№ 977
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110209667 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 747/06.06.2022 г., издадено от началника
на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), на П. И. А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за извършено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, изразяващо се в това, че
на 30.11.2021 г. в 12.14 часа, по път „А-6“, км 50 + 427, е управлявал т.а.
марка „Рено“ с рег. ** **, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата
пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от П.
И. А., с която се иска отмяна на обжалваното НП поради неговата
незаконосъобразност. Релевирани са доводи, че съгласно разпоредбите на чл.
37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 1, б. „а“ ЗАНН с оглед ведомствената
принадлежност на актосъставителят, наказателното постановление е следвало
да се издаде от директора на Териториална дирекция „Митница София“,
поради което последното е нищожно. Твърди се допуснато нарушение по чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в НП не е посочено мястото на извършване на
1
нарушението, тъй като в Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние – тол такса, не се включва описаното в
АУАН и НП място „път А-6, км 50+427“. Изложено е, че в нарушение на чл.
2, ал. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. „Интелигентни трафик системи“ АД е следвало да уведомят
незабавно собственика или ползвател за недекларираната пътна такса
своевременно – преди образуване на административнонаказателното
производство. Твърди се, че жалбоподателят е заплатил такса в размер на 242
лева, поради което не дължи заплащане на каквато и да е било друга, вкл.
компенсаторна, такса по чл. 10, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 ЗП. Посочено е, че
съгласно Общите условия към договорите за предоставяне на услуга за
електронно събиране на пътни такси между АПИ и националните доставчици
на услугата за електронно събиране на пътни такси, именно доставчикът носи
отговорност за техническата поддръжка на бордовите устройства.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба, като излага съображения за това,
че от приложените по делото доказателства не може да се докаже по
несъмнен начин мястото на извършване на нарушението. В представена
допълнителна молба са изложени подробни съображения относно
релевираните с жалбата възражения. Претендират се разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, като се моли същите да бъдат присъдени на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата.
Процесуалният представител на наказващия орган пледира за
потвърждаване на атакуваното НП като законосъобразно и обосновано. В
представени писмени бележки са изложени подробни съображения относно
неоснователността на възраженията на жалбоподателя. Претендира се
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.
Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Софийски
районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и събраните по
делото доказателства, и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
2
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 17.12.2021 г. в 15.24 часа в посока излизане от територията на
Република България, на гранично контролно-пропускателен пункт
„Калотина“, пристигнало пътно превозно средство - влекач марка и модел
„Рено Т“ с рег. ** ** и обща техническа допустима максимална маса над 12
тона, управлявано от П. И. А..
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция
„Митници“, вкл. от св. Н. – „старши инспектор“ в отдел „МП Калотина“ към
териториална дирекция „Митница София“, при което било установено, че на
30.11.2021 г. в 12.14 часа управляваното от А. ППС с рег. ** ** е заснето да
се движи по път „А-6“, км 50 + 427, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За така извършеното
административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
D2C9AFE340314CD1E053011F160A79AD, ведно с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал. При извършената
служебна проверка било установено, че ППС с рег. ** ** било снабдено с
бордово устройство, като на 30.11.2021 г. в 12.14 часа е налице прекъсване в
получаването на тол декларации за повече от един сегмент и не е получено
надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмент
********** на рамката (10182), на която е отчетено нарушението.
На място св. Панов предложил на П. А. да заплати компенсаторна такса по
чл. 10, ал. 2 от ЗП, но последният отказал. П. И. А. заплатил максимална такса
по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 242 лева, за което му била издадена
Квитанция за платени пътни такси в Република България №
21BG005804Х43737557 от 17.12.2021 г.
Въз основа на направените констатации, св. Н. съставил АУАН №
747/17.12.2021 г. срещу П. И. А. за извършено от последния административно
нарушение по чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
3
наказателно постановление № 747/06.06.2022 г. от началника на отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ, с което
за описаното в АУАН административно нарушение на П. И. А. била наложена
„глоба” в размер на 1800 лева.
Препис от НП било връчено на П. А. на 23.06.2022 г., като в
законоустановения 14-дневен срок последният подал жалба срещу
горепосоченото наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Н.; квитанция от 17.12.2021 г., доклад по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, ведно със снимков материал към него; справка от „БМС Транс“ ЕООД,
справки от „Интелигентни трафик системи“ АД; Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г., издадена от председателя на управителния съвет на АПИ и
Заповед № ЗАМ-332/31-66544/28.02.2020 г., издадена от директора на
Агенция „Митници“.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на св.
Н. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което ги
кредитира изцяло. От възпроизведеното от последния се установява, че
последният е извършил проверка на процесния влекач с рег. ** ** на ГКПП
„Калотина“, като след справка в информационната система е установено, че
на 30.11.2021 г. в 12.14 часа на път „А-6“, км. 50 +427 от републиканската
пътна мрежа, за която се дължи пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, не е
заплатена такава.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад,
съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП с номер на нарушението D2C9AFE340314CD1E053011F160A79AD,
ведно със снимков материал към него. От приложените на л. 104-131 и л. 163
от делото справки от „Интелигентни трафик системи“ АД, национален
доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси – електронни
винетки и тол, се установява, че инсталираното в процесния влекач с рег. **
** бордово устройство е било изключено, неправилно включено в
4
електронното захранване или с изчерпана батерия, поради което не е
предавало данни и информация за преминаването през тол сегмента от
платената пътна мрежа в 12.14 на 30.11.2021 г.
От приложената справка от „БМС Транс“ ЕООД, собственик на процесния
автомобил, е видно, че в 12.14 часа на 30.11.2021 г. последният е бил
управляван именно от жалбоподателя П. И. А..
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица. Със Заповед № ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020 г., издадена от директора на Агенция „Митници“, св. Н. е
оправомощен на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 ЗДвП да състави процесния
АУАН. Със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., издадена от председателя на
управителния съвет на АПИ, на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП наказващият
орган – началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление, е оправомощен да издаде процесното НП. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че НП е следвало да бъде
издадено от директора на ТД „Митница Столична“, доколкото разпоредбата
на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП е императивна и ясно посочва кой е органът, на
когото е предоставено правомощието да издаде процесното НП.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е описано ясно
административното нарушение и обстоятелствата при извършването му,
доколкото по недвусмислен начин е посочено на кое място, на коя дата, в
колко часа и с кое ППС е извършено вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, както и в какво се изразява последното. Съдът
не споделя възражението на жалбоподателя, че от посочването на
автомагистрала „А-6“, км. 50+427 не ставало ясно кое е мястото на
извършване на нарушението. Следва да се посочи, че освен посоченият
5
километър от автомагистрала „А-6“, безспорно включена в Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, на стр. 2, предпоследен абзац от атакуваното НП ясно е посочен и
сегментът, от който не са получени тол данни на процесната дата и час –
**********. В този смисъл в НП по недвусмислен начин е описано както
извършеното административно нарушение, така и мястото на
осъществяването му, поради което не е ограничено правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение
при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в тях не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното
изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в
АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а
ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда
съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по
чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по
ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от
платената пътна мрежа. Такова задължение е вменено на водачите на ППС с
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице . В
случая е извършено именно посоченото административно нарушение,
доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за
заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване
на реално изминато разстояние. С оглед на това следва да се приеме, че в
АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на
извършеното административно нарушение, а единствено е отразена
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този смисъл е и
константната съдебна практика на административните съдилища в страната –
Решение № 18 от 31.01.2023 г. по КАНД № 4/2023 г. по описа на АдмС-
Кюстендил, в което е прието, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП не
6
сдържа едновременно правило за поведение и санкция; Решение № 615 от
24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г. по описа на АдмС-София област, в
което изрично е направено разграничение между нормите, съдържащи
съответното правило за поведение – чл. 139, ал. 7 ЗДвП (за водачите) и чл.
102, ал. 2 ЗДвП (за ЮЛ, собственици на ППС), респ. санкционните
разпоредби на чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б ЗДвП; Решение № 60 от
18.04.2022 г. по КАНД № 10043/2022 г. по описа на АдмС-Велико Търново;
Решение № 498 от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022 г. по описа на АдмС-
Пловдив; Решение № 1919 от 02.12.2021 г. по КАНД № 2549/2021 г. по описа
на АдмС-Бургас и други. С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП
не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал.
7 ЗДвП. В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от
правна страна вмененото му „административно обвинение“, а именно за
извършването на какво административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Следва да се посочи, че в представените от процесуалния представител на
наказващия орган писмени бележки по същество на правния спор, самият
юрисконсулт неколкократно е акцентирал, че в случая е била нарушена
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП. Нито в АУАН, нито в НП, обаче същата е
била посочена като правна квалификация на извършеното административно
нарушение.
При извършената служебна проверка за правилното приложение на
материалния закон, съдът счита, че по несъмнен начин се установи, че П. И.
А. е извършил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, доколкото е управлявал процесния влекач,
пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 ЗП, по платената пътна мрежа в
страната без да е заплатена дължимата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП пътна такса за изминато разстояние.
Съдът обаче счита, че е налице и още едно основание за отмяна на
атакуваното НП, доколкото извършеното административно нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН.
Следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., е
регламентирана нова разпоредба в ЗП – чл. 10б, ал. 7 ЗП, съгласно която в
7
случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо
не се образува административнонаказателно производство. Макар посочената
разпоредба да не е влязла в сила към настоящия момент, е очевидна волята на
законодателя, че при доброволно заплащане на дължимата пътна такса за
изминато разстояние за преминаване през съответните участъци, не са
настъпили каквито и да е вреди за бюджета, поради което и не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява
съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 6а от ЗДвП. Настоящият случай е
именно такъв, доколкото се касае за частично неподаване на тол данни само в
периода около 12.14 часа на 30.11.2021 г. (такива данни са подавани в
останалото време на 30.11.2021 г. за другите сегменти от платената пътна
мрежа), най-вероятно поради техническа причина в бордовото устройство,
като в случая е сключен договор между „БМС Транс“ ЕООД и „Интелигентни
трафик системи“ АД за събиране на пътна такса за изминато разстояние.
Същевременно, от приложената по преписката квитанция е видно, че
жалбоподателят А. е заплатил такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 242 лева.
Посочената такса представлява максимална такса по чл. 29 от Тарифа за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканска пътна
мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., в случаите когато не е
възможно да се установи действително изминатото разстояние поради
причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от
АПИ Електронна система за събиране на тол такси, като се приема, че
съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-
прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа. За разлика от
хипотезата на чл. 10б, ал. 7 ЗП, която касае заплащане в 14-дневен срок на
дължимата пътна такса за реално изминатото разстояние, то в чл. 10б, ал. 5
ЗП е регламентирано заплащане на максимална пътна такса за същото
разстояние. В този смисъл, съдът счита, че в конкретния случай не е ощетен
8
държавният бюджет, доколкото е заплатена дължимата пътна такса, и то в
максимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 ЗП.
Отделно от това в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава
е предвидена съгласно националното законодателство“. Тоест, в случая
доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато
разстояние „Интелигентни трафик системи“ АД е следвало да уведоми „БМС
Транс“ ЕООД, собственик и ползвател на ППС, относно отстраняване на
техническата нередовност в бордовото устройство. Едва след изпълнение на
това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата,
е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача на процесното ППС. В този смисъл е и последното
изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани
нови разпоредби чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в
частност с чл. 2, § 7 от същия. В този смисъл, още веднъж следва да се
посочи, че с изпълнение на задължението си по чл. 10б, ал. 5 ЗП за заплащане
на пътна такса за посочения сегмент от пътя в максимален размер, и то без да
е регламентирана на национално ниво и изпълнена процедура по уведомяване
на собственика на процесното ППС за спиране подаването на информация от
бордовото устройство в последния, са били изпълнени в цялост целите на ЗП,
като по никакъв начин не са били увредени или застрашени обществените
отношения, обект на защита от нормата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП и чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП.
С оглед на това, съдът счита, че извършеното административно нарушение
9
реално не е увредило обществените отношения, обект на защита от
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1 ЗП, поради което и
същото представлява маловажен случай. Като не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение на материалния закон.
По изложените съображения, съдът счита, че при издаване на атакуваното
НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които обуславят неговата отмяна.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложения на л. 11 от делото договор за правна защита
и съдействие е видно, че жалбоподателят А. е уговорил предоставяне на
безплатна правна помощ от адв. В. И., като адвокатското възнаграждение
следва да се заплати съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. С
оглед на това, съдът счита, че Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да
бъде осъдена да заплати на адв. В. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
480 лева, представляваща минималния размер на предвиденото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото съгласно чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (400 лева плюс 10 % за горницата
над 1000 лева). Съдът намира за неоснователно искането на адв. И. за
присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение в размер на 580
лева, доколкото същото надвишава минималния размер по наредбата, като
освен това делото не представлява правна или фактическа сложност, налагаща
определянето на възнаграждението в размер над минимално предвидения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 747/06.06.2022 г., издадено от
началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на П. И. А. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за
10
извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата да заплати на адв. В. Г. И. от САК с личен номер
********** сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена от последната по настоящото
дело безплатна правна помощ в полза на П. И. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11