Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 06.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на девети октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14682
по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 453466 от 17.07.2018
г., постановено по гр.д. № 53395/2014 г. на СРС, 164 състав, е признато за
установено по предявения от В.Т.М. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Т.М. не
дължи на „Ч.Е.Б." АД сумата от 4222,97 лв., стойност на потребена
електроенергия за периода 25.08.2013 г. - 15.10.2013 г., начислена едностранно
като корекция за минал период, въз основа на КП№ 1009259/22.11.2013 г. и КП №
655/12.05.2014 г., и фактури № **********/12.09.2014 г. и № **********/12.09.2014
г., относима за имот, находящ се в с.Панчарево, в.з. „******, с кл. №
200008872461 и аб. № **********, и е осъдено „Ч.Е.Б.“ АД, да заплати на В.Т.М. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 678,89 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“ АД с искане за отмяната му и отхвърляне
на иска. Претендират се и разноските за двете съдебни
инстанции. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и материалния закон, необоснованост. Оплакванията
се свеждат до приемане
за недоказан факт, за който не е имало спор по делото, а именно адреса на имота
на ищеца, на който адрес е и извършена проверката, и наличие на облигационни
отношения между страните за снабдяване с ел.енергия на същия този имот с
посочен в исковата молба абонат.№ и клиентски №, и че това е адресът, на който
е било изпратено на ищеца уведомлението по чл.17, ал.2 от ОУ на ответника,
както и че с доклада по делото съдът е
приел за безспорно качеството потребител на ел.енергия на ищеца за същия
този имот за който са и посочените в исковата молба адрес в с. Панчарево, вилна
зона „Градище", с клиентски № 200008872461 и абонатен № **********. Възразява и по извода на първоинстанционният
съд, че не било доказано корекцията, извършена по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „ б “
от ПИКЕЕ- като за небитов абонат, да е правилно остойностена, доколкото за
процесния обект, находящ се на адрес: в с. Панчарево, в.з. „Градище“, ул.
„9-та“№ 15, в УПИ ХИТ-409, не се ангажираха доказателства, че е сключен договор
за доставка на ел. енергия за стопански нужди, при условие че адресът на имота
не бил спорен по делото, а и ищеца също не оспорил и не е доказал до датата на извършване на процесната проверка да
е настъпила промяна по отношение на обекта, която да обуславя промяна в
остойностяването на ел. енергията за периода като такава, потребена за битови
нужди, а не за стопански нужди. Отделно от това оспорва и извода на
първоинстанционния съд за недоказване уведомяване на ищеца констативния
протокол и корекцията съгласно ПИКЕЕ и ЗЕ, тъй като това уведомяване нямало отношение към наличието на грешка при
отчитането и точността на изчисленията (проверена от в.л.), защото законодателят
не е предвидил някакви насрещни права на клиента, възникващи от уведомяването и
относими към действието на корекцията, а и видно от представенапо деото обратна разписка, уведомлението е било връчено
и това не е било спорно по делото.
Въззиваемата страна – ищец В.Т.М. оспорва жалбата с писмен отговор чрез адв.И.К., с доводите, че решението не страда от
сочения в жалбата пороци. Намира извода на първоинстанционния съд за правилни,
съобразени със закона и съдебната практика по аналогични случаи. Оспорва клиента да е бил уведомен
за констативния протокол тъй като двете съобщения са върнати с отбелязване за „несъществуващ
адрес“, поради липсата на уговорка за фингирано връчване на кореспонденцията
между страните по арг. и от чл. 15 от
Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, оспорва ответникът да е спазил процедурата по едностранна корекция на
сметката на потребителя, тъй като според приетото и неоспорено заключение по
допуснатата СТЕ корекцията е била извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б.
„Б“ от ПИКЕЕ - като за небитов потребител за 10 часа, а не по чл. 48, ал. 1, т.
1,6. „Б“ от ПИКЕЕ - за битов потребител за 8 часа, доколкото имотът е жилищен
такъв, и абонатът се явява „битов
клиент“ по смисъла на §1, т. 42а от ДР на ЗЕ според нуждите, за които
ползва имота, като доставчикът е длъжен да следи промяната в предназначението
на обекта, снабден с ел.енергия чл. 2. ал. 2 от ЗЕ и по арг. от чл. 69, чл.
116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в
енергетиката. Възразява още, че ответникът не е доказал, че е изпълнил
задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, а именно че в негова
полза е възникнало право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца,
тъй като не са представени доказателства от които да е видно, че след влизане в
сила на разпоредбата на чл.
98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ е приел нови ОУ или е изменил действащите
преди това такива, като включи в тях клауза, която да установява ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция. Намира, че последващото
уведомяване на клиента за извършената корекция не изпълнява тази цел на закона за
създаване на ред за уведомяване, който да даде възможност на потребителя да узнае своевременно
за извършване, и липсата на такъв ред нарушава и равнопоставеността на страните
в облигационната връзка. Моли жалбата да
се остави без уважение, претендира разноски за въззивната инстанция съгласно
списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е изцяло
основателен, по правни съображения, че , че ответникът, макар да е предвидил в ОУ . чл.17, ал.1 и ал.2 от ОУ, ред
за уведомяване на потребителите си за извършени корекции на сметките им за
използвана ел. енергия за изминал период, въз основа на представени от
електроразпределителните дружества констативни протоколи при извършени проверки
и установени неправилни или неточни измервания на потребената ел. енергия, не е
доказал, че ищецът, като потребител на ел. енергия доставяна до негов обект, е бил надлежно уведомен, че ответното
дружество има основание за извършване на корекция на сметката му за
използваната ел. енергия за изминал период. Този извод първоинстанционният съд е
обосновал с разминаване на адресите по
договора на ищеца , и този по корекционния протокол, при което е приел, че корекционната процедура, не е извършена
коректно и съобразно с приетите ПИККЕ и регламентирания в ОУ ред за уведомяване
на потребителите за извършената корекция на сметките им, и за липсата на доказателства за сключен не
се ангажираха доказателства за сключен договор за доставка на ел.енергия за стопански
нужди за имот на адреса, посочен в корекционния протокол.
Предвид оплакванията
с въззивната жалба и възраженията на ищеца с отговора на въззивната жалба,
въззивният съд намира, че предмет на въззивната проверка за правилност са тези
факти, които се отнасят до наличието на облигационна връзка между страните за
доставка на ел.енергия на собствения на ищеца имот посочен в исковата молба с
посочени в нея и абонатен и клиентски номер, и за наличието/липсата на
основание за едностранно извършване на корекция на потребената ел.енергия за
исковия период, посочен в двете фактури, издадени въз основа на Констативен
протокол № 1009359/22.11.2013 г. и Констативен протокол № 655/12.05.2014 г. на
БИМ, и вида и цената на ел.енергията.
Не е било спорно
между страните, че ищецът е краен клиент на ел.енергия като собственик на имот,
за който има открита партида при ответника с клиентски № 200008872461 и
абонатен № **********, както е приел за безспорно с доклада по чл.146 от ГПК,
като по отношение на доклада страните не са правили възражения. В този смисъл страните по делото са носители на права и задължения по
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл. 283 ТЗ са обвързани от клаузите на
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.
Налице е установена съдебна
практика /напр. решение №
111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015
г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г., I ТО/
според която със ЗИД на
Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само
при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за
измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на
сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба,
въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в
случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./
и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки. Възлагане тежестта на доказване на правото на
извършване на корекция на ответното дружество е указано с доклада на съда.
В разглеждания случай обаче, ответното
дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на
фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно
корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не
ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на
ищеца както с исковата молба, така и с отговора на въззивната жалба, при което
въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна
нито е релевирала
твърдения, нито е ангажирала
доказателства за изменението на действащите общи
условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите,
предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от
непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй
като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент
така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007
г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17,
ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите
условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване на клиентите,
тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй
като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск
изцяло основателен само на това основание.
По изложените съображения се налага
приемането на извод, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща
на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена
след извършена корекция на сметката за минал период. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат
разглеждани останалите, поставени от страните въпроси. Предявения отрицателен установителен иск е изцяло основателен, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се устави без
уважение.
При този изход на спора на въззивника не
се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да
бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и 300 лв. – според поисканото със списъка по чл.80
от ГПК с молбата от пълномощника на страната адв.К.С. от 09.10.2019 г. , от направените разноски за адв.възнаграждение за
въззивната инстанция, съгласно удостовереното договора за правна помощ с адв.К.,
приложен към отговора на въззивната жалба.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 453466 от 17.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 53395/2014 г. на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******със адрес на управление:***,
БенчМарк Бизнес Център, да заплати на В.Т.М. с ЕГН **********, съдебен адрес *** Парчевич ,
14, партер-чрез адв.К.С., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 300лв.,
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/о.м./
Особено
мнение на мл. съдия Кристиян Трендафилов по в.гр.д. №14682/2018 г. по описа на
СГС, II – Г въззивен състав.
Не съм
съгласен със становището на мнозинството по въпроса относно правната същност на
реда за уведомяване на клиентите за извършената корекция като предпоставка за
възникване правото на едностранна корекция. Причините за това са следните:
С
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ.
Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за
доставчика на елекртическа енергия да предвиди в публично известните си общи
условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на
доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените
корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Не може да бъде споделено,
обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в общите условия представлява
предпоставка – част от необходимия фактически състав, който следва да бъде
завършен, за да възникне за доставчика правото на едностранна корекция. Такова
заключение не следва от цитираните по-горе законови разпоредби при тълкуване на
които се установява, че се урежда ред за уведомяване за вече упражненото от
доставчика право на корекция, а не че установяването на този ред представлява
предпоставка за възникване правото на корекция. Последното е предоставено на
доставчика по силата на новоприетата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите условия
на нарочно определен специален ред за уведомяване на потребителя. Не е аргумент
в тази насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ,
обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – доколкото до датата на
влизането му в сила не е съществувал законоустановен ред за извършване на
корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и задължение за
доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Това не означава,
обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и
да било начин възникването или съществуването на правото на едностранна
корекция – такава връзка на обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На
следващо място цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство, чието надлежно
извършване да обуславя възникването на вземането за корекцията. Целта на
разпоредбата е единствено клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни
своевременно законоустановените си права и да организира защитата си /което е и
сторил/, в случай че счита корекцията за неправилна. В този смисъл основателно
е възражението, че в т. 17, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено
задължението да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми
клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане /в случая с исковата молба ищецът е
представил и признал, че е получил изпратените от ответника писмо от 12.09.2014
г., с което се уведомява, че на основание цитираните констативни протоколи е
начислена сума в определен размер за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия, както и 2 бр. фактури от 12.09.2014 г., с които се претендира
посочената сума за плащане/. С така уреденото задължение в общите условия е
постигната целта на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде
уведомен за корекцията. Действително, цитираната точка от общите условия не предвижда
начина, по който това уведомяване ще се извърши – с препоръчано писмо,
електронно съобщение, нотариална покана и т.н. – но това обстоятелство е
ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му
позволява да се защити.
Поради
тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество въпросът, дали
редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице правилно изчислена
корекционна сума, респективно дали начислената сума се дължи.
Мл.
съдия: