Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 5947 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Р.П.Н.
предявен срещу З. „А.“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба Р.П.Н. твърди, че на 06.04.2016г., в гр.Сливен, при
управление на л.а. „Фиат“, рег. № *******водачът С.С.Д.нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, и в резултат
предизвикал ПТП, като блъснал ищцата участваща в движението като пешеходец, и
по непредпазливост и причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване
на големия туберкул в горния край на раменната кост на дясната ръка, довело до
„трайно затрудняване движението на десния горен крайник“, както и контузия на
тазовия пръстен в областта на дясната тазобедрена става с данни за счупване на
костите на тазовия пръстен в неговата дясна половина, довело до „трайно
затрудняване движението на десния долен крайник“, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания от ПТП
претърпял болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които търпи и
към момента при промяна на времето, както и при всеки спомен за случилото се,
както и, че претърпял имуществени вреди в общ размер 1119.04лв., от които:
137.50лв. – стойност на заплатена стабилизация за горен крайник; 381.38лв. –
платени потребителски такси, закупуване на лекарства и консумативи и за
медицински услуги; 100.16лв. – платени разходи за транспорт до медицински
заведения; 500.00лв. – платени разходи за болногледач.
Твърди, че за ПТП е постигнато споразумение между пострадалата и деликвента
обективирано в Протокол от 28.03.2017г. по НОХД № 249/2017г. На Сливенският РС,
с което С.С.Д.е признат за виновен, наложено му е наказание ЛОС, чието
изтърпяване е отложено и е лишен от право да управлява МПС за фиксиран в
протокола срок.
Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността
на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/11/115001310795, валидна от
12,05,2015г. до 12,05,2016г.
Претендира присъждане на сумата 80000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата в общ размер
1119.04лв., от които: 137.50лв. – стойност на заплатена стабилизация за горен
крайник; 381.38лв. – платени потребителски такси, закупуване на лекарства и
консумативи и за медицински услуги; 100.16лв. – платени разходи за транспорт до
медицински заведения; 500.00лв. – платени разходи за болногледач,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главниците считано от 14.04.2016г. – датата, на която
изтича срока за произнасяне от застрахователя по предявената извънсъдебна
претенция.
Ответника с депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата
молба изразява становище за допустимост но неоснователност на иска.
Не оспорва факта на настъпване на ПТП, както и наличието на валидно
застрахователно правоотношение с деликвента към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, вината на водача, причинната връзка между ПТП и
твърдяните вреди, както и настъпилите
вреди. Възразява, че травмата счупване на таза и свързаните с него разходи за
лечения не са в причинна връзка с ПТП. Оспорва и претенцията на имуществени
вреди с възражението, че голяма част от разходите за лечение не са били
необходими и не са свързани с травмите от ПТП.
В отношение на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, т.к. същата е нарушила правилата за
движение по пътищата, като е предприела внезапно пресичане на пътното планто и
неоправдано е забавила ход, като по този начине е осуетила безпрепятствено
разминаване между нея и автомобила.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова
молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да
са направени нови възражения и дадени различни становища.
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от
фактическа страна:
Видно от споразумение сключено между пострадалата и деликвента обективирано
в Протокол от 28.03.2017г. по НОХД № 249/2017г. На Сливенският РС, С.С.Д.е
признат за виновен в това, че на 06.04.2016г., в гр.Сливен, при управление на
л.а. „Фиат“, рег. № *******нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, и в резултат предизвикал ПТП, като блъснал Р.П.Н.
участваща в движението като пешеходец, и по непредпазливост и причинил средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на големия туберкул в горния край на
раменната кост на дясната ръка, довело до „трайно затрудняване движението на
десния горен крайник“, както и контузия на тазовия пръстен в областта на
дясната тазобедрена става с данни за счупване на костите на тазовия пръстен в
неговата дясна половина, довело до „трайно затрудняване движението на десния
долен крайник“, като деянието е извършено на пешеходна пътека, за което му е
наложено му е наказание ЛОС, чието изтърпяване е отложено и е лишен от право да
управлява МПС за фиксиран в протокола срок.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на деликвента е била застрахована при З. „А.“ АД
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/11/115001310795, валидна от
12,05,2015г. до 12,05,2016г.
От заключението по приетата САТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява,
че ищцата се е движила по пешеходната пътека с две деца, последователно едно
след друго, като най вероятно по малкото е вървяло пред нея и тя го е
обграждала с ръце, като скоростта на движение на нея и на това дете се лимитира
от детето, т.е. е по ниска от обичайната за лице на нейната възраст, което
сочи, че удара е по-предотвратим за водача С.С.Д.. Децата са били поне на метър
и половина преди ищцата, съгласно данните от досъдебното производство, поради
което водачът С.С.Д.първо е видял едното, после другото дете и едва тогава
пешеходеца Р.П.Н., т.е. удара става още, още по предотвратим.
От заключението по първоначалната и допълнителна СМЕ се установявава
следното:
В резултат на ПТП Р.П.Н. е получила травматични увреждания – счупване на
големия туберкул в горния край на дясна раменна кост, обусловило трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за период по дълъг от 60дни;
установено по късно счупване на дясна седалищна кост на тазовия пръстен,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период
по дълъг от 90дни.
Обичайният процес на възстановяване при такъв вид фрактури е около
2-3месеца. Възстановяването на счупването на раменната кост е протекло около
4.5м, който е по дълъг от обичайния поради това, че възстановяването се развива
на фона на придружаващото заболяване ревматоиден артрит с давност на
оплакванията от кололо 4 години преди процесния инцидент.
При промяна на времето и по голямо физическо натоварване на увредените
крайници могат да се появят болеви симптоми, които биха могли да се купират с
противовъзпалителни и аналгетични медикаменти.
Съгласно заключението НЗОК не заплаща консумативи като помощни средства
/патерици, проходилки/, ортези, винтове, плаки, пирони, както и извънболничното
лечение – медикаменти и рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, поради
което направените от ищцата разходи са свързани с проведеното лечение и е било
необходимо тяхното извършване.
Установеното по късно счупване на дясна седалищна кост на тазовия пръстен
най вероятно е получено при процесното ПТП, като се вземе предвид най вече
оплакванията на пострадалата – болки в таза, в дясно, датиращи веднага след
процесния инцидент, описаната затруднена походка и ограничени движения на
десния долен крайник, характера и местоположението на счупването на седалищната
кост. Направената по спешност ренгенография на 06.04.2016г. е на дясна т.б.
става, при което не може да се обхване целия тазов пръстен и фрактури в
областта на срамни, седалицщни и хълбочни кости не могат да бъдат
диагностицирани. Обикновено след десетият ден от зарастването може
ренгенологично да се установи фрактурата.
При фрактури като процесната пострадалият не може да се придвижва
самостоятелно и да използва помощни средства – патерици, проходилка, т.к. е
налице фрактура и на горният десен крайник.
Съгласно заключението са налице следните остатъчни последици: обективно –
дясната раменна става извършва движения в обем по малък с 20%. Походка без
помощно средство с наклон на таза надясно. Десният крак е по къс с 2см, дясното
бедро е по слабо с 2см. в резултат от травмата и в съчетание със заболяване на
тазобедрената става. Невъзможен клек. Дясната т.б. става извършва движения в
обем по малък от нормата с 15%. Видно от направените ренгенови снимки
счупванията на раменната кост и на таза са зарастнали.
От показанията на свидетеля Н.Г.Н.– съпруг на ищцата се установява, че след
ПТП заварил съпругата си в спешното интензивно отделение, на легло да плаче от
болки. След няколко часа я прибрали с линейка. У дома я поставили на едно шалте
на земята, защото не можело на леглото заради големите болки. Не можела да ходи
до тоалетна и да се храни и обслужва сама. Била на подлога. Първо свидетелят я
гледал, после за един месец взели жена да я гледа, за което платили 500.00лв.,
но т.к. било много скъпо я освободили и отново свидетелят я гледал. 10 дни след
инцидента и така до два месеца болките продължили и били силни. Ходили по
доктори с инвалидна количка. Тогава открили, че има счупване на таза. След края
на втория месец се мъчела с бастун ходи, но без него не можела да се държи.
Ходила на няколко рехабилитации. И сега си имала болките, куцала, не можела да
си вдигне ръката да си закопчее сутиена. Страхувала се да пресича и да се вози
в кола.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 06.04.2016г.
между прекия причинител и ответника, по отношение на увреждащото МПС.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която
се приравнява и одобреното от съда по н.о.х.д. споразумение, е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен и какви са настъпилите травматични увреждания, поради което съдът
приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача С.С.Д., както
настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с това поведение телесни
увреждания на ищеца фиксирани в споразумението, а именно: средна телесна
повреда изразяваща се в счупване на големия туберкул в горния край на раменната
кост на дясната ръка, довело до „трайно затрудняване движението на десния горен
крайник“, както и контузия на тазовия пръстен в областта на дясната тазобедрена
става с данни за счупване на костите на тазовия пръстен в неговата дясна
половина, довело до „трайно затрудняване движението на десния долен крайник“,
са установени с влязлото в сила споразумение между пострадалата и деликвента
обективирано в Протокол от 28.03.2017г. по НОХД № 249/2017г. На Сливенският РС.
Предвид задължителната сила на споразумението по НОХД съдът не разглежда
възраженията на ответника във връзка с механизма на ПТП, вината на деликвента и
причинната връзка с установените травматични увреждания в споразумението.
Намира заключенията по двете СМЕ и САТЕ за обективни и безпристрастно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото кредитира
изцяло.
Въз основа заключенията по СМЕ приема за установено, че установеното по
късно счупване на дясна седалищна кост на тазовия пръстен, за което са били
налице даннии при изготвяне на споразумението по НОХД, е пряка и непосредствена
последица от ПТП.
Съдът цени показанията на разпитания свидетел по правилата на чл. 172 ГПК,
т.к. е съпруг на ищцата и ги кредитира изцяло, като обективни, безпристрастно
дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви
и във връзка с останалите доказателства по делото.
Въз основа свидетелските показания и заключението по СМЕ приема за
установено, че ищеца е търпял твърдяните физически и емоционални болки и
страдания – страх, болка, неудобство от ограничените движения на горния и долен
крайник, както и от факта на зависимост за удовлетворяване на непосредствените,
ежедневни нужди от помощта на трети лица. Налице са и твърдяните остатъчни
оограничения в движенията на увредените крайници.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
Доказан по основание и размер е и искът за неимуществени вреди. Въз основа
заключението по СМЕ, събраните писмени доказателства и показанията на
разпитаният свидетел съдът приема за установено, че ищцата е реализирала
следните имуществени разходи: в общ размер 1119.04лв., от които: 137.50лв. –
стойност на заплатена стабилизация за горен крайник; 381.38лв. – платени
потребителски такси, закупуване на лекарства и консумативи и за медицински
услуги; 100.16лв. – платени разходи за транспорт до медицински заведения;
500.00лв. – платени разходи за болногледач.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата от 60000,00лв., поради което и предявения иск за сумата 20000.00лв.,
която е разлика над присъдените 60000.00лв. до пълния претендиран размер от
80000,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер съдът съобрази следното: Касае се за лице от
женски пол, на възраст 57години към датата на инцидента. Периодът на
възстановяване на получените фрактури е продължил около 4.5м, на фона на
придружаващо заболяване. Ищцата е търпяла интензивни, продължителни болки и
страдания, датиращи веднага след процесния инцидент, като около месец заради
тях е била поставена на постелен режим, при невъзможност да се обслужва
самостоятелно, изцяло зависима от помощта на трети лица. В процеса на
възстановяване не е могла да се придвижва самостоятелно и да използва помощни
средства – патерици, проходилка, т.к. е налице фрактура и на горният десен
крайник. Налице са множество остатъчни последици – ограничения в обема на
движение, изкривяване на снагата при ходене, скъсяване на крайника, болеви
симптоми, които могат да бъдат купирани с противовъзпалителни и аналгетични
медикаменти при промяна на времето и по голямо физическо натоварване.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция за
неимуществени вреди следва да се уважи и искането за присъждане на законна
лихва върху главниците с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от
14.04.2016г. – датата, на която изтича срока за произнасяне от застрахователя
по предявената извънсъдебна претенция.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Адв. П.К. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ведно с ДДС. Същото възлиза на 2091.60лв. с ДДС, изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в размер на
1200.00лв., от които депозити на експертизи в размер на 1000.00лв. и
възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 200.00лв.
Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. К. в качеството на процесуален представител на ищеца
сумата 1576.00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата 296.00лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
2445,00лв., съобразно уважената част от иска и сумата от 904,00лв. за заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважента част от
исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.М.ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.*******,
офис 10 – адв. П.К., сумата 60000,00
/шестдесет хиляди/лв., представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, както и общо сумата 1119.04 /хиляда сто и деветнадесет, 0.04/лв., от които:
137.50лв. – стойност на заплатена стабилизация за горен крайник; 381.38лв. –
платени потребителски такси, закупуване на лекарства и консумативи и за
медицински услуги; 100.16лв. – платени разходи за транспорт до медицински
заведения; 500.00лв. – платени разходи за болногледач, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП
настъпило на 06.04.2016г., виновно причинено от водачът С.С.Д., в гр.Сливен,
където при управление на л.а. „Фиат“, рег. № *******нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, и в резултат
блъснал ищцата участваща в движението като пешеходец, и по непредпазливост и
причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на големия туберкул в
горния край на раменната кост на дясната ръка, довело до „трайно затрудняване
движението на десния горен крайник“, както и счупване на дясна седалищна кост
на тазовия пръстен, довело до „трайно затрудняване движението на десния долен
крайник“, като деянието е извършено на пешеходна пътека, за което е постигнато
споразумение обективирано в Протокол от 28.03.2017г. по НОХД № 249/2017г. на
Сливенският РС, чиято отговорност била застрахована при З. „А.“ АД със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/11/115001310795, валидна от
12,05,2015г. до 12,05,2016г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 20000,00 /двадесет хиляди/лв., която
е горница над присъдените 60000,00лв., до общо претендираните в размер на
80000.00 /осемдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главниците
считано от 14.04.2016г. – датата, на която изтича срока за произнасяне от
застрахователя по предявената извънсъдебна претенция, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.М.ДА ЗАПЛАТИ на Адв. П.К. – САК, в качеството на процесуален
представител на Р.П.Н., ЕГН **********, сумата
1576.00 /хиляда петстотин седемдесет ии шест/лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.М.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 2445,00 /две хиляди четиристотин четирдесет и пет/лв.,
съобразно уважената част от иска и сумата
904,00 /деветстотин и четири/лв. за заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда, съответно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: