РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. К., 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100609 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК,
предявен от М. Ю. Т., ЕГН: **********, в качеството на майка и законен
представител на детето М. И. К., ЕГН: **********, двамата с постоянен
адрес: с. Р., обл. П., ул. ******, адрес за призоваване: гр. П., ул. ********,
чрез адв. Н. П., против И. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул. *******.
Ищцата твърди, че с ответника живели на съпружески начала от м.
март 2012 г. до м. август 2016г. Синът им М. се родил на ******* г., в гр. К..
През 2013 г. родителите се раздели, като детето М. останало да живее при
майката в с. Р.. С ответника почти не контактували през годините. През 2017
г., се чули и тя го помолила да подпише нотариално заверена декларация за
съгласието му детето им М. да може да пътува в чужбина с нея. Той подписал
такава декларация пред нотариус със срок на съгласието за пътуване до
навършване на пълнолетие на детето М.. През същата година – 2017 г., на
детето им, с тяхно съгласие, бил издаден международен паспорт от ОДМВР
П.. Оттогава досега многократно майката със сина й пътували във Ф., където
М. Т. живеела под наем и работела в гр. Г.. М. Т. не била омъжена и живеела
сама с тримата си сина, за които се грижела и които издържала. Там тя имала
1
служебни ангажименти и работела по трудов договор, била социално
осигурена и получавала достатъчно възнаграждение за издръжката им. Детето
М. пътувало с нея във Ф. постоянно, с голямо желание и му било безкрайно
приятно и интересно да живее там. Дори известно време учило във френско
училище. Знаело френски език и имало приятели във Ф.. През последните две
години то основно пребивавало във Ф. при майка си. От 2021 г., детето М. и
двамата му братя били здравно осигурени съгласно френското
законодателство за срок до 30.06.2022 г., като имали личен лекар във Ф..
Пътуването и пребиваването на М. във Ф. давало възможност на майката да
контролира и възпитава малолетното си дете, а не то да бъде оставяно
единствено на грижите на баба си и дядо си в България. Оставането на детето
в България се затруднило, тъй като през месец април 2022 г., бащата на М. и
дядо на М. починал.
Твърди се в исковата молба, че М. Т. се стремяла доколкото е
възможно, сама да полага ежедневни и непосредствени грижи по
отглеждането, образованието и възпитанието на М. и за правилното му
нравствено, интелектуално и социално развитие. Детето било силно
емоционално привързано към своята майка и двамата си братя и очертаващата
се невъзможност да пътува и пребивава с нея в Ф. и въобще да не може да я
вижда, било крайно притеснителна и за двамата.
След 2017 г., М. Т. преустановила всякакви контакти с бащата И. К.,
а и той не ги търсил по никакъв повод. Доколкото разбрала от общи познати и
негови роднини, същият от три или четири години постоянно се намирал в
чужбина, като роднините посочвали, че е във Ф. или Г., но адресът му и за тях
бил неизвестен. Не намерила някой, който да поддържа връзка с него, за да
може да го открие по някакъв начин. От подписаната декларация било видно,
че бащата И. К. не се противопоставял на пътуването на детето в чужбина, но
нямал физическа възможност да даде съгласието си, поради отсъствието му
от страната.
Съвсем скоро обаче предстояло снабдяване на детето им М. с нов
задграничен паспорт, тъй като издаденият му паспорт №***** от МВР П. бил
със срок на валидност до 30.08.2022 г. След тази дата пътуването на детето в
чужбина и по-конкретно – Ф., щяло да бъде невъзможно, въпреки
подписаната декларация със съгласие за такова пътуване от бащата И. К..
2
Ищцата посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за
българските лични документи всеки български гражданин има право да
напуска страната и да се завръща в нея с паспорт, заместващ го документ за
самоличност през определените за това места. Липсата на паспорт водело до
ограничаване възможността на детето М. да пътува и да бъде със своята майка
и двамата си братя и по същество по този начин се ограничавали основни
негови права и свободи като дете, регламентирани и защитени от закона и
конституцията на Р. България.
В съответствие с чл.127а, ал.1 от СК и чл.45, ал.2 от ЗБЛД
заявлението за издаване на нов задграничен паспорт за детето М. следвало да
се подаде по общо съгласие от двамата родители. Тъй като майката М. Т.
нямала връзка с бащата И. К., нито данни за неговото местоживеене и
местопребиваване, нито кога същият ще се завърне в България, за нея било
изключително трудно и дори невъзможно да изпълни процедурата за издаване
на задграничен паспорт за детето по чл.127а, ал.1 от СК. Поради това, тя била
в невъзможност да постигне съгласие с бащата на детето М. за издаване на
нов международен паспорт.
С оглед горното, за ищцата бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Mоли съда да постанови решение, с което да
бъде заместено съгласието на бащата И. М. К. за издаване и получаване от
майката М. Ю. Т. на задграничен паспорт за пътуване в чужбина на детето М.
И. К..
Ответникът, представляван от особения представител адв. Б. В.,
оспорва иска.
Твърди, че с исковата молба не се представят доказателства за
обстоятелствата, които са от първостепенно значение за делото – основание
за наемане на жилище в гр. Г., размер на наема, срок за ползване на
жилището; трудовата дейност на ищцата, работното й място,
продължителността на ежедневните трудови ангажименти, размер на
договореното трудово възнаграждение; начинът на координацията на
ежедневните трудови ангажименти на ищцата със задълженията по грижите и
гледането на тримата й малолетни синове; обучението на *******-годишния
М. И. К. във френско училище.
Особеният представител счита, че представените по делото
3
доказателства не дават основание да се приеме, че издаването на разрешение
за пътуване в чужбина за срок от 5 години е в интерес на малолетния М. И. К..
Моли съда да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Представеното заверено копие на удостоверение за раждане, от
което се установява, че страните са родители на малолетното дете М. И. К.,
роден на ******** г.
От представеното копие на нотариално заверена Декларация от
02.05.2017 г. е видно, че И. М. К. е дал съгласие детето му М. И. К. да пътува
в страната и чужбина – на територията на всички страни членки на ЕС, до
навършване на пълнолетие, придружавано от майката М. Ю. Т..
Представено е извлечение от задграничен паспорт №***** на
малолетния М. И. К., от което е видно, че същият е валиден до 30.08.2022 г.
От представеното копие от лична карта на М. Т. се установява, че е с
постоянен адрес в с. Р., общ. К..Тя, синът й М. К. и другите й две деца са се
установили във Ф., което е видно от представените в превод от френски на
български език писмени доказателства: копие от срочен трудов договор за М.
Т., сключен с френска фирма, удостоверение за наличие на здравно-
осигурителни права и на допълнително социално здравно осигуряване във Ф.
за детето М. К., удостоверение за плащане от Център за заетост за М. Т.,
удостоверение за плащане на семейни надбавки и помощи за М. Т., 3 бр. броя
удостоверения за децата М., Ю. и А. от училищата, в които се обучават за
учебната 2022-2023 г. във Ф..
От свидетелските показания на К. Ю. Т. се установява, че е сестра на
ищцата. Потвърждава, че И. М. К. е баща на две от децата на М. Т., едното от
които е малолетният М. К.. Преди осем години М. Т. и И. К. заминали за Ф.,
като след около една година се разделили. Майката останала с трите деца, а
бащата никой не знаел къде е от 7 години. За това време нито децата му, нито
майката се били чували. М. Т. и децата й се установили трайно във Ф., където
майката работела, а децата били записани на училище. Въпреки, че живеели
там, те всяка година се прибирали в България, за около един месец, за да се
видят с роднините в с. Р. и да отидат на почивка. За детето М. бащата преди
4
години дал писмено съгласие да пътува с майка си в чужбина, както и да му
бъде издаден международен паспорт. На свидетелката не е известно дали тези
документи били все още валидни. С бащата нямали никакъв контакт и нямало
как, ако се наложи, той да даде съгласие за пътуване и да подписва
документи.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл.127а, ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие
по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, съдът разрешава спора между тях.
Тъй като от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че
страните са разделени и са преустановили контакт помежду си, съдът приема,
че такова съгласие не може да бъде постигнато. При това положение майката
не би могла да направи постъпки за издаване на лични документи на детето,
включително и на задграничен паспорт. Установи се, че бащата е дал
нотариално заверено съгласие детето М. К. да пътува от България до страните
от ЕС и обратно, придружавано от майка си, до навършване на пълнолетие.
Тоест по този въпрос няма разногласие между родителите и несъмнено в
интерес на малолетния е той да пътува в чужбина, както и да посещава
роднините си в България. Основно конституционно право на детето, както и
на всеки български гражданин, е да може да пътува извън пределите на
страната си, като реализацията на това право неминуемо допринася за
разширяване културата, познанията, социалните контакти и опита на всяко
подрастващо дете. Безспорен е фактът, че срокът на задграничния паспорт,
който е бил издаден на детето на 23.12.2017 г., е изтекъл на 23.12.2022 г. и
следва да бъде издаден нов.
С оглед гореизложеното съдът намира иска за основателен и
доказан, като с настоящото решение бъде заместено съгласието на бащата за
издаване на необходимия документ за пътуване в чужбина.
Съгласно чл. 127а, ал.4 от СК: „Съдът може да допусне
предварително изпълнение на постановеното решение“. Искане в този смисъл
е направено от ищцата и предвид конкретните фактически особености на
случая е оправдано същото да се уважи като основателно.
Съдът определя окончателната държавна такса за производството в
5
размер на 30.00 (тридесет) лева, внесени изцяло от ищеца при завеждане на
делото.
Разноски по делото не се претендират, а и не следва да се
присъждат, доколкото производството е по спорна съдебна администрация.
В полза на особения представител адв. Б. В. следва да бъде издаден
разходен касов ордер за определеното възнаграждение от 600.00 лева.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата И. М. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. *******, за издаване и получаване от
майката М. Ю. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Р., обл. П., ул.
****** на задграничен паспорт за пътуване в чужбина на детето М. И. К.,
ЕГН: **********.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал.4 от Семейния кодекс
предварително изпълнение на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Б. В.
разходен касов ордер за сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6