - заплатено адв.
възнаграждение (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК),
които му се дължат в съотношение 317,58/956,48 (отхвърлената част и целия
претендиран размер), или 99,60 лв.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство общо 25 лв. – заплатена ДТ, които му се дължат в съотношение 638,90/956,48 (уважената част и
целия претендиран размер), или 16,70 лв.
Ответникът доказва разноски в заповедното производство
общо 200 лв. - заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат в съотношение 317,58/956,48
(отхвърлената част и целия претендиран размер), или 66,41 лв.
Предвид изложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК по отношение на В.В.М., ЕГН ********** ***, че дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, гр. ******11: 1) на осн. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.
203 ЗВ сумата 570,71 лв. – цената на услуга за доставена, отведена и пречистена
вода за периода 26.09.2013 г. – 22.04.2016 г. за жилище, находящо се в гр. ******,
аб. № 1271243, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 68,19 лв. – лихви за забава
върху главницата за периода 05.12.2013 г. – 11.05.2016 г., които суми са
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 03806/2016г. по
описа на Районен съд - гр. Перник, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203
ЗВ в частта до претендираните 813,76 лв. за периода 27.09.2012 г. – 26.09.2013 г.,
и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта
до претендираните 142,72 лв. за периода 07.03.2013 г. – 11.05.2016 г., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН ********** ***, да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул.
Средец № 11, сумата 303,92 лв. -
разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН ********** ***, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********,
гр. Перник, ул. Средец № 11, сумата 16,70
лева - разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА“Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул.
Средец № 11, да заплати на
В.В.М., ЕГН ********** ***, сумата 99,60 лв. - разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА“Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11,
да заплати на В.В.М., ЕГН ********** ***, сумата 66,41 лв. - разноски по заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 03806/2016 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: