Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260 040
гр. Добрич, 24.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР
МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 19 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Търговско дело № 19/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич е образувано по искова молба рег. №
вх. 1137/11.02.2020 г. на регистратурата на Съда, подадена от адв. В.Н. – САК, със съд. адрес ***,
като процесуален представител на Д.Е.Я., Г.С.С., С.С.Ф. и Д.Е.Я., с която срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, при условията на обективно и субективно
съединяване са предявени следните искове:
1. Иск
от Д.Е.Я. ЕГН ********** с пост. и наст . адрес *** срещу ЗК „Л. И.“ АД гр. С.,
бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 250 000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателката му А. Д.Е.,
поч. 25.07.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2018 г., виновно причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД;
2. Иск
от Д.Е.Я. ЕГН ********** с пост. и наст . адрес *** срещу ЗК „Л. И.“ АД гр. С.,
бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 100 000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя му –
преждевременно роденото дете на А. Д.Е. и С.С.Ф., починало в резултат на ПТП,
настъпило на 25.07.2018 г., виновно
причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД;
3. Иск
от Г.С.С. ЕГН ********** с пост. и наст . адрес *** срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 250 000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателката й А. Д.Е.,
поч. 25.07.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2018 г., виновно
причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД,
4. Иск
от Г.С.С. ЕГН ********** с пост. и наст . адрес *** срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 100 000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й –
преждевременно роденото дете на А. Д.Е. и С.С.Ф., починало в резултат на ПТП,
настъпило на 25.07.2018 г., виновно причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД;
5. Иск
от С.С.Ф. ЕГН ********** с пост. и наст . адрес *** срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 250 000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателката му А. Д.Е.,
поч. 25.07.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2018 г., виновно причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД,
6. Иск
от С.С.Ф. ЕГН ********** с пост. и наст . адрес *** срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 250 000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя му –
преждевременно роденото дете на А. Д.Е. и С.С.Ф., починало в резултат на ПТП,
настъпило на 25.07.2018 г., виновно
причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД;
7. Частичен иск от Д.Е.Я. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 5 000.00 лв., представляваща част от сумата
от 50 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на
праводателката му А. Д.Е., поч. 25.07.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на
25.07.2018 г., виновно причинено от
водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД,
8. Частичен иск от Д.Е.Я. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за
плащане на сумата от 5 000.00 лв., представляваща част от сумата от 50 000.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й –
преждевременно роденото дете на А. Д.Е. и С.С.Ф., починало в резултат на ПТП,
настъпило на 25.07.2018 г., виновно
причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
претендиран на основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ответникът З. К.„Л. И.“ АД оспорва исковете, като излага
съображения за тяхната недопустимост, респ. неоснователност, в т. ч. и за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата в размер на 50 %.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
На 24.07.2018 г. пострадалата А. Д.Е.,
жена на 21 г., в напреднала бременност била на гости в дома на родителите си Д.Е.Я.
и Г.С.С. ***. Другите гости били чичото на А. Д.Е. - А. Е.Я., съпругата му И. Я.
и техните деца. На вечеря А. Е.Я. употребил по-голямо от обикновеното
количество алкохол. Около 02.20 ч. на 25.07.2018 г. А. Д. Е.събудила от много
силни болки в корема. Чичо й А. Е.Я. качил племенницата си на л. а. **“ ДК № ** и потеглили към с. Х., общ.
Добричка, област Добрич, където живеел личният лекар на А. Д.Е.. След като не
успели да го открият, се отправили към гр. Добрич. Наближавайки Т – образното
кръстовище за с. Воднянци, общ. Добричка, област Добрич, водачът на МПС А. Е.Я. навлязъл в ляв завой, продължил
движението по допирателната крива на завоя, напуснал платното за движение и
преминал върху десния затревен банкет. След 40 м. последвал удар на предната
дясна част на МПС в пътен знак,, след което продължил движението си, навлизайки
в затревения банкет и се отдалечил от платното за движение. След около 50 м.
последвал удар между предната дясна част на МПС и крайпътно дърво. В резултат
на скоростта на движение на МПС, при удара купето се разкъсало на две части в
областта на задната седалка. Последвало завъртане на предната част по посока на
часовниковата стрелка и страничен удар във второ крайпътно дърво, след който
предната част на МПС се установила в покой. Силният шум от катастрофата бил чут
от родителите на А. - Д.Е.Я. и Г.С.С., които се отправили към мястото на
произшествието. Когато пристигнали, установили, че дъщеря им А. лежи мъртва на
земята, а до нея и бебето й. Водачът на МПС А. Е.Я. също бил мъртъв. Преминаващ
край мястото на инцидента водач на МПС уведомил полицията за инцидента. На
мястото пристигнали служители на КАТ, които предприели съответните процесуални
действия. Установено е, че жертвите на ПТП не са използвали обезопасителен
колан. При извършената аутопсия на трупа на водача на МПС е установено наличие
на 1.60 промили етилов алкохол в кръвта – концентрация, отговаряща на долна
граница на средна степен на алкохолно опиване към времето на ПТП. Според
експертното мнение на вещите лица по комплексната съдебно – автотехническа и
медицинска експертиза, А. Д.Е. е получила следните съчетани травми: коремна
травма – разкъсване на коремната стена и бременна матка, с евакуация на голям
доносен плод в осми – девети лунарен месец от кухината на матката и тялото на
пострадалата, разкъсване на черния дроб, разкъсване на пикочния мехур; травма
на таза – счупване на срамните кости и разкъсване на връзките на лонното
съчетание и кръстнохълбочните стави; травми на долните крайници: счупване на
бедрената кост на десния крак, счупване на двете кости на подбедрицата на ляв
крак, обширни разкъсно – контузни рани на десен крак; ожулвания и
кръвонасядания по шията, лицето и горна трета на гръдния кош. Несъмнена е
пряката и причинно-следствена връзка между посочените трамви и смъртта на
пострадалата А. Д.Е.. Видно от заключението на вещите лица по комплексната
съдебно – автотехническа и медицинска експертиза, смъртта на А. Д.Е. е
настъпила бързо и е била неизбежна с оглед на получените при ПТП травми. Детето
по времето на ПТП е било живо в кухината на матката на майка си. Установените
характеристики на плода дават основание да се приеме, чо то е било нормално
развито в осми – девети лунарен месец,
без вродени увреждания и аномалии и би било напълно жизнеспособно и извън
майчиния организъм при провеждане на нормално раждане. В резултат на ПТП то е
получило несъвместима с живота черепно-мозъчна травма – разкъсване на твърда
мозъчна обвивка и контузия на мозъка. Наличието на кръвонасядавния по меките
черепни обвивки и меките мозъчни обвивки сочат, че травмите са получени
прижизнено във времето, когато детето е било в маточната кухина. Смъртта на детето от женски пол е настъпила в
резултат на получената при ПТП травма, докато е било в кухината на матката,
като едновременно с черепно – мозъчната травма действието на голямата
травмираща сила е разкъсала матка и експулсирала детето извън коремната кухина
на майката. Смъртта е настъпила към времето на причиняване на травмите и е била
неизбежна. Безспорна е пряката причинно – следствена връзка между получените
телесни увреждания и смъртта на детето.
Безспорно
установено е от доказателствата по делото, че пострадалата А. Д.Е. е единствена
дъщеря на ищците Д.Е.Я., Г.С.С.. От събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С. С. Д. и Б. М. А.изключително болезнено и
стресиращо изживяват загубата на единствената си дъщеря и нейното дете. Според
свидетелите пострадалата е имала добри отношения с нейния чичо Д.Е. Я. и с лицето, с което съжителствала на
съпружески начала – С.С.Ф.. По делото се доказа, че няколко месеца след смъртта
на пострадала, ищецът Ф. е създал семейство и станал баща на друго дете.
По делото
не е спорен фактът за наличие на валидно застрахователно правоотношение, по
силата на което е била застрахована
отговорността на водача на л.а. „**“ ДК
№ ** към трети лица, обективиран в
застрахователна полица № **, със срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019
г., издадена от ЗК „Л.
И.“ АД.
На
01.10.2019 г. увредените лица са отправили към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Видно от доказателствата по делото, застрахователят
е предложил на родителите на пострадалата А. Д.Е. изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 100 000.00 за всеки един от тях, като е отхвърлил
искането на останалите увредени лица.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предмет
на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан преки искове на трети увредени лица срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът
за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ,
т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от
изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество
на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.
С оглед
правилата за родовата подсъдност ( чл.
104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност
( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към
датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич
като първа инстанция.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Исковете
са ДОПУСТИМИ и следва да се
разгледат по същество.
С
договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – арг. чл.
429, ал. 1 КЗ.
Член
477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на
собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
По
силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член
432 КЗ урежда т. н. пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност”.
Прякото
право по своето съдържание е имуществено притезателно право.
Основанието
за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.
С
изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но
и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение
със застрахования.
Прякото
право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на
увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования
по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на
деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не
може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на
гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно
обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност,
а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността
на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска
отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.
В разглеждания
случай са налице предпоставките на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката
отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на
ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при
пътно – транспортно произшествие на 25.07.2018 г., за което вината е на водача на МПС А. Е.Я.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗК „Л. И.“ АД по силата на
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, със срок на
действие 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г.
Водачът
на МПС А. Е.Я. при нарушение на правилата за движение по пътищата по
непредпазливост е причинил смъртта на
пострадалата А. Д.Е. и нейното дете.
Противоправното
поведение на водача на МПС е в пряка връзка
с причинената на А. Д.Е. и нейното дете смърт.
С оглед
изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС
осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В
процесния казус, ответникът е инвокирал
възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на
пострадалото лице.
Съпричиняването
на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1.
Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата
гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и
поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на
пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща
част. С., 2016, 470 - 475.
Деликтната
отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и
неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на деликвента.
Когато
вредите се намират в причинно – следствена връзка и с поведението на самия
увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото
обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е
допринесъл за увреждането.
Причинно
– следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към
настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди.
Обезщетението
за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т.
7 на ПП – 17 – 1963.
Доказателствата
по делото не водят до извода за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. Д.Я..
В конкретната ситуация пострадалата, получила силни родилни болки, е нямала
друга алтернатива, освен тази да бъде транспортирана до болницата от своя
роднина А. Е.Я., независимо от безспорния факт на състоянието му на алкохолно
опиянение. Както са посочили вещите лица в своето заключение, нерядко хората
могат да изглеждат видимо трезви до максимално 1.8 промила алкохолна
концентрация, но тази констатация не се отнася до забавянето на реакциите и на
съобразителността им, което ги прави непригодни да управляват МПС. Пострадалата
А. Д.Я. като бременна жена е имала право да не ползва обезопасителен колан –
чл. 137а, ал. 2, т. 1 ЗДвП, поради което фактът, че не е ползвала
обезопасителен колан не може да се квалифицира като съпричиняване на вредата по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В тази
връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалия
за неоснователно.
Деликтната
отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя
съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за
репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на
застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Общото
правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Съгласно
цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория.
Справедливостта е само критерий за определяне размера на неимуществените вреди.
При
прилагането на критерия на
справедливостта следва да се отчитат въведените още от В хипотезата на чл. 52 ЗЗД въведените още Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга
пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна справедливост“ (лат.
iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек да бъде възстановено
след настъпването на една неправда в състоянието, което е съществувало преди
тази неправда; и на „разпределителна справедливост“ (лат. iustitia distributiva
), която изисква лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от
състоянието, в което се намират, т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи,
действат паралелно – еднаквите по вид и степен вреди да намират еднаква
компенсация, която да отговаря на действително преживените страдания.
Понятието
„справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането,
степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания,
физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото
лице, промяната в живота на пострадалия и други фактори.
Неимуществените вреди, настъпили от
непозволено увреждане, съществуват обективно.
Обезщетението
за неимуществени вреди има само компесаторна функция.
Съдебната
практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи –
физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени
от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в
трайна и дълбока емоционална връзка
- ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК;
страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.
Неимуществените
вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност.
В
преамбюла на Конституцията на Република България правата на личността, нейното
достойнство и сигурност са обявени върховен принцип.
В
литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг
и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на
субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху
телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма,
право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н.
индустриална собственост и други ), така
и на блага, които не са предмет на права
- вж. Калайджиев, А.
Облигационно право. С., 2020, с. 366 – 367.
Причиняването
на смърт при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла
на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица,
които поради близката си родствена ( биологична ) или житейска връзка с
починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятните последици,
дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Обективният
критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е
пряката и непосредствена причинно – следствена връзка между смъртта на
пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната
сфера на засегнатите негови близки.
Кръгът
на лицата, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД
в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС
постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
В
цитираните актове на ВС и на ВКС е прието, че правото на обезщетение следва да
се признае в полза на най – близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни
връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или
неимуществени вреди от неговата загуба.
Ищците Д.Е.Я.
и Г.С.С. са родители на пострадалата А. Д.Е. и дядо и баба на загиналото при
ПТП преждевременно родено дете на дъщеря им. А. Д.Е. е единственото дете на
своите родители. Между родителите и единствената им дъщеря е съществувало
особено силна емоционална връзка, изпълнена с хармония, взаимно разбирателство,
подкрепа и любов. За ищците загубата на
единственото им дете, както и на новороденото им внуче е трагедия с
несъизмерими размери. Такава трагична
загуба лишава ищците от цел и смисъл на живота.
Съдът,
като взе предвид конкретните обстоятелства при които е настъпила смъртта на
единствената дъщеря и внуче на ищците, негативните за ищците последици в
емоционален и психологически план, непреодолимата мъка по преждевременната
загуба на единствената им дъщеря и нейното дете, близките отношения на обич и
привързаност между починалата и нейните
родители, обществено - икономическа обстановка в страната към датата на
настъпване на ПТП, нормативно определените лимити на застрахователните покрития
към същия момент, счита, че исковете на ищците за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата
на дъщеря им, се явяват основателни и доказани до размер на сумата от
150 000.00 лв., а исковете им за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата
на преждевременно роденото дете на дъщеря им, се явяват доказани и основателни
до размер на сумата от 50 000.00 лв. Исковете следва да се уважат до тези
размери, като за разликата до претендираните размери следва да се отхвърлят.
Върху
присъдените суми следва да начисли законната лихва, начиная 15.01.2020 г. - датата
след изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на доказателствата по чл. 106, ал. 3 – чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.
По
делото не се установи ищецът С.С.Ф. да е
баща на детето на пострадалата А. Д.Е.. Не се установи по несъсмнен и безспорен
начин фактът на фактическото съжителство на ищеца и пострадалата. Не се
установиха болките и страдания, претърпени от загубата на пострадалата и
нейното дете С оглед изложените съображения, Съдът счита исковете на С.С.Ф. за
неоснователни и недоказани, поради което следва ги отхвърли.
По
делото не се установи наличието на изключително близка връзка между ищеца Д.Е.Я.
и неговата племенница – пострадалата А. Д.Е., надхвърляща представите за
обичайните взаимоотношения между чичо и племенница. Отношенията, за които
говорят свидетелите, съставляват част от обичайните отношения между чичо и
племенница и не са израз на дълбока емоционална връзка, която да предположи прилагане
по отношение на ищеца на изключението, предвидено за лица, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ТР – 1 – 2018 – ОСГНТК. Не се
установи, че на ищеца са причинени болки и страдания, надхвърлящи страданието,
свързано със смъртта на близък човек със същата родствена връзка. С оглед
изложените съображения, исковете на Д.Е.Я. като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед
изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
плати дължимите държавни такси съразмерно с уважената част на исковете в размер на сумата от 16 000.00 лв.
С оглед
изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът С.С.Ф. следва
да заплати държавна такса от 6 000.00 лв. в полза на Окръжен съд – Добрич.
С оглед
изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците С.С.Ф. и Д.Е.Я. следва да заплатят на
ответника сумите от 1 500.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение
и 1 580.00 лв., представляващи разноски
по делото.
Процесуалният
представител на ищците е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът, като
се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда
на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на общностното право и поради
което не следва да се прилага от българския съд, и като отчете правната и
фактическа сложност на конкретното дело, счита, че следва да присъди на процесуалния
представител на ищците сумата от 2 000.00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. К.„Л. И.“ АД гр.
С., бул. „Ч. В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Д.Е.Я. ЕГН ********** с пост.
и наст . адрес ***, сумата от 150 000.00 ( сто и петдесет хиляди ) лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателката му А. Д.Е.,
поч. 25.07.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2018 г., виновно причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 15.01.2020 г. – датата по ч. 497, ал. 1, т. 1 КЗ до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 150 000.00 ( сто и петдесет хиляди ) лв. до 250
000.00 лв.
ОСЪЖДА З. К.„Л. И.“ АД гр.
С., бул. „Ч. В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Д.Е.Я. ЕГН ********** с пост.
и наст . адрес ***, сумата от 50 000.00 ( петдесет хиляди ) лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя му –
преждевременно роденото дете на А. Д.Е., починало в резултат на ПТП, настъпило
на 25.07.2018 г., виновно причинено от
водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 15.01.2020 г. – датата по ч. 497, ал. 1, т. 1 КЗ до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 50 000.00 (петдесет хиляди ) лв. до 100 000.00 ( сто
хиляди ) лв.
ОСЪЖДА З. К.„Л. И.“ АД гр.
С., бул. „Ч. В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Г.С.С. ЕГН **********
с пост. и наст . адрес *** сумата от 150 000.00 ( сто и петдесет хиляди
) лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателката й А. Д.Е.,
поч. 25.07.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2018 г., виновно
причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 15.01.2020 г. – датата по ч. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 150 000.00 ( сто и петдесет хиляди ) лв. до 250 000.00
лв.
ОСЪЖДА З. К.„Л. И.“ АД гр.
С., бул. „Ч. В.“ № *, ЕИК **, да заплати на Г.С.С. ЕГН **********
с пост. и наст . адрес *** сумата от 50 000.00 ( петдесет хиляди ) лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й –
преждевременно роденото дете на А. Д.Е., починало в резултат на ПТП, настъпило
на 25.07.2018 г., виновно причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 15.01.2020 г. – датата по ч. 497, ал. 1, т. 1
КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от 50 000.00 ( петдесет хиляди ) лв. до 100 000.00
( сто хиляди ) лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.Ф. ЕГН **********
с пост. и наст . адрес *** срещу ЗК „Л. И.“ АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на
сумата от 250 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата
на праводателката му А. Д.Е., поч. 25.07.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило
на 25.07.2018 г., виновно причинено от
водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.Ф. ЕГН **********
с пост. и наст . адрес *** срещу ЗК „Л. И.“ АД гр. С.,
бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 250 000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя му – преждевременно
роденото дете на А. Д.Е. и С.С.Ф., починало в резултат на ПТП, настъпило на
25.07.2018 г., виновно причинено от
водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.С.Ф. ЕГН **********
с пост. и наст . адрес *** да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от
6 000.00 ( шест хиляди ) лв., представляваща държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Е.Я. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за плащане на сумата от 5 000.00 лв., представляваща част от сумата
от 50 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателката му
А. Д.Е., поч. 25.07.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2018 г., виновно причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Е.Я. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** срещу ЗК „Л. И.“
АД гр. С., бул. „Ч. В.“ № *, за
плащане на сумата от 5 000.00 лв., представляваща част от сумата от 50 000.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й –
преждевременно роденото дете на А. Д.Е. и С.С.Ф., починало в резултат на ПТП,
настъпило на 25.07.2018 г., виновно
причинено от водача на л.а. „**“ ДК № ** – А. Е.Я., застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № **, със
срок на валидност 18.07.2018 г. – 17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.С.Ф. ЕГН **********
с пост. и наст. адрес *** и Д.Е.Я.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***
да заплатят на З. К.„Л. И.“ АД гр. С.,
бул. „Ч. В.“ № *, ЕИК **, адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 1 500.00 лв. и разноски по делото в размер на сумата от 1 580.00
лв.
ОСЪЖДА З. К.„Л. И.“ АД гр.
С., бул. „Ч. В.“ № *, ЕИК **, да заплати на адв. В.Н. – САК, със съд.
адрес ***, сумата от 2 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА З. К.„Л. И.“ АД гр.
С., бул. „Ч. В.“ № *, ЕИК **, да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от
16 000 ( шестнадесет хиляди ) лв. представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: