Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 09.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 11.09.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 3139 по описа на
съда за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е
подадена от „Топлофикация – П.” ЕАД, против Т.С.Я., ЕГН **********, и с нея са
предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
сумата от общо 288.38 лв. главница и лихва, за която е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 1710/2017г. на РС П., по което съдът
е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да
подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ,
ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта
на вземането, както следва: 250,71лв., представляваща главница от задължение за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2014г. до
31.01.2017г. и 37,67лв., представляваща лихва за забава за периода от
03.04.2014г. до 01.03.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 09.03.2017г. - за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1710/2017г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищецът уточнява, че се
касае за имот, който има трима собственици, а ответната страна притежава
¾ ид.ч. от него, поради което претенцията представлява ¾ от
сумите за главница, образувани от ТЕ, отдадена за отопление от тела с ИРУ –
общо 100.75лв., ТЕ, отдадена от сградна инсталация в общ размер от 268.95лв. и
дялово разпределение от общо 6.34лв.
Ответникът Т.С.Я. не е
представила писмен отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, явява се лично в
съдебно заседание и не оспорва исковете, а заявява, че ще изплаща по малко
сумите.
По делото, с
определение 2688/06.07.2017г. е прекратено производството по иска по чл. 415
ал. 2 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за разликата над 250,69лв. до 250,71лв.,
доколкото в исковото производство съдът е обвързан със съдържанието на
заповедта, издадена в производството по чл. 410 от ГПК, а в заповедта по
ч.гр.д. № 1710/2017г. на ПлРС длъжникът е бил осъден да заплати само сумата от
250,69лв. – главница.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 1710/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал на 09.03.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника и други две лица, като само
за ответника сумите са били – 250,69лв., представляваща главница от задължение
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2014г. до
31.01.2017г. и 37,67лв., представляваща лихва за забава за периода от
03.04.2014г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 09.03.2017г., както и сумата 16.67 лв. за
деловодни разноски и 33.33 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Установява се
също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение
№ 1212 от 21.03.2017г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда,
получено от заявителя на 05.04.2017г., е
указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради
постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок – на 03.05.2017г., поради което съдът го приема за допустим.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
ответникът е собственик на жилището на адрес: ***. Жилището е с абонатен № при
ищеца *** и е с титуляри – Т.Я., Б.Б.и В.Б.. Закупено е от В.Б.Й.по време на
брака му с ответницата, с н.а. 28, т. 7, д. 1067/2006г. на нот. И., на
04.12.2006г., като след смъртта на В.Б.Й., ответницата притежава ¾ ид.ч.
от него. На 15.01.2007г. В.Б.Й.е подал
декларация до „Топлофикация – П.” ЕАД за откриване на партида за отопление и
топла вода, с което е станал клиент на ищеца. Съгласно представеното от ищеца
извлечение от сметката на ответника – л. 7-8 от ч.гр.д. № 1710/2017г., за
процесния период е начислена обща сума от 376.04 лв. – главница. Не е налице
оспорване от ответника на счетоводното пресмятане на сумата от ищцовото
счетоводство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че от
събраните доказателства по делото следва извод, че ответника Т.С.Я. през
процесния период е била клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот
в ***, аб. № ***, в качеството ѝ на собственик на имота. Не е било
необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова
доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се
уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Същевременно, ал. 6 на същия член разпорежда, че клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради горното е ирелевантно
обстоятелството, дали ответника ползва ТЕ за отопление в имота, т.к. той е бил
клиент на ищеца за други задължения – за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. По
делото не е спорно, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ, а ответника, като физическо лице, собственик на топлоснабден
имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството
на клиент на ТЕ.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството ѝ на собственик на
недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението
да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия. Неизпълнението на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок, мотивира съда да приеме за
безспорно доказано, че ответника дължи процесните суми, както за главница, така
и за лихва, които са в размер на 250,69лв., представляваща главница от
задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2014г. до 31.01.2017г. и 37,67лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.04.2014г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 09.03.2017г.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските и в двете производства в тежест на ответника - съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските
направени от ищеца и в заповедното производство. Съдът намира, че с оглед
изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на исковото
производство, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва
да се намали на 100.00 лв. При това положение, в тежест на ответника следва да
се присъдят следните разноски: 175.00лв., представляващи разноски в исковото
производство и 50.00лв., представляващи разноски в заповедно производство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Т.С.Я.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с
представител Й.В.В., следните суми: 250,69лв., представляваща главница от
задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2014г. до 31.01.2017г. и 37,67лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.04.2014г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1710/2017г. по
описа на ПлРС – 09.03.2017г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Т.С.Я., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в размер на 175.00лв.
ОСЪЖДА, Т.С.Я.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
с представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д.
№ 1710/2017г. на ПлРС в размер на 50.00лв.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: