Решение по дело №1257/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 21
Дата: 14 януари 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150701257
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             21 / 14.1.2021г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХI състав в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                  СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря АНТОЯНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1257 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Териториална Дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, срещу Решение от 02.10.2020г., постановено по а.н.дело №1211 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., с което са отменени Наказателни постановления № 531850 - F499570, № 531851 - F499564, №531852 -F507930 и № 531853 - F507932, издадени на 17.08.2020 г. от директора на Офис Пазарджик при ТД на НАП, Пловдив за налагане с всяко от тях на имуществена санкция на “Ромеа Сървисис България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Боян Мирков” № 6, представлявано от управителя Станислав Тодоров Мангушев, с ЕГН: **********, в размер на по 500 лева.

Поддържаните възражения са субсумирани в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Счита се, че срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН е инструктивен. Не се отрича, че той не е спазен макар и само за един ден, но се заявява, че няма данни това да се е отразило на защитата на нарушителя. Поддържа се, че пропускането на сока се дължи изцяло на поведението на нарушителя, който се е укривал от служителите на приходна администрация, които са го издирвали многократно.

С оглед факта, че е издадена покана по два от актовете за установяване на административно нарушение, но тя не е връчена на адресата, се сочи, че съгласно трайната практика на съдилищата по приложението на чл.40 ал.1 и 2 от ЗАНН, не изпращането на покана до нарушителят да се яви за съставянето на акт за установяване на административно нарушение не представлява съществено процесуално нарушение. Сочи се, че в случая покани са изпратени, но те са останали не връчени поради бездействието на нарушителят, които не ги е потърсил.

Според жалбоподателя, допусната в Акт за установяване на административно нарушение №F499570 явна фактическа грешка, не прави наложената санкция не законосъобразна, доколкото е посочен ЕИК на дружеството нарушител както на първата, така и на следващата страница от наказателното постановление. Счита се, че липсва неяснота относно санкционираното лице, като разминаването се дължи на неволен пропуск от страна на актосъствителя, но няма неясното кое лице е нарушител и за какво му се налага санкция.

Същото според административния орган, важи и за Акт за установяване на административно нарушение № F499564, където погрешно е изписана 2016г. за начало на данъчния период. Правния спор в случая се отнася за справки декларации и отчетни регистри по ЗДДС, където данъчния период е нормативно определен в чл.125 от ЗДДС и той е месечен. Ясно е посочено кога е подадена СД с кой входящ номер и с какво закъснение така, че няма неяснота за кой данъчен период се отнася наложената санкция, въпреки допусната грешка при изписване на една от годините.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като бъдат потвърдени процесните четири наказателни постановления. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

3. Ответното “Ромеа Сървисис България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Боян Мирков” № 6, чрез процесуалния представител адв. Ч. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се фактическите и правни съображения изложени от в обжалваното съдебно решение. Сочи се, че в касационната жалба, административния орган признава наличието на допуснати нарушения при съставянето на актовете за установяване на административни нарушения и издаването на наказателните постановления. Възразява се по отношение на съдържащите се касационната жалба квалификации относно търговското дружество и неговия управител.

Иска се решението на районния съд да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че в случая е налице нарушение на изискванията на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, което е достатъчно за да бъдат отменени наказателните постановления.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Районния съд е бил сезиран с жалба от “Ромеа Сървисис България” ЕООД, срещу  Наказателни постановления  № 531850 - F499570, № 531851- F499564, №531852 -F507930 и № 531853-F507932, издадени на 17.08.2020 г. от директора на Офис Пазарджик при ТД на НАП, Пловдив с които за нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството са наложени административни наказания „имуществена санкция“ в размер на по 500,00лв. 

 

7. Наказателно постановление № 531850 - F499570 от 17.08.2020г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение F499570 от 12.07.2019г., съставен от Димчо Атанасов Костадинов, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Според констатациите обективирани в акта, „Благой Трясков” ЕООД, ЕИК ********* като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на информацията от отчетните регистри „Дневник за покупките” и „Дневник за продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 15.04.2019 г., за данъчен период от 01.03.2019 г.до 31,03.2019 г. Информацията от отчетните регистри за посочения данъчен период е била подадена с вх. № 13001620816 от 16.04.2019г., като изрично е отбелязано, че закъснението е от един ден.

За съставянето на този акт е била изготвена и изпратена покана до управителя на дружеството (л.70 по н.а.д. № 1211/2020г.), която видно от обратната разписка е била връчена на адресата на 08.05.2019г.

Посочено е, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен на “Ромеа Сървисис България” ЕООД на 14.08.2019г. за което е съставена надлежна разписка.

Описаните в акта факти и обстоятелства, както и правните изводи са изцяло и дословно възпроизведени в Наказателно постановление № 531850 - F499570 от 17.08.2020г., включително с констатацията, че нарушението е осъществено от „Благой Трясков” ЕООД, ЕИК *********. Постановлението е връчено на “Ромеа Сървисис България” ЕООД на 17.08.2020

 

8. Наказателно постановление № 531851- F499564 от 17.08.2020г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение F499564 от 12.07.2019г., съставен от Димчо Атанасов Костадинов, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Според констатациите обективирани в акта, “Ромеа Сървисис България” ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на Справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до 15.04.2019 г. за период от 01.03.2016 г. до 31.03.2019 г. Справката декларацията за посочения данъчен период била подадена в офиса в гр. Пазарджик на 16.04.2019 г. с вх. № 13001620816 от 16.04.2019г. Тоест и в този случай, просрочието при изпълнение на задължението е било само един ден.

За съставянето на този акт е била изготвена и изпратена покана до управителя на дружеството (л.70 по н.а.д. № 1211/2020г.), която видно от обратната разписка е била връчена на адресата на 08.05.2019г.

Посочено е, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен на неговия адресат на 14.08.2019г. за което е съставена надлежна разписка.

Описаните в акта факти и обстоятелства, както и правните изводи са изцяло и дословно възпроизведени в Наказателно постановление № 531851- F499564 от 17.08.2020г., включително с констатацията, че периода за който не е подадена справка декларация е от 01.03.2016 г. до 31.03.2019 г.

 

9. Наказателно постановление №531852 -F507930 от 17.08.2020г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение F507930 от 12.07.2019г., съставен от Димчо Атанасов Костадинов, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Според констатациите обективирани в акта, “Ромеа Сървисис България” ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на Справка декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.06.2019 г. относно периода от 01.05.2019г. до 21.05.2019 г. Посочено е че, справката декларация, не е подадена в офиса на приходна администрация в Пазарджик, до момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

За съставянето на този акт е била изготвена и изпратена покана до управителя на дружеството (л.35 по н.а.д. № 1211/2020г.), която видно от обратната разписка не е била връчена на адресата. Посочено е, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен на неговия адресат на 14.08.2019г. за което е съставена надлежна разписка.

Описаните в акта факти и обстоятелства, както и правните изводи са изцяло и дословно възпроизведени в Наказателно постановление №531852 -F507930 от 17.08.2020г.

 

10. Наказателно постановление № 531853- F507932 от 17.08.2020г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение F507932 от 12.07.2019г., съставен от Димчо Атанасов Костадинов, на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Според констатациите обективирани в акта, “Ромеа Сървисис България” ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на информацията от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 14.06.2019 г., относно отчетен период от 01.05.2019 г. до 21.05.2019 г. Посочено е че, информацията от отчетните регистри, не е подадена в офиса на приходна администрация в Пазарджик, до момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

За съставянето на този акт е била изготвена и изпратена покана до управителя на дружеството (л.52 по н.а.д. № 1211/2020г.), която видно от обратната разписка не е била връчена на адресата.

Посочено е, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен на неговия адресат на 14.08.2019г. за което е съставена надлежна разписка.

Описаните в акта факти и обстоятелства, както и правните изводи са изцяло и дословно възпроизведени в Наказателно постановление № 531853-F507932 от 17.08.2020г.

 

11. В качеството на свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на административно нарушение. В показанията си, свидетеля е пресъздал обстоятелствата при които у бил съставен констативния акт. Костадинов е пояснил, че актовете за установяване на административни нарушения са съставени въз основа на данни, намиращи се в информационната система на администрацията.

 

12. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че всеки от четирите акта за установяване на административно нарушение е бил предявен на дружеството и подписан от неговия управител на 14.08.20г., като е бил връчен препис от конкретния акт. Съответно, всички наказателни постановления, съставени въз основа на всеки от тези актове, са били издадени на 17.08.20г., тоест преди да изтече тридневен срок предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в който нарушителя може да направи писмени възражения и да посочи писмени или веществени доказателства които да бъдат събрани служебно. Според решаващия съд, установената съдебна практика и теория, винаги приема за съществено процесуално нарушение, неспазването на въпросния срок за възражения, доколкото то винаги категорично засяга правото на защита. В този контекст е посочено и правилото на чл. 44, ал.2 от ЗАНН, което задължава администрацията, при посочени от нарушителя, веществени или писмени доказателства в подадените възражения, да ги събере служебно, при обективна възможност.

Прието е също така, че за Акт F507930 от 12.09.2019г. и Акт № F507932 от 12.09.2019г., въз основа на които са издадени две от обжалваните постановления, липсва надлежно връчена покана за съставяне и връчване на акта. В този контекст е счетено, че нарушителят не е бил уведомен, че актовете ще бъдат съставени в негово отсъствие. Според съда, еднократния опит на данъчната администрация за връчване на всяка от тези покани, не може да се приеме за „ненамиране на известния нарушител“ по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Относно факта на спиране на административно наказателното производство, съдът е посочил, че срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, тече от подписването на акта, което след като е станало, то явно нарушителят е открит и производството е било възобновено.

Като основателно е прието възражението относно описанието на нарушението в Акт №F499570 от 12.09.2019г., който е съставен против дружеството жалбоподател, но при описание на нарушението в него се сочи ЕООД „Благой Трясков“ .

Също за основателно е прието и възражението относно описанието на нарушението по Акт № F499564 от 12.09.2019г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление, относно данъчния период, който е определен от 01.03.2016г. до 31.03.19г.

 Тези нарушения са счетени за основателни, за да бъдат отменени, оспорените пред съда наказателни постановления

 

ІV. За правото :

 

13. Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

В чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б от закона, а в чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

Съобразно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Бездействието относно неизпълнение на задължението за подаване на справка декларация е възведено като административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според която  лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000лв.

Съобразно, чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

Според чл. 44, ал. 1 от ЗАНН(редакция от ДВ, бр. 51 от 2007 г.), освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него, а според чл. 44, ал. 2 (казаната редакция), когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно.

 

14. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на нормите, осигуряващи правото на страната, на участие и защита в рамките на административно наказателното производство.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

15. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Правилото възведено в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, явно охранява правото на посоченото за нарушител лице на участие и защита в административно наказателното производство, като му гарантира възможността да представи писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение и да посочи писмени или веществени доказателства във връзка със заявените възражения.

Значението на установеното в полза на нарушителя право на защита в административно наказателното производство е видно от императивно установеното задължение, когато с възраженията се посочат писмени или веществени доказателства, те да бъдат събрани служебно от административния орган, доколкото това е възможно.

В този смисъл, следва да се приеме, че нарушаването на процесуалните правила, което има за резултат ограничаване на правото на участие и защита на страната в административно наказателното производство е съществено процесуално нарушение, само по себе си достатъчно за да се отмени издаденото при тези условия наказателно постановление.

Както приходна администрация е констатирала еднодневното закъснение за дружеството при изпълнение на задължението му за подаване на справка декларация и отчетните регистри по ЗДДС, приела е, че са осъществени административни нарушения и са издадени две от процесните наказателни постановления, така следва да се констатира макар и еднодневното неспазване на срока за представяне на възражения и посочване на писмени и веществени доказателства по чл. 44 от ЗАНН от страна на административно наказващия орган, да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила и съответно да се отмени издадения при тези условия юрисдикционен акт. Казано с други думи, правните норми са еднакво задължителни, както за гражданите и техните организации, така и за административните органи и за съда.

 

16. Впрочем, относно значението на правото на участие и защита на страната в административно наказателното производство установено в чл. 44 от ЗАНН, следва да се съобрази и действащата понастоящем редакция на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, според която, освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Очевидно, според действащата редакция на закона, правото на защита на нарушителя е още повече разширено.

Все в тази насока може да се съобрази и правилото на чл. 44, ал. 4, изр. първо от ЗАНН(редакция от ДВ, бр. 51 от 2007 г.), според което, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Очевидно, законодателят изрично е посочил хипотезите при които правилото по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не следва да бъде прилагано, което ще рече, че това правило е императивно и не може да бъде нарушавано.

 

17. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

 

V. За разноските:

 

18. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответната страна се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 500,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 02.10.2020г., постановено по а.н.дело №1211 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да заплати на “Ромеа Сървисис България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. “Боян Мирков” № 6, сумата от 500,00лв.(петстотин лева), представляваща сторени разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     /П/                 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./П/

 

                                    

                                     2. /П/