№ 106
гр. Бургас, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500045 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна
жалба на А.Б.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.***, ул.*** № *, чрез
адв. Диян Щерев, против Решение № 138/20.12.2021 г. по гр.д. № 1091/2021 г.
по описа на Районен съд – Айтос, с което съдът е уважил молбата на С. Т. М.
с ЕГН **********, с адрес с.***, ул.*** № *, в качеството и на *** на
пострадалото дете Д. А. А. с ЕГН **********, за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на детето си домашно насилие от
въззивника, чрез налагане на следните мерки за защита: задължаване на
А.Б.А. да се въздържа от извършване на домашно детето си насилие спрямо
Д. А. А.; определено е временно местоживеене на детето Д. А. А. при ***** С.
Т. М. с адрес с.***, ул.*** № *, за срок от три месеца; наложена е глоба в
размер на 200 лв. на А.А.. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати разноски в размер 425 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Моли се за неговата отмяна и присъждане
на извършените разноски пред двете съдебни инстанции. Твърди се, че
съдията разгледал първоинстанционното дело не е бил безпристрастен, тъй
като е изказал становище по делото преди откритото съдебно заседание. Това
била така и защото решаващия съдия предупредил свидетелите за
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване вкупом, а не всеки
поотделно. Свидетелските показания на първият разпитан свидетел били
1
повлияни в съдебна зала от молителката С.. Изложени са допълнителни
съображения за пристрастност на съдебния състав и твърдения за
недостоверност на кредитирания от първостепенния съд доказателствен
материал.
Постъпил отговор на въззивната жалба подаден от С. Т. М. чрез
процесуален представител адв. Рамадан Нуретин. В него се оспорват
твърденията във въззивната жалба. Излагат се съображения, че не са
допуснати процесуални нарушения при изслушването на свидетелите. По
делото се било установило, че от страна на ***та е бил упражняван
психически тормоз и това поведение не е инцидентно, а обратно, то било
системно. Твърди се, че т. 10 и т. 11 от въззивната жалба обосновават неверни
твърдение, които не засягат предмета на делото. Моли за потвърждаване на
Решението на РС – Айтос и присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред Районен съд Айтос е образувано по молба на С.Т.
М. в качеството си на *** на пострадалото дете Д. А. А. против А.Б.А..
В Молбата се заявява, че ответникът е неин бивш съпруг, който
системно упражнява върху общото им дете – Д. А. психически и физически
тормоз, като на 20.11.2021г. по време на осъществяване на режима на лични
контакти с ***** в с.*** в телефонен разговор ***та заплашил детето, че ще
го хвърли през терасата или ще го накара да се обеси. Към молбата се
представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от ***** в която се
твърди, изложеното в молбата.
Писмен отговор от А.Б.А. не е подаден. В съдебно заседание, пред
първоинстанционния съд, процесуалния представител на ответника оспорва
подадената молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, моли за отмяна на
привременната мярка и отхвърляне на искането за налагане на мерки за
защита.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
По така образуваното производство пред Районен съд – Айтос, с
Определение № 587 съдът е постановил издаването на заповед за незабавна
защита по чл. 18 ЗЗДН, като е задължил А.Б.А. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо детето си и е определил временно местоживеене
на Д. А. при ***** С. М.. Постановено е и изслушването на детето в съдебно
заседание на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето. В съдебно
заседание е изслушан Д. А. в присъствието на социален работник, разпитани
са свидетелите – Г.М.Т., А.Т. М. и Ш.Ш.Д.. По делото е приобщен социален
доклад, психологически доклад и др. писмени доказателствени средства.
Представено е и Решение № 260023/24.02.2021г. по гр. д. № 77 по описа за
2
2021 г. на РС – Айтос, с което е прекратен брака между молителката и
ответника и е одобрено сключено между тях споразумение, съгласно което
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. А. се
предоставя на ***та – А.Б.А., а с ***** е определен режим на лични контакти.
Със одобреното от съда споразумение, С.М. се е задължила да изплаща на
детето си ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лв.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е постановил
издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу А.Б.А., с която го е
задължил да се въздържа от домашно насилие по отношение на Д. А.,
определено е временно местоживеене на детето Д. А. при ***** С. Т. М. с
адрес с.***, ул.*** № *, за срок от три месеца и е наложена глоба в размер на
200 лв. на А.А..
След проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно.
При извършената служебна проверка досежно допустимостта на
обжалваното решение, въззивния съд намира следното:
Видно от доказателствата по делото молбата за закрила на детето от
домашно насилие е била подадена от неговата ***. Детето е родено на
**.**.20** г. и към датата на депозиране на молбата е било ******, от което
следва, че процесуалното му право на защита от домашно насилие е било
упражнено вместо него от надлежно легитимирано лице по чл. 8, т. 2, предл.
3 ЗЗДН. В тази хипотеза, на основание императивната разпоредба на чл. 9, ал.
2 ЗЗДН непълнолетният има качеството на задължителен другар на молителя
и съдът е длъжен да го конституира служебно като страна в процеса, като му
осигури равни права за участие в хода на производството, които изисквания
не са изпълнени от първоинстанционния съд, тъй като липсва конституиране
на детето като страна по делото. То не е призовавано за съдебно заседание и
изслушването му по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето не може да
преодолее това процесуално нарушение, тъй като в настоящия случай
интересите му са в противоречие с интересите на родителя който упражнява
родителските права и се налага назначаването на особен представител.
С нормата на чл. 8, т. 2 ЗЗДН е предвидена хипотеза на процесуална
субституция от вида процесуално застъпничество, според която лице, което е
в родство по права линия с пострадалото лице може да подаде молба за
издаване на заповед за защита. По този начин е въведено изключение от
общото правило, че не могат да се предявяват чужди права пред съд.
Законодателят е предвидил възможността по чл. 8, т. 2 ЗЗДН поради
вероятността пострадалото лице да се намира в зависимост от извършителя
или в безпомощно положение, предвид което и специфичните отношения, в
които се намират страните, би могло да не подаде молба за защита. ******то
дете и процесуалния субституент – ***** С.М. притежават съвместна
процесуална легитимация, и имат качеството на необходими задължителни
другари в процеса.
Относно представителството на пострадалото лице в хипотезата на чл.
8, т. 2 ЗЗДН, доколкото законът не предвижда особени правила, следва да
3
намерят приложение общите правила по ГПК, като необходимостта от
назначаване представител на пострадалото лице се съобразява с оглед на
неговата дееспособност и наличието на противоречия в интересите между
него и законният му представител, ако има такъв. В случая, молбата за
закрила е подадена от ***** на ****** дете, което по силата на чл. 8, т. 1
ЗЗДН не е оправомощено да защитава правата си и само. Законното
представителство на детето в случая се упражнява от ***та – ответник по
молбата за защита, а подателя на молбата – ***** не упражнява родителските
права и не може да представлява ******то си дете пред съда. Поради това в
конкретната хипотеза е налице противоречие в интересите между детето и
***та и се налага извод, че е необходимо учредяване особено
представителство на детето от адвокат.
******то дете не е било конституирано в първоинстанционното
производство, не е било призовавано и не е участвало в съдебните заседания,
съобразно изискването на чл. 12, ал. 2 ЗЗДН, не му е била предоставена
възможност за изразяване на становище по спора и за защита по делото,
лично или чрез особен представител, поради което следва извода, че
решението е постановено без участието на задължителна страна в процеса и
недопустимо.
Предвид горното и в съответствие с общата постановка по т. 6 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото визираните пороци не биха могли да бъдат
отстранени във въззивното производство, първоинстанционното решение е
обжалвано в цялост, поради което следва да се обезсили и делото се върне на
Районен съд – Айтос за ново разглеждане, от друг съдебен състав.
При направения извод за недопустимост на първоинстанционното
решение за въззивната инстанция няма процесуална възможност да се
произнесе и да обсъди доводите за неправилност на първоинстанционното
решение направени от въззивната страна.
По въпроса дали въззивният съд дължи произнасяне и по разноските
когато обезсилва първоинстанционното решение, е налице произнасяне на
ВКС в: Определение № 45/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 656/2012 г. на ВКС, ТК,
II т. о., Определение № 178/30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 41/2012 г. на ВКС, ГК,
I г. о., Определение № 491/27.06.2011 г. по ч. т. д. № 288/2011 г. на ВКС, ТК,
II т. о. и други. Решението, с което се обезсилва първоинстанционно решение
и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество, поради
което за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 - за ищеца и
чл. 78, ал. 3 ГПК - за ответника. Когато първоинстанционното решение е
обезсилено от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд от друг състав, при новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, направени
във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във
връзка с чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Бургаският
4
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 138/20.12.2021 г. по гр.д. № 1091/2021 г. по
описа на Районен съд – Айтос.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Айтос съобразно дадените в мотивите указания и конституиране на
необходим задължителен другар.
ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на първоинстанционното решение
Заповед за защита № 5 от 20.12.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5