Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД № 627
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от С.Г.С. от гр.Варна депозирана чрез адв.А. против решение
№74/20.01.2020г. постановено по НАХД №5070/2019г., по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия Г №0000510 на ОД
МВР-гр. Варна, с който на С.Г.С. за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, на
основание чл. 638 ал.4 от Кодекса на застраховането е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лева.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон
като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото
на спора, с което се отмени процесния ЕФ. Релевират се доводи за съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 НПК, предвид
липсата на мотиви в оспореното решение.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, не се явява. С молба вх. № 4857/15.05.2020г., чрез
процесуалния си представител заявява, че поддържа касационната жалба като отправя
искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което ЕФ бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът, не се явява, не се представлява. С
писмено становище и писмени бележки вх. 5144/21.05.2020г. чрез процесуален
представител
заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна, а постановеното
решение счита за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде
оставено в сила.
С частна жалба оспорва разпореждане
от 03.02.2020г. на ВРС, с което е оставено без уважение искане за допълване на
решение №74/20.01.2020г.
постановено по НАХД №5070/2019г., по описа на ВРС в частта на разноските. Отправя искане да бъдат присъдени разноски в полза на
ответника за двете съдебни инстанции.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и
дава заключение, че решението на Районен съд-Варна е постановено в нарушение на
закона, като в ЕФ липсва описание на нарушението, което е изискване на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП, приложим по аргумент на чл. 647, ал.3 от КЗ.
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН решението на ВРС
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.
348, ал.1 от НПК, като касационният съд
обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.
218 от АПК. По аргумент от чл.220
от АПК, проверката за
приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС
е приел, че от текста на
съставения акт за установяване
административно нарушение според административнонаказващия орган, на
11.12.2018 г. в около 19:10 часа в гр. Варна
бул. „Хр. Смирненски“ до кръстовището с ул.“Тролейна“ като собственик на
лек автомобил с peг. № В 0808СА, нямал сключен договор за застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. Нарушението било установено с АТС №SD2D0024. Съставен бил електронен фиш.
Районният
съд е установил фактическата обстановка от събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната
взаимносвързаност е приел за логически свързани и последователни, поради което посочил,
че ги кредитира.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че не са
допуснати процесуални нарушения при издаването на ЕФ, като е изложил мотиви, защо намира, че
случаят не е маловажен и размера на санкцията е правилно определена.
Като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, намира касационната жалба за основателна.
ВРС е установил фактическа обстановка като
е кредитирал гласни доказателства, каквито не се установява по делото да са
допуснати, нито са изслушвани свидетелски показания.
ВРС немотивирано е приел, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Не са изложени в решението мотиви и няма отговор на
нито едно от направените в тази връзка възражения с въззивната жалба.
В писмени бележки депозирани от пълномощник
на ответника се сочи, че нарушението е безспорно установено и се доказва от
приложен по делото снимков и видео материал, като такъв видео материал не се
намира по делото.
Задължение на съда е по свой почин да събере
доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната
истина и за да отговори на релевантните доводи на наказаното лице. Би било
налице ограничаване на правото на защита, както на наказаното лице, така и на
наказващия орган, ако едва с решението на касационна инстанция се направят
изводи за неоснователност или основателност на възраженията за
незаконосъобразност на ЕФ. Недопустимо е такова произнасяне от касационната
инстанция в настоящото производство, тъй като лишава страните най-малкото да
вземат становище по аргументите на съда за даден правен извод. Освен това, по
делото следва да се установи дали са приобщени всички доказателства, за да
може да се прецени правилно ли е приложен законът.
ВРС не е обсъдил възраженията, направени
в жалбата, с която е сезиран. Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по
възведените с жалбата оплаквания. Като краен резултат от обжалваното решение не
става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган, и дали възприема за
основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на
жалбоподателя. Мотивите на съда се изчерпват с възприетите констатации на
административнонаказващия орган, без да са обсъдени конкретните оплаквания,
релевирани от жалбоподателя. Именно в мотивите на съдебното решение
следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за
установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за
установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи
съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на
решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият
следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на
страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове
приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното
решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Освен
възпроизведеното съдържание на констатациите в АУАН и НП и между последните свидетелски показания,
каквито не са изслушвани, в решението на съда не са изложени други конкретни
фактически или правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на
доказателствата и доводите на страните. Изложеното налага извода, че съдът не е
изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата
по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни
изводи по наведените от страните доводи опорочава съдебното решение
и обуславя извод за неговата неправилност. Действително, не съществува пречка
съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по
делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено само след
като се обсъдят доказателствата по делото и доводите на страните. При тези
обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и
постановено при нарушение на процесуалните правила по арг. от чл. 339, ал.2 във връзка
с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените. Разпоредбата
на чл.339, ал.2 от НПК изисква, когато въззивната инстанция потвърди
присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в
подкрепа на жалбата или протеста, което не е сторено в мотивите на оспореното
решение. Липсата на такова произнасяне от първата съдебна инстанция
води до процесуална недопустимост, настоящият касационен състав да се произнесе
по същите тези доводи, които се съдържат и в касационната жалба, тъй
като разпоредбата на чл.339 НПК е приложима за въззивното производство от една
страна, и от друга, произнасянето едва за пръв път в касационната инстанция по
тези направени възражения, би лишило страните от една съдебна инстанция.
Поради това и предвид наличието на допуснато от
районния съд нарушение на процесуалните правила, въззивното решение следва да
бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за разглеждане на друг състав на
съда, като бъдат дадени указания да се установи фактическата обстановка, да се
изясни проведено ли е административнонаказателното производство съобразно
императивните изисквания на КЗ, ЗДвП, по отношение на процесния ЕФ, съответства
ли на материалния закон, да се установят по безспорен начин спорните
обстоятелства, да се обсъдят всички представени по делото писмени
доказателства, като се направи подробен анализ на същите и се изложат мотиви
обосноваващи изводите на съда, както и произнасяне по искането на страните за
присъждане на разноски. По делото в нарушение на материалния закон е
постановено разпореждане от 03.02.2020г. на ВРС, за отхвърляне на искането за
допълване решението в частта на разноските, което следва да се отмени.
Липсата на мотиви по въпроси от съществено
значение за правилното решаване на спора, както и по отношение наведени от
страните възражения, съставлява съществено нарушение на процесуалните норми и е
самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт.
Допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани е
основание за отмяната на решението по реда на чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1 от ЗАНН и връщане на делото на Районен съд-Варна за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр.2 във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 във вр.с чл.222, ал.2,
т.1 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№74/20.01.2020г. постановено по НАХД №5070 по описа на ВРС за 2019г.
ОТМЕНЯ разпореждане от 03.02.2020г. постановено по
НАХД №5070 по описа на ВРС за 2019г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: