РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 23.10.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 296 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по чл. 357 вр. чл.220, ал.1 от КТ

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от ***със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя си – М.Д.М., чрез ***и пълномощник адв. ***адрес: ***, ***срещу В.Г.Д. ***, с която на основание чл.357, ал.1 вр. с чл.220, ал.1 от КТ се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да изплати на ищеца сумата от 506,92 лв., представляваща едно брутно трудовото възнаграждение дължимо за неотработено предизвестие, както и да му заплати направените съдебни разноски. С молбата са представени: Трудов договор № 308/02.06.2014 г.; Молба за напускане на работа от 01.10.2017 г.; Покана за доброволно плащане от 15.01.2019 г. и адв. пълномощно.

 Съдът е разменил книжата по делото и в дадения от съда срок е постъпил такъв, с който се изказват подробни доводи за недопустимост и неоснователност на иска. Правят се доказателствени искания за прилагане по делото на гр.д. № 1178/2017 г. и гр.д. № 594/2018 г. и двете на ЧРС, по които има влезли в сила съдебни актове по спорове между страните по отношение трудовото правоотношение, както и да се изиска от ищеца трудовото досие на ответницата. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е и се установява от представеният от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на трудов договор № 308/02.06.2014 г., че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение.

Не се спори между страните, че на 05.10.2017 г. със Заповед № 97/05.10.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение на ответницата с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което тя оспорила в съда и след образуване на делото, същото било отменено със Заповед № 3/15.01.2018 г. и делото било прекратено с влязъл в сила съдебен акт поради отпаднал интерес. Безспорно е по делото и, че след влизане в сила на заповед № 3 от 15.01.2018 г. ищцата не се е явила за да заеме длъжността, на която е възстановена. Не се спори между страните и, че на 04.05.2018 г. със Заповед № 34/04.05.2018 г. отново е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответницата с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което тя отново оспорила в съда. С влязло в сила решение № 197/21.08.2018 г. постановено по гр.д. № 594/2018 г. по описа на ЧРС, потвърдено с Решение № 451/20.11.2018 г. постановено по в.гр.д. № 706/2018 г. по описа на ПлОС уволнението било признато за незаконно и Заповед № 34/04.05.2018 г. – отменена, като ищцата отново не се явила, за да заеме длъжността в срока по чл.345, ал.1 от КТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявенят иск по чл.220, ал.1от КТ за дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестието е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен в настоящото съдебно производство.

От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин и страните по делото не спорят, че с влязло в сила решение № 197/21.08.2018 г. постановено по гр.д. № 594/2018 г. по описа на ЧРС, потвърдено с Решение № 451/20.11.2018 г. постановено по в.гр.д. № 706/2018 г. по описа на ПлОС е отменена Заповед № 34/04.05.2018 г., с която е било прекратено трудовото правоотношение между страните с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, като ищцата не се явила, за да заеме отново длъжността в срока по чл.345, ал.1 от КТ.

Спорен е въпроса, дължи ли ответницата – работник обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, в размер на брутното й трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието. 

По спорния момент съдът съобрази следното: За да бъде възстановен на предишната си работа, съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ на работника е дадена възможността в двуседмичен срок от узнаване на възстановяването, да се яви на работа. Неслучайно е записано в текста на правната норма, че работникът „Може“, т.е. зависи от неговата преценка, а не му е вменено в задължение да извърши това действие. Това нейно поведение не само, че не съставлява дисциплинарно нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, но е и едно напълно правомерно поведение.

Законодателя не случайно е предвидил специална разпоредба за този вид поведение на възстановения работник в чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно този текст трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1/две седмици/.

            Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че към момента на приключване на устните състезания по делото предявеният иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

По разноските:

           С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Червен бряг държавна такса върху отхвърления иск в размер на 50,00 лв.

           Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ предявен от ***със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя си – М.Д.М., чрез ***и пълномощник адв. ***адрес: ***, ***срещу В.Г.Д. ***, за сумата от 506,92 лв., представляваща едно брутно трудовото възнаграждение дължимо за неотработено предизвестие, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ***със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя си – М.Д.М. да заплати на В.Г.Д. ***, СУМА в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ***със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя си – М.Д.М. да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Червен бряг държавни такси в размер на 50,00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.      

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :