№ 704
гр. В., 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110202926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от „М." ООД, ЕИК *********, против НП № 03-2300890/03.10.2023
год., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда"-В..
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че констативните протоколи от
14.08.2023г. не са връчвани на управител на дружеството или на негов
представител, и те не са запознати със съдържанието и констатациите по
проверката, което съставлява нарушение на процесуалните правила. На
следващо място се твърди, че в АУАН не е посочен час на извършване на
проверката на обекта, не са описани обстоятелства при които е била
извършена, а именно дали същата е извършена в присъствие на управител на
дружеството или друг негов представител, откъде е получена информация за
идентифициране на посочените в актовете лица, месторабота, длъжност, както
и не е посочено въз основа на какво административния орган е констатирал
нарушение на чл.62 ал.1 КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, не е установено дали
намерените на обекта лица са работници на проверяваното дружество или са
работници на друго търговско дружество. Твърди се, че липсват
доказателства, че на 14.08.2023г. М. Д. Г. и Т. Д. П. са полагали труд в полза на
дружеството.
Твърди се, че изложената в АУАН и НП обстоятелства са неверни, както и
че АНО не се е произнесъл по представеното в срок възражение срещу АУАН,
както и че не е обсъдил представения договор между „М." ООД с фирмата
подизпълнител "М. 20" ООД.
1
Твърди се, че в АУАН не е посочено в колко часа е извършена проверката,
и т.к. е следвало работниците да бъдат на обекта между 15,00 и 17,00 ч., съгл.
споразумението с фирмата подизпълнител, то не следва "М."ООД да носи
отговорност, за работници с които няма трудовоправни отношения. Твърди се,
че е допуснато нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН, т.к. проверяващият орган не е
описал в АУАН обстоятелствата при които е извършено нарушението, не е
предявен на нарушителя цитирания като доказателство КП от 14.08.2023г.,
както и, че е нарушена разпоредбата на чл.57, т.5 от ЗАНН, т.к. в НП не са
описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на
доказателствата, които го потвърждават.Твърди се, че липсват мотиви в НП по
какъв начин е определена санкцията в размер на 3000лв..
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от
адв. Т.П., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено.Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ДИТ-В., редовно призована се представлява от юк
Х. която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
При извършена проверка на 14.08.2023 г. в строителен обект „шоурум и
автосервиз", находящ се в гр. В., ПИ 10135.4027.50 е установено лицето М. Д.
Г. да полага труд на строителния обект. В хода на проверката на место лицето
Г. е декларирал устно пред проверяващите, че полага труд в полза на
въз.дружество. Бил съставен констативен протокол, в който всеки работник
сам посочвал установъчните си данни и фирмата, за която полага труд, след
което полагал собственоръчно подпис. Били изискана инструктажна книга.
При извършената проверка двамата проверяващи приели, че Г. изпълнява
трудови функции на длъжност „общ работник", в полза на възз.дружество с
определено работно място, обекта на контрол: „шоурум и автосервиз",
находящ се в гр. В., ПИ 10135.4027.50, с определено работно време от 12:00
часа до 16:30 часа и договорено трудово възнаграждение, декларирани от
лицето без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
възникналото трудово правоотношение - чл.62, ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от
Кодекса на труда.
Прието е било, че нарушението е извършено на 14.08.2023 г. в строителен
обект „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. В., ПИ 10135.4027.50, където
същото лице е установено да престира труд в полза на „М." ООД, по време на
проверката по работни места.
Актът бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в
2
графата бележки и възражения не е отразило, че има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил
на дружеството за извършено нарушение на чл.62,ал.1, вр.чл.1, ал.2 и
чл.61, ал.1 от КТ на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ имуществена
санкция в размер на 3 000 лв..
В показанията си дадени пред съда свид.И. сочи, че при извършената
проверка на место било установено, че на строителния обект седем лица
полагат труд в полза на въз.дружество. Установен бил главния изпълнител на
строежа – Х., от техническия ръководител била предоставена книгата за
инструктаж на работниците. На место съставили констативен протокол в
който всеки работник посочил фирмата за която полага труд. Били изискани
договорите за строителство на обекта. По отношение на работника Г. сочи, че
при извършване на проверката той полагал труд на обекта извършвал
кофражни дейности. Лично пред него работника декларирал, че полага труд в
полза на въз.дружество и то от два дни. При извършване на проверката
връчили призовка и лично управител на въз.дружество занесъл документи в
Инспекция по труда. В обекта на контрол не е имало работници на фирма
„М.“. На обекта присъствали само работници на въз.дружество и технически
ръководител на Х..
При разпита си пред съда свид. П. сочи, че извършената проверка
работниците декларирали, че полагат труд в полза на въз.дружество.
Конкретно работника Г. пред него заявил, че полага труд в полза на „М.“ ООД.
Съдът кредитира показанията на посочените двама свидетели служители
на АНО, като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и
основани на личните им възприятия. Показанията на двамата свидетели почти
идентично описват фактическата обстановка. И двамата свидетели лично са
възприели извършваната от Г. работа – кофражни дейности.
Последните категорично се подкрепят и от приобщените по делото
писмени доказателства: констативен протокол, съставен при проверка на
14.08.2023 год., договор за строителство, споразумение, копия от
инструктажна книга,призовка, протокол за извършена проверка №
ПР2330865/12.09.2023 год., договор за изпълнение на СМР, споразумение към
договор № 1/04.01.2021 год., възлагателно писмо №15/08.05.2023
год.,идентификационна карта, Заповед № 3-0864/17.10.2022 год. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед № 922/18.12.2023 год. на
3
главния секретар на ИА ГИТ, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от
НПК.
Съдът допусна до разпит и работника Г., който посочи, че в деня на
проверката е полагал труд за друго дружество – „М.“ , а не за „М.“ ООД.
Свидетелят не можа да обясни защо в хода на проверката е декларирал други
факти и друг работодател. Това съществено разминаване не бе обяснено.
Съдът приема, че не следва да кредитира показанията на този свидетел,
поради следните обстоятелства. Лицето нееднократно е полагало труд в полза
на строителните фирми между, които и възз.дружество. Към момента на
проверката лично и доброволно е посочил действителния си работодател,
подписал е Констативен протокол. Категоричен е, че е грамотен и може да
чете. След предявяване на Констативния протокол в съдебно заседание
потвърди, че именно неговия подпис е положен там. Свид.Г. сочи, че това е
бил първият му работен дан на обекта, но това обстоятелство противоречи, че
отбелязванията в книгата за инструктаж в която има подпис, че му е проведен
инструктаж на 02.05.2023г. като работник на възз.дружество. Това е три
месеца преди проверката на ИТ. Свид.Г. не можа да обясни пред съда защо в
хода на проверката на место е декларирал различни обстоятелства от
посоченото пред съда и е положил подпис за тези факти. Доколкото
показанията му противоречат на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и на декларираните от него факти в хода на
административна проверка, съда не ги кредитира по отношение на
обстоятелството за кое търговско дружество е полагал труд и от кога.
Показанията на този свидетел се опровергават и от представите по
делото договори за строителство сключени между „Х.“АД и „М.“ ООД. От тях
ясно се установяват задълженията на възз.дружество по изпълнението на
строителния обект. Тук следва изрично да се посочи точка 4.6.1 от договора
сочеща, че изпълнителят т.е. „М.“ ООД няма право да работи с
подизпълнители. В точка 4.6.2. е посочено, че е необходимо предварително
съгласия на възложителят „Х.“АД при необходимост от подизпълнители. В
тази посока са и клаучите в точки 4.16 от договора. Именно, поради липсата
на представено по делото такова предварително съгласие за наемане от страна
на подизпълнителят на друга фирма, съда приема, че представените договори
с „М.“ ООД са съставени за нуждите на делото. Договорите са бланкетни и не
съдържат конкретни факти, договорености по отношение на конкретния
строителен обект и цена на договора. От тях не може да се установи за кой
строителен обект са съставени, какви са задълженията и цената на труда. Ето
защо съдът намира, че това писмено доказателство, е съставено именно за
нуждите на съдопроизводството, с оглед избягване на административно-
наказателната отговорност. Представените договори от жалбоподателя са
4
частни документи, съставен от него и е доказателство, че съдържащите се в
него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо
отразените в същия обстоятелства, които се опровергават от събраните в с.з.
гласни и писмените доказателства в АНП. В тази връзка съда не приема като
реален и сключения трудов договор между работника Г. и „М.“ ООД
регистриран няколко часа след проверката на место. Безспорно е установено,
че на обекта не са били допускани работници на фирма „М.“ ООД и тя не е
имала отношение към строителния обект.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на
административно наказващият орган и.д. директора на Дирекция "Инспекция
по труда", въз основа на Заповед № 922/18.12.2023 год.на главния секретар на
ИА ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на
чл.416 ал.1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен
инспектор в Д "ИТ" В. към момента на съставяне на акта.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал
при извършване или установяване на нарушението.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в
хода на административно - наказателното производство да е било допуснато
каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и
НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.
Установената фактическа обстановка е възпроизведена в съответствие с
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като административнонаказаното лице не
е възпрепятствано да разбере за кое свое деяние /действие или бездействие/ му
е наложено и конкретното административно наказание. АУАН и процесното
НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо
съдържание чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на
нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по
съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при
извършването му са конкретизирани в пълнота. Нарушението е
индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателя да
разбере какво е нарушил.
Чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена
форма. Нормата е императивна и не предвижда друга форма за трудовия
5
договор. За нарушаването на тази разпоредба, санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 от КТ към датата на деянието предвижда за работодателя наказване с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Към момента на извършване на проверката М. Г. е работел в обект на
дружеството-жалбоподател, предоставяйки работната сила и поради това
правоотношенията му с дружеството е трябвало да бъдат уредени като
трудови такива, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, според
която "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения". Съдът прие, че в случая се касае именно за
отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на КТ, доколкото той
е работел при дружеството - жалбоподател с работно място, работно време,
уговорено възнаграждение. Всичко това сочи, че се касае за отношения по
предоставяне на работна сила - т. е. за полагане на труд срещу определено
възнаграждение, а не до граждански правоотношения, при които се дължи
определен резултат. Касае се за правоотношения по предоставянето на
работна сила в полза на жалбоподателя, но тези отношения не са били уредени
съгласно изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, задължаващ отношенията по
предоставяне на работна сила да се уреждат единствено и само като трудови
такива, т. е. да се сключва писмен трудов договор за уреждането им.
Работникът е бил приет на работа без да е бил сключен с него писмен
трудов договор, с което е осъществено от обективна страна нарушението на
чл. 62, ал. 1 от КТ.
Фактът на съществуване на трудовото правоотношение според настоящия
съдебен състав следва категорично посредством събраната доказателствена
съвкупност. Възраженията в жалбата, че Г. не работи за това дружество, не
могат да бъдат споделени, доколкото в хода на производството се установи
трайният и системен, а не инцидентен характер на правоотношението,
съществувало помежду им, както и безспорното наличие на елементи,
характеризиращи го като трудово. Последното е изводимо от обстоятелството,
че лицето е извършвало възлаганата работа при точно определени параметри
на трудовото правоотношение - на място на строителния обект, при
определено работно време, заемана длъжност със съответна специфика и
уговорено трудово възнаграждение. Нещо повече, видно от отразеното в
книгата за инструктаж е, че с работника е проведен начален инструктаж още
на 02.05.2023 год., като в графата „длъжност" е посочено „кофражист"-работа,
която и служителите на Д ИТ В. са възприели, че извършва към момента на
проверката, което подкрепя становището, че същият е полагал системно труд
при този работодател.
В този смисъл елементите на трудово правоотношение - постоянен
характер на извършваната работа, фиксирано работно време, работно място и
6
трудово възнаграждение, към 14.08.2023 г. са били налице. Налице е била
също характерната за трудовото правоотношение йерархическа зависимост, с
оглед подчинеността на работника спрямо работодателя при изпълнение на
трудовите задачи и организирането на работния процес.
Всички тези обстоятелства недвусмислено навеждат на извода, че трудът,
който Г. е полагал, е имал характера на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2
от КТ, а не както се твърди от жалбоподателя - че са работили за първи ден.
Ирелевантно е обстоятелството, че дружеството - жалбоподател не е било
запознато с констативния протокол от 12.09.2023 г., доколкото дружеството -
жалбоподател е било уведомено за предстоящото съставяне на АУАН, на което
действие е присъствал представляващия дружеството- жалбоподател, който е
имал възможност да направи възражения срещу твърдяното нарушение и
констативния протокол.
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т. 1 от ДР
на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че
жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй
като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява,
че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово
правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените в
наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като в
качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма
със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност
при жалбоподателя, поради което и правилно е била ангажирана
административната му отговорност. Основната нарушена разпоредба е тази на
чл. 62, ал. 1 от КТ, съдържаща и конкретното правило за поведение, нарушено
от санкционираното лице. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата,
че не е посочена нормативна връзка с друга разпоредба на основния принцип,
залегнал в чл. 1, ал. 2 от КТ.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага
да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда специална спрямо чл. 28 от
7
ЗАНН хипотеза на отговорност за маловажно нарушение. Законодателят е
приел обаче в ал. 2, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Освен това съгласно ТР № 3/10.05.2011
година на ВАС по тълк. дело № 7/2010 година нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ е
специална и изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, в санкционната норма
на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба
за работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно
лице - глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на
възз.дружество работодател – над минималния, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства,
а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила
НП. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е
първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до
предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Наказващият орган бе представляван в съдебното производство от
юрисконсулт, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
Дирекция "Инспекция по труда" –гр. В., следва да се присъди по реда на чл.
63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва
да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ - в границите от 80 до 150 лева.
Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален
размер. Съдът намира, че той следва да е в размер на 100 лева, с оглед това, че
делото се разви в няколко съдебни заседания, в които се явяваше
пълномощник на наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2300890/03.10.2023 год., издадено от и.д. директор
на Дирекция „Инспекция по труда"-В., с което на „М." ООД, ЕИК *********,
8
със седалище и адрес на управление гр.В., ПЗ П., № 926А, представлявано от
управителя В.М. М. за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр.чл.1,
ал.2 от КТ, на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв., като НАМАЛЯВА имуществената санкция на
1 500 лв..
ОСЪЖДА на „М." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.В., ПЗ П., № 926А, представлявано от управителя В.М. М. да
заплати на Дирекция Инспекция по труда- В. сумата от 100.00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- гр.В. на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9