ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1109
гр. Варна, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500374 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.418 ал.4 от ГПК въз основа на
подадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54, представлявано от Александър Чавдаров
Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, чрез пълномощник юрк
Ст. Р. частна жалба с вх.№ 54204 от 31.12.2021т. срещу Разпореждане № 25377 от
29.11.2021 г. В ЧАСТТА, С КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ претендираните
Сума в размер на 1 234.87 лева, възнаградителна лихва върху главницата лева за
периода 15.11.2020 г. до 05.05.2021 г.,
Сума в размер на 131.06 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от
15.11.2020 г. до 08.06.2021 г.,
Сума в размер на 1 530.25 лв., премии за застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА"
Сума в размер на 332.50 лв. възнаградителна лихва върху дължимата
застрахователна премия по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА" за периода
15.11.2020 г. до 05.05.2021 г., както и
Сума в размер на 34.44 лв. мораторна лихва върху дължимата застрахователна
премия по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА" за периода 15.11.2020 г.- 08.06.2021 г.,
със заявление вх. № 16132/24.06.2021г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу Т. Ат. Хр. с ЕГН **********, въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател разпореждане му е
1
съобщено на дата 22.12.2021г., частната жалба с пощенско клеймо от 29.12.2021г., е
подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят, сега частен жалбоподател, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК *********, чрез
пълномощник, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа
на извлечение от счетоводните си книги, с което се установява вземане на банката въз
основа на уговорена предсрочна изискуемост на задължение по Договор за потребителски
кредит № ********** от 10.08.2020г., на осн. чл.16.2 от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ и при
уведомяване на длъжника, съгласно изискванията на закона, за настъпилата предсрочна
изискуемост.
В резултат на депозираните от заявителя уточнителни молби се установява, че
предмет на заявлението са суми, произтичащи от сключен между банката и Т.А. Хр. с ЕГН
********** Договор за потребителски кредит № ********** от 10.08.2020г., както следва :
1. сумата 5822,93 лв., представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № **********/10.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.06.2021 г. до окончателното □ изплащане;
2. сумата 1234,87 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата
за периода 15.11.2020 г. - 05.05.2021 г.;
3. сумата 131,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
15.11.2020 г. - 08.06.2021 г.,
4. сумата от 1530,25 лв., представляваща дължими премии за застраховка „Защита на
кредита",
5. сумата 332,50 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху дължимите
премии за застраховка „Защита на кредита" периода 15.11.2020 г. - 05.05.2021 г., както
и
6. сумата 34,44 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите премии за
застраховка „Защита на кредита" за периода 15.11.2020 г. - 08.06.2021 г., на основание
чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.
Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, видно
от което към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем са налице общо 3
просрочени и непогасени поредни месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора. Съгласно представеното със заявлението уведомление за предсрочна изискуемост,
връчено лично на длъжника на дата 05.05.2021г., удостоверено с полагане на подписа и
имената му върху обратната разписка, следва да се приеме, че са налице обективните
предпоставки за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, за което банката изрично
е уведомила длъжника.
Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги съгласно чл. 417, т.
2
2 ГПК от счетоводната система на заявителя "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД гр.София с отразенни
данни за размера на сумата по договора за потребителски кредит от 10.08.2020 г., сключен с
кредитополучателя Т.Т.; срока на действие на договора, броя на погасителните вноски и на
оставащите дължими, падежа на задълженията и датата на изискуемост. Посочен е
конкретният размер на всяко от задълженията по договора към 08.06.2021г. Документът е
редовен от външна страна и съдържа необходимите реквизити, удостоверяващи вида,
размера и изискуемостта на вземането.
С поставения съдебен акт, предмет на въззивното обжалване, в хода на служебно
извършената проверка в съгласие с изискването на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, доколкото
процесния договор е потребителски, съотв. длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 12, ал. от ДР ЗЗП, заповедният съд на първо място констатира, че вземанията
за премии по застрахователната полица надхвърлят 25 % от чистата стойност на кредита.
Като се позовава на разпоредбите на чл. 115, ал.1 и чл. 116, ал.1 от КЗ приема, че стойността
на премиите не кореспондират на поетия от кредитора риск по процесния краткосрочен заем
с нисък размер на застрахованата сума. Изтъква се, че кредиторът еднолично е определил
чрез търговска сделка със застрахователя размера на премията без това да е съгласувано с
волята на потребителя на застрахователната услуга. Счита че вземането за застрахователна
премия в общ размер от 1530.25 лева като противоречащо на посочените разпоредби, съотв.
и акцесорните вземания за обезщетение за забава и договорна лихва, начислена върху
премията, са недължими.
По отношение на сумата от 131,06 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 15.11.2020 г. - 08.06.2021 г., при съобразяване с посоченото от
заявителя в уточнителната молба, че обезщетението за забава е формирано от сбора на
договорната лихва и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва,
заповедният съд е преценил, че влиза в колизия с нормата на чл. 33 от ЗПК, поради което
също е недължимо.
На следващо място, съдът е приел, че клаузата на чл. 10 от договора, предвиждаща
обща дължима сума от потребителя в размер на 13 296.59 лева, вкл. договорена
възнаградителна лихва, води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което на осн.чл.143 от ЗПК се явява неравноправна,
респ.нищожна на осн. чл.146 от ЗПК. Същевременно съдът е приел, че при съобразяване с
параметрите на заемното правоотношение – размер, срок на погасяване, степен на поет риск
от кредитора, за кредитополучателя е налице интерес от сключване на сделката на стойност
от 6 000 лева, като при прилагане на констатираната нищожност на клаузата по чл. 10 от
договора дължи връщане сама на чистата стойност на кредита. В този смисъл е отхвърлено
заявлението в частта относно договорната лихва.
Частният жалбоподател оспорва изводите на заповедния съд относно установените
нарушения на разпоредбите на ЗПК. Сочи се, че ограниченията за уговаряне на
възнаградителна лихва до трикратния размер на законната лихва, когато същата няма бъде
тълкувана като нищожна касае периода преди изменението на чл.19 от ЗПК от 2014г.,
3
уреждащ размера на ГПР, елемент от който е и възнаградителната лихва. Счита, че валидна
е всяка уговорка за възнаградителна лихва, която самостоятелно или наред с останалите
елементи на ГПР не надхвърля размера по чл.19, ал.4 от ЗПК. В конкретика се сочи, че ГЛП
по кредита е 41.09 %, а ГПР- 49.10 %, като ГЛП съставлява около 95% от ГПР като
разликата се дължи на времето за използване на заемната сума, което е компонент от
формулата за изчисляване на ГПР по Приложение №1 от ЗПК. Настоява се, че
кредитополучателят сам е пожелал сключването на застраховка Защита на кредита в размер
на 1 576.78 лева като за него е съществувала възможността да откаже направеното
предложение да сключи или не друга застраховка.
При преценка по същество на жалбата въззивният състав намира същата за частично
основателна поради следното:
Претендираните със заявлението вземания произтичат от Договор за потребителски
кредит № ********** от 10.08.2020г. по силата, на който „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК
********* предоставя на Т. АТ. Т. с ЕГН ********** сумата от 7 576.78 лева, от които 6000
лева – чиста сума по кредита и 1576.78 лева – сума, с която се кредитира заплащането по
договора за застраховка Bank Защита на кредита. Срокът на договора е уговорен до
15.08.2023г. при възстановяване на сумата ведно с договорена възнаградителна лихва на
анюитетни вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 41.09%, и ГПР от
49.01%. В чл. 9.4 от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.
По отношение на възнаградителната лихва : Въззивният състав намира, че
направените в конкретния договор уговорки за размера на възнаградителната лихва, съотв.
ГПР, не противоречат на императивни разпоредби на ЗПК – чл.33, ал.2 и чл.19, ал.4 ЗПК.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение на кредитора за ползване на
предоставения паричен ресурс, чието уговаряне е допустимо в ЗПК, включено в общия
разход по кредита на потребителя. Лихвата като част от ГПР /41.09%/ не надхвърля
максимално допустимия горен праг по чл.19, ал.4 ЗПК /в петкратен на законната лихва
размер 50%/, поради което клаузата не е нищожна поради противоречие със закона. Същата
не е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като касае основния предмет на договора, а
именно възнаграждението на кредитора за предоставения кредит. Уговорката между
страните за заплащане на възнаградителна лихва не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Тя е в съответствие със свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Клаузата на
чл.10 от договора не е нищожна, доколкото със същата само се установява размера на ГПР и
общо дължимата сума. Следователно вземането за възнаградителна лихва до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на целия дълг е дължима.
По отношение на мораторната лихва върху главницата : Посоченият от заявителя
начин на формиране на размера на лихвата за забава, а именно : сбор от договорения лихвен
процент по т. 9.1 – 41.09 % и обезщетение за забавено плащане в размер на ОЛП плюс 10
пункта, или общо в конкретния случай – 51.09 % не намира основание в договорните клаузи.
Както се посочи по-горе в чл. 9.4 от договора е предвидено, че при просрочие потребителят
4
дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода
на просрочието. Следователно заявената като мораторната лихва върху главницата сума в
размер на 131.06 лв. е недължима.
По отношение на дължимите премии за застраховка : Размерът на сумата, с която
заявителят е кредитирал длъжника, е договорена между последния и трето лице,
застраховател, затова и преценката дали същата е определена при спазване на изискванията,
предвидени в разпоредбата на чл. 115 и чл.116 от КЗ, съответно дали вземането
противоречи на посочените разпоредби, не може да бъде предмет на проверка в настоящото
производство. Искането следва да бъде присъдено.
На посочените по-горе основания дължима е и заявената възнаградителна лихва
върху сумата, представляваща главното вземане по кредита в частта относно сумата по
застрахователната премия. Доколкото по отношение на обезщетението за забава в
плащането й също е приложен начин на формиране на вземането, който не е договарян, то и
сумата се явява недължима.
Поради различните изводи по същество, разпореждането следва да бъде отменено и
вместо това постановено издаване на заповед и за
Сума в размер на 1 234.87 лева, възнаградителна лихва върху главницата лева за
периода 15.11.2020 г. до 05.05.2021 г.,
Сума в размер на 1 530.25 лв., премии за застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА"
и
Сума в размер на 332.50 лв. възнаградителна лихва върху дължимата
застрахователна премия по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА" за периода
15.11.2020 г. до 05.05.2021 г., предмет на заявление вх. № 16132/24.06.2021г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, уточнително
с молбиог 16.07.2021г., 08.10.2021г., 17.11.2021г., срещу Т. Ат. Хр. с ЕГН **********, въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
В полза на заявителя следва да бъде присъдена допълнително сумата от 78.99 лева,
сторени разноски в заповедното производство.
В останалата част относно
Сума в размер на 131.06 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от
15.11.2020 г. до 08.06.2021 г. и
Сума в размер на 34.44 лв. мораторна лихва върху дължимата застрахователна
премия по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА" за периода 15.11.2020 г.- 08.06.2021 г.,
като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯ Разпореждане № 25377 от 29.11.2021 г. В ЧАСТТА, С КОЯТО СА
ОТХВЪРЛЕНИ претендираните, както следва :
Сума в размер на 1 234.87 лева, възнаградителна лихва върху главницата за
периода 15.11.2020 г. до 05.05.2021 г.,
Сума в размер на 1 530.25 лв., премии за застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА"
и
Сума в размер на 332.50 лв. възнаградителна лихва върху дължимата
застрахователна премия по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА" за периода
15.11.2020 г. до 05.05.2021 г., предмет на заявление вх. № 16132/24.06.2021г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, уточнително
с молбиог 16.07.2021г., 08.10.2021г., 17.11.2021г., срещу Т. Ат. Хр. с ЕГН **********, въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК *********
срещу Т. Ат. Хр. с ЕГН ********** за
Сума в размер на 1 234.87 лева, възнаградителна лихва върху главницата за
периода 15.11.2020 г. до 05.05.2021 г.,
Сума в размер на 1 530.25 лв., премии за застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА"
и
Сума в размер на 332.50 лв. възнаградителна лихва върху дължимата
застрахователна премия по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА" за периода
15.11.2020 г. до 05.05.2021 г., предмет на заявление вх. № 16132/24.06.2021г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, уточнително
с молбиог 16.07.2021г., 08.10.2021г., 17.11.2021г., срещу Т.А. Хр. с ЕГН **********, въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, както и допълнително за сумата от 78.99 лева,
сторени разноски в заповедното производство.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ЗАПОВЕДТА за незабавно изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от
първоинстанционния съд.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25377 от 29.11.2021 г. В ЧАСТТА, С КОЯТО СА
ОТХВЪРЛЕНИ претендираните, както следва :
Сума в размер на 131.06 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от
15.11.2020 г. до 08.06.2021 г. и
Сума в размер на 34.44 лв. мораторна лихва върху дължимата застрахователна
премия по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА" за периода 15.11.2020 г.- 08.06.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7