Протокол по дело №359/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 19
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20203000500359
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 19
гр. Варна , 10.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева
Секретар:Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно
гражданско дело № 20203000500359 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ В. Х. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Атанас Черногорски, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „ВИАКОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София , редовно
призована, представлява се от адв. Таня Ибрямова, редовно преупълномощена от адв.
Тони Тодоров и приета от съда от днес.
АДВ. ЧЕРНОГОРСКИ: Да се даде ход на делото.
АДВ. ИБРЯМОВА: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Подадена е въззивна жалба от В. Х. К. с ЕГН ********** чрез адв. Атанас Черногорски
срещу решение № 310/27.02.2020 год. по гр.д. № 1573/2019 год. на ОС Варна, 10 състав, с
което е уважен предявения от „Виакон България“ ЕООД иск с правно осн. чл. 627 от ТЗ за
заплащане на сумата от 179 609,57 лв., представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неудовлетворяване на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца спрямо „
Перфект Строй Биллд Лукс“ ЕООД (понастоящем заличен търговец в ТР) по договор за
доставка на материали от 04.08.2015 год и анекс към него от 24.08.2015 год, разноски по
1
ч.гр.д. № 73561/2016 год на Софийския районен съд,по т.д. № № 2225/2017 год на СГС,
както и по изп.д. № 20178510400824 по описа на ЧСИ Мариян Петков, поради неизпълнение
на задължението на ответника в качеството му на управител на „Перфект Строй Билд Лукс“
ЕООД, да заяви в срока по чл. 626 ал.1 от ТЗ неплатежоспособността на дружеството чрез
подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.02,019 год. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 19 195,38 лв.
В жалбата се съдържа оплакване, че решението е нищожно – постановено от незаконен
състав, тъй като делото е разгледано от граждански съд, а не по реда на търговските
спорове. В тази връзка се сочи на непълнота на доклада и неправилност на съдържащата се в
него правна квалификация. От това е произтекло нарушаване на съдопроизводствените
правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест и недопускане на
поискани от страната доказателства – ОПР, баланс и ОПП на дружеството, както и отказ на
съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза за установяване на твърдението, че
дружеството не е било в състояние на неплатежоспособност. Вместо това съдът зачел
силата на съдебното решение, постановено в производството по несъстоятелност относно
началната дата на неплатежоспособността на дружеството – 31.12.2014 год., въпреки че
ответникът не е бил страна в това производство и решението не го обвързва. По същество
излага доводи, че съгласно клаузите на договора и анекса към него вземането на ищеца не е
било изискуемо към 15.03.2016 год. Твърди се, че ищецът не е доказал качеството си на
кредитор, защото в сключения договор не е уговорен падеж на задължението за плащане. В
решението си съдът не е обсъдил, предвид отговора на ответника, какъв е преклузивния
срок за предявяване на вземане по чл. 627 от ТЗ спрямо предходен управител на
дружеството. Въззивникът счита, че когато производството по несъстоятелност не е
достигнало до фазата на предявяване и приемане на вземанията, то ищецът не е придобил
качеството на кредитор в несъстоятелността и не може да упражнява правата си по чл. 627
от ТЗ. Наред с това се твърди, че ищецът е неизправна страна по договора за доставка,
поради което възложителят не му дължи плащане. Поддържа оспорването на представените
по делото фактури, направено с отговора на исковата молба.
По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Във въззивната жалба се съдържат доказателствени искания, които с определение №
495/30.09.2020 г. съдът е оставил без уважение.
В постъпилия писмен отговор от „Виакон България“ ЕООД, представлявано от
управителя Б. Б. чрез процесуалния му представител адв. Тони Тодоров, преупълномощен от
Адвокатско дружество „Тодоров и Пантелеева“, е изразено становище за неоснователност
на въззивната жалба. Счита, че въззивникът неправилно преценява какъв е предмета на
делото, а именно – да се установи дали е реализиран фактическият състав на разпоредбата
2
на чл. 627 от ТЗ, касаеща неизпълнението на задължението за заявяване на състоянието на
непратежоспособност / свръхзадълженост по чл. 626 ал.1 от ТЗ от лицата, посочени в чл.
6262 ал.2 от ТЗ, а не дали дружеството е било неплатежоспособно или не. Ответникът е
следвало да докаже или че е изпълнил задължението си по чл. 626 ал.2 от ТЗ, или че
вземането е било удовлетворено, респ. да обори наличието на предпоставките по чл. 45 от
ЗЗД. Постановеното от първоинстанционния съд решение отговаря на всички релевантни
въпроси, обуславящи основателността на иска, а именно: 1) Да бъде установена
неплатежоспособността (свръхзадължеността) на дружеството-длъжник; 2) Да е установена
началната й дата; 3) Наличие на противоправно поведение, изразяващо се в липса на
направено искане от ответника в качеството му на управител в рамките на 30-дневен срок за
откриване на производство по несъстоятелност; 4) Наличие на вреда и нейния размер; 5)
Причинна връзка между вредата и бездействието на ответника.
По изложените съображения ответната страна моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски за настоящата инстанция. Противопоставя се на исканията да събиране
на нови доказателства.
АДВ. ЧЕРНОГОРСКИ: Поддържам въззивната жалба. Представям и моля да
приемете в оригинал справки за предприятието „Перфект строй билд лукс“ ЕООД гр. Варна,
взети от НСИ, през 2014 г., 2015 г. и 2016 г., искане за приемането на които съм направил и
пред първоинстанционния съд, но същият отказа да ги приеме и приобщи към делото.
Цитираните доказателства са коментирани от мен във въззивната жалба с оглед на носители
на информация относно липсата на неплатежоспособност на дружеството „Перфект строй
билд лукс“ ЕООД тъй като още изначално с първоинстанционното производство с оглед на
разпределената ми доказателствена тежест аз следва да докажа, че дружеството не е било
неплатежоспособно и това е именно единствения възможен вариант и способ да се домогна
до писмени доказателства, които не са данъчно-осигурителна или банкова тайна, които
могат да бъдат взети и приложени без съдебно удостоверение или друг акт на съда.
АДВ.ИБРЯМОВА: Оспорвам въззивната жалба като неоснователна. Поддържам
подаденият писмен отговор. Относно направеното в днешното съдебно заседание искане от
адв. Черногорски: намирам същото за неоснователно и моля да бъде оставено без уважение
тъй като не е относимо към предмета на спора. Началният момент на
неплатежоспособността е вече безспорно установен факт по т. д. № 225/2017г. по описа на
Софийски градски съд и не подлежи на допълнително установяване в настоящото
производство. Освен това намирам искането за преклудирано. Няма да сочим други
доказателства.
С оглед постановеното решение в производството по несъстоятелност съдът намира, че
представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства са неотносими към
правния спор, поради което
О П Р Е Д Е Л И
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника
за приемане на справки за предприятието „Перфект строй билд лукс“ ЕООД гр. Варна през
2014 г., 2015 г. и 2016 г.
АДВ. ЧЕРНОГОРСКИ: Представям списък на разноски.
АДВ.ИБРЯМОВА:Представям списък на разноски и доказателства а плащането им.
Правя възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
АДВ. ЧЕРНОГОРСКИ: Правя възражение за прекомерност на размера на
разноските. По отношение на размера на разноските ни – същият е значително по-нисък от
този на насрещната страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. ЧЕРНОГОРСКИ: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите така
депозираната въззивна жалба на основанията и аргументите, посочени в нея. Както в
първоинстанционното производство, така и във въззивното производство на доверителя ми
беше възпрепятствано и отказано правото на доказване на всички факти и обстоятелства,
относими за изясняване на обективната истина, както и му беше възпрепятствано правото да
докаже разпределената му доказателствена тежест в процеса. Същевременно считам, че в
настоящото производство въззивният съд допусна съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, а именно не спази и наруши ТР № 1/2013 по т. д. № 1/2013
г. като аргументи за това евентуално ще развия при бъдеща касационна жалба. Считам, че
доверителя ми не следва да се лишава от правото да доказва твърдените от него
обстоятелства, като същевременно Ви моля при постановяване на Вашето решение да
съобразите, че между страните е налице подписан търговски договор, с оглед на което
приложимост на разпоредбите по него и това, което са се договорили страните при
условията на чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД, а именно доброволно съглашателство, следва да се тълкува
привилегировано пред правните разпоредби на ТЗ тъй като договорените разпоредби не
нарушават материално-правните разпоредби на ТЗ, то следва да се приеме, че е валидно
това, което е договорено между страните. В този договор е налице следното обстоятелство:
че плащането се извършва преди доставката на стоката, че плащане се дължи по общата
теория и възприетата практика когато има окончателно изпълнение на договора. Нито
договорът е изпълнен, нито следва първоинстанционния и въззивния съд да покриват
търговския риск на едната страна в договора от гледна точка, че той е доставил част от
стоката без да изиска съгласно подписания между страните договор заплащането на същата
предварително. От друга страна считам, че нито в първоинстанционното, нито във
4
въззивното производство ищеца /дружеството „Виакон България“/ не доказа своята искова
претенция по основание, размер и най-важното по пера. Налице е още с исковата молба
неяснота от какво е формирана исковата претенция и по кои точно отделни доставки и по
кои точно отделни фактури е налице искова претенция за плащане. С оглед на което за
ответника е налице неяснота в какво се изразява иска. Моля да ми бъде даден срок за
писмена защита. Претендирам разноски съобразно представения списък.
АДВ. ИБРЯМОВА: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите Вашето
решение като отхвърлите депозираната въззивна жалба тъй като е неправилна и
незаконосъобразна. Моля да оставите в сила първоинстанционното решение. Считам, че при
постановяване на това решение съда правилно е тълкувал и приложил както материално-
правните, така и процесуално-правните разпоредби, обсъдил е събрания в хода на
производството доказателствен материал подробно, правилно, поотделно и в неговата
съвкупност. Искам да посоча, че същото ТР, на което се позова колегата съдържа подробен
анализ кога се преклудират възраженията на ответника по гражданско дело и
първоинстанционният съд се е съобразил с тези теоретични положения в същото решение.
Разпоредбите относно несъстоятелността са императивни и приложението на
договора,който е съглашение между две страни не може да изключи прилагането на така
императивната уредба на ТЗ. Относно твърдението на ответника, че нашата претенция не е
доказана по основание, размер и пера – смятам, че същата тази претенция е била предмет на
ч. гр. д. пред СРС, където е била установена, включително и е бил установен и факта на
безспорност на съответното вземане, а принципа на добросъвестност изключва ответника да
твърди, че не е установена след като е била предмет на няколко съдебни производства.
Относно твърдението, че решението на първоинстанционния съд е постановено от
незаконен съдебен състав: посочени са подробни аргументи в отговора на въззивната жалба
защо квалификацията на спора като гражданско дело е правилна. Ако все пак настоящият
състав намери, че делото е трябвало да се образува и разгледа като търговско моля да имате
предвид следното: разпоредбите на ГПК относно подсъдността предоставят компетентност
на окръжния съд споровете по граждански и търговски дела с определена цена на иска, но
не конкретизират специализиран състав, който да разполага с изключителна компетентност
да разглежда определена категория дела. Освен това ЗСВ в чл. 84, ал. 1 казва, че окръжния
съд се състои от съдии и младши съдии. Ал.2 от същият текст посочва, че отделения могат
да се създават по решение на Общото събрание на съдиите, но тази възможност е
факултативна и не обхваща като последица изключването на определена категория дела от
тяхната компетентност. Производството по търговски спорове, регламентирано в ГПК,
съдържа специални правила предимно във връзка с бързината на развитие на съдебния
процес. Приложението на общия ред за разглеждане на граждански дела към спор с
търговски характер не би могло да има влияние върху съществото на спора, нито да
ограничи процесуалните права на страните. По тази причина същото не представлява
съществено нарушение, което би могло да обоснове неправилност на съдебното решение.
По гореизложените съображения Ви моля да оставите в сила първоинстанционното
5
решение. Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки. Моля да ни бъдат присъдени
сторените разноски.
АДВ. ЧЕРНОГОРСКИ/реплика/: По отношение казаното от колегата за водено
предходно производство ще отбележа, че същото е заповедно такова и съгласно ТР № 4/2014
г. на ВКС, то съдът, който се произнася, издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по това производство, възпроизвежда искането на ищцовата страна или на заявителя на
заявлението, но не обсъжда основателността на тази искова претенция като същевременно
не може да се счита, че тя е била основателна след като е била в производство по чл. 410 и
от друга страна доверителят ми не е участвал в това производство.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като дава
възможност на процесуалния представител на въззивника в 5-дневен срок от днес, а на
процесуалния представител на въззиваемия в нов 5-дневен срок след изтичане на
първия, да представят в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6