Определение по дело №16498/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4353
Дата: 19 декември 2023 г. (в сила от 19 декември 2023 г.)
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20231110216498
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4353
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Частно
наказателно дело № 20231110216498 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от Наталия Боянова Плугчиева,
против постановление на СРП от 07.04.2023 година за отказ за образуване на
наказателно производство по прокурорска преписка № 54664/2022 г. по описа
на Софийска районна прокуратура, потвърдено с Постановление на СГП от
14.08.2023 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения прокурорски акт, като се твърди, че съдържанието му не
кореспондира с обективната истина. Твърди се, че не са били предприети
достатъчно ефективни действия по разследване на фактите по случая, както и
че двете постановления не са били надлежно връчени на жалбоподателката.
Оспорва се констатацията на прокурора за отсъствие на основание за
образуване на досъдебно производство, като се твърди, че от страна на Тоня
Ганчева са били предприети престъпни посегателства спрямо личното
имущество на жалбоподателката, които действия определя като кражба,
измама, документно престъпление и множество други. Жабоподателката
твърди, че въз основа на настъпило наследствено правоприемство, както и на
основание добросъвестно давностно владение е станала изключителен
собственик на процесния недвижим имот. Поради това оспорва валидността
на приложените по преписката нотариални актове, удостоверяващи право на
собственост на Тоня Ганчева върху имота, както и последващото му
прехвърляне в полза на приобретателя Станимир Христов, които счита за
нищожни поради порок във волята и в този смисъл - негодни да произведат
присъщите им правни последици. Същевременно в жалбата се съдържа и
препращане към съдебно производство с гражданскоправен характер,
образувано през 2014 г. и възобновено през 2022 г., по което се твърди, че
предстои да се установи действителната фактическа обстановка. По тези
мотиви е направено искане за отмяна на атакуваното прокурорско
1
постановление, както и за образуване на досъдебно производство по повод
разследването на установените престъпления от общ характер.
След като се запозна с материалите по преписката и като съобрази
релевираните от страна на жалбоподателката доводи, въз основа на
вътрешното си убеждение и закона, съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт - потвърдено от горестоящ прокурор
постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, подадена е от процесуално
легитимирано за това лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, във връзка с процесуалната допустимост на жалбата
следва да се отбележи като неоснователно твърдението на жалбоподателката
за ненадлежно връчване на прокурорския акт. Това твърдение не
кореспондира с доказателствата по делото, видно от които е (л. 35 гръб), че е
осъществено надлежно връчване на атакувания прокурорски акт, за което
жалбоподателката собственоръчно се е подписала. Още повече, че в
законоустановения за това срок, срещу постановлението е подадена жалбата,
по повод на която е образувано настоящото съдебно производство (препис от
постановлението е получен на 25.10.2023 г., а жалбата е депозирана в
деловодството на СГП на 01.11.2023 г.).
От материалите по делото се установява, че по повод частна тъжба,
подадена от Наталия Плугчиева пред Софийски районен съд, е било
образувано НЧХД № 11998/2022 г. по описа на 133-ти състав, като с
разпореждане от 30.11.2022 г. производството е частично прекратено – в
частта за повдигнатото обвинение за престъпни посегателства, определени
като кражба, изнудване, присвояване, длъжностно присвояване, измама,
документна измама и злепоставяне, тъй като посочените престъпни състави са
такива от общ характер и се преследват по общия ред. Въз основа на това,
копия от материалите са изпратени до Софийска районна прокуратура за
предприемане на действия по компетентност, където е образувана
прокурорска преписка под № 54664/2022 г.
С постановление от 05.01.2023 г. на прокурор от СРП е възложено
извършването на проверка от органите на СДВР на основание чл. 145, ал. 1, т.
3 от ЗСВ с цел изясняване на заявените в тъжбата обстоятелства. В хода на
проверката са снети сведения от Наталия Плугчиева, Тоня Ганчева, Станимир
Христов и Боян Трендафилов, изискана и събрана е информация от Имотния
регистър към Агенция по вписванията относно имотното състояние на лицата,
приобщени са множество писмени материали, сред които нотариални актове
и други документи за собственост, декларативни изявления, приемо-
предавателни протоколи, жалби до органите на СДВР, съдебни актове и
други.
С постановление от 07.04.2023 г. на прокурор от СРП е отказано
образуването на досъдебно производство по преписката поради
несъставомерност на установените в хода на предварителната проверка
2
факти, съответно – отсъствие на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер. Прокурорът е мотивирал решението си с това,
че в случая става въпрос за неуредени гражданскоправни отношения на
тъжителката Плугчиева по повод на недвижим имот, по отношение на който
същата претендира собственически права. При наличие на приключили, а и
висящи съдебни производства с гражданскоправен елемент, прокурорът
напълно обосновано е приел за недопустимо използването на наказателния
процес за целите на разрешаването на възникналия правен спор.
Срещу постановлението на прокурора при СРП е подадена жалба от
Наталия Плугчиева, по повод на която преписката е била поставена на
вниманието на прокурор при СГП.
С постановление от 14.08.2023 г. на прокурор от СГП, постановлението
на прокурора при СРП от 07.04.2023 г. е било потвърдено. Видно от акта на
прокурора при СГП е, че същият е мотивиран, като с необходимата пълнота и
последователност са описани фактите по случая. Прокурорът е обсъдил
подробно доводите на жалбоподателката, като е изложил мотивите, поради
които е приел, че те са неоснователни. По същество представителят на
горестоящата прокуратура е възприел идентични правни изводи с тези на
прокурора от СРП, сочещи към отсъствие на достатъчно данни за извършени
престъпления от общ характер.
При запознаване с материалите по делото се установява, че изводът за
липса на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство е
правилен.
В случая е налице законен повод за образуване на наказателно
производство по смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК, като в хода на инициираната
предварителна проверка са предприети всички дължими усилия за
установяване на въпроса са наличието на достатъчно данни за образуване на
досъдебно производство. Такива съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от
НПК са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е
извършено престъпление. В резултат на проведените оперативни мероприятия
в конкретния случай не са разкрити признаците на описаната от
жалбоподателката Плугчиева престъпна деятелност, което правилно е
мотивирало органите на Прокуратурата на Република България да откажат да
образуват наказателно производство.
При анализа на събраните по преписката писмени материали,
настоящата контролна съдебна инстанция приема за правилен обективирания
в прокурорския акт извод за несъставомерност на описаните в жалбата
деяния. В конкретния случай възникналият правен спор касае правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ гарсониера с площ от
около 35 квадратни метра, разположена на петия (тавански) етаж на жилищна
сграда с адрес: гр. София, ул. „Светослав Тертер“ № 21. С констативен
нотариален акт № 121, том II, рег. № 5009, дело № 288/2002 г., след
осъществена обстоятелствена проверка за установяване давностно владение и
наследствено правоприемство, за собственици на обособения самостоятелен
обект от сградата са признати Боян Трендафилов с 1/6 идеална част, Мария
3
Трендафилова с 1/6 идеална част и Анка Трендафилова с 2/3 идеални части от
него. Няколко дни след съставяне на посочения нотариален акт, в кантората
на нотариус Габриела Йорданова-Даскалова е изповядана сделка с предмет
дарение на процесния недвижим имот, по силата на която Анка Трендафилова
и Мария Трендафилова са прехвърлили безвъзмездно притежаваните от тях
идеални части върху правото на собственост над гарсониерата в полза на своя
родственик – Боян Трендафилов.
На 13.08.2010 г. поотношение на същия имот е сключена сделка, по
силата на която Боян Трифонов е продал имота на Тоня Димитрова Ганчева.
Междувременно жалбоподателката Плугчиева и нейни възходящи
родственици са предявили претенции за това, че правата им върху имота са
били ограничени. В резултат от това, през 2014 г. майката на Плугчиева –
Богинка Трендафилова е предявила претенция по съдебен ред да бъде
прогласена нищожността на горепосочения нотариален акт № 121, том II, рег.
№ 5009, дело № 288/2002 г., като към днешна дата производството по повод
исковата молба е висящо. По делото са налице данни са осъществено от
страна на жалбоподателката Плугчиева спрямо купувача на имота - Тоня
Ганчева, престъпно посегателство, а именно причиняване на лека телесна
повреда с временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и
заканване с убийство спрямо живота , за което е постановена осъдителна
присъда от 19.06.2019 г. по НОХД № 5311/2017 г. по описа на СРС, НО, 101-
ви състав, която е влязла в законна сила. В резултат от създалите се
отношения, на 15.06.2015 г. Тоня Ганчева доброволно е освободила
таванската гарсониера и предала владението върху нея в полза на Богинка
Трендафилова, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
Междувременно Софийският районен съд е сезиран с искова молба за
образуване на производство по съдебна делба на таванското помещение. С
решение № 206132, постановено по гр.д. № 25608/10 г. на СРС, II ГО, 73-ти
състав, още в първата фаза по допускане на делбата искът е отхвърлен като
неоснователен, като в мотивите на съдебния състав фигурира заключението,
че имотът е собственост на неучастващо в производството лице, а именно –
Тоня Ганчева. Изводът е последователно възприет и от въззивен съдебен
състав на въззивната инстанция, като с решение от 05.06.2019 г. по гр.д. №
12543/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV-д възз. с-в е потвърдена легитимацията
на Ганчева като изключителен собственик на имота, наред с което е прието,
че Наталия Плугчиева не разполага с каквито и да е права върху него. По този
начин правният спор е разрешен със силата на присъдено нещо, тъй като
въззивното решение е породило своето правно действие с влизането си в
законна сила на основание чл. 296, т. 3 от ГПК, поради недопускането си до
касационно обжалване с определение № 211/30.04.2020 г. по гр.д. № 325/2020
г. на ВКС.
На 26.05.2022 г. бил сключен договор за покупко-продажба, с който
Тоня Ганчева прехвърлила собствеността върху процесния недвижим имот на
Станимир Иванов Христов, за което бил съставен нотариален акт № 110, том
II, рег. № 5376, дело № 295/2022 г. на нотариус Цветанка Симеонова, вписана
под № 030 на Нотариалната камара.
4
При така установените факти следва, че Наталия Плугчиева е сезирала
неоснователно Прокуратурата на Република България, тъй като липсват данни
за предприети от страна на Тоня Ганчева неправомерни дейности във връзка с
описания по-горе имот и спрямо права на жалбоподателката върху него.
Възприетата от органите на Прокуратурата фактическа обстановка се
подкрепя в цялост от доказателствата по делото, като изводът на СРП и на
СГП за отсъствието на достатъчно данни за извършени престъпни
посегателства е правилен и обоснован. От материалите по делото се
установява, че в случая се касае до гражданскоправен спор относно права
върху недвижим имот, като липсва основание да се приеме, че в случая е
налице и престъпление. По повод предявения от страна на Богинка
Трендафилова (наследодателка на Плугчиева) положителен установителен
иск срещу Анка, Боян и Мария Трендафилови, е налице висящо исково
производство пред СГС, чийто предмет е установяването правото на
собственост върху имота. Доколкото по силата на чл. 227 от ГПК е
реализирано процесуално правоприемство на страната на ищеца, в неговото
процесуално качество е встъпила Наталия Плугчиева, което само по себе си
обуславя интереса от произнасянето на гражданския съд. Наред с това
следва да се отчете и приключилото делбено производство, по което
окончателно е постановен отказ за провеждане на съдебна делба поради
факта, че Наталия Плугчиева не се е легитимирала като собственик на имота,
а негов титуляр към онзи момент е била Тоня Ганчева. Пред СГС е
образувано и гр.д. № 8849/2022 г. на Т-13 граждански състав, по което от
страна на Плугчиева са предявени в условията на пасивно субективно
съединяване искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване
нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 110, том II, рег. № 5376, дело № 295/2022 г., срещу Тоня Ганчева и
Станимир Христов, а при условията на евентуалност е предявен и
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за установяване право на собственост и
предаване на владението върху гарсониерата в полза на невладеещ
собственик. Съвкупността от приведени облигационни и вещни претенции на
жалбоподателката спрямо различни лица показва, че същата е упражнила
ефективно правата си и е потърсила защита и съдействие от гражданския съд
за разрешаване на възникналите спорове относно имота. Липсва основание за
ангажиране дейността на органите на наказателното производство, тъй като
от доказателствата по преписката не се установяват признаци на което и да е
престъпление от Особената част на НК.
Не се установяват данни за наличието на предприети измамливи
действия, тъй като всяко от лицата по веригата от наследствени
правоприемства и облигационни сделки е действало със съзнанието, че
придобива недвижим имот от неговия собственик, а същевременно не се
установяват и индикации за наличие на специална цел за набавяне на имотна
облага. На жалбоподателката следва да се обърне внимание, че отговорността
на правопрехвърлителя-несобственик (на което жалбоподателката
неправилно се позовава) би могла да бъде реализирана отново чрез
средствата на гражданския процес, а именно по правилата на евикцията.
5
Не е основателно възражението на жалбоподателката за това, че
прокурорът от СГП не е взел предвид представените от нея документи и е
постановил акта си, абстрахирайки се от тяхното съдържание. В
обстоятелствената част на постановлението прокурорът е приел, че в
представените от Плугчиева материали са индивидуализирани други
недвижими имоти, което действително е така. Отделно от това, голяма част
от тези документи са със спорна правна значимост, като например
декларациите от Богинка Трандафилова и Георги Трендафилов, в които
съставителите им са манифестирали своеобразен отказ от право на
собственост върху недвижимия имот, и то в полза на определено лице, при
което не е спазена установената с разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗС форма
за действителност на изявленията, която изисква същите да са извършени в
писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в Имотния
регистър. Отделно от това е разколебана действителността на озаглавените
като „декларации“ волеизявления, доколкото с тях се цели постигането на
правните последици, характерни за договора за дарение или завещанието на
имущество. Следва да се обърне внимание на жалбоподателката, че
извършването на окончателна преценка относно правната значимост на тези
документи и годността им да докажат твърдението за собственост върху
имота е от изключителна компетентност на гражданския съд.
Законосъобразни и правилни са и другите изводи на представителя на
СГП за отделните престъпления, описани в жалбата. Правилно е прието, че
предмет на кражба и обсебване поначало могат да бъдат само чужди движими
вещи, както и че по преписката няма данни за създаване или използване на
неистински документ или на такъв с преправено или невярно съдържание,
както и че не са идентифицирани измамливи действия от страна на някое от
визираните лица.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че в случая
представителите на държавното обвинение са формирали обоснован и
правилен извод за липса на достатъчно данни за извършването на което и да е
от престъпленията, цитирани в жалбата на Наталия Плугчиева, вкл. на друго
престъпление от Особената част на НК. При това положение жалбата, по
повод на която е образувано настоящото съдебно производство е
неоснователна, а атакуваният с нея прокурорски акт е правилен и като такъв
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 344415 от 30.11.2023 г. на
Наталия Боянова Плугчиева.

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при Софийска районна
прокуратура от 07.04.2023 година, с което е постановен отказ за образуване
на наказателно производство по прокурорска преписка № 54664/2022 г. по
6
описа на СРП, потвърдено с постановление на прокурор при Софийска
градска прокуратура от 14.08.2023 г., пр. пр. № 14238/2023 г. по описа на
СГП.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката
Наталия Боянова Плугчиева и на СРП.
Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7