М О Т И В И
по НОХД № 2866/2019 г. по описа на Пловдивски районен
съд – VІІ наказателен състав
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение
спрямо подсъдимия А.Г.Й. - роден на ***
***, живущ ***, ***, български гражданин, средно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********, за това, че за периода от м. май 2010 г. до
м. май 2014 г. включително и за периода от м. май 2015 г. до м. април 2019 г.
включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с протоколно определение по
гр. д. № 1764/04 г. на РС – гр. Сливен в сила от 25.01.2005г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си М.А.Г., в размер на 120 лв. месечно, съзнателно не е
изпълнил задълженията си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 96 месечни вноски на обща стойност 11520
лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Съдът е дал
ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК в отсъствие на
подсъдимия.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия А.Й.,
като го счита за доказано по безспорен и категоричен начин от събрания
доказателствен материал по делото. С оглед на това моли съда да го признае за виновен в така
предявеното обвинение. Счита, че видно от изявеното становище на пострадалото
лице и законен представител, находящо се на л.34, депозирано в хода на
съдебната фаза на наказателното производство, същите нямат абсолютно никакви
имуществени претенции към подсъдимия и считат, че техните отношения са уредени
в тази насока. Ето защо намира, че следва да се приеме, че задълженията, които
подсъдимият Й. дължи, са заплатени, техните отношения са уредени, няма данни да
са настъпили вредни последици по отношение на непълнолетното лице, поради което
предлага на съда да обяви подсъдимия за виновен, но да не го наказва съобразно
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият А.Г.Й. не се явява в съдебно заседание. За
него се явява адв. У.. Адв. У. моли съда, в случай, че подзащитният й бъде
осъден, да се вземат предвид изявленията на пострадалите лица – дъщерята на подсъдимия
и нейната майка, която е била неин законен представител по делото. Моли съда,
ако прецени, че вината на нейния доверител е доказана, да се приложи по-благоприятната
за него разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, а именно да не изтърпява наложеното
наказание.
Пловдивски районен съд – VІІ н.с. като се запозна със
събраните в хода на съдебното следствие доказателства намира за установено
следното:
През 2002 г. свидетелката Р. заживяла на семейни
начала с подсъдимия Й. ***. От съвместното им съжителство се родило детето им –
свидетелката М.Г., която към настоящия момент е на 17 години. През 2003 г.
отношенията между свидетелката Р. и подсъдимият Й. се влошили, което довело до
тяхната раздяла. Детето останало да живее със свидетелката Р.. От този момент подсъдимият
Й. не проявил никакви грижи за детето, нито предоставял на свидетелката Р.
финансова подкрепа за отглеждането му. През 2004 г. свидетелката Р. инициирала
гражданско дело, с оглед задължаване на подсъдимия Й. да участва в отглеждането
на свидетелката М.Г. чрез заплащане на месечна издръжка.
С протоколно определение на РС – Сливен по гр. дело № 1764/04 г. в сила от 25.01.2005 г. е било одобрена
постигнатата между свидетелката Р. и подсъдимият Й. спогодба относно размера на
дължимата за детето издръжка от страна на подсъдимия, а именно 120 лв. месечно.
Към момента на разглеждане на гражданското дело подсъдимият Й. търпял наказание
лишаване от свобода. Той присъствал при провеждане на заседанието и получил
лично препис от протоколното определение.
След влизане в сила на съдебния акт, с който подсъдимият
Й. бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си – св. М.Г., същия не
заплащал, тъй като за времето от 21.09.2004 г. до 16.04.2010 г. се намирал в
Затвора – Пловдив по изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода.
След излизането на подсъдимия Й. от затвора, а именно
за времето от м. май 2010 г. до м. май 2014 г., когато отново е бил задържан и
осъден, подсъдимият Й. не изпълнявал задължението си да заплаща чрез свидетелката
Р. месечната издръжка на детето. На 10.05.2014г. подсъдимият Й. отново бил
задържан във връзка с извършено от него престъпление и в последствие осъден на
лишаване от свобода за срок от 1 година, което наказание изтърпял на
22.04.2015г. За времето от изтърпяване на последното наказание лишаване от
свобода до настоящия момент подсъдимият Й.
не полагал никакви грижи за отглеждането на детето нито заплащал дължимите
месечни издръжки. В резултат на това свидетелката
Р. сезирала компетентните органи – Районна прокуратура – Пловдив.
До настоящия момент подсъдимият Й. дължи следните
месечни вноски и суми: издръжката за периода от м. май 2010 г. до м. май 2014
г. включително, както и за периода от м. май 2015 г. до м. април 2019 г.
включително, което представлява общо 96 месечни вноски по 120 лв. всяка или
общо дължима сума 11 520 лв.
По делото е постъпила молба от М.Г. със съгласието на Е.Х.Р.
– родител /л.34 от делото/, в която заявява, че не желае да участва като
пострадала по делото, не желае да се конституира като граждански ищец и частен
обвинител, няма претенции към А.Г.Й. и няма възражения делото да се гледа в
нейно отсъствие. По делото е постъпило и Заявление от Е.Р. – майка и законен
представител на М.Г. /л.48 от делото/, с което уведомява съда, че живее и
работи извън Р България и няма да присъства в съдебно заседание. Заявява, че
иска делото да се прекрати и не предявява никакви претенции към А.Й..
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена
от показанията на свидетелките Е.Х.Р. и М.Г. и от останалите събрани по делото
писмени доказателства.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият А.Г.Й. е осъществил съставомерните признаци на
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, тъй като в периода за периода от м. май
2010 г. до м. май 2014 г. включително и за периода от м. май 2015 г. до м.
април 2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с протоколно
определение по гр. д. № 1764/04 г. на РС – гр. Сливен в сила от 25.01.2005г.,
да издържа свой низходящ – дъщеря си М.А.Г., в размер на 120 лв. месечно,
съзнателно не е изпълнил задълженията си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 96 месечни вноски на
обща стойност 11520 лв. Налице е проявление на обективните признаците на състава
на престъплението. Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като
бездействие от страна на подсъдимия, насочено към противоправно задържане на
дължимата и присъдена издръжка за малолетното му дете. Безспорно
общественоопасните последици са налице в резултат на бездействието на
подсъдимия. Затова тяхната конкретна оценка се определя от засягането на
обществените отношения и настъпилите последици и така те безспорно определят
цялостната квалификация на престъплението.
От субективна страна подсъдимият А.Г.Й. е извършил
престъплението при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсил
настъпването на техния резултат, свързан с неизплащане на дължимите суми за
издръжка на детето си. Той е осъзнавал, че от извършваните от него действия
настъпва съответния противоправен резултат, в противовес на установените
отношения за защита на децата. Същият е бил съгласен с общественоопасният
характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни
последици.
При така установената безспорна фактическа обстановка
и правна квалификация, съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и
изискванията на чл.54 от НК намира, че съгласно изискванията на чл.183 ал.3 вр.
ал.1 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първоинстанционния съд деецът е изплатил дължимите суми. В случая по делото има
постъпили становища от пострадалото лице и нейната майка и законен
представител, находящи се на л.34 и л.48, депозирани в хода на съдебната фаза
на наказателното производство, в които същите заявяват, че нямат абсолютно
никакви имуществени претенции към подсъдимия и считат, че техните отношения са
уредени в тази насока. Ето защо съдът намира, че следва да се приеме, че до
приключване на съдебното следствие подсъдимият е изпълнил това обективно
изискване и няма други настъпили вредни последици. Затова той следва да се
освободи от налагане на наказание, като са налице обективните предпоставки за
това - до момента спрямо него не е прилаган този институт, защото той не е
освобождаван от наказателна отговорност по тази разпоредба, възстановил е
причинените имуществени вреди от престъплението, в което е обвинен, няма
настъпили други вредни последици за пострадалото дете. Предвид тези обективни
предпоставки, предвиденото наказание, а именно “лишаване от свобода” или
”пробация”, не следва да се налага. Ето защо не следва да се налага наказание
на подсъдимия А.Г.Й..
Причини за извършване на деянието – ниска правна
култура.
Мотиви – стремеж към противозаконно забогатяване.
Съобразно горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ