№ 21785
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110163976 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на „.......“ ЕООД против Д. М. К., с
която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ГПК за сумата 1391,20 лева, представляваща задължение по договор за наем на автомобил
от 15.10.2021 г. след направено извънсъдебно прихващане от страна на ищеца ведно със
законна лихва, считано от 05.01.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №417/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че по силата на сключен с
ответника на 15.10.2021 г. договор за наем при Общи условия му е предоставил лек
автомобил „......“ с рег. №........ за срок от 3 дни. Посочва, че автомобилът е бил върнат на
уговорената дата – 18.10.2021 г., но с множество щети, за които е съставен приемо –
предавателен протокол, подписан и от двете страни. Повредените преден капак и два фара
на автомобила се е наложило да бъдат сменени с нови, за което е заплатена сума 625,54 лева,
както и емблемата на стойност 56,74 лева. За останалия ремонт е заплатена сумата 721,20
лева. Посочва, че съгласно общите условия към договора наемателят дължи 58,57 лева
административна такса при наличие на щета, стойността на липсващото гориво, което
възлиза на 112,80 лева, административна така по чл. 16 в размер на 19,56 лева, такса за над
лимит километри, в размер на 40,30 лева, тъй като при договорени 200 км на ден
наемодателят е изминал с 403 км повече, както и обезщетение за престой на автомобила в
сервиз в размер на 156,50 лева на основание чл. 29 от Общите условия. При тези данни
поддържа, че ответникът му дължи сумата 1791,21 лева, но след направено извънсъдебно
прихващане със заплатения при сключването на договора от страна на наемателя депозит от
400 лева, е останала за плащане сумата 1391,20 лева. Претендира присъждането на разноски
по делото.
В срока по чл. 131 ГПК , а и след това ответникът чрез назначения му особен
представител не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание, че сключената
застраховка следва да покрие разходите.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи валидно
1
възникнало между страните облигационно правоотношение по силата на сключен договор за
наем на лек автомобил с твърдяното съдържание; че същият е сключен при общи условия,
които са приети от ответника; наличието на клаузи, уреждащи дължимостта на
претендираните административни такси и че същите възлизат поне в претенидирания
размер; уврежданията по лекия автомобил и стойността за тяхното отстраняване. В тежест
на ответника е да установи, че е заплатил претендираните суми.
По делото е представен договор за наем от 15.10.21г., сключен при Общи условия,
двустранно подписани, които са неразделна част от договора, съгласно който ищецът е
предоставил на ответника ползването на лек автомобил „......“ с рег. №........ за срок от 3 дни –
до 18.10.2021 г. при наемна цена 16,00 лева на ден и внесен в брой депозит в размер на
400,00 лева, за което в договора е направено нарочно отбелязване. Съгласно договора
дневния пробег с автомобила е в размер на 200 км.
От приобщения приемо –предавателен протокол от 18.10.2021 г., подписан и от двете
страни, се установява, че лек автомобил „......“ с рег. №........ е върнат с установен пробег от
1003 км, 10 % от зареденото гориво. Констатирани са щети по автомобила, изразяващи се в
петна в салона, ожулен багажник, огънат преден капак, счупена емблема, щети по предна
броня, усукване на купето, луфт при капачката за резервоара.
Сключвайки договора за наем при общи условия ответникът е декларирал, че е
запознат с тях и ги е прел, поради което те са част от съдържанието на договора. Предвид
това в качеството си на наемател е поел задължения да ползва нетия автомобил по
предназначение с грижата на добър стопанин като в случай на какъвто и да е инцидент,
касаещ наетия автомобил е длъжен да заплати описаните в чл. 31 административни такси по
Ц.разпис на наемодателя, съгласно чл. 29 от общите условия. Според подписания примо -
предавателен протокол автомобилът е върнат с щети, които е следвало да бъдат отстранени,
поради което в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати административна
такса в размер на 58,57 лева, дължима във всички случаи на щети, независимо от вината,
съгласно чл. 31 от общите условия, както и стойността на ремонта за отстраняване на
констатираните увреждания, която съгласно представените по делото платежни документи
възлиза на 1403,48 лева.
Според клаузата на чл. 16.т. 1 от общите условия при връщане на автомобила с непълен
резервоар наемателят заплаща липсващото гориво и администативна такса съгласно
официалния Ц.разпис по чл. 29, а според чл. 23, т. 1 в случай, че в договора за наем е вписан
дневен лимит за пробег и наемателят ги е надвишил, той заплаща такса за надлимитните
километри. Установява се, че автомобилът е върнат с 90% липсващо гориво и с 403 км над
допустимия лимит за период от 3 дни (600км), поради което за наемодателя възниква
задължение да заплати сумата 112,80 лева – стойността на 48 литра липсващо гориво, 19,56
лева - административна такса и 40,30 лева за такса за надлимитните километри.
В тежест на ответника следва да се възложат и разходите за пътна помощ или
транспорт от и до сервиза и фиксиран наем за дните на ремонта предвид разпоредбата на чл.
29 от общите условия, поради което и доколкото се установява, че за отстраняване на
констатираните щети по автомобила, последният е бил в сервиз, то ответникът следва да
заплати и сумата 156,50 лева.
От установените за дължими суми в общ размер 1791,21 лева ищецът претендира
сумата 1391,20 лева след направено извънсъдебно прихващане със заплатения при
сключването на договора за наем депозит в размер на 400 лева.
За настъпване на погасителния ефект на направеното извънсъдебно прихващане като
способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото съгласно
разпоредбите на чл. 103 - 104 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на предпоставките
за това, а именно да съществуват действителни насрещни вземания на страните с предмет
пари или еднородни и заместими вещи, които са изискуеми и ликвидни, като е необходимо
изявлението на прихващащият да достигне до насрещната страна. Необходимо е вземането
на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо, а задължението на прихващащия
2
(пасивното вземане) може да не е изискуемо, но трябва да е изпълняемо. Относно другата
предпоставка – ликвидността на вземанията следва да се посочи, че с оглед възприетото от
настоящия състав по делото за наличие на вземане в полза на ищеца за сумата 1791,21 лева –
задължения по договор за наем от 15.10.2021 г., то активното вземане е установено по
основание и размер. Установяване на ликвидността на активното вземане в производството
по спора за дължимостта на пасивното вземане, предвид предявените искове за връщането
му, не е пречка да се породи ефектът на погасителния способ, който е винаги ретроактивен
(така в ТР №2 от 18.03.2022 г. по т.д. 2/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС). При това
положение и в съответствие с дадените в ТР №2 от 18.03.2022 г. по т.д. 2/2020 г. по описа на
ОСГТК на ВКС разяснения съдът намира, че направеното от настоящия ищец изявление за
прихващане е породило своя материално правен ефект като двете насрещни вземания се
смятат погасени до размер на по – малкото от тях с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е можело да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а
пасивното е било изпълняемо като кога е настъпила ликвидността е без значене. Вземанията
на ищеца, с които е направил прихващане, са възникнали в различен момент, поради което
съдът приема, че с достигането на изявлението за прихващане обективирано в исковата
молба до ответника то това е най – ранни момент, в който се погасява задължението на
прихващащия за сумата от 400,00 лева. Зачитайки погасителния ефект на направеното от
ищеца извънсъдебно прихващане съдът счита, че сумата 1391,21 лева е останала дължима от
ответника след направено извънсъдебно прихващане.
При този изход на спора разноски се пораждат в полза на ищеца, който претендира
такива съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за
двете производства разноски, от които 1067,85 лева - за платена държавна такса, депозит за
особен представител и за адвокатско възнаграждение в настоящото производство и сумата
27,85 лева за платена държавна такса за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. М. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ..... дължи
на „.......“ ЕООД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление гр. ........ на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ГПК сумата 1391,20 лева, представляваща задължение по
договор за наем на автомобил от 15.10.2021 г. след направено извънсъдебно прихващане от
страна на ищеца, ведно със законна лихва, считано от 05.01.2022 г. до окончателното
заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№417/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА Д. М. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ..... да заплати на .......“ ЕООД ЕИК
........ със седалище и адрес на управление гр. ........ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1067,85 лева - разноски в настоящото производство и сумата 27,85 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3