Р Е Ш Е Н И Е
гр.Берковица 19.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 05.11.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря Нина Андреева и като разгледа докладваното от
съдията Георгиева АНД №185 по описа за
2019г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Б. *** и с ЕГН ********** ,
против Наказателно постановление № 18-0243-001529/04.01.2019г. на Началника
РУП- Берковица, с което за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.1 и 2 от ЗДвП и за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДП му е наложена глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП. С жалбата се
оспорва НП, като се иска отмяна на НП .
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява в с.з. от
надлежно упълномощен процесуален представител - адв.Занев от САК, чрез който
поддържа жалбата
АНО, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител.
След като обсъди
оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намери за установено следното:
На 26.12.2018г. в 19:50
часа в с.Гаганица, на ул.“Исперих“ в
посока на движение от центъра на с.Гаганица“ към ул.”Главна”, служителите на ЖЗУ Монтана-свидетелите Р.К. и
П.П., които били на специализирана полицейска проверка забелязали по улицата да
се движи лек автомобил „Субару Форестер“ с рег. №: СВ3454ВН. Служители подали сигнал за спиране със стоп палка по
образец ,излъчваща синя проблясваща
светлина.Водачът не се подчинил на подадения сигнал и продължил движението
си.Последван е от проверяващите със служебния автомобил и е установен на ул.””Исперих”,където
до частен дом №2 бил спрял автомобила си.Същият заключвал автомобила в момента
на пристигане на служителите на ЗЖУ и се опитал да се отдалечи от него.В хода
на проверката чрез справка с ОДЧ на РУ-Берковица е установено,че водач на
автомобила е жалбоподателя Е.Б. ***.
Същият бил със забавени реакции ,с несигурна походка и лъхал на алкохол.
Двамата служители на ЗЖУ-Монтана поискали съдействие от КАТ и на място е изпран
Е.А. –мл.автоконтрольор при РУ Берковица. По време на проверката е
установено,че жалбоподателят не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него,както и СРМПС. Св.А. поканил
водача З. да бъде тестван с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр.№ ARBB
0070 за
употреба на алкохол, на което жалбоподателят категорично отказал. Отказът на
жалбоподателят в 20.30 часа да бъде проверен с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабр.№ ARBB 0070 за употреба на алкохол е удостоверен
надлежно в издадения талон за медицинско
изследване на кръвта с бланков № 0019260 от 26.12.2018г. Св.Е.А. приел, че
водачът е нарушил разпоредбите на чл.174 ал.3 пр.1 , чл.100 ал.1 т.1 и чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП и съставил против същия Акт за установяване на административно
нарушение с бланков № 119617/26.12.2018г., който жалбоподателят подписал без възражения и получил препис от
съставения му АУАН ,което е удостоверено с подписа му. Жалбоподателят е получил издадения му талон за медицинско
изследване .
Въз основа на така
съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства,
Началникът на РУП-Берковица е издал обжалваното НП, с което за нарушение на
чл.174 ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление
е връчено на жалбоподателя на 07.05.2019г., видно от инкорпорираната в него
разписка, а жалбата е депозирана на 14.05.2019г. видно от приложеното известие
за доставяне. Изложената фактическа обстановка бе безспорно
установена от събраните по делото писмени и устни доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване на
кръвта, Наказателно постановление №
18-0243-001529/04.01.2019г. на Началника РУП- Берковица и др.,както и
показанията на св.Е.А.,Р.К. и П.П. дадени в хода на съдебното следствие. При
така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като
нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички
необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима.
При съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и
ал.2 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите,
присъствали на проверката, предявен е по надлежния ред на жалбоподателя, подписал
го е и е получил препис от него. Талонът за медицинско изследване на кръвта е
издаден в присъствието на жалбоподателя, същият го е подписал и получил, което е удостоверено също
по надлежния ред с подписа му. АУАН и
наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са
описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които
са били извършени и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват на действителното положение и от
събраните доказателства се установява, че на посочените в НП място, дата и час,
жалбоподателят З. е управлявал посочения лек автомобил, т.е. притежавал е
качеството водач по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и че в хода на извършена проверка от органите на полицията
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр.№
ARBB 0070 за употреба
на алкохол. Именно този отказ на З.,
направен в хода на проверката, е квалифициран от наказващия орган като
нарушение по чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП точно и
изрично е записано, че водачът на автомобила отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабр.№ ARBB 0070 за употреба на алкохол. Двете хипотези на
чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или
не изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, са дадени алтернативно,
а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган
наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3
от ЗДвП за наказването на водача по този текст. В случая
административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, и това деяние правилно
е квалифицирано по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП, който представлява едновременно
състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на
предвиденото в хипотезиса й наказание. Възражението на защитата, че З. изобщо
не е управлявал автомобила , противоречи изцяло на събраните по делото устни и
писмени доказателства .От показанията на св.А.,К. и П. се установява
категорично мястото и датата на извършеното нарушение, както и отказа на
проверения водач З. да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол, същите са пълни, логични и последователни и съдът ги кредитира изцяло.Съдът
кредитира показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели в
частта,с която установяват ,че жалбоподателят на посочената дата се е намирал
на посоченото място в с.Гаганица.Съдът не кредитира показанията на тези
свидетели в частта,с която се опитват да установяват,че жалбоподателят не е
управлявал въпросното МПС. На първо място свид.Ж.Т. живее с жалбоподателя на
съпружески начала и е заинтересована от изхода на делото.Същата не се е
намирала на мястото на проверката,а в дома си,поради което не би могла да
установява управлявал ли е жалбоподателя МПС или не.Другият свидетел също е в
близки отношения с жалбоподателя и е заинтересован от изхода на делото.Той също
не е бил навън ,поради което не може да бъде категоричен жалбоподателят
управлявал ли е МПС или не.Той дава само принципно становище относно факта
употребява ли жалбоподателя алкохол или не,но не е пряк очевидец на случилото
се,за да е категоричен относно факта на управление на МПС и отказа за проверка
от страна на жалбоподателя. Ето защо
съдът счита възражението на жалбоподателя за защитна теза с цел да се избегне
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът намира, че наказващият
орган правилно е определил наказанието по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП като е
наложил кумулативните наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява моторното превозно средство за срок от 24 месеца - същите са
определени в размерите, посочени от закона, поради което не подлежат на
изменение при съдебния контрол. Ето защо НП следва да бъде потвърдено в тази му
част.
Съгласно разпоредбата на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него,както и СРМПС.
В хода на проверката контролните органи са установили, че водачът не носи
свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него,както и СРМПС с
оглед на което АНО правилно е приложил разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2
и чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя глоба в размер на
по 10 лева за всяко едно от двете
нарушения - същият размер е посочен от закона, поради което не подлежи на
изменение при съдебния контрол. Ето защо НП следва да бъде потвърдено и в тази
му част
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0243-001529/04.01.2019г.
на Началника РУП- Берковица, с което на Е.Б. *** и с ЕГН ********** за
нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП и за
нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лева на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :