№
гр. Кърджали, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №393/2019 г. по описа на КАС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от
Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от В.С.В. от ***, чрез адв. Д., против
Решение № 2153-08-164/01.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, в частта,
в която е отхвърлена
жалбата му срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбодателят
твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречие с
материалния закон. Твърди също, че му било отказано издаването на втори екземпляр
на болничен лист, поради което представил последния само на работодателя си по основното
трудово правоотношение. В тази връзка счита, че не е получил сумите неправомерно.
Позовава се на разпоредбата на чл.40, ал.1, изр.1 КСО, вр.
с чл.31, ал.4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите от ДОО, като сочи,
че му е изплащано обезщетение само по основното трудово правоотношение с „Пътстройинжинеринг“ АД, по което е представил болничен лист,
поради което не следва да възстановява получените суми. Прави искане за отмяна на
оспореното решение. В с.з. и в представено писмено становище, чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената жалба, като твърди, че не е налице и недобросъвестност
при получаване на обезщетението, както и че административният орган не е установил
реалното упражняване на трудова дейност по допълнителното трудово правоотношение
с „Кристална вода“ АД, ***. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител,
намира жалбата за неоснователна и недоказана. Счита, че през периодите, посочени
в болничните листове, жалбоподателят е упражнявал трудова дейност по втори трудов
договор и е получавал съответното възнаграждение, поради което не следва да му бъде
изплащано парично обезщетение. Намира за неотносима към
случая разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощите от ДОО, тъй като не били представени болнични листове
по всяко едно от осигурителните правоотношения, като на жалбоподателя било изплатено
парично обезщетение, изчислено по реда на чл.31, ал.1 от горната наредба – от дохода,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за риска „Общо заболяване
и майчинство“, формиран от двете трудови правоотношения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено следното:
С
разпореждане № ***/*** г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено жалбоподателят В.С.В. да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 03.12.2018 г. до 31.01.2019 г., в
размер на *** лв., от които *** лв. главница и *** лв. лихви, считано от датата
на получаване на паричното обезщетение. Прието е, че
в горните периоди лицето е работило по трудови договори при двама работодатели:
по основен трудов договор - при осигурителя „Пътстройинжинеринг“
АД и по допълнителен трудов договор - при осигурителя „Кристална вода“ АД. За процесните периоди осигурителят „Пътстройинжинеринг“
АД е представил удостоверения - приложение №9, относно правото на парично обезщетение
към болнични листове, по които на лицето е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност. Посочено е, че според данните от Регистър на осигурените лица,
за месец 12.2018 г. и м.01.2019 г. за лицето са отразени съответно 18 и 22 работни
дни в осигуряване, както и получено за тях възнаграждение при осигурителя „Кристална
вода“ АД-***, като липсват дни във временна неработоспособност, както и представен
болничен лист пред последния работодател. Прието е, че лицето е упражнявало трудова
дейност, през периодите, за които има издаден болничен лист от здравните органи,
поради което и предвид разпоредбата на чл.46, ал.3 КСО, следва да възстанови полученото
парично обезщетение.
Във
връзка с подадена от В.В. жалба с вх.№***/*** г. срещу
горното разпореждане, е извършена проверка при осигурителя „Кристална
вода“ АД-***, обективирана в констативен протокол № ***/***
г., съставен от *** в ТП на НОИ - София. Според констатациите в последния протокол, на 27.06.2017 г. между жалбоподателя и „Кристална
вода“ АД-*** е сключен трудов договор №***, на основание чл.111 КТ, за изпълнение
на длъжността „***“, считано от 27.06.201 г., на 4-часов работен ден по график,
и с основно месечно трудово възнаграждение – *** лв. Със Заповед №***/*** г., трудовото
правоотношение е било прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. От разплащателни
фишове за м.12.2018 г. и м.01.2019 г. било установено, че „Кристална вода“ АД-***
е начислил и изплатил на В.В. договореното трудово възнаграждение
в размер на 320 лв. за 18 отработени дни през месец декември 2018 г., както и трудово
възнаграждение в размер на *** лв. за 22 отработени дни през м.януари 2019 г. От
представения дневник за документите по чл.6, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения
и помощи от ДОО, воден от „Кристална вода“ АД-***, се установило, че жалбоподателят
не е представил болнични листове за периодите от 03.12.2018 г. до 07.12.2018 г.
и от 22.01.2019 г. до 31.01.2019 г.
С
Решение № 2153-08-164/01.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, постановено
по повод подадената жалба, е отменено разпореждане №
***/*** г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, в частта за възстановяване
на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 06.12.2018 г. до 07.12.2018 г., в размер на *** лв., от които главница - *** лв. и лихва – *** лв. В останалата част, касаеща възстановяването на парично обезщетение за временна
неработоспособност в
размер на *** лв.,
от които главница - *** лв. и лихва - *** лв., жалбата е отхвърлена, като предмет на настоящия
спор е тази част от решението. За
да отхвърли жалбата, органът е приел, че за месеците декември 2018 г. и януари
2019 г., жалбоподателят е упражнявал трудова дейност при осигурителя „Кристална
вода“ АД-*** и е получил съответното възнаграждение за
това. Т.е., за периодите, посочени в болничните листове, лицето получило както трудовото
възнаграждение, начислено му за отработените дни, така и обезщетение за временна
неработоспособност, в разрез с предвиденото в чл.46, ал.3 КСО. Прието е също, че лицето виновно не е изпълнило
задължението си по чл.8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, като не поискало
необходимия брой болнични листове и не представило такъв и пред втория работодател.
Прието е също, че жалбоподателят е бил недобросъвестен, тъй като упражнявал трудова
дейност - основание за задължително осигуряване, през време, през което е представил
болничен лист за изплащане на обезщетение.
От представените болнични листове №№
***/*** г. и № ***/*** г. се установява, че жалбоподателят
е удостоверил период на временна неработоспособност поради нетрудова злополука
за времето от 03.12.2018 г. до 07.12. 2018 г., както и временна неработоспособност
поради общо заболяване за периода от 22.01.2019 г. до 31.01.2019 г. За горните БЛ
са представени и удостоверения – приложение
№9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО, подадени от осигурителя „Пътстройинжинеринг“
АД.
От изложената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен
срок и от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съобразно предвиденото в чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "д" от КСО.
Не
се установиха и допуснати в хода на административното производство, нарушения на административнопроизводствените
правила. Решението съдържа относимите фактически и правни
основания и е постановено след изясняване на фактите и обстоятелствата, които са
от значение за случая.
Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 от КСО, въз основа на който
е разпоредено възстановяването на процесните
суми, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват
от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да настъпят предвидените
в посочената правна норма последици, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. недължимост
на получените суми и 2. недобросъвестност на получилото ги лице.
По отношение
на първата предпоставка за прилагане на чл.114, ал.1 от КСО, съдът намира следното:
Според
чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен
стаж като осигурени за този риск. Следователно, паричното обезщетение за временна
неработоспособност е предназначено да замести доходите на осигурените лица по време,
когато поради настъпване на този осигурителен риск, те не са в състояние да упражняват
трудова дейност.
Съгласно чл. 46, ал.
3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане
не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване
за общо заболяване и майчинство /ОЗМ/ през периодите, за които са издадени актове
от здравните органи.
Не се спори между страните,
че В.В. е полагал труд по две трудови правоотношения:
основно - с осигурителя „Пътстройинжинеринг“ АД и допълнително
- с „Кристална вода” АД - София, както и че е бил осигурен за риска ОЗМ и по двете правоотношения. Няма спор
и относно обстоятелството, че по силата на неоспорени и влезли в сила БЛ №№ ***/***
г. и № ***/*** г., същият
е бил временно неработоспособен в дните от 03.12.2018 г. до 07.12.
2018 г., и от 22.01.2019 г. до
31.01.2019 г. По делото не спори също, че жалбоподателят е получил следващото се
парично обезщетение, заместващо трудовото възнаграждение, за удостоверените периоди
на временна неработоспособност. Видно от съдържанието на неоспорения ***/*** г.,
съставен на основание чл.108, ал. 1, т. 1 КСО, от длъжностно лице в кръга на службата
му и удостоверяващ отразените в него обстоятелства, през месец декември 2018 г.
жалбоподателят е отработил 18 дни, в т.ч. и дните от 03.12.2018 г. до
05.12.2018 г. вкл., а през месец януари 2019 г. е отработил 22 дни, в т.ч. и дните от
22.01.2019 г. до 31.01.2019 г., като за отработеното е получил и следващото му се
трудово възнаграждение. Тези констатации
не са опровергани от жалбоподателя и се подкрепят и от приложената справка от Регистъра
на осигурените лица, съдържаща данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за месеците декември
2018 г. и януари 2019 г.
В тази връзка,
необосновани са твърденията на жалбоподателя, че административният орган не е установил
реалното упражняване на трудова дейност по допълнителното трудово правоотношение.
Така установеното води до извода, че за периодите от 03.12.2018 г. до
05.12.2018 г. вкл., както и от 22.01.2019 г. до 31.01.2019 г., за които на жалбоподателя
е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, последният е упражнявал
трудова дейност при работодателя "Кристална вода„ АД – ***, която е основание
за осигуряване за общо заболяване и майчинство. При това положение, съдът приема,
че е налице хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, изключваща правото на парично обезщетение
за временна неработоспособност, за времето, през което е упражнявана трудова дейност,
респ. установена е първата предпоставка за възстановяване на полученото обезщетение
- недължимост на получените суми.
На
следващо място, за да възникне задължението за възстановяване на получени суми за
осигурителни плащания, следва да бъде установено, че при получаването им лицето
е действало недобросъвестно. Недобросъвестно е лице, което е знаело или е било длъжно
да знае, че няма право да получи съответното плащане.
Според чл.8, ал.1 от
Наредбата за медицинската експертиза, на осигурените лица, които работят при повече
от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния
лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния
лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден, а
според чл.9, ал.2 от НМЕ, осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да
уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.
Установи се от приложените
доказателства - удостоверения – приложение №9 към чл.8, ал.1 от НПОПДОО и КП № ***/***
г., че жалбоподателят е представил горните БЛ пред осигурителя „Пътстройинжинеринг“ АД, но не ги е представил пред осигурителя
„Кристална вода“ АД. Недоказани са твърденията на жалбоподателя за невъзможност
да представи екземпляр от БЛ на втория работодател, тъй като такива не му били издадени,
въпреки че били поискани от него. В тази връзка, жалбоподателят не е изпълнил задължението
си по чл.9, ал.2 НМЕ, да уведоми осигурителя „Кристална вода“ АД, за издадените
му БЛ. В случая не може да се приеме, че
лицето не е било наясно, че състоянието на временна неработоспособност е
относимо за всички негови трудови правоотношения, защото
касае неспособност, за определен период от време, да престира
работната си сила, независимо от броя на трудовите правоотношения. Обстоятелствата,
че жалбоподателят е полагал труд при двама работодатели, не е изпълнил задължението
си да представи екземпляр от БЛ на осигурителя „Кристална вода“ АД, и за времето,
за което е получил паричното обезщетение за временна неработоспособност е престирал труд по допълнителното трудово правоотношение, налагат
извод за недобросъвестно отношение при получаване на осигурителното плащане. Последният извод не се опровергава и от
предвиденото в чл.31, ал.4 от НПОПДОО, тъй като последната разпоредба касае размера
на дължимите паричните обезщетения за лицата, осигурени по повече от едно правоотношение,
а в случая се установи недължимост на осигурителни плащания
за процесния период, по всяко едно от осигурителните правоотношения,
поради установеното наличие на хипотезата на чл.46, ал.3 КСО - трудова дейност
- основание за осигуряване за ОЗМ, през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи.
Предвид изложеното, съдът намира,
че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което
следва подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора и направеното искане, жалбоподателят следва да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
– Кърджали
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.В. от ***, против Решение №
2153-08-164/01.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, в частта, в която
е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.С.В. от ***, с ЕГН **********,
да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 /сто/ лева.
Решението, на основание чл.119 от КСО, не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :