РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 599 / 2019 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от А.Д.Ц., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/14.10.2019 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен.
С определение от з.с.з. на 02.01.2020 г. е констатирано, че независимо че жалбата е постъпила в съда чрез Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен, в приложената административна преписка липсват доказателства за допустимост на жалбата както във връзка със спазването на 14-дн преклузивен срок, така и във връзка със задължителното обжалване по административен ред по чл. 13, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗСП. Отделно жабата не отговаря и на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК.
Поради това със същото определение жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 6 и чл. 159, т. 5 и чл. 149, ал. 1 от АПК от АПК, като се указано на жалбоподателката в 7-дн. срок от съобщението да представи писмени доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок, както и че е подала жалба по административен ред пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Със същото определение са изискани от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен и Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч писмени доказателства: дали има подадена жалба по административен ред пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, копие от жалбата по административен ред, ведно с доказателства за дата на подаването на същата, както и дали има произнасяне на жалбата по административен ред и копие на решението по жалбата, ведно със съобщения за връчването на същото. Със същото определение е изискано изрично становище от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен и Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч за допустимост на жалбата във вр. с чл. 159, т. 5 и чл. 149, ал. 1 от АПК, както и специалните разпоредби на чл. 13, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗСП.
С писмо вх. № 56/08.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч се сочи, че в РДСП – Ловеч, чрез ДСП – Тетевен е постъпила жалба вх. № 1103-94А-00-1666/04.11.2019 г. по административен ред срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/14.10.2019 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен. Сочи се, че е издадено Решение № 11-РД04-0741/19.11.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч, което е съобщено на жалбоподателката на 26.11.2019 г. Сочи се, че не се възразява по допустимост на жалбата. Към писмото не са приложени изисканите доказателства.
С писмо вх. № 151/13.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен се прилага становище за допустимост на жалбата, както и копие на жалба вх. № 1103-94А-00-1666/04.11.2019 г. по административен ред срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/14.10.2019 г., копие на Решение № 11-РД04-0741/19.11.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч, ведно със съобщение за връчването му с дата 26.11.2019 г. Със същото писмо на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен се ангажира становище, че жалбата е допустима.
С молба вх. № 182/14.01.2020 г. на А.Д.Ц., ЕГН: **********,*** се представя оригинал на Решение № 11-РД04-0741/19.11.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч.
С определение от з.с.з. на 02.03.2020 г. съдът е констатирал, че видно от изпратените от ответника допълнителни доказателства с писмо № 151/13.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен, както и писмените становища на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен и Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч, жалбата е допустима, предвид спазването на реда на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ЗСП, като Решение № 11-РД04-0741/19.11.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ловеч, е съобщено на жалбоподателката на 26.11.2019 г. Жалбата по настоящото дело е изпратена с писмо изх. № 1103-11-00-1826/09.12.2019 г. на ДСП - Тетевен, като нито върху жалбата е поставен входящ номер на жалбата, нито жалбоподателката е поставила дата на подаване на същата.
При това положение съдът намира, че най-ранната възможна дата за подаване на жалбата е тази на 09.12.2019 г., видно от писмо изх. № 1103-11-00-1826/09.12.2019 г. на ДСП – Тетевен, поради което оспорването е в 14-дн. преклузивен срок, считано от 26.11.2019 г.
В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на административния орган - издател на заповедта, като не се сочат конкретни доводи. Жалбоподателят не представя доказателства. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени оспорената Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/14.10.2019 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и представлява, като липсва и ангажирано писмено становище. От страна на жалбоподателката няма доказателствени искания, въпреки дадената изрична възможност от съда с протоколно определение от о.с.з. на 10.06.2020 г.
Ответникът - Директор на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен – в съдебно заседание чрез юрк. С.И. и в писмена защита намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна. Ответникът настоява, че жалбата е недопустима, като сочи, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК. Алтернативно ответникът сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Ответникът сочи, че в изготвения социален доклад е направено предложение за отказ за отпускане на помощта, т.к. на основание чл. 12, ал. 2, т. 8 от ЗСП, във вр. с чл. 27, а. 7 от ППЗСП – при извършване на социалната анкета са констатирани обстоятелства, отнасящи се до възможността за самоиздръжка на семейството, както и обстоятелството, че г-н А.К./съжител на жалбоподателката/ е с неизяснен статут по отношение на доходното му състояние, а от там не може да се изясни доходното състояние на семейството и правото на подпомагане. Сочи се, че от направената социална анкета в дома на семейството е установено, че семейството не се намира в критична ситуация, с която да не можа да се справи самостоятелно. Сочи се, че семейството разполага със средства, произхода и размера на които не са декларирани и не е възможно да се определи средномесечния доход на семейството, получен през преходните 6 месеца, а от там и правото на подпомагане. В заключение ответникът моли съда да отхвърли жалбата, като не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /съгласно мотивите, изложени по-горе/, а и се признава от ответника, че оспорването е в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Видно от приложената административна преписка, проведено е задължителното обжалване по административен ред пред Директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/14.10.2019 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен е потвърдена с Решение № 11-РД04-0741/19.11.2019 г. на Директор на РДСП – Ловеч /на л. 22-23 и л. 27-29 от делото/, поради което оспорването по съдебен ред на заповедта е допустимо.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Видно от Заповед № ЧР-1 761/20.10.2017 г. на
Изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ и Заповед № ЧР-1
4/12.01.2016 г. на Изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“,
обжалваната Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/14.10.2019 г. на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” – Тетевен, както и Решение № 11-РД04-0741/19.11.2019 г. на
Директор на РДСП – Ловеч са издадени от компетентен орган съгласно чл. 13, ал.
2 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 4 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Не се спори между страните относно компетентността на
издателя на заповедта. Липсва отменително основание по чл. 146 т. 1 от АПК.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/14.10.2019 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен е издадена в предвидената от закона форма, като отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във в. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа достатъчно фактически основания, които се съдържат и в представената административна преписка - констатациите в социалния доклад на л. 8 от делото, както и извършените служебно от административния орган справки на л. 9 и л. 10 от делото. Обжалваната заповед съдържа изложени правни основания, които кореспондират на изложените фактически основания, като съдържа и разпоредителна част, като отговаря и на останалите изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК. Поради това съдът приема, че обжалваната заповед съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК и липсва отменително основание по чл. 146 т. 2 от АПК.
Жалбоподателят не твърди, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Видно от административната преписка, а и няма спор, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а само същественото такова, каквото съдът не констатира да е допуснато. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК.
В жалбата се оспорват констатациите за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, като не се сочат конкретни доводи за противоречие на обжалваната заповед с материалния закон, нито са сочат конкретни нарушени норми.
Няма спор, че от жалбоподателката А.Д.Ц., ЕГН: **********, е подадено заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво с вх. № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/25.09.2019 г. /на л. 6-7 от делото/.
Видно от същото заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво с вх. № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/25.09.2019 г. /на л. 6-7 от делото/, жалбоподателката Ц. е лице в трудоспособна възраст, безработна, здрава, неомъжена, като на посочения адрес живее на семейни начала с А.А.К., като имат 2 деца под 18-годишна възраст. Видно от същото, а и няма спор, че жалбоподателката и А.А.К. съжителстват на посочения адрес още с майката и брата на А.А.К., като имат отделни домакинства, като поддържат добри взаимоотношения.
Няма спор, а и се установява от административната преписка, че А.А.К. е с неизяснен статут по отношение на доходното му състояние, като на 01.04.2019 г. има сключен трудов договор с „****“ ООД, без посредничеството на ДБТ – Тетевен, като на 19.04.2019 . К. е освободен от работа. Няма спор, че А.А.К. е регистриран като безработен на 14.08.2019 г. в ДБТ-Тетевен, като К. е безработен, но няма регистрация в Бюрото по труда за шестмесечния период преди подаване на процесното заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво с вх. № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/25.09.2019 г. /на л. 6-7 от делото/, в който смисъл не отговаря на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП - Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на квалификацията по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.
Допълнително видно от социалния доклад /на л. 8 от делото/, от направената социална анкета в дома на семейството от страна на социалните работници при ДСП – Тетевен е установено, че семейството на жалбоподателката Ц. не се намира в критична ситуация, с която да не може да се справи самостоятелно.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка на лицата по чл. 140 от СК.
В хода на административното производство от направената социална анкета в дома на семейството от страна на социалните работници при ДСП – Тетевен е установено, че семейството разполага със средства, произхода и размера на които не са декларирани.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателката не сочи доказателства, не се явява и представлява в съдебно заседание, като от нейна страна липсват доказателствени искания.
Съдът намира обжалваната заповед за постановена в съответствие с разпоредбите на материалния закон – липсва отменително основание по чл. 146 т. 4 от АПК, като заповедта съответства и на целта на закона - липсва отменително основание по чл. 146 т. 5 от АПК.
Ето защо жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася „плюс петитум“ по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Д.Ц., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТН/2185/14.10.2019 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Тетевен.
Решението е окончателно съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП /редакция
ДВ бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: