РЕШЕНИЕ
Номер 24012.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500330 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.
С Решение № 186/25.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 431/2019г. по описа на
Смолянския районен съд е признато за установено по отношение на Д. В.Кр., с ЕГН
**********, с адрес гр.Смолян, ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, че дължи на
„Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори
П. Д. и Д. Ш., сумите в размер на 2040,44 лева – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит №HL1957 от 17.06.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.07.2018г. до изплащане на
вземането, както и неплатена договорна лихва в размер на 129,16 лева по договора за
потребителски кредит №HL1957 от 17.06.2005г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с
№379/31.07.2018г. по ч.гр.дело №865/2018г. по описа на РС- Смолян.Отхвърлени са
исковете на „Юробанк България” АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните
директори П. Д. и Д. Ш., срещу Д. В. Кр., с ЕГН **********, с адрес гр.Смолян,
ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, в частта за установяване съществуването на
вземанията за главница за разликата над 2040,40 лева до пълния претендиран размер от 12
255, 41 лева по Договор за потребителски кредит НL957 от 17.06.2005 г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, представляваща тази разлика, считано от
30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата, представляваща
1
разликата над 129,16 лева до пълния размер от 786,29 лева- възнаградителна лихва, за
сумата от 53,40лева мораторна лихва за периода от 10.10.2017г. до 25.07.2018 г.; сумата от
70, 00 лева- такси по договора за периода от 07.11.2017г. до 25.07.2018 г.; сумата от 48, 00
лева - нотариални такси за периода от 12.06.2016 г. до 25.07.2018 г.; 32, 45 лева -
застраховки по договора, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №379/31.07.2018г. по чгр.дело
№865/2018г. по описа на РС- Смолян. Осъден е Д.В. Кр.,с ЕГН **********, с адрес:
гр.Смолян, ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, да заплати на „Юробанк България” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Д. Ш.,
съдебни разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№865/2018г. по описа на РС-
Смолян в размер на 173,34 лева, както и съдебни разноски за исковото производство по
гр.дело №431/2019г. по описа на РС- Смолян в размер на 122,04 лева. Осъдена е „Юробанк
България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори П. Д.и
Д. Ш., да заплати на Д. В. Кр., с ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян, ул.”Соколица” №63,
Вх.”А”, ет.2, ап.6, съдебни разноски по гр.дело №431/2019г. по описа на РС- Смолян в
размер на 623,06 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4167/26.05.2020г. от
„ЮроБанк България“ АД с ЕИК *********, представлявано пълномощника му адв. Св. Зл.
в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност, поради нарушения на
материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че договорът
за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на разпоредбите на ЗПК,
поради което ответникът следва да възстанови само чистата стойност на кредита. Твърди
се, че още в исковата молба е посочено, че процесният договор, макар да е наименован
„Договор за потребителски кредит HL1957“,съгласно чл.13,ал.1 от същия за обезпечаване на
вземането на Банката, кредитополучателят е учредил в нейна полза договорна ипотека с
нот.акт № 74,т.ІІ, рег.№ 2935, д.№ 233/2005г., поради което съгласно чл.4,ал.1,т.2 от ЗПК
разпоредбите на този закон не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека.
Поради това неправилно е прието, че процесният договор е недействителен и че
кредитополучателят не дължи лихви и други разходи по кредита. Твърди се още, че чл.3,ал.1
и ал.3 от договора не са нищожни и не противоречат на ЗЗП, а ЗПК е неприложим на
посоченото основание,поради което и разпоредбата на чл.12 от договора не е нищожна. Не
са нищожни и четирите допълнителни споразумения към процесния договор ,защото всяко
от тях е индивидуално договорено и се предхожда от изрична молба на кредитополучателя
за облекчен ред за погасяване на вноските по кредита чрез намаляване на месечната
погасителна вноска за определен период. С допълнителните споразумения са договаряни
нов падеж за погасяване на просрочените суми, с което за кредитополучателя са настъпили
благоприятни последици:, отпаднало е основанието за начисляване на наказателни лихви,
въведен е „гратисен“ период с продължителност от 2 до 12 месеца по различините
2
допълнителни споразумения.В посочения „гратисен“ период е уговорено
кредитополучателят за заплаща само главница в размер по погасителния план, който е в
размер на 0 лева. За посочения период вноската е била само от начислената възнаградителна
лихва и е съобразена изцяло с посочения в молбата на кредитополучателя размер за
плащане; препятствано е обявяването на кредита за предсрочно изискуем и пристъпване към
принудително изпълнение. С оглед изложеното допълнителните споразумения не са
нищожни, тъй като са индивидуално договорени. Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд в отхвърлителната му част и бъде уважен изцяло предявения иск.
Претендира и за разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
606010/15.07.2020г. от Д. В. Кр. чрез пълномощника му адв.Д. М., в който се оспорва
същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията в
жалбата, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради
неспазване на ЗПК, като жалбоподателят се позовава на чл.4,ал.2,т.1 от ЗПК. Твърди се, че
районният съд е изложил правни изводи за всяка от неравноправните клаузи в договора,
позовавайки се на ЗЗП и ЗКИ. Единственото позоваване на ЗПК е по повод непредставянето
от ищеца на погасителен план към първоначалния договор. Твърди се, че дори да се приеме,
че е налице неправилно прилагане на материалния закон, това не е от значение за крайните
изводи на съда,тъй като императивните разпоредби, касаещи съдържанието на договора за
кредит както и неговата недействителност са идентични с разпоредбите на ЗПК и Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребителите, като разпоредбата на чл.11,ал.1т.11 от
ЗПК е идентична с разпоредбата на чл.24,ал.1,т.7 ЗКНИП,касаещи условията за погасяване
на кредита от потребителя,включително погасителен пран, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на чл.22
от ЗПК е идентична по смисъл с разпоредбата на чл.38 от ЗКНИП, в която е посочено при
какви условия съдът приема,че недействителността на договора произтича от липсата на
погасителен план към първоначалния договор. Районният съд се е позовал и на
разпоредбата на чл.23 от ЗПК , която е идентична по смисъл с разпоредбата на чл.39 от
ЗКНИП,тъй като и двете разпоредби уреждат последиците при обявяване на договора за
недействителен. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му част като правилно.
Претендира за разноски на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят „Юробанк България“ АД н еизпраща
процесуален представител. В представено от пълномощника му адв.Зл. писмено становище
поддържа жалбата си.
Въззиваемият Д. В. Кр. в представено от пълномощника му адв.М. писмено
становище оспорва жалбата.
3
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, възраженията в
отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят „Юробанк България АД е подал заявление с вх.№
6892/30.07.2018г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на
извлечение от счетоводни книги срещу кредитополучателя Д. В. Кр. по Договор за
потребителски кредит общо за сумата от 13 245,55 лева. По подаденото заявление е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
379/31.07.2018г. по ч.гр.д. 865/2018г. по описа на СмРС за претендираната сума.
В срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпила частна жалба от длъжника,съдържаща
възражение срещу заповедта, поради което с Разпореждане № 697/02.04.2019г. заповедният
съд е указал на заявителя за предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението е
получено на 16.04.2019г. и в указания срок заявителят на 10.05.2019г. заявителят е подал
искова молба, по която е образувано гр.д.№ 431/2019г. по описа на СмРС,поради което
същата е допустима.
По делото не е спорно, а и от представения Договор за потребителски кредит HL
1957/17.06.2005г. е видно, че е сключен между страните по делото „Българска Пощенска
Банка”АД, чието наименование е променено на „Юробанк България АД и Д. В. Кр., като
Банка е предоставила на ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на 12
000 лева, а последният се е задължил да го върне заедно с дължимите лихви в сроковете и
при условията на договора –на 120 равни месечни вноски, включващи лихва и главница в
размер на по 172,17 лева всяка вноска с падеж на 20-то число на месеца, като крайният срок
за погасяване на кредита е 20.06.2015г.
За обезпечаване на вземанията на Банката по договора за кредит
кредитополучателят е учредил в нейна полза,съгласно чл.13,ал.1 от договора договорна
ипотека върху недвижим имот-апартамент № 6, находящ се в гр.Смолян, ул.“Соколица“ №
63,бл.4,вх.А,ет.2,собственост на кредитополучателя и Т.Тр. П. с нот.акт № 74,т.ІІ,рег.№
2935,д.№ 233/2005г. , надлежно вписан в СВ-Смолян на 17.06.2005г.
В чл.3,ал.1 от договора страните са уговорили годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент/БЛП/ на банката в размер на 5,7 пункта, действащ за съответния
период в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 6,25 пункта или общо 12%, а в ал.3 са уговорили, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
определена в ал.1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта или 22%.
4
В чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че действащият базов лихвен процент на
банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, като Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от
която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Според чл.6, ал.3 от договора при промяна в течение на действието на договора на
Базовия лихвен процент на ПБ за лева, размера на погасителните вноски се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
Съгласно чл.12 от договора Банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ
прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Съгласно чл.18,ал.1 от договора Банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е вноска по кредита или
неизпълнение на което и да е задължение по договора, а съгласно ал.2 при неиздължаване на
три последователни месечни вноски изцяло или частично, целият остатък от кредита се
превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Страните по договора за потребителски кредит са сключили 5 допълнителни
споразумения към договора, съответно от 21.10.2009г. ат 17.01.2012г., от 30.05.2012г., от
17.01.2013г. и от 11.02.2013г., с които допълнителни споразумения са посочвани дължимите
от кредитополучателя към момента на подписването им суми, кредитополучателят се е
задължавал да внесе еднократно посочена сума, внасянето на която е основание за влизане в
сила на съответното допълнително споразумение,като Банката има право по споя преценка
да извърши служебно погасяване на просрочени задължения. Кредитополучателят се е
съгласил сбора от просрочените главница и лихви към момента на подписване на всяко от
допълнителните споразумения да бъде преоформен чрез натрупване към редовната
главница. В допълнителните споразумения страните са уговаряли и гратисен период
съответно от 12 месеца за първото допълнително споразумение, 2 месеца за второто, 9
месеца за третото и 3 месеца за петото допълнително споразумение, през които гратисни
периоди кредитополучателят е следвало да погасява само уговорената за съответния период
договорна лихва, като през гратисния период се е начислявала съответно годишна лихва в
размер на 13,84 –по първото допълнително споразумение, 19,12% по второто, 20% по
третото и 15,10 % по петото. Договаряно е след изтичането на гратисния период,
натрупаната през него, но непогасена лихва да се начислява върху дълга, а след изтичане на
гратисния период се начислява годишна лихва, представляваща сбора от БЛП плюс 7,9
пункта по първото споразумение, а по останалите БЛП плюс 9,5 пункта, като е посочено, че
БЛП е 10,25 пункта. Към допълнителните споразумения са представени погасителни от
11.02.2013г. с падеж за издължаване на кредита 20.06.2015г. и от 02.09.2013г.- с краен
5
падеж 20.07.2030г. Не е представено допълнително споразумение, с което да е уговорено
удължаване на срока на договора до 20.07.2030г. в съответствие с погасителния план от
02.09.2013г.
С нотариална покана рег.№512 от 02.02.2016г., отправена до кредитополучателя Д.
В. Кр. и получена от него на 03.02.2016г., „Юробанк България” АД е обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем, съгласно чл.18,ал.1 от договора за кредит.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че „Юробанк България" АД е променяла лихвения процент по
сключения договор за кредит, като в таблица вещото лице подробно е отразило датите на
промяната на БЛП и на договорната надбавка, като лихвения процент е изменян от 12% до
20%. Вещото лице установява, че няма подписани допълнителни споразумения във връзка с
промяна на лихвените проценти на следните дати: 01.10.2007, 20.04.2008г., 20.06.2008г.,
20.07.2008г., 20.10.2008г., 20.10.2009г., 20.10.2010г., 20.10.2011г., 10.04.2012г., 10.06.2013г.,
10.09.2014г. и сл. ВНяма подписани и допълнителни споразумения за преоформяне на
непогасени задължения чрез натрупване към редовната главница, а именно: 30.09.2010г. -
сума в размер на 447.37лв.; 20.10.2011г. - сума в размер на 38.21лв.; 10.04.2012 - сума в
размер на 104.10лв.;10.06.2013г. - сума в размер на 49.65лв.
Вещото лице установява, че сумата от 12 000 лева по сключения между страните
договор за кредит № HL 1957 от 17.06.2005г. е усвоена чрез превод по сметката на Д. Кр.
на 20.06.2005г. С описаните банкови бордера са осчетоводени автоматично усвояване на
кредит след увеличаване на договорния размер със следните суми: с банково бордеро от
21.10.2009г. –със сумата от 185.34лв.,с банково бордеро от 30.09.2010г.- със сумата с
28.04лв. и 419.33лв.; с банково бордеро от 20.10.2011г.- със сумата от 38.21 лв. ; с банково
бордеро от 17.01.2012г.- със сумата с 427.19лв.; с банково бордеро от 10.04.2012г.- със
сумата от 104.10лв.; с банково бордеро от 30.05.2011г.-със сумата от 369.26 лв.; с банково
бордеро от 11.02.2013г.- със сумата от 1397.45 лв.; с банково бордеро от 10.06.2013г.-със
сумата от 49.65 лв.; с банково бордеро от 30.08.2013г.-със сумата от 1001.56 лв.; с банково
бордеро от 12.07.2016г.-със сумата от с 2675.94лв. или общо дължими плащания по кредита
служебно преоформените от банката чрез натрупването им към редовно усвоена и
непогасена част от главницата по кредита са в размер на 6696, 07лева и като резултат от
това преоформяне размерът на главницата по кредита възлиза общо на 18 696.07лева.
ОТ заключението на вещото лице се установява още, че платената от ответника сума
за главница до 26.07.2018г. съгласно погасителните планове е в размер на 6440,66лв.,
включваща погасяване на вноски за главница с падеж от 20.07.2005г. до 10.09.2017г.
включително. Неплатената главница е в размер на 12 255.41лв. Дължимата договорна лихва,
съгласно предоставените погасителни планове по договора за кредит за периода от
10.06.2005г. до 26.07.2018г. е в размер на 17 385.77лв. Платената сума от ответника Д. Кр. е
в размер на 16 599.50лв., включваща погасяване на вноски за договорна лихва с падеж на
6
20.07.2005г. до 10.09.2017г. включително и частично в размер на 37.28лв. от вноската на
10.10.2017г. Неплатената договорна лихва е 786,27лв. и включва непогасени вноски за
договорна лихва за с падеж на 10.10.2017г. в размер на 42.38лв. и за периода от 10.11.2017г.
до 26.07.2018г. в размер на 743,89лв. Вещото лице е посочило, че съгласно чл. 3, ал.3 от
договора за кредит кредитополучателят дължи неустойка за неизпълнение на условието за
погасяване на вноските в размер на договорения в чл.3,ал.1 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на 10 пункта, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска. Ответникът дължи неустойка в размер на 275,19лв. за периода от
21.09.2005г. до 26.07.2018г. Платената сума от ответника е 221,79лв. Общо дължимата
мораторна лихва до 26.07.2018г. е в размер на 53,40лв. Съгласно използваната методика и
Тарифа за таксите за периода дължимите такси за просрочие са в размер на 1174, 80лв.
Платените от ответника такси за просрочие са в размер на 1100, 80 лв.Дължимата сума от
ответника за такси за просрочие до 26.07.2018г. са в размер на 74лв. Дължимите от
ответника за периода нотариални такси, включващи такса за подновяване на ипотеката
платена на 12.06.2015г. в размер на 48лв. и такса за връчване на нотариална покана платена
на 15.02.201бг. в размер на 48лв. Ответникът е издължил на 08.02.2016г. нотариална такса в
размер на 48лв. и остава дължима нотариална такса в размер на 48лв. Вещото лице е
установило,че за периода дължимите застрахователни премии са в размер на 690,84лв.,а
платените от ответника застрахователни премии са в размер на 627,66лв . или дължимата
сума за застрахователна премия е в размер на 63.18лв.
Общият размер на дължимата възнаградителна лихва според първоначалния
погасителен план при фиксирана годишна лихва в размер на 12% и 120 равни месечни
вноски е в размер на 8 660,28лв. Съгласно предоставената информация общият размер на
извършените плащания до 08.11.2018г. от Р. С. Х. и Д. В. Кр. са в размер на 18 983,27лв. В
Приложение № 2 вещото лице от колона 1 до 8 е посочиловноските и разчетите по
погасителния план по първоначалния договор от 17.06.2005г. ,в колона 9 и 10 се посочило
датите и пратените на тях суми, а в колона 11-14 са посочени погасените вноски. От
посоченото Приложение № 2 е видно, че просрочието при плащане на вноските е от
началото на 2010г. Вещото лице установява, че непогасени вноски по първоначалния
погасителен план са вноските от 108 до 120 номер. Неплатената главница е в размер на
2040,44 лв., включваща частично неплатена 108 вноска в размер на 103,62лв. и неплатени
вноски с № 109 до 120 в размер на 1936,82лв. Неплатената договорна лихва е 129,16лв. и
включва непогасени вноски за договорна лихва съгласно вноски от №109 до №120.
При предсрочна изискуемост на кредита към 02.02.2016г. неплатени са :главница в
размер на 10702,41лв.; договорна лихва в размер на 2006,94лв.;мораторна лихва в размер на
63,82лв.;такси по договор в размер на 106 лв.; нотариални такси в размер на 96лв.;
застраховка по договора в размер на 14,94лв. След датата на предсрочна изискуемост са
платени от ответника суми в размер на 3 387,54лв.
Неплатената главница при предсрочно обявяване на кредита за изискуем към
7
25.07.2018г. е в размер на 10 152,57лв., а лихвата за забава за периода от 02.02.2016г. до
25.07.2018г. е в размер на 2 682,58лв.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно
първоинстанционният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК и
правилно е приел, че е частично основателен в уважената част.
Безспорно установено по делото е, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № НL957 от 17.06.2005 г., в размер на 12000 лева, която сума е
усвоена изцяло от ответника на 20.06.2005г. Не е спорно и обстоятелството, че за
обезпечаване вземането на Банката по договора за кредит кредитополучателят е учредил в
нейна полза договорна ипотека с нот.акт.№ 74,т.ІІ,рег.№ 2935,д.№ 233/17.06.2005г.,
надлежно вписана в СВ-Смолян на 17.06.2005г.
Като страна по договор за кредит, обезпечен с ипотека, ответникът Д. Кр. има
качеството на „потребител“, по смисъла на §13,т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите и като такъв може да се ползва от даваната от разпоредбите на същия закон
защита. Договорите за кредит, обезпечен с ипотека са договори с предмет финансова услуга
и клаузите им подлежат на проверка за валидност, с оглед императивните изисквания на
чл.143 от ЗЗП.
Спорните клаузи на процесния договор за кредит са чл.3,ал.1 / в частта: "действащ
за съответния период в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата"/ и
ал.5, чл.6,ал.3 и чл.12, които кредитополучателят счита за неравноправни и поради това
нищожни, водещи и до нищожност на сключените допълнителни споразумения. Правилно
районният съд е приел възраженията на потребителя за основателни. В чл.3,ал.1 от договора
е уговорено, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от
БЛП на ПБ в размер на 5,75 пункта плюс договорна надбавка от 6,25 пункта или 12 %
годишна лихва. В тази част от клаузата договорената годишна лихва е в конкретен размер е
ясно определена към момента на сключване на договора, поради което в тази част клаузата
не е неравноправна. В оспорената част от клаузата, с която е уговорено, че размерът на БЛП
"действащ за съответния период в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата"/ не определя конкретен точен размер на лихвения процент за целия срок на
договора, а предпоставя размера на годишния лихвен процент от размера на базовия лихвен
процент на Банката, действащ за съответния период в лева и валиден за съответния период
на начисляване на лихвата. От заключението на вещото лице е видно, че БЛП на банката е
изменян от 5,75 пункта до 10,50 пункта, което съответно води до промяна и на годишния
лихвен процент, респективно до размера на погасителната вноска.
В чл.3,ал.5 от договора за кредит е предвидено, че действащия БЛП на Банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като
банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила,
чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
8
В чл.6, ал.3 от договора е предвидено, че при промяна в течение на действието на
договора на Базовия лихвен процент на ПБ за лева, размера на погасителните вноски се
променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие, а съгласно
чл.12 от договора за кредит Банката запазва правото си по време на действие на договора
да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ прилага
при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Клаузите за възнаграждението на кредитодателя са съществен елемент от
договорите за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може
точно да бъде разбран обхвата на задължението и средният потребител, относително
осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите
последици от сключването на договора.
С оглед даденото тълкуване от СЕС на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори в съдебната практика се приема, че
промяната на цената следва да се налага от обективни външни и извън контрола на
търговеца фактори, които да са подробно описани в договора, както и методиката на банката
за изменението да е част от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на
търговеца,съответно при изменение на договора да липсва възможност за субективна
едностранна преценка на доставчика на услугата.
В конкретния случай посочените по-горе клаузи от договора за кредит дават право
на Банката едностранно да променя лихвения процент за дължимата възнаградителна лихва,
без в договора да се съдържат конкретни обективни критерии при определяне на БЛП от
страна на банката, което създава за нея възможност за произволно едностранно определяне
на съдържанието на договора. Уговорка в договор за банков кредит, предвиждаща
възможността на банката за едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа
на непредвидени в самия договор основания и когато такова договорено изменение не е
свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП., поради което нищожна на основание чл.146 от
ЗЗП.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че през периода
на действие на договора Банката многократно е променяла както размера на БЛП от 5,75
пункта до 10,50 пункта, така и размера на надбавката от 6,25 до 9,50 пункта, без това
изрично да е уговорено в договора, като по този начин годишния лихвен процент е нараснал
от 12 % до 20%.
Вещото лице е установило,че няма представени подписани погасителни планове
9
във връзка с промяна на лихвените проценти към 21.10.2017г.; 20.04.2008г.; 20.06.2008г.;
20.07.2008г.; 20.10.2008г.; 20.10.2011г. 10.04.2012лв.; 10.06.2013г.;10.09. 2014г. и следващи.
Съгласно изискването на чл.58 от ЗКИ при отпускане на кредит банката
предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които
съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита (такси, комисиони и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на
които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен
процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения, свързани
с разплащанията, като разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с
договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване. В случая само
посочването в чл.3.5 от договора, че при промяна на БЛП на банката договореният лихвен
процент се променя съответно на това, считано от датата на промяната, без да е необходимо
предоговаряне между страните, както и без ясното и точно посочване на критериите,
налагащи тази промяна, противоречи на посоченото изискване на закона и сочи, че такава
промяна е единствено с оглед волята на кредитора. Същото важи и за клаузата на чл.6, ал.3
от договора за кредит, с която е уговорено, че при промяна в течение на действието на
договора на Базовия лихвен процент на ПБ за лева, размера на погасителните вноски се
променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие,т.е.,посочената
клауза задължава кредитополучателя да се съгласи още при подписването на договора за
кредит с промяна на погасителната вноска при промяна на лихвения процент без да е ясно
как точно ще бъде променен лихвения процент и при какви условия, дали се касае за
обективни причини, налагащи тази промяна или е решение на Банката с цел реализиране на
по-голяма печалба. Константната съдебна практика приема, че методът на изчисление на
съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и индикатори. Предвид правната характеристика
на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно
конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка. След като методиката за формиране на лихвата е
предвидена като съществен елемент от договора за кредит, то е недопустима и едностранна
промяна след сключване на договора, независимо дали се касае до фиксиран лихвен
процент или до променлив такъв, както в случая процесните клаузи предвиждат това за
БЛП, но без в договора да е изрично посочена методиката за формиране на БЛП, като
променлив елемент от годишната възнаградителна лихва.
Съгласно чл.143,ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
10
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а съгласно ал.2,т.11 неравноправна е клаузата,
която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договоравъз основа на непредвидено в него основание. Според чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 11 не се прилага за клаузи, при които: доставчикът на
финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността
на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по
договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да
прекрати договора. В случая банката нито е посочила основателна причина, нито е
уведомила потребителя-кредитополучател за критериите, които да са обективни и стоящи
извън волята на кредитора за евентуална промяна, поради което правилно районният съд е
приел, че посочените по-горе клаузи от договора за кредит са неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, като сключени във вреда на потребителя и неотговарящи на
изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и
задълженията на Банката и кредитополучателя. Видно от заключението на вещото лице по
ССчЕ дължимата възнаградителна лихва според първоначалния погасителен план при
фиксирана годишна лихва от 12 % и 120 равни месечни вноски е в размер на 8660,28 лева
или цялата дължима сума по договора е в размер на 20 8660,28 лева, а съгласно приложения
погасителен план от 02.09.2013г. цялата дължима сума е в размер на 44 773,45 лева.
С оглед изложеното след като клаузите на договора за кредит по чл.3, ал.1, /в
частта "действащ за съответния период в лева, валиден за съответния период на начисляване
на лихвата"/, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 са неравноправни на основание чл.146 от ЗЗП
същите са нищожни и не са породили правни последици, поради което кредитополучателят
дължи връщане на уговореното в договора като бъдат изключени неравноправните клаузи.
Съгласно заключението на вещото лице непогасени вноски по първоначалния погасителен
план са вноските от 108 частично до 120 в общ размер 2040,44 лева, а неплатената договорна
лихва е в размерна 129,16 лева. Като е уважил предявеният от Банката иск за тези суми
първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че посочените клаузи от договора не са
нищожни, тъй като не противоречат на ЗЗП. Неоснователни също са и оплакванията, че
сключените допълнителни споразумения, с които главницата по кредита е преоформена,
чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена главница на просрочената главница,
лихви и такси, не са нищожни, тъй като са индивидуално договорени по арг. от чл.146,ал.1
от ЗЗП. В допълнителните споразумения е предвиден гратисен период на облекчено
плащане, договаряни са нови падежи на просрочените плащания, с което за
кредитополучателя са настъпили по-благоприятни условия –отпаднало е основанието за
начисляване на наказателни лихви,въведен е дълготраен период на облекчено плащане, в
който е уговорено кредитополучателя да заплаща само възнаградителна лихва, съобразена
11
изцяло с молбата му.
Уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва,представляват анатоцизъм по смисъла на чл.10,ал.3 от ЗЗД
,който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294,ал.1,от ТЗ. Ако
страна по допълнителните споразумения е физическо лице-потребител, то уговорките за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на
възнаградителни лихви са нищожни на основание чл.26,ал.4 във вр. с чл.10,ал.3 от
ЗЗД.Допълнителните споразумения са нищожни и на основание чл.366 от ЗЗД и поради
обстоятелството, че имат за предмет предоговаряне на кредит, в който задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния
договор. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че допълнителните
споразумения са индивидуално договорени,тъй като с тях не се преурежда съдържанието на
спорните и установени като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП клаузи на
основания договор. След като липсва подобно предоговаряне, а напротив изрично се запазва
действието на останалите разпоредби на основание договор ,незасегнати от предмета на
допълнителното споразумение, е без значение качеството на уговорките в допълнителните
споразумения като индивидуални или неиндивидуални. Предоговарянето на условията по
кредита относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с
неравноправни клаузи не санира неравноправността на клаузите в същия и не предпоставя
дължимост в така установения размер.
В договора за кредит освен таксите по чл.4 от договора, платими при разрешаване и
усвояване на кредита и таксите за предсрочно погасяване по чл.8,ал.2 от договора други
такси не са уговорени, каквото е изискването на чл.58 от ЗКИ. В допълнителните
споразумения е предвидено кредитополучателят да заплаща на Банката месечна такса за
администриране на просрочен кредит,дължима при забава на плащането на една или повече
месечни вноски съгласно чл.7 от договора, в размер определен съгласно действащата към
момента на настъпване на забавата Тарифа на Банката, която такса служи за покриване
административните разходи на банката,свързани с последващи действия по събиране на
просрочени вземания. Съгласно чл.7 от договора погасителните вноски се заплащат
ежемесечно,като падежът е на 20-то число на месеца. В посочената разпоредба не е
предвидено заплащане на такси, нито жалбоподателят сочи техния размер и какви
конкретно разходи покриват тези такси. Такива не се съдържат и в приложените
погасителни планове, в които не се съдържат и предвидени суми за застраховка. По делото
не са представени доказателства Банката да е заплатила на застраховател неплатена от
кредитополучателя застрахователна премия съгласно чл.14,ал.4 от договора за кредит,
поради което правилно претенциите за такси и застраховка са приети за неоснователни.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна , а обжалваната част от
решението като правилна ще следва да бъде потвърдена.
12
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на адв. Д. М. на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА във
вр. с чл.36 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 862,28
лева за осъществено процесуално представителство на въззиваемия Д. В. Кр. пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/25.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 431/2019г. по
описа на Смолянския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения
установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК от „Юробанк България” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Д. Ш. за
признаване за установено по отношение на ответника Д.В.Кр., с ЕГН **********, с адрес
гр.Смолян, ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, че дължи на „Юробанк България”
главница за разликата над 2040,40 лева до пълния претендиран размер от 12 255, 41 лева по
Договор за потребителски кредит НL957 от 17.06.2005 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, представляваща тази разлика, считано от 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; за сумата, представляваща разликата над 129,16
лева до пълния размер от 786,29 лева- възнаградителна лихва, за сумата от 53,40лева -
мораторна лихва за периода от 10.10.2017г. до 25.07.2018 г.; за сумата от 70, 00 лева- такси
по договора за периода от 07.11.2017г. до 25.07.2018 г.; за сумата от 48, 00 лева -
нотариални такси за периода от 12.06.2016 г. до 25.07.2018 г. и за 32, 45 лева - застраховки
по договора, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №379/31.07.2018г. по чгр.дело №865/2018г. по
описа на РС- Смолян, както и в частта , с която е осъдена е „Юробанк България” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен
път” №260, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Д. Ш., да заплати на Д.В.
Кр., с ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян, ул.”Соколица” №63, Вх.”А”, ет.2, ап.6, съдебни
разноски по гр.дело №431/2019г. по описа на РС- Смолян в размер на 623,06 лева.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
13
управление: гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и Д. Ш. да заплати адв. Д. Ст. М. с ЕГН ***********, с
адрес гр.Смолян, бул.“България“ № 7,ет.2,офис 11 на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 862,28 лева за осъществено процесуално
представителство на въззиваемия Д.В. Кр. пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14