Решение по дело №748/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Нишикли травел“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]против Решение № 230/ 20.02.2025 г., постановено по АНД № 4428/ 2024 г. по описа на Районен съд гр. Варна, с което е потвърдено НП № 23-0002951/ 30.05.2024 г. на Началника на ОО “АА“- Варна, с което на касатора, на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвтП, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. От страна на въззивния съд не е извършен задълбочен анализ на представени по делото доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за потвърждаване на НП. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на НП, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, с оглед прилагане на по – благоприятен закон.

В съдебно заседание, касаторът, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата и формулираните искания.

Ответникът по касационната жалба – Началник на ОО на „Автомобилна администрация, чрез пълномощник, депозира писмен отговор в нормативно предвидения срок, с който оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за правилност на въззивното решение, като отправя искане за оставянето му в сила.

В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на „Нишикли травел“ ЕООД против НП № 23-0002951/ 30.05.2024 г. на Началника на ОО “АА“ - Варна, с което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр, на юридическото лице е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.

Приета е от въззивния състав следната фактическа обстановка:

На 13.03.2024 год. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна постъпва сигнал от „Арда тур“ ЕООД с твърдения, че „Нишикли Травел“ ЕООД не спазва никакви разписания на територията на Република България. Дружеството има издадено разрешително за линията Шумен – Истанбул и вместо в 22:45ч. същият всеки ден потегля от [населено място] в 20:15ч.

Във връзка с постъпилия сигнал, на „Нишикли Травел“ ЕООД е извършена проверка от служители на ОО „АА“ – Варна.

В хода на проверката е установено, че „Нишикли Травел“ притежава Лиценз на Общността № 0470 за превоз на пътници, като в полза на същото е издадено разрешително № ********** за международен превоз на пътници, с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г., по редовна международна автобусна линия, с маршрут [населено място], Република България - [населено място], Република Турция.

Съгласно маршрутното разписание към разрешителното, превозът по посочения маршрут следва да се извършва по разписание с час на тръгване от Автогара Шумен – 22:45 часа.

Въз основа на дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Шумен проверяващите установяват, че на 26.09.2023 г. „Нишикли травел“ осъществява превоз по посочената линия, с автобус „Мерцедес“, кат М3, с рег. № [рег. номер], като от Автогара Шумен автобусът потегля в 20:15ч.

Прието е, че „Нишикли травел“ ЕООД е нарушава разпоредбата на чл. 40, ал. 5, пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, поради което за това нарушение е съставен АУАН № 338741/ 27.03.2024 г.. В АУАН е посочено, че на 26.09.2023 г., в [населено място], [улица]дружеството в качеството превозвач, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници, не е осигурява спазването на маршрутното разписание към Разрешение № ********** за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г., извършвайки превоз по международна автобусна линия от [населено място] до [населено място], като не е спазен часа на тръгване от Автогара Шумен - 22:45ч., а потегля в 20:15 ч., без основание за това.

АУАН е връчен и подписан без въззражения от упълномощено от представляващия дружеството лице.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпват.

На 30.05.202 4год. Началникът на ОО “АА“ – Варна издава обжалваното НП, в което АНО приема изцяло фактическото и юридическо обвинение вписано в АУАН. От „Нишикли Травел“ ЕООД е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.5, пр.2 от Наредба № 11/31.10.2002год на МТС, и на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвтП, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“, в размер [рег. номер].

За да потвърди НП е прието от въззивния съд, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения, се явява касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Изложените от въззивния съд мотиви относно компетентността на административнонаказващия орган се споделят изцяло от настоящия тричленен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Безспорно е установено допуснато от страна на касатора нарушение, изразяващо се в не осигуряване спазването на маршрутното разписание. В чл. 40, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, е регламентирано задължение за лицето по чл. 2, ал. 1 (притежаващо лиценз за превоза), освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.

От друга страна, нормата на чл. 99 от ЗАвПр предвижда санкция за този, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари- глоба или с имуществена санкция 2000 лв. Съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, разписанието е неразделна част от разрешителното, а в чл. 99 от ЗАвтП е предвидено наказание за всеки, който наруши реда за ползване на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари. Ето защо, настоящият тричленен състав приема, че деянието, за което на касатора е наложена административната санкция - не осигуряване спазването на разписанието, не попада в приложното поле на хипотезата на чл. 99 от ЗАвПр. Дружеството не е обвинено за нарушаване на маршрутното разписание, каквото обвинение би могло да бъде повдигнато евентуално на водача на превозното средство, който е потегля преди заложения в разписанието час, а е наказано за не осигуряване спазването на това разписание. Последното обуславя извода, че неправилно е ангажирана отговорността на касатора, на основание чл. 99 от ЗАвПр. В случая се касае за нарушение, което следва да бъде подведен под общата санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, предвиждаща санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, какъвто подзаконов акт се явява безспорно Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв.

Гореизложеното, обуславя извода, че административнонаказателната отговорност на касатора следва да се ангажира на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. В тази връзка, въззивния съдебен състав е следвало е, съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН, да измени НП поради това, че се налага да приложи закон за същото наказуемо нарушение, защото следва да се измени квалификацията, без да се променят фактите. В случая трябва да се измени квалификацията на нарушението, без да се променят фактите. В касационното производство, съобразно чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН и ТР № 8/ 16.09.2021 г. по т. д. №1/ 2020 г. на ВАС, изменение на НП е недопустимо. Такава възможност е налице, в рамките на въззивното производство, при правилно посочване на нарушения материален закон, на който съответства и описанието на нарушението, за отстраняване на непрецизността при относно приложимата санкционната норма, посредством изменение на НП, като се измени правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице и размера на наложеното административно наказание -"имуществена санкция".

Горното налага отмяна на оспореното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията дадени с настоящото решение.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд - Варна, Х- ти тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 230/ 20.02.2025г., постановено по АНД № 4428/ 2024 г. по описа на Районен съд гр. Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Варна, за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.