О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 407
гр.Добрич
……04.06.……………………...2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на четвърти юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ
Мл.съдия :Г.ПАШАЛИЕВ
при секретаря ………………………............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева......Ч.ГР.Д..№341
от 2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413 ал.2
и сл.от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „***“ЕАД,със
седалище и адрес на управление-гр.С.,вписана в ТР ЕИК *********,представлявано
от НГС и АЧ –изпълнителни директори ,чрез пълномощника им юрисконсулт МН срещу
Разпореждане 1275 от 18.12.2019г.на РС гр.Балчик по ч.гр.д.№938/2019 г.по описа
на съда,в частта му с която е оставено без уважение подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК в частта за претендираната от заявителя договорна лихва в размер
на сумата от 201,84 лв.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество,тя е
основателна.
Първоинстанционният съд е приел,че
клаузата на заплащане на договорна лихва по Договор за потребителски кредит №**********
от 30.05.2017г. противоречи на чл.33 ал.1 от ЗПК,има неравноправен характер и е
нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,поради което е оставил без уважение
искането.Не са изложени конкретни мотиви защо съдът счита,че договорената
възнаградителна лихва противоречи на чл.33 ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за неплатената в срок
сума за времето на забавата.При забава обезщетението не може да надвишава
законната лихва.В настоящия случай лихвата за забава е уговорена в чл.9.4 от договора и не
противоречи на изискванията на чл.33 ал.2 от ЗПК.
Текстът на чл.33 от ЗПК не
изключва правото на кредитодателя да получи възнаграждение за ползването на
заетата сума за времето на ползването й,съгласно договорните условия.
От справката,представена към
договора се установява,че срокът на договора е изтекъл на 05.05.2018г.Заявлението
е подадено на 06.12.2019г.-след падежа на последната дължима вноска.Това
предпоставя дължимост не само на неплатената главница ,но и на уговорената
възнаградителна лихва и лихва за забава,които са изискуеми в договорения в
чл.9.1. и чл.9.4 от договора размер.
Липсват основания за приемане на
клаузата за възнаградителна лихва като нищожна,тъй като тя е определена в
размер под трикратния размер на законната лихва за периода и не противоречи на
закона.Договорът за кредит е възмезден договор и договорната лихва представлява
цената на ползването на паричния ресурс,която кредитополучателят дължи.
Поради несъвпадение на изводите на
районния съд с тези на настоящата съдебна инстанция,постановеното разпореждане
подлежи на отмяна като неправилно.РС гр.Балчик следва да издаде Разпореждане за
изпълнение и в частта за сумата от 201,84лв.,представляваща договорна лихва за
ползване на кредита през процесния период.
Водим от изложеното Окръжният съд,
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане 77 от 23.01.2019г.на
РС гр.Балчик по ч.гр.д.№25/2020 г.по описа на съда,в частта му, с която е
оставено без уважение подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за
претендираната от заявителя договорна лихва в размер на сумата от 201,84 лв.,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Разпореждане за незабавно изпълнение по заявлението на „***“ЕАД,със
седалище и адрес на управление-гр.С.,вписана в ТР ЕИК *********,представлявано
от ЧД –изпълнителни директори ,чрез пълномощника им юрисконсулт МН срещу
длъжника САВ ЕГН ********** *** за сумата от 210,84 лв./двеста и десет лева и
осемдесет и четири ст./,представляваща дължима възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №№**********
от 30.05.2017г. за периода от 05.07.2017г.до
05.05.2018г.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.