Определение по дело №351/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Проектодоклад: Производството е образувано по искова молба от БЪЛГАРСКА А. ЗА Е. З., Е. срещу “А. 2-К. З.” за заплащане сумата от 268 005 лв. главница, представляваща платено застрахователно обезщетение, ведно с 28 124,22 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата от 29.5.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху платеното застрахователно обезщетение с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховане, чл. 294 ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Обстоятелства, от които произтичат, претендирани от ищеца права и възражения:Сочи се от ищеца, че Д. С., и ответника са сключили на 11.1.2007 г. договор за дистрибуция, според който ответника се е задължил да заплаща договорената цена на прехвърленото му право на собственост върху млечните продукти, в срок не по-късно от 40 дни след съответната доставка. След сключването му на 7.2.2008 г. Д. С. е депозирал заявка при ищеца – “Б.” Е., за застраховане на плащания по договори за доставка на стоки и услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на РБ.. Сключен е застрахователенн договор под формата на рамкова полица № ....... от 7.3.2008 г. Съгласно Общите условия за застраховане на плащания по договори за доставка на стоки и услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на РБ., застрахователното покритие обхваща неплащането по договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги вследствие неплатежоспособност на длъжника или забавяне на дължимо плащане от страна на длъжника. Твърди се, че след сключването на застрахователния договор са доставени на ответника стоки съгласно договора за диструбиция, за които са издадени фактури, индивидуализирани с номер и дата в исковата молба, ведно със стокови разписки и/или разписки към тях за депозитен амбалаж. Депозирани са при ищеца от Д.С., в съответствие с общите условия на застраховката декларации вх. № 81382/14.5.2008 г.,№ 81593/5.6.2008 г. и № 82002/10.7.2008 г. за просрочено плащане в съответствие с общите условия на застраховката. На 8.12.2008 г. и на 13.1.2009 г. застрахованият е депозирал при ищеца претенция за застрахователно обезщетение съответно вх. № 83568 и № 90143, за просрочено плащане по изрично посочени фактури. По тези претенции са му платени застрахователно обезщетение в размер на 145 602,79 лв. и 122 402,21 лв., представляващи 85% от вземането на застрахования към ответника. Обезщетенията са платени от ищеца по банков път, и получаването им е потвърдено с писмо вх. № 92031/25.5.2009 г. от Д. С. . В направената кореспонденция от ищеца с ответника, последния не представя доказателства за възраженията си за недължимост на претендирания от застрахования суми. Поканен е да възстанови сумата от 268 005 лв. с писмо изх. № 90970/27.5.2009 г., получено на 29.5.2009 г., поради което с оглед неплащането претендират и лихва от тази дата до завеждане на исковата молба в размер на 28 144,22 лв.

Ответникът изразява становище за недопустимост на иска, съгласно Закона за експортното застраховане без да го конкретизира. Сочи, че не дължи сумата; че не е налице покрит риск по рамковата полица за посочените фактури; че по тях е налице валидно плащане; че не съществува валидно застрахователно правоотношение между ищеца и застрахованото лице относно конкретно посоченото застрахователно събитие.

Касае се до предявен иск по чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 294 ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Между търговци се дължи и лихва, освен ако не е уговорено друго. Като при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В тежест на ищеца да установи: наличието на застрахователен договор с Д. С., срещу търговски риск; настъпването на твърдяното застрахователно събитие, плащането на застрахования на обезщетенията; наличието на договор за дистрибуция между застрахования и ответника; доставянето на стоки на ответника от Д.С. , по описаните фактури, към регистрираните претенции при ищеца и просроченото плащане от ответника; датата на получаване на поканата за заплащане на процесната главница и размера на мораторната лихва. В тежест на ищеца е да посочи факти и докаже с плащането на застрахователните обезщетения кои права на удволетворения кредитор по отношение на длъжника-ответник по настоящото дело, реализира; какъв е характера на отношенията му с ответника по делото, които да му създават регресни права респ. право на суброгаторен иск спрямо него.

Съдът счита исковата молба за допустима и редовна. Направените в нея искания са допустими и относими, поради което следва да се уважат. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че не се сочи, кои доказателства какви факти установяват, тъй като това е сторено в допълнителната искова молба. Направените оспорвания от ответника на писмени доказателства са общи и неконкретизирани, поради което съдът му указва, че следва да посочи конкретно кои от тях оспорва и съответно дали оспорва тяхната автентичност или верност, което да даде възможност и на съда да прецени допустимостта на подобно искане. Водим от изложеното и на основание чл. 159 във вр. с 374, ал. 1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

Указва на ответника в едноседмичен срок да посочи конкретно кои от представените от ищеца писмени доказателства оспорва и съответно дали оспорва тяхната автентичност или верност, което да даде възможност на съда да прецени допустимостта на подобно искане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: