Решение по дело №15137/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към решение № 600/18.02.2022 г., постановено по НАХД № 15137/2021 г. по описа на
СРС, НО, 15 –и състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против АЛ. К. Р. за това, че на
21.01.2020 г., в гр. София, около 01.10 часа, по ул. „Генерал Гурко“ срещу № 2, с посока на
движение от ул. „Г. С. Раковски“ към ул. „Леге“, с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
"Кадди“, с рег. № *******, жълт на цвят, с отличителни стикери на таксиметров автомобил с
надпис „Ок Супер Транс“, с трайно монтирана на покрива табела с надпис: „Такси“, с включени в
зелено лампи тип „черешки“ на предно панорамно стъкло, упражнявал професия „таксиметров
превоз на пътници“, водач на таксиметров автомобил, без да има съответна правоспособност за
това, а именно - не притежавал удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, което се
изисква на основание чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, съгласно който: „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания: т. 5 да притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, издадено
след успешно положен изпит, валидно за съответната община“ - престъпление по чл. 324, ал. 1 от
НК.
С обвинителен акт от 27.10.2021 г. СРП е внесла на 29.10.2021 г. материалите по делото за
разглеждане в СРС, НО.
Съдебното производство е протекло по реда на Глава XXVIII от НПК.
В съдебното заседание, проведено по делото, Софийска районна прокуратура, редовно
призована, се представлява от прокурор В.В.. В хода на съдебните прения прокурорът пледира
обв.Р. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ в минималния, предвиден в закона размер от 1000 лева.
Според прокурора от събраните в хода на досъдебното производство доказателства
безспорно се установява, че обв.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство обвиняемият АЛ. К. Р. изразява съжаление за случилото
се и сочи, че вината си е негова. Излага, че през 2020 г. е имал 15 броя таксита и процесното такси
бил предоставил на друго лице, което не заплатило навреме рентата, което наложило и
обвиняемият сам да си вземе таксито. Сочи, че именно в този момент бил спрян за проверка от
полицейски патрул, като колата била със светещи зелени светлини и светеща табела „такси“.
В предоставеното му право на последна дума, обвиняемият предоставя на волята на съда.
Софийският районен съд, след като в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107
от НПК провери и обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира
за установено следното:
Обвиняемият АЛ. К. Р. роден на 07.10.1977 г. в гр. София, българин, български гражданин,
женен, безработен, със средно образование, неосъждан, с адрес в гр. София, кв. „Горубляне“, ул.
„Борис Рангелов“ № 4, ЕГН **********.
Обвиняемият АЛ. К. Р. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, за което
му било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
категории М, В, валидно до 13.08.2022 г. През 2019 г. обвиняемият предоставил за ползване на
свидетеля А.А.К. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, рег. № *******, същото
жълто на цвят, снабдено с отличителни знаци на таксиметров автомобил с надписи „Ок
Супертранс 9732121“, снабдено със специфичните за таксиметров превоз на пътници табела с
надпис „Такси“, поставена на покрива на автомобила, светлинна система на предно панорамно
стъкло, сигнализираща: „заето/свободно“, както и ценоразписи и тарифа. За моторното превозно
средство било издадено и разрешение № 205185/27.12.2019 г. за извършване на таксиметров
превоз на пътници от Дирекция „Транспорт“ на Столична община, валидно до 30.06.2020 г., като
последното се използвало от търговско дружество „Окей Супертранс“ АД с водач - свидетелят
А.А.К..
В края на 2019 г. година свидетелят Кирилов върнал превозното средство на обвиняемия
1

АЛ. К. Р., който започнал да си служи с него по предназначение за извършване на таксиметров
превоз на пътници, използвайки данните на свидетеля А.К.. Обвиняемият Р. не подавал заявление
пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за издаване на удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил и такова не му било издавано от компетентния орган. Същият
разполагал единствено с удостоверение за психическа годност, което му било издадено със срок на
валидност до 01.08.2021 г.
На 21.01.2020 г., около 01:10 часа, обвиняемият АЛ. К. Р. управлявал лекия автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, рег. № *******, жълт на цвят, с отличителни знаци на
таксиметрова компания „Ок Супертранс“, с поставена на покрива на автомобила табела, бяла на
цвят с изписано с червени букви „такси“, с поставени и включени на предно панорамно стъкло
светлинни индикатори тип „черешки“, светещи в зелен цвят, под тях трайно прикрепен бил стикер
„Тарифа за превоз на пътници, ценоразпис“, идентични, поставен на двата задни прозореца и
таблото в купето, на предно панорамно стъкло бил поставен стикер с надпис „Столична община“,
касов апарат в работещ режим, с посока на движение от ул. „Г. С. Раковски“ към ул. „Леге“, когато
при и по повод изпълнение на служебните си задължения по охрана на обществения ред,
свидетелите Р.М.А., Е.Г.К. и Б.Й.Б. - полицейски служители в състав ППГ – 210 при 01 РУ на
СДВР, извършили проверка на горепосочения таксиметров автомобил, който спрели в района на №
2 на ул. „Генерал Гурко“. Полицейските служители изискали от обв. Р. да им представи
документи, удостоверяващи правоспособността му за извършване на таксиметрова дейност.
Последният, от своя страна заявил, че не притежава удостоверение за „Водач на лек таксиметров
автомобил“.
Обв. Р. бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и отведен в
сградата на 01 РУ – СДВР, където с протокол за доброволно предаване от 21.01.2020 г.
предоставил извлечение от касовия апарат на таксиметровия автомобил.
От писмо per. № 17-00-56-275/1-16.07.2021 г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ след извършена справка в информационната система на ИА“АА“ за обвиняемия
Р. се установило, че на същия не е издавано Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил
(УВЛТА).
Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, ценени от съда на основание разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК, а именно – обяснения на
обвиняемия АЛ. К. Р. (частично), показания на свидетеля К.Б.Ш. (л. 7, л. 50 от ДП), показания на
свидетеля Р.М.А. (л. 20, л. 60 от ДП), показания на свидетеля Е.Г.К. (л. 21, л. 61 от ДП), показания
на свидетеля Б.Й.Б. (л. 22 от ДП), показания на свидетеля П.Й.Н. (л. 62 от ДП), показания на
свидетеля А.А.К. (л. 62 от ДП), Заповед за задържане на лице № 225 зз – 108/21.01.2020 г. (л. 14 от
ДП), протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 17 – л. 18, л. 91 – л. 92 от
ДП), протокол за доброволно предаване, ведно с извлечение от касов бон (л. 19), писмо изх. № 17-
00-29-93/1/12.02.2020 г. (л. 24 от ДП), писмо изх. № 4332 – 6648/04.02.2020 г. на Началника на
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, ведно със справка картон на водача (л. 26 – л. 31 от ДП), писмо
изх. № 209/14.04.2021 г. на управителя на търговско дружество „Окей Супертранс“ АД, ведно с
приложения (л. 69 – л. 75 от ДП), писмо изх. № 17-00-56-275/1/16.07.2021 г. на Директор на РД
„Автомобилна администрация“ (л. 77 от ДП), писмо изх. № 10-00-56-771/1/09.10.2021 г. на
Директор на РД „Автомобилна администрация“ (л. 94 от ДП), справка съдимост на обвиняемия (л.
35 ДП и л.10 – 11 от СП).
При направената преценка на доказателствената съвкупност, събрана в хода на
наказателното производство на основание разпоредбата на чл.378, ал.2 НПК, отчитайки
спецификата на наказателното производство по реда на Глава XXVIII от НПК, настоящият съдебен
състав намира, че обвинението е безспорно доказано. Депозираните в хода на досъдебното
производство показания от свидетелите К.Б.Ш., Р.М.А., Е.Г.К., Б.Й.Б., П.Й.Н. и А.А.К., съдът
кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, като същите по безспорен начин
установяват описаната в постановлението по чл.375 НПК фактическа обстановка. В показанията си
полицейските служители възпроизвеждат безпротиворечиво интересуващите предмета на делото
факти и обстоятелства, а именно, че при извършената полицейска проверка обв.Р. е управлявал
2

лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, рег. № *******, жълт на цвят, с
отличителни знаци на „Ок Супертранс“, с поставена на покрива на автомобила табела, бяла на цвят
с изписано с червени букви „такси“, с поставени и включени на предно панорамно стъкло
светлинни индикатори тип „черешки“, светещи в зелен цвят, под тях с трайно прикрепен стикер
„Тарифа за превоз на пътници, ценоразпис“, идентични, поставен на двата задни прозореца и
таблото в купето, на предно панорамно стъкло стикер с надпис „Столична община“, касов апарат в
работещ режим, без последният да разполага с удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, изискващо се съгласно чл. 18 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от
06.12.1999г.: „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:
т. 5. Да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната
община”. Показанията на полицейските служители разкриват механизма на извършване на
проверката, както и датата и мястото на извършване на същата и резултатите от нея.
Действително, казаното от тях не е със значителен обем, но това и не се предполага от
спецификата на самото деяние. По делото няма данни същите да са тенденциозни при показанията
си или да е налице някаква заинтересованост от изхода на делото, поради което и казаното от тях
следва да се цени.
В тази връзка и след внимателна преценка на двойствената природа на обясненията на
обвиняемия Р. – едновременно като годен източник на доказателствена информация и като
средство за защита, след анализ съдът намира, че не следва да им се довери в частта, в която
последният сочи, че се е качил на таксиметровия автомобил единствено с цел да го прибере, без да
извършва таксиметрова дейност, тъй като в посочената им част същите остават изолирани от
събрания по делото доказателствен материал, в частност – от депозираните по делото свидетелски
показания.
Резултатите от проверката се подкрепят и от писмените и веществените доказателства по
делото, а именно – че към датата на проверката Р. не е притежавал Удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната
община.
Какви точно отличителни белези е имал управляваният от обвиняемия автомобил се
установява от протокола за оглед, като в подкрепа на фактическия извод, че се касае за
експлоатация на таксиметров автомобил е и приложената по делото касова бележка-дневен отчет,
от която се установява, че е налице извършвана таксиметрова дейност.
На следващо място съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и останалите писмени
доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, доколкото същите са
относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл.102 от НПК.
Данни за съдебното минало на обвиняемия А.Р. съдът черпи от приложените по делото
справки за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че
обвиняемият АЛ. К. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установи, че на 21.01.2020 г., в гр. София, около 01.10 часа, по ул.
„Генерал Гурко“,срещу № 2, с посока на движение от ул. „Г. С. Раковски“ към ул. „Леге“,
обвиняемият е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел "Кадди“, рег. № *******,
жълт на цвят, с отличителни стикери на таксиметров автомобил с надпис „Ок СуперТранс“, с
трайно монтирана на покрива табела с надпис: „Такси“, с включени в зелено лампи тип „черешки“
на предно панорамно стъкло, като е упражнявал професия „таксиметров превоз на пътници“, водач
на таксиметров автомобил, без да има съответна правоспособност за това, като не е притежавал
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, което се изисква на основание чл. 18, т. 5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, съгласно който: „Водачът на лек
таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: т. 5 да притежава
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно положен изпит,
валидно за съответната община“.
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
3

делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. Р. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Съгласно цитираната разпоредба, който упражнява професия или занаят, без да има
съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до
триста лева.
На първо място следва да бъде изяснено съдържанието на понятията „занаят”, „професия”
и „правоспособност”. Според легалното определение, съдържащо се в чл. 3, ал.1 от Закона за
занаятите (ЗЗ), занаят е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по
занаятчийски начин, посочени в списък на занаятите, съгласно приложение №1 от закона, по
занаятчийски начин, като в посоченото приложение №1 таксиметрова дейност не фигурира.
Предвид изложеното, действително управлението на таксиметров автомобил не би могло да се
квалифицира като занаят, по смисъла на Закона за занаятите.
Понятието професия е легално дефинирано в § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за професионалното
образование и обучение (ЗПОО), според което „професия” е вид трудова дейност, за която се
организира професионално образование и професионално обучение, а “правоспособност”,
съгласно дефиницията на § 1, т. 10 от ПЗР на ЗПОО, представлява признато притежаване на
задължителен обем от професионални компетенции, което дава право за упражняване на
конкретни трудови дейности. Редът за придобиване на правоспособност за управление на
таксиметров автомобил се съдържа в Наредба № 34 на МТ за таксиметров превоз на пътници от
06.12.1999 г., т.е. налице е изискване за провеждане на професионално обучение по смисъла на
ЗПОО, поради което и извършването на таксиметров превоз на пътници следва да се квалифицира
като професия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че професията „шофьор на такси” е
изрично отразена и легално закрепена в Националния класификатор на професиите и длъжностите
както в старата му редакция (към 2005 г.), така и в новата (от 2011 г.) под един и същи номер –
8322 2005.
На следващо място, следва да се отбележи, че не всяко лице би могло легално да упражнява
шофьорска дейност, стига да е правоспособен водач на МПС. Редът за придобиване на
правоспособност за управление на таксиметров автомобил е детайлно регламентиран в Наредба №
34 на МТ за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. В чл. 4 от цитираната наредба са
изброени императивно изискванията, на които следва да отговаря определено лице, за да има
право да осъществява таксиметров превоз на пътници, сред които е и изискването за
професионална компетентност, изразяващо се в притежаване на познания в определени области,
изброени в Приложение № 1 към Наредбата, което се удостоверява с полагане на изпити за
професионална компетентност, организирани от Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация" и издаване на Удостоверение за професионална компетентност (чл. 6 от
Наредбата). Съгласно чл. 18, т. 5 от Наредбата, освен останалите изисквания, водачът на лек
таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община
(приложение № 7 към Наредбата). За извършването на таксиметрова дейност е предвидено и
разрешение за извършване на таксиметров превоз от кмета на общината или упълномощено от
него лице за всеки отделен автомобил (чл. 24, ал. 1 от Наредбата). Изложеното води до
недвусмисления извод, че за упражняване на тази професия се изисква "съответна
правоспособност”, по смисъла на чл. 324, ал. 1 НК, придобита по изрично предвиден законов ред и
призната от компетентен държавен орган. В този смисъл, липсата дори на едно от
удостоверенията, предвидени в Наредба № 34 (липса, в смисъл на неиздадено по надлежния ред
такова удостоверение, а не на невъзможността за представянето му в конкретен момент),
квалифицира извършваната дейност като такава без „съответна правоспособност”, по смисъла на
чл. 324, ал. 1 НК.
Съгласно Решение № 635 от 13.10.2004 г. по н. д. № 208/2004 Г., II н. о. на ВКС,
правоспособността за извършване на таксиметров превоз на пътници предполага предварително
придобити знания и подготовка, необходими за правилното упражняване на занаята, която се
признава по нормативно определен ред и е различна по съдържание от правоспособността за
управление на лек автомобил. Съгласно Решение 528/19.07.1968 г., II н.о., щом деецът не е имал
4

надлежно разрешение от съответните власти да упражнява дадена професия или занаят, макар и да
е имал правоспособност да упражнява някое от последните, той следва да носи отговорност за
незаконно упражняване на занаят по смисъла на чл. 324 НК, а според Решение № 368 от 02.10.2009
г. по н. д. № 364/2009 Г., ІІ н. о. на ВКС режимът по Наредба № 34 не е за издаване на обикновено
разрешение, а за лицензиране на превозвача чрез установяване на определен законов ред на
необходими за правилното упражняване на занаята качества. Според съдържанието на този
подзаконов нормативен акт, не всяко физическо лице с признато право да управлява лек
автомобил, може да получи лицензия за занаята "извършване на таксиметров превоз на пътници" -
чл. 4, чл. 18 и чл. 19, респективно и придобиването на правоспособност за управление на лек
автомобил изисква много по-тесен кръг познания от тези, необходими за придобиване на
правоспособност за извършване на таксиметров превоз, затова и законовият ред е коренно
различен.
Предвид обстоятелството, че не се установява дали тази дейност е системна или
спорадична или се касае за еднократен акт, следва да се вземе предвид Решение № 368 от
02.10.2009 г. по н. д. № 364/2009 Г., ІІ н. о. на ВКС: „постановяването на осъдителна присъда от
въззивният съд, се дължи на точното тълкуване на закона и съобразяване със задължителната сила
на ТР № 31/1969 г. на ОСНК. Правилно е било прието, че системността и трайността на
упражняването на тази професионална дейност, не е съставомерно обстоятелство, а такова е
естеството на извършваната дейност”.
На следващо място, във връзка с установяване на субективната страна на деянието и в
подкрепа на тезата, че то е извършено умишлено – при форма на вина пряк умисъл,
обстоятелствата по делото навеждат на единствено възможния извод, че обвиняемият Р. е
извършвал именно таксиметрова дейност, а не е ползвал инкриминирания автомобил за лични
цели. Сигурни индиции в тази насока се извличат от обстоятелството, че в момента на проверката
е била налице светеща зелена светлина на предното стъкло, непокрита табела „такси" на тавана,
липсвала табела „не работи” на предното стъкло и таксиметровият автомобил е бил с включен
касов апарат.
Съгласно т. 11 от Приложение № 2 към чл. 3 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. на
Министерството на транспорта, Министерството на финансите и Държавната агенция по
стандартизация и метрология за функционалните и техническите изисквания към електронните
таксиметрови апарати с фискална памет, електронният таксиметров апарат с фискална памет в
таксиметров автомобил трябва да управлява светлинен индикатор, който да се поставя на
предното стъкло на автомобила. Този индикатор трябва да има три хоризонтални светлини:
средна-зелена-свети при състояние "свободно"; лява - червена - свети при състояние "заето" и
работа с дневна тарифа; лява и дясна - червени - свети при състояние "заето" и работа с нощна
тарифа. В този смисъл и доколкото се установява, че апаратът е бил включен и е имало зелена
светлинна индикация на предното стъкло, се налага изводът, че управляваният от обвиняемия
таксиметров автомобил е бил използван в конкретния момент именно за предоставяне на
възмездна таксиметрова услуга. В подкрепа на този извод е и неспазването от страна на
обвиняемия на изискването, съдържащо се в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34 на МТ
за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г., съгласно която при преустановяване на работа,
водачът поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела "Не работи" (приложение № 13)
и сваля или закрива с калъф знака "Такси".
Предвид гореизложеното, настоящият състав на първоинстанционния съд намира, че
осъщественото от обвиняемия АЛ. К. Р. деяние е съставомерно от обективна страна по чл. 324, ал.
1 от НК.
Престъплението е съставомерно и от субективна страна, като обвиняемият Р. е действал
при форма на вината – пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, а именно - че упражнява професия „водач на таксиметров автомобил“, без изискуемото
по закон удостоверение за водач на такъв, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им, като на посоченото време и място, превозното средство било в работещ
режим, уведомяващо трети лица „режим свободен“ чрез поставения на предно панорамно стъкло
светлинен индикатор.
5

За пълнота на изложението следва да бъдат направени две уточнения.
На първо място, действително, инкриминираното деяние би могло да се подведе и под
хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, т. е. да се квалифицира и като административно нарушение,
по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Следва да се отбележи обаче, че законодателят е предвидил
възможността за колизия между наказателна и административнонаказателна отговорност, като на
няколко места в ЗАНН е дал категоричен приоритет на наказателната (аргумент от чл. 32, ал. 1; чл.
32, ал. 2; чл. 33, ал. 2; чл. 70. б. „г”). В този смисъл се е ориентирала и съдебната практика (виж т.
8 от Решение № 19 от 15.12.1977 г. по н. д. № 17/1977 г., ОСНК на ВС).
На следващо място, случаят не може да се квалифицира и като малозначителен по смисъла
на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно цитираната разпоредба, не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В тази връзка следва да се отбележи, че посредством инкриминирането на осъществяване на
дейност без съответна правоспособност, законодателят е санкционирал определен кръг професии,
които са източник на повишена обществена опасност за извършващите ги или за гражданите,
които те обслужват или подпомагат, като в тази категория безспорно попада и дейността по
таксиметров превоз на пътници, т. е. поради обществената опасност на деянието и дееца случаят не
попада в приложното поле на чл. 9, ал. 2 НК и не следва да се квалифицира като малозначителен.
Същевременно, не се предвижда и леконаказуем състав за маловажно деяние по чл. 324, ал. 1 НК,
поради което и този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Налице са предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия Р. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, доколкото за престъплението по чл. 324,
ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или глоба от сто до триста
лева. Отделно от това, обвиняемият Р. е с чисто съдебно минало, същият не е осъждан и към датата
на инкриминираното с обвинителния акт деяние не е бил освобождаван от наказателна
отговорност, като от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
Чистото съдебно минало на обвиняемия не следва да бъде отчитано като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото е предпоставка за протичане на наказателното
производство по реда на глава XXVIII НПК. Като такова обаче следва да се отчете фактът, че
същият няма други висящи наказателни производства, както и че изразява съжаление за
извършеното и осъзнава вината си. В този смисъл се налага обоснованият извод, че глоба,
определена в минималния предвиден в закона размер от 1000 лева, в пълна степен ще постигне
целите, визирани в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК. В конкретния случай забраната на чл. 78а, ал.
5 НК е неприложима. Съобразно същата, когато за извършеното престъпление е предвидено само
глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба. За престъплението по ал. 324, ал. 1 НК обаче, освен глоба е предвидено и
алтернативно наказание „лишаване от свобода“ (явяващо се по-тежко в йерархичното подреждане
на чл. 37, ал. 1 НК). В този смисъл е приложим и е справедлив специалният минимум на чл. 78а,
ал. 1 НК.
По тези мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	600
Дата:	18 февруари 2022 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия:	Симона Иванова Углярова

Дело:	20211110215137
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 ноември 2021 г.

Решение по дело №15137/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите