Решение по дело №2370/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1145
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20184430102370
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

 

гр.Плевен, 16.07.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА

 

         при секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2370 по описа за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 278,50 лв., чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД- 2 броя с цена на иска 115,00 лв. и 69,48 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.против К.М.Х.  с ЕГН **********,***, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу К.М.Х., ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д № 91/2018, по описа на PC – Плевен. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че между кредитора „***” ЕАД и длъжника К.М.Х., е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер ***от дата 12.12.2008 г. и  ***от дата 25.03.2014 г., с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги. Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора *** ЕАД уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от *** след предварително уведомление до абоната. Неполучавапето на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.” Твърди, че в срока на действието на договора за мобилни услуги ***от дата 12.12.2008 г., ***от дата 25.03.2014 г. *** е издал следните фактури: 1.Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер ***от дата 12.12.2008 г., по който е/са издадена/и следната/те фактура/и: - фактура № *********/09.03.2015 г., с падеж на плащане 09.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г.до 08.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 115 лв. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към ***суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник К.М.Х. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Вземането по договора с длъжника не е погасено към подаването на настоящото заявление. 2. По Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер ***от дата 25.03.2014 г., по който е/са издадена/и следната/те фактура/и:- фактура № 10272568/26.03.2015 г., с падеж на плащане 15.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г.до 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 202.3 лв.;-          фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 18 05.2015 г., за отчетен период от 23.03.2015 г.до 22.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 13.9 лв.; - фактура №*********/26.08.2015 г., с падеж на плащане 15.09.2015 г , за отчетен период от 23.07.2015 г.до 22.08.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 8.9 лв., - фактура № *********/10 09.2015 г., с падеж на плащане 10.09.2015 г., за отчетен период от 23.07.2015 г.до 22.08.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 69.48 лв., - фактура № *********/25 09.2015 г., с падеж на плащане 15.10.2015 г., за отчетен период от 23.08.2015 г.до 22.09.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 53,40 лв.  Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към ***суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник К.М.Х. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Вземането по договора с длъжника не е погасено към подаването на настоящото заявление. Твърди, че претендиранта сума в размер на 524.5 лв., посочена като главница е формирана като сбор от предоставените на ***далекосъобщителни услуги в размер на - 278.5 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер ***от дата 25.03.2014 г., сума в размер на 184.48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор ***от дата 12.12.2008 г., ***от дата 25.03.2014 г.  Твърди, че ищеца има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги., както и има право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставявни на абоната, е отразена в представените фактури. Твърди, че в случая, клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на ***, които съгласно са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в Раздел Отговорност и гласи „В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване. ***има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без остъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване Основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че *** има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към ***. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „*** има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. Счита, че за самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на ***. Твърди, че неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потресените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ***К.М.Х., ЕГН: ********** начисляването на договорна неустойка. Твърди, че видно е от представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на ***за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) *** има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.6. *** има право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34 в от настоящите Общи условия. Съгласно чл, 26.5. *** предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с ***, е обусловило правото на *** /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на К.М.Х., ЕГН: ********** ,*** има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпана абоната до мрежата в следните случаи: 54.I. При неплащане на дължими суми след изтичане срока заплащане. Твърди, че неизпълнението на ***е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договорите — „ В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора, ***има право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичай на посочения в договора срок. Твърди, че т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Излага съображения, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Твърди, че съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия ’’Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на ***.” Съгласно чл. 23. 6 месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма пакет. По силата на чл. 26.4 от Общите условия на „М.”ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума” 26.4 (Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30 03.2012 г.) Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора *** уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от *** след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.” Твърди, че потребителят отговаря и дължи връщане на ***и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.  Моли, да бъде признато за установено по отношение К.М.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, „*** „ ЕАД в размер на 524.5 лв. от които 462.98 лв. - главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услиги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги. Претендира направените деловодни разноски.

 В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се явява лично и признава иска.

Съдът,  като  прецени  събраните  по  делото  писмени  доказателства  и  съобрази  доводите  на  страните,  намира  за  установено  следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. ***е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ***следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 180,96  лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК,  ***следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 305,00 лв./125,00лв. +180лв./

Воден  от  горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на К.М.Х.  с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.сумата 278,50 лева, представляващи стойността на незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги № ***/25.03.2014г., в едно със законната лихва върху сумата от 08.01.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 75/09.01.2018г. по ч.гр.д.№91/2018 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, по отношение на К.М.Х.  с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.сумата 69,48 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № ***/25.03.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 75/09.01.2018г. по ч.гр.д.№91/2018 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, по отношение на К.М.Х.  с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.сумата 115,00 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № ***/12.12.2008г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 75/09.01.2018г. по ч.гр.д.№91/2018 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.М.Х.  с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.,  сумата от 180,96 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.91/2018  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.М.Х.  с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.,  сумата от 305,00 лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: