РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500581 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 19.08.2022г, постановено по гр.д. № 6043/2020г СГС , ІГО, 14-ти
състав е отхвърлил предявения от Д. А. Т. и Т. А. Т., конституирани по реда на чл.227
от ГПК като правоприемници по закон на А. Т. Т., срещу Държавата представлявана от
министъра на РРБ, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 от
ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на недвижим имот с
идентификатор 68134.402.16.1.7, представляващ апартамент №7 състоящ се от три
стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 152.06кв.м., с
прилежащи мазе и таван, заедно с 11.946% ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
находящ се в гр.***, ул. *** 32, ет.***, като неоснователен. Съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от ищците Д. А. Т. и Т. А.
Т., представлявани от адв. А., изцяло, като незаконосъобразно. Въззивниците
поддържат, че решението е постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй
като съдът не е обсъдил възраженията на ищците, изключващи правото на собственост
1
на ответника. Поддържат, че съдът е събирал доказателства след настъпила преклузия,
че не е ясно кои доказателства съдът е приел, че съдът не е дал възможност на ищците
да вземат становище по представените от ответника доказателства. Поддържат, че
съдът неправилно е отказал да изиска оригинал на твърдян за подправен договор за
замяна, с което е възпрепятствал правото на защита на ищците. Оспорват изводите на
съда за идентичност на имотите- собственост на държавата и държан от ищците, като
сочат, че съдът не е дал отговор на възраженията на ищците, развити в писмените
бележки по делото. Оспорват доклада на съда като неточен. Навеждат възражения за
липса на безпристрастност. Поддържат и противоречие на решението с материалния
закон. Молят апелативния съд да отмени решението на СГС изцяло и да постанови
ново, с което да уважи предявения иск , като признае за установено, че ответникът
Държавата, чрез МРРБ не е собственик на процесния имот. Претендира разноските,
направени по делото пред двете съдебни инстанции.
Ответникът Държавата чрез МРРБ - въззиваем по въззивната жалба депозира
писмен отговор на жалбата, с който я оспорва.
В о.с.з. въззивниците се представляват от адв. А., която поддържа въззивната
жалба, моли същата да бъде уважена по съображения, изложени в нея, като
предявеният иск за собственост бъде уважен. Претендира разноски по делото
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата Държава, чрез МРРБ, се представлява от юрк. Събева, която
оспорва жалбата по съображения в писмения отговор. Моли решението на СГС да бъде
потвърдено изцяло. Претендира разноски за юрк. възнаграждение. Прави под
евентуалност възражение за прекомерност на разноските, заплатени за адвокатска
защита от ищците.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Същото е правилно по същество и не страда от пороците изложени във
2
въззивната жалба.
По делото от фактическа и правна страна се установява следното :
Предявен е иск за установяване, че ответникът Държавата не е собственик на
имот, който се владее от първоначалния ищец и чиято собственост той е придобил по
давност. Първоначалният ищец е навел твърдения, че той и семейството му са били
настанени в апартамент на ул. *** №***, ет.*** на 03.02.1982 г, когато е сключен
договор за наем с РРСП”Експлоатация и поддържане на сграден фонд” район Васил
Левски, гр. София. По-късно договор е бил сключен с областния управител на област
София, като част от имота е преотстъпен на друг наемател. Ищецът е твърдял, че е
искал да закупи имота, но продажба не се е състояла. Твърдял е, че договорът за наем е
изтекъл 2008г и той и семейството му останали да ползват жилището като собствено.
Оспорва държавата да е собственик на имота, който той владее повече от 10 години.
Поддържал е, че в АДС от 2001г липсва точна индивидуализация на имота- съседи, а
на посочения трети етаж имва повече от 1 апартамент. Поддържал е, че под съмнение
е и административния адрес на имота, тъй като в договора пораждащ правата на
ответника отново не е индивидуализиран имота. Поддържал е още, че в договора,
пораждащ правата на ответника имота е описан на друг адрес. Поддържал е, че имотът
описан в първоначално съставения АДС от 1981 съдържа констатации различни от
договора, пораждащ правата на държавата. Поддържал е, че АДС са издадени на
негодно основание за придобиване на собствеността, поради различните адреси на
имотите придобити от държавата и описани в АДС, както и поради липса на
индивидуализация на имотите чрез съседи. Твърдял е, че е придобил правото на
собственост върху владяния от него имот с упражнявано десетгодишно давностно
владение.
В депозираните писмени бележки пред СГС ищецът е навел твърдения и за нови
факти във връзка с индивидуализацията на имота, а именно за различната етажност и
номерация на владяния от него апартамент и описания в АДС, за различно описаната
конструкция на сградата, оспорил е представен делбен протокол като непораждащ
действие и съответно е оспорил правото на собственост на праводателя на държавата
по договора за замяна на недвижими имоти.
В депозираният отговор на ИМ ответникът възразява, че имотът е държавен по
силата на договор за замяна. Възразява, че 1981г имотът е предоставен за
стопанисване на РРСП към РНС Васил Левски и в имота е настанен под наем А. Т..
Оспорва твърдението на ищеца, че имотът не е идентичен с ползвания от ищеца, както
и че описанието на имота в документите за собственост не е пълно. Поддържа, че е
допусната техническа грешка при изписване на административния адрес на имота в
договора за замяна. Оспорва придобиването по давност на имота. Поддържа, че ако не
на друго основание държавата е придобила правото на собственост върху имота по
3
давност.
По делото е представен НА № 22, н.д. № 4375/1961г за собственост на
Кооперативен жилищен дом Слога, гр. *** на триетажна къща в гр. ***, ул. *** от три
пълни етажа, партер и таван, от която на М. К. М., по мъж- П. Д., е признато право на
собственост върху апартамент на 2етаж.
Видно от протокол от о.с.з. от 14.03.1975г по гр.д. № 1254 за делба между М. К .Д.
и С. Г. на втората се поставя в дял петстаен апартамент на втори надпартерен етаж от
жил сграда на ул. *** №***, засторен на около 145кв.м. при посочени съседи
Представени са оценителни протоколи, молба от Г. за замяна на имоти,
декларации във връзка със замяната, решение на РНС Васил Левски за определяне на
цена, във всички които административния адрес на тяхното жилище/ на Г./ е ул. ***
№ ***.
По делото е представена заповед от 05.12.1978г на СГНС за замяна на държавен
имот, находящ се в гр. София, на ул. 9-ти септември №54 срещу недвижим имот на С. и
С. Г. находящ се на ул. ***№***, ет.***, притежаван по силата на НА № 22/1961г.
Видно от удостоверение №ДИ-660/26.12.1978 г на Отдел Държавни имоти при
Васил Левски районен народен съвет, издадено на С. Г. описаният имот-апартамент от
пет стаи на втория етаж на ул. *** №***- не е подлежал на декрлариране и
отчуждаване на основание Закона за отчуждаване на едрата градска покрита
недвижима собственост , тъй като е единствено притежаван от семесйтвото и няма
държавен произход.
Видно от представения договор за замяна, сключен на 07.08.1979г между ИК на
СОНС и С. и С. Г., Г. получават държавен имот на бул. 9-ти септември срещу
собствения им имот в гр. София, на ул. ***№***, етаж ***, представляващ апартамент
от три стаи, хол, кухня, баня, клозет, входно антре, черно антре, тераса, мазе и таван,
ведно с идеални части от бощите части на сградата и от правото на строеж, придобит
чрез покупка на основание НА №22, н.д. № 4375/1961г и протокол за делба от
14.03.1975г по гр.д. № 1254/1975г
Не се спори между страните, а и е видно от представената заповед № РД-12-
290/07.10.1981 г , че А. Т. и семейството му са настанени във ведомствения
апартамент на МСА в гр. София, ул. *** №***, ет.***, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения.
Видно от АДС № 11707 от 26.11.1981г, въз основа на договор за замяна, е вписан
като държавен имот- апартамент на 3етаж от 152.06кв.м. състоящ се от три стаи, хол,
кухня, баня, клозет, входно и черно антре тераса, мазе и таван, заедно с идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж, отстъпен за ползване на МСА,
находящ се на ул. *** №***.
4
Видно от писмо №209-00-14/19.11.1981 г на осн.т.3 от Разпореждане №156 на
Бюрото на МС от 24.07.1973 г Министерство на строителството и архитектурата
предава за стопанисване на РРСП към РНС В.Левски апартамент находящ се на
ул.*** №***, * етаж.
Представен е и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от
03.02.1982 сключен между РРСП „Експлотация и поддържане на сградния фонд“
район Васил Левски, в качеството на наемодател и А. Т., като наемател на държавен
жилищен имот от три стаи, кухня и сервизни помещения в гр. ***, ул. *** № ***, при
договорен месечен наем, като имотът следва да се използва за жилище.
Видно от представен договор за отдаване под наем за процесния имот от
31.03.1998 г, същият е сключен между областен управител на област София и А. Т.
като наемател на имот- частна държавна собственост в гр. ***, ул. *** №***, ет.*** с
площ от 87.62кв.м. С допълнително споразумение от 01.09.1998 г , 30.09.1998 г,
27.03.1999 г е променяна месечната наемна цена на имота, а с последното
споразумение е променена и полезната площ от 87.63кв.м. на 130 кв.м.
Представен е АДС/ч/ № 02763 от 31.01.2001г, с който на осн. чл. 68 от ЗДС ,
чл.147 от ППЗДС и договор за замяна е актуван апартамент на трети етаж от
152.06кв.м състоящ се от три стаи, кухня, хол и сервизни помещения, с мазе, таван и
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Сградата е описана
като гредоред , на 5 етажа. Имотът е с административен адрес ул. *** № ***, на ***
етаж. Вписано е, че права върху имота са предоставени на областния управител на
София област.
Представена е молба от 17.05.2010 г от А. Т. до областния управител на София
област за закупуване на процесното жилище.
По делото е представен АДС № 09083 от 07.04.2016г за имот с идентификатор
68134.402.16.1.7- апартамент №7 състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 152.06кв.м, мазе, таван и идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж намиращ се на административен адрес ул. ***
№***, ет.*** с предишни АДС № 11707/1981г и 02763/31.01.2011г, предоставен за
управление на МРРБ. Конструкцията е описана като масивна, на 5 етажа, с 1 вход.
С молба от 14.03.2017 г до Министерство на регионално развитие и
благоустройство А. Т. заявява, че е наемател на апартамент № ***, ул. *** №***,ет.***
и желае да закупи имота, за което е бил получил разрешения от МСАБ през 1990г и от
МРРБ през 2002г. Заявява, че е настанен в жилището от 1981г и оттогава е изряден
платец на наемната цена и консумативите
В о.с.з. на 31.05.2021г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. инж. Я. , която дава
заключение, неоспорено от страните, че имотът, придобит от държавата по замяна и
процесния са идентични. Вещото лице сочи, че сградата на ул. *** №*** е жилищна,
5
със застроена площ 143кв.м. , брой етажи-3 и 4бр. самостоятелни обекти. Сградата на
ул. *** № *** е на *** етажа със застроена площ от 267кв.м. Според вещото лице в
договора за замяна е допусната техническа грешка при изписване на номера на
административния адрес на имота. Вещото лице сочи още, че записаният номер на
жилището 7 не е коректен, коректен е №4.
В хода на процеса първоначалният ищец А. Т. е починал и като негови
правоприемници са конституирани наследниците му по закон Д. и Т. Т..
В о.с.з. на 31.05.2021г е прието за безспорно обстоятелството , че А. Т. е
упражнявал фактическа власт върху процесното жилище от 1981г.
В о.с.з. на 25.10.2021г е изслушан свидетеля П. Г., живущ на адреса- ул. ***
№***, ет.***. Свидетелят установява, че живее на адреса от 56 години, че сградата е на
пет етажа. Установява, че Т. е дошъл да живее в апартамента срещу него 1982-1983г и
оттогава едни и същи хора живеят в това жилище. Според свидетеля в жилището има
пет стаи, баня и тоалетна. Установява, че апартаментът е без номер. Установява, че Т. е
заявявал, че апартаментът е негов, не е казвал да има спорове за него. Според
свидетеля в имота са правени ремонти
В о.с.з. на 20.04.2023г са изслушани свидетелите Р. С. и М. Г..
Свидетелите установяват, че жилището на ищците се намира на третия етаж, най-
отдолу има приземен етаж, има магазини и ресторанти, които според свидетелите са
първи етаж. Според свидетелите апартаментът е голям , около 150-160кв.м.
Свидетелите предполагат, че ищците са собственици. Установяват, че в апартамента
преди време живеела една баба/според свид. С.- Ц./, след това в имотът останали само
Т.. Според свидетелите никой не ги е гонил от апартамента, те живеели спокойно в
него, правели ремонти.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
фактите, релевантни за спора и за формиране на изводи по същия.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск за допустимо и основателен.
Пред настоящата инстанция не е спорна допустимостта на производството. По
делото е въведен като спорен предмет притежаваното право на собственост на
ответника Държавата върху имот, които по твърдения на ищеца понастоящем е негов
собствен. Съгласно трайната съдебна практика когато ищецът поддържа, че
притежава право на собственост върху обект и въвежда като предмет на спора именно
собствеността върху този обект по силата на диспозитивното начало в гражданския
процес той има право сам да определи обема на търсената защита, включително като се
ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника,
предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното
право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация
и въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на
6
спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези
на ответника върху същия имот. В този смисъл например решение № 9/2017г по гр.д.
№ 6320/2015г на ІІГО на ВКС. Разглеждания случай е именно такъв – и двете страни
твърдят да са носители на правото на собственост върху процесния апартамент , като
защитата на ищеца е заявена по отричане на правата на ответника.
Ищците във въззивната си жалба навеждат твърдения за липса на
безпристрастност на съдебния състав разглеждал делото като първа инстанция.
Тези твърдения са недоказани и неоснователни.
Произнасянията на съда по доказателствата и по съществото на спора, дори и
неблагоприятни за някоя от страните, не могат да послужат като самостоятелно
основание за отвод. На следващо място- произнасянето на съда с определение от
09.12.2021г е по допустимостта на производството. Видно от произнасянето от
19.08.2022г съдът е развил различни- допълнителни- съображения във връзка с
основателността на предявения иск. По делото не се установява , от извършените
процесуални действия на съдебния състав и от неговите произнасяния , да е налице
основание за отвод на съдията. Липсват данни същият да е бил заинтересован или да не
е бил безпристрастен. Липсват данни да са налице както някое от абсолютните
основания за отвод, така и относително основание по чл.22, ал.1,т.6 от ГПК. Предвид
изложеното въззивния състав приема, че не се установява първоинстанционният
съдебен състав да е дължал отвод по делото и съответно – да е допуснал нарушение на
процесуалния закон като не се е отвел от производството.
От гореизложените установени факти, според настоящия съдебен състав, се
установява безпротиворечиво, че сем. Г. , в частност С. Г. е била собственик на
апартамент от пет стаи на втори надпартерен етаж / сега трети етаж/ от жилищна
сграда на ул. *** № *** със застроена площ от около 145 кв.м. с обслужващи
помещения и идеални части от общите части на сградата и от дворното място, който
имот е придобит от държавата по замяна и върху който имот държавата продължава да
има право на собственост, тъй като не се установява да е загубила това свое право.
До тези изводи съдът достига като съобразява представените НА № 22 и протокол
за делба от 1975г , както и неоспорените своевременно права на С. Г. като собственик
на имота и неоспорените своевременно представени документи , удостоверяващи
нейните права.
Както съдебният състав е посочил в определението си по чл.267 от ГПК
неоснователно е оплакването на ищците- въззивници за това, че по делото не е ясно
кои доказателства са приети от съда и кои не.
По делото се установява, че процесният имот е държавна собственост, придобита
по силата на замяна. В тази връзка съдсебният състав следва да отбележи, че
първоначално и до депозирането на писмени бележщи по делото ищците не са
7
оспорвали правото на собственост на Г. върху имота, който те са предоставили при
замяната с държавата. Независимо на кой административен адрес е бил този имот,
тяхното право на собственост не е било предмет на спора, въведен своевременно в
процеса. Спорно е било на кой адрес държавата е придобила имот по замяна, а не дали
заменителите- физически лица- са били собственици на имота, съответно спорно е
било удостоверителното действие на издадените актове за държавна собственост. Ето
защо, според настоящият съдебен състав, като несвоевременно въведено в спора
преюдициално правоотношение, въпросът за собствеността на Г. върху замемения от
тях имот е преклудиран и не подлежи на проверка при оспорване. Следва да се приеме,
че тази собственост на заменителите с държавата е установена и неоспорена.
Независимо от това, съдебният състав счита, че по делото се доказва правото на
собственост на С. Г. върху процесния имот, притежавана преди замяната. От
съвкупния анализ на представените по делото доказателства може да се приеме за
установено безпротиворечиво, че същата е придобила правото на собственост върху
процесното жилище и го е заменила с право на собственост върху дотогава държавен
имот. Установява се придобиването на имота в индивидуална собственост от майката
на С. Г., извършената делба между двете. Поради несвоевременното оспорване на
протокола за делба и поради несвоевременното зцаявяване оспорването на правата на
Г. върху имота съдът не е бил надлежно сезиран и с искане за представяне на
доказателство за валидното приключване на делбата. Независимо от това, по делото са
налични индиции за начина на приключване на съсобствеността между С. Г. и майка й.
Нещо повече- доказателства за правото на собственост на Г. върху имота са
представяни пред държавните органи, подготващи замяната и наличието на документи
за собственост на Г. е проверено и удостоверено в издадените документи, уреждащи
размяната.
На следващо място съдът следва да посочи, че ако държавата не е придобила
правото на собственост по транслативен начин чрез замяна, то тя е придобила право на
собственост върху имота чрез упражняване на давностно владение. Държавата е
упражнявала фактическа власт върху имота чрез своите държатели- първоначалния
ищец и неговото семейство и е своила имота като е издала АДС , отдавала е имота като
свой собствен и е събирала наем за него. С изтичането на 10-годишен срок на
давностно владение от упражняването на фактическа власт върху имота- сключването
на договор за наем с ищците- или от м.02.1992г държавата се легитимира като
собственик на процесния имот.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено още, че
имотът, върху който Г. са имали право на собственост и който са заменили и държавата
е придобила, е апартамент от пет стаи и сервизни помещения на трети етаж или втори
надпартерен от 152.06кв.м. по урл. *** № ***. На този административен адрес е
описан имота във всички документи свързани със собствеността на С. Г. и нейното
8
семейство. Този адрес е посочен и във всички документи свързани със замяната на
държавен с частен имот- изброени по-горе. Действително в договора за замяна
административния адрес е посочен като ул. *** №***, а не № ***, но съдебният състав
счита, че това е техническа грешка. Всички документи, легитимиращи Г. като
собственици и всички документи, подготвящи замяната са с посочен идентичен
административен адрес, грешка е допусната единствено в договора за замяна. Също
така, извън административния адрес, описанието на имота в НА № 22, протокола за
делба и договора зя замяна е идентично- апартамент на втори етаж от пет стаи,
сервизни помещения/НА № 22/ , апартамент от пет стаи на втори надпартерен етаж от
около 145кв.м., като съседите описани в двата документа са идентични- ул. ***, общ
вход, общ двор, Х. 11/946ид.ч. от общите части на сградата и дворното място. В
договора за замяна апартаментът е описан по идентичен начин- апартамент от пет стаи-
три стаи , хол и кухня и сервизни помещения, заедно с 11/946ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж. Също така изрично в договора за замяна се посочва, че
собствеността на Г. се удостоверява от НА № 22 и протокол за делба, легитимиращи
именно Г. като собственици, поради което следва да се приеме, че имотът притежаван
от Г. е този, който е бил обект на замяната и тази който е придобит от държавата , а
именно апартамент от пет стаи и сервизни помещения на втори надпартерен етаж или
сега- трети етаж на адрес ул. *** № ***. Изписването в договора за замяна на друг
номер се дължи на грешка и индивидуализацията на имота в договора, както и
препращането към документите, легитимиращи заменителите като собственици, е
достатъчно да се направи категоричен извод за кой имот и на кой адрес става въпрос.
Неоснователни са всички възражения на ищците за липса на доказателства за
идентичност на имотите описани в АДС и твърдяния за владян от тях имот.
От всички доказателства по делото- НА № 22, договора за замяна, представените
АДС и разпитаните свидетели в о.с.з. на 23.03.2023г- се установява,че сградата, в която
е процесният апартамент на ул. *** № *** е на пет етажа, като първоначалното броене
е било три етажа с партер и тавански етаж, а впоследствие- партер и надпартерни
етажи или пет етажа.
Действително сградата като конструкция е описана по раличен начин в АДС от
2001 и 2016г, но видът конструкция не е индивидуализиращ имота . Различното
описание на конструкцията на сградата не е основание да се приеме, че става въпрос за
различни имоти, след като административния адрес на сградата и други нейни
характеристики – като етажност, брой входове - съвпадат.
Неоснователно е оплакването, че идентичността на имотите- държавен и
твърдяния за собствен на ищците- не се потвърждава по категоричен начин чрез
съвпадение на граници или съседи. Описанието на имота в договора за замяна-
петстаен апартамент с обслужващи помещения, застроен на 152.06кв.м. с
9
11/946/100ид.ч. от общите части на сградата , АДС от 1981г е идентично, като по
същия начин е описан имотът и в заповедта за настаняване на семейството на А. Т. и
договора за отдаване под наем на държавен имот като следва да се съобрази факта, че
под наем им е отдаден част от имота.
Не може да се направи извод за липса на идентичност между два имота- описания
в АДС и ползвания от ищците – и от различната номерация на апартаментите. Както се
сочи от изслушаните свидетели в о.с.з. на 20.04.2023г апартаментите в процесната
сграда не са били номерирани. Според изслушаната и неоспорена като констатации
СТЕ номерацията на процесния апартамент не е коректна, поради което същата не
може да служи за изводи за липса на идентичност между жилища.
От всичко изложено съдебният състав приема като изводи, че Г./ С. Г./ са
притежавали право на собственост върху имот- петстаен апартамент на ул. *** № *** в
сграда на пет етажа, с един вход. Този имот е заменен с държавен и държавата е
придобила по замяна право на собственост върху него. Както беше посочено по-горе,
изводи за придобито право на собственост от държавата могат да се направят и при
съобразяване на изтекла придобивна давност. В своя имот държавата е допуснала
наематели- семейството на А. Т.- първоначалния ищец. По делото е безпротиворечиво
установено, а и се установява от изслушаните свидетели, че върху имота Т.и
упражняват фактическа власт от 1981г и досега.
Спорно е дали държавата е загубила правото си на собственост върху имота като
ищците са го придобили чрез упражнявано давностно владение за периода от 2008г.
При изследване на твърдението за придобиване на държавния имот по давност
съдът следва да съобрази , че съгласно чл. 86 от ЗС/ДВ бр.31/1990г/ е забранено в
периода от 1990г до 1996 г – вещ, държавна или общинска собственост да се придобива
по давност. Имотите – частна държавна или частна общинска собственост могат да се
придобиват по давност, считано от 01.06.1996г. Съгласно пар.1 ЗС, в сила от
01.06.2006г давността за придобиване на право на собственост върху имоти частна
държавна и общинска собственост е спряна , като нормата е действаща до 07.03.2022г
, когато влиза в сила решение № 3 от 24 февруари 2022г по к.д. № 16 от 2021г на
Конституционния съд на РБ, обнародвано с ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г, с което е
обявена противоконституционността на разпоредбата на пар 1 от ЗР на ЗД на
ЗС. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на
решението на КС и имат действие занапред. При това положение следва да се провери
дали за периода от 2008г/по твърденията в ИМ/ до предявяването на иска на
29.06.2020г , когато евентуално течащата давност спира, е изтекла в полза на ищеца
10-годишна придобивна давност, при съобразяване на действието на мораториума в
периода от 01.06.2006 г до 07.03.2022 г. вкл.
10
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал.
2 ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС
владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта и субективен – намерение да се държи вещта като своя.
По делото няма спор между страните , че считано от 1981г първоначалния ищец и
неговите правоприемници са упражнявали фактическа власт върху процесния имот.
Фактическата власт върху имота Т. придобиват първоначално на основание
сключен договор за наем на същия имот. Съгласно чл. 69 ЗС се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В
случая се установява, че при придобиването на фактическата власт върху имота
първоначалния ищец и неговите правоприемници са придобили държането, но са
държали за друг на основание договора за наем. В този случай, при наличие на
облигационно основание, въз основа на което държат, следва да се приеме, че
презумпцията на чл.69 от ЗС не ползва ищците. Същите държат процесния имот за
своя наемодател. Така установеното държане е възможно да се превърне във владение,
но само ако се докаже, че ищецът е променил субективното си намерение и
е манифестирал по явен и несъмнен начин пред ответника своето намерение да счита
имота за изцяло своя собственост. По делото липсват доказателства за демонстриране
пред собственика на намерението на първоначалния ищец или неговите
правоприемници да своят имота. Действително семейството на наемателите ползват
имота, но това ползване се дължи на допускането им до имота като наематели.
Евентуалното неплащане на наемна цена не означава обръщане на държането във
владение, а е неизпълнение на договорно задължение. Ремонтирането на имота е
нормално действие на ползвателите, които осигуряват собственото си нормално
съществуване в имота, а не представлява демонстрация на владелческо отношение.
Нищо от доказаните действия на ищците не представляват демострация пред
собственика на фактическо собственическо отношение към имота. Нещо повече, по
делото са налице доказателства за признаване на собствеността на държавата върху
имота, видно от от молба от 2010г и от 2017г , изходящи от А. Т. до областния
управител и съответно до МРРБ, на което министрество е предоставено ползването на
имота от собственика държавата. С тези молби А. Т. признава , че е наемател на
държавен имот. Посочените молби доказват, че първоначалния ищец няма
собственическо отношение към процесния имот, т.е. не го свой , не го държи като
свой. Дори и да беше установено обратното- т.е. своене на имота- направеното
признание на собствеността на държавата в цитираните молби би било основание за
прекъсване на течаща придобивна давност и започване на нов 10-годишен период на
давностно владение, на осн. чл.84 от ЗС вр. чл.116 и чл.117 от ЗЗД, което е основание
да се приеме, че 10-годишен срок на давностно владение на ищеца и неговия
11
праводател върху имота не се установява.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото е безпротиворечиво
установено, че държавата е придобила право на собственост върху процесния имот и
не се установява по делото държавата да е изгубила своето право на собственост
върху имота, тъй като не се установява ищците да са го придобили според твърденията
си в исковата молба. Ето защо предявеният иск за установяване, че ответната държава
не е собственик на имота се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Същото не страда от
пороците, посочени във въззивната жалба и не е постановено в нарушение на
императивни материално правни разпоредби.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има въззиваемата страна. Същата
претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение, което съдът определя на
200.00лв и възлага върху ищците.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262755 от 19.08.2022г, постановено по гр.д. №
6043/2020г по описа на Софийски градски съд, ГО, 14 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Д. А. Т.- Д. с ЕГН ********** и Т. А. Т. с ЕГН ********** да
заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството , на осн. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 200.00лв-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12