ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
16.06.2020г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ІV-ти състав, в закрито заседание
на 16.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина
Пейчева
секретар:
като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева
гр.дело № 79 по описа за 2019г.
на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Комисията за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията)
срещу: Т.И.С.,
А.П.Б.-С.,***, и Д.Т. ***, с която е предявен иск с посочено правно основание
чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ във връзка с §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност
738 363.37 лв., подробно описано в исковата молба, с която са представени
писмени доказателства по опис.
Подаден e писмен отговор от
ответниците, в който се оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Възразява се, че ищецът не въвежда абсолютно никакви твърдения,
че придобитото имущество в проверявания период е от установена конкретна
престъпна дейност, като следва да се има предвид само онази престъпна дейност,
която е изрично определена в чл.108 от ЗПКОНПИ - изброените състави от
Наказателния кодекс. Възразява, че между престъпната дейност и имуществото
следва да е налице пряка връзка, като такава в конкретния случай изобщо дори не
се сочи.
Във връзка с възраженията и
доводите на ответниците съдът намира, че са налице предпоставките по чл.628 от ГПК, тъй като тълкуването на разпоредбите от Директива 2014/42/ЕС, в частност
по въпроса за несъответствието на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ с разпоредбите и
смисъла на Директива 2014/42/ЕС, са от значение за правилното решаване на
делото по обуславящия въпрос за наличието и надлежното упражняване на правото
на иск, за което съдът следи служебно.
На настоящия съдебен състав е
известно обстоятелството, че в горния смисъл са отправени преюдициални
запитвания от български съдилища:
По
отправено преюдициално запитване по гр.д.№3406/2016 год. по описа на Софийски
градски съд пред СЕС е образувано дело С-234/18 по тълкуване на Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз. Въпросите, включени в преюдициалното запитване, са следните:
1) следва ли чл. 1 (1) от Директива 2014/42/ЕС, предвиждащ установяване
"на минимални правила за обезпечаване на имущество с оглед евентуална
последваща конфискация... ", да се тълкува в смисъл, че дава право на
държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на
присъда; 2) следва ли от нормата на чл. 1 (1), като се има предвид и нормата на
чл. 4 (1) от Директива 2014/42/ЕС, че е достатъчно единствено образуване на
наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на
конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация;
3) допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл. 4 (2) от
Директива 2014/42/ЕС, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована
на присъда; 4) следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в
смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и
получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като
придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила
присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението; 5) следва ли
правилото на чл. 6 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува, като уреждащо
конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката
конфискация, или като допълнителна мярка на разширената конфискация; и 6)
следва ли правилото на чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се разбира като
гарантиращо прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация,
неоснована на присъда.
По гр.дело № 704/2017 г. на Софийски градски съд е отправено друго
преюдициално запитване до СЕС по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на
основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като част от въпросите, включени в
него, са следните: 1) наказателна
по смисъла на
Директива 2014/42/ЕС или
гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно -придобито имущество, ако
обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната
превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като условие за
конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и
съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото
имущество; 2) следва ли чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в
смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието
имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като
настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното
производство; 3) следва ли презумпцията за невиновност и изискването за
зачитане на правото на защита, установени в чл. 48 от ХОПЕС, и принципът на
ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и
решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество, и допуска прилагането
на методика за правно и икономическо проучване и - анализ, въз основа на която
се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество,
както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган,
без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и
прилагането на методиката; 4) пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6
(2) и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и
предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните
трети лица.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019
г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г.. IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 ГПК
задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато
тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване
на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото
(чл.631, ал.1, изр.1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631,
ал.2 ГПК). Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за
съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в
Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване от национален съд на държавата-членка и пред друг съд на
държавата-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл.633, вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също
да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси.
В определение №444/11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. 3621/2019г. , IV-то
г.о., ГК е посочено, че когато е отправено преюдициално запитване от национален
съд на държава членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване
на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по
делото пред себе си на основание чл.633 вр. чл.631 ал.1 изр.1 ГПК. Противното
означава, че ако друг съд констатира, че следва да отправи преюдициално
запитване по същите въпроси, той да стори това отново. Поради това след като
СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси и
след като е сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре
производството пред себе си.
Предвид изложеното, ЯОС, на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1, изр. първо
от ГПК, следва да спре производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския
съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018г. по
гр.д.№ 3406/2016г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело
С-234/18, и по преюдициалното запитване, отправено с определение от
02.04.2019г. по гр.д.№ 704/2017г. на Софийския градски съд.
На основание горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д.№ 79/2019г. по описа на ЯОС до произнасянето на Съда на Европейския съюз
по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018г. по гр.д.№
3406/2016г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-234/18, и по
преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д.№
704/2017г. на Софийския градски съд.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: