№ 161
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000011 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260008 от 8.09.2020 г. по т.д. № 108/2019 г. Плевенският окръжен съд е
осъдил на основание чл. 226 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
84 ал. 3 от ЗЗД ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – гр. София да заплати
на ищците АН. ЮЛ. АСП., П. С. П., В. ЮЛ. АСП. и З. С. П., суми от по 15 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от
смъртта на Б. Ю. А. – сестра на ищците, вследствие на ПТП, настъпило на 25.05.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумите,
като е отхвърлил исковете за разликата над 15 000 лв. до предявения размер от по 100 000
лв. за всеки един от ищците, както и за законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение за периода от 25.05.2014 г. до 26.05.2016 г., като
неоснователни. Присъдени са разноски. Решението е постановено при участието на Г. Д. Ц.
и ЕМ. Г. Ц. като трети лица – помагачи на страната на ответника „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД.
Въззивна жалба против горното решение, в частта, с която на всеки от ищците е
присъдено обезщетение в размер на 15 000 лв., е подадена от ответника „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, чрез адв. Ж.К., с оплакване за неправилност на същото. В жалбата
1
се излага, че неправилно съдът е приел, че ищците притежават активна материалноправна
легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си
Б. А.. Този извод на съда изцяло противоречал на събраните по делото доказателства, на
материалния закон и на съдебната практика, включително на тълкувателно решение №
1/2016 г. на ВКС. Твърди се, че по отношение на нито един от ищците не е доказано
наличието на изключителност нито в отношенията им с починалата сестра, нито в начина,
по който са приели смъртта . Излага се, че неправилно Окръжен съд – Плевен е приел, че е
налице валидно сключена застрахователна полица със „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, въз основа на която дружеството да дължи застрахователно обезщетение. В тази връзка
се твърди, че неправилно в обжалваното решение е прието, че е налице идентичност между
автомобила, който е участвал в процесното ПТП и този, който е посочен в
застрахователната полица, сключена с ответното дружество, както и че в същия ден, в който
е сключена полицата, е направен опит да се регистрират още две застраховки към
дружеството „Дженерали Застраховане“ АД. Жалбоподателят оспорва изводите на
окръжния съд, че Г. Ц. е имал качеството застраховано лице и, че въпреки липсата на
доказателства за своевременно заплащане на премията по сключения застрахователен
договор, същият е бил в сила към датата на процесното ПТП. На следващо място
жалбоподателят възприема като неправилен извода на първостепенния съд, че именно Г. Ц.
е бил водач на процесния автомобил. Излага също, че съдът неправилно е оставил без
уважение възражението на ответника за липсата на причинно-следствена връзка между
поведението на водача и настъпването на инцидента, поради това, че настъпването на
инцидента е следствие от състоянието на пътя и от наличието на необезопасено водно
препятствие. В случай, че съдът приеме предявените претенции за основателни и решението
на окръжен съд – Плевен за правилно в обжалваната осъдителна част, жалбоподателят
навежда подробни съображения за прекомерност на размера на определеното обезщетение.
Поддържа наведеното и пред първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Б. А., като твърди, че с оглед всички обстоятелства по
делото може да се приеме, че приносът е по-висок от този на водача. Посочва се, че
изводът на съда за неприложимост на разпоредбите на чл. 493а ал. 4 от КЗ и § 96 ал. 1 от
ПЗР на КЗ е неправилен, като определеният от първостепенният съд размер на
обезщетенията се явява прекомерно висок както с оглед съдебната практика, така и спрямо
икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната част, като претенциите на ищците
бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. В случай, че съдът приеме, че е налице
валидно застрахователно правоотношение и ищците са легитимирани да получат
обезщетение е направено искане размерът на определеното от окръжния съд обезщетение за
всеки от ищците да бъде намален, тъй като е прекомерно висок. Претендира се
присъждането на разноски.
В писмения си отговор по горната въззивна жалба ответните страни АН. ЮЛ. АСП.,
З. С. П., П. С. П. и В. ЮЛ. АСП. изразяват становище за неоснователност на жалбата.
2
Направено е искане въззивната жалба на застрахователното дружество да бъде оставена без
уважение.
Третите лица помагачи Г. Д. Ц. и ЕМ. Г. Ц. не са подали писмен отговор по
въззивната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба
оплаквания и данните по делото, приема за установено следното:
Пред Плевенския окръжен съд са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) от АН. ЮЛ. АСП., З. С. П., П. С. П. и В. ЮЛ. АСП.
против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях за претърпени
неимуществени вреди вследствие на смъртта на сестра им Б. Ю. А., настъпила при ПТП на
25.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД-гр.София оспорва исковете.
От фактическа страна се установява следното:
С постановление от 25.11.2015 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен е
прекратено ДП № С-109/2014 г. по описа на същата прокуратура, водено срещу неизвестен
извършител за извършено на 25.05.2014 г. в землището на с. Комарево, област Плевен
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното
производство е установено, че престъплението, за което е водено производството, е
извършено от Г. Н. Ц., от с. Комарево, като лицето е било под въздействието на алкохол и
наркотични вещества, като самият той и Б. Ю. А. са загинали при инцидента.
От заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че мястото на произшествието е на прав и хоризонтален пътен участък.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, извън населено място, до с.
Комарево, в района на старото корито на р. Вит, където е добивана баластра и са се
образували ями, пълни с вода. В автомобила са пътували четири човека, като няма данни да
са използвали обезопасителните колани. При продължаващо движение в тъмната част на
денонощието по път, образуван от баластра, автомобилът се е приближил до водния басейн.
По сигнал на пътниците в автомобила и вероятно поради собствените си възприятия,
водачът спрял непосредствено преди водното препятствие. След възприемане на пътната
обстановка, водачът преценил, че може да премине през водното препятствие, поради което
потеглил и автомобилът навлязъл във водата. Поради дълбочината на водоема в тази част,
автомобилът започнал да потъва и да се пълни с вода. Според вещото лице, най-вероятно
водачът е възприел обстановката, включил е на задна скорост и се е опитал да върне
автомобила обратно, но това вече не е било възможно. Баластрата във водоема се сринала и
3
под действието на теглото си автомобилът продължил да потъва във водата. Прозорецът на
задната дясна врата бил отворен, като в купето на автомобила започнала да нахлува вода.
Пътникът, седящ на предната лява седалка е счупил стъклото на предната лява врата и през
него е напуснал автомобила. Пътникът на задна дясна седалка е отворил задната дясна врата
и също е напуснал автомобила. Пострадалата Б. Ю. А. е преминала в багажното отделение,
зад облегалките на задната дясна седалка, за да се предпази от нахлуващата вода в купето на
автомобила. Автомобилът най-вероятно е бил наклонен към предната си част и в багажното
отделение първоначално е имало свободен обем, незает от водата. Водачът на автомобила от
предната дясна седалка/автомобилът е с десен волан/ е преминал между облегалките или е
прекрачил през облегалката на предната дясна седалка, най-вероятно за да излезе през
задната дясна врата. При опита за прехвърляне на левия крак над облегалката на предна
дясна седалка, преминаващият е загубил равновесие и е заел седнало положение на задната
дясна седалка, а левият му крак е останал върху облегалката. Произшествието е приключило
с установяването на автомобила във водоема, напускането му от В. А. и Ж. Н. и с
преместването на Г. Ц. на задните седалки и на Б. А. в багажното отделение. След
извеждане на автомобила от водоема тялото на Б. А. е установено провиснало над
облегалките на задната седалка, приклекнало в багажното отделение, като дясното рамо и
главата били върху рамото на Г. Ц.. Той се намирал върху дясната задна седалка, като при
изваждането на автомобила е установено, че десният му крак е провиснал през отворената
задна дясна врата, а левият крак бил върху облегалката на предната дясна седалка. Главата
му била обърната с лице към отворената задна дясна врата. При произшествието е счупено
стъклото на предната лява врата на автомобила. Прозорецът на задната дясна врата е бил
свален, но същата врата е била и отворена. Предната дясна врата, предната лява врата, както
и задната лява врата са били заключени при произшествието и са останали така
впоследствие. Водачът на автомобила Г. Ц. и пътничката Б. А. са заемали места до
заключените предна дясна и задна лява врати. Най-вероятно при тези условия те са
напуснали местата, на които са се намирали, докато автомобилът се е пълнел с вода.
От заключението се установява още, че скоростта на навлизане (потъване) на
автомобила във водата е между 5 и 10 км/ч. Водачът на процесния автомобил е имал
техническа възможност да предотврати произшествието към момента, когато е спрял пред
водното пространство, като се върне обратно и не навлиза във водата. По светлините на
фаровете е невъзможно да се определи дълбочината на водата. При навлизане във водния
басейн в мястото на извадената баластра, водачът на автомобила не е имал възможност да
предотврати произшествието. Предотвратяването на произшествието не зависи от скоростта,
с която автомобилът ще навлезе във водата, тъй като последствията биха били едни и същи
– потъване на автомобила във водоема. Техническата възможност на водача да предотврати
произшествието се е изчерпвала с това той да не навлиза с автомобила във водата. Той е
имал техническа възможност на заден ход да напусне мястото на произшествието, преди
навлизане във водния басейн. Техническите действия на водача при инцидента са свързани с
неправилна преценка на пътната обстановка и не съответстват на необходимите такива за
4
предотвратяване на произшествието. Вещото лице е изяснило, че водач на автомобила (на
предна дясна седалка) е бил Г. Ц., който се е удавил при опита си да напусне автомобила
през задната дясна врата. Б. А. е седяла на задната лява седалка до затворената и заключена
задна лява врата, като тя също не е успяла да напусне автомобила. Предната лява седалка е
била заета от В. А. М., който е успял да счупи стъклото на предната лява врата и да напусне
автомобила. Другият спасил се от произшествието – Ж. Х. Н., се е намирал на задната дясна
седалка, до вратата с отворено стъкло, като впоследствие е отворил и вратата, за да напусне
автомобила. Според вещото лице, Б. А. е действала правилно в конкретната ситуация като се
е преместила в багажното отделение, което все още не е било заето от нахлуващата в
автомобила вода. Експертът допуска също, че Б. А. се е хванала за Г. Ц. при движението му
към задната дясна врата, за да напусне автомобила заедно с него, като оценява и тези нейни
вероятни действия като правилни. Вещото лице посочва, че от данните по делото може да се
определи, че купето на автомобила се е напълнило с вода за около 4 – 5 секунди. Най-
благоприятния момент за напускане на превозното средство е бил моментът, в който в него
е започнала да навлиза вода. В този момент вратите могат да се отворят лесно, след като се
отключат, тъй като няма външно налягане върху тях и има видимост към бутоните за
отключването им. В този момент не би имало и съпротивление на водата при нанасяне на
удари върху стъклата. Вещото лице изключва възможността Г. Ц. да е седял на предната
лява седалка, тъй като е бил собственик на автомобила, телефонът му е намерен пред
предната дясна седалка и е нелогично да се опита да напусне автомобила през задната дясна
врата при положение, че стъклото на предната лява врата е било счупено. Експертът приема
в заключението, че предвид счупеното стъкло на предната лява врата е логично седящите на
предните седалки лица да напуснат автомобила именно през него, но когато водачът е
решил да напусне превозното средство през задната дясна врата, пътникът от предната лява
седалка все още не е бил напуснал автомобила и е попречил на водача да премине през
счупеното стъкло. В този момент дясната задна врата е била отворена, а седалката до нея –
свободна. От техническа гледна точка не може да се определи колко време е оставало от
момента, в който е било възможно той да бъде напуснат до пълното му потапяне. Пътят, по
който се е движил автомобилът непосредствено преди произшествието, е образуван от
баластра върху затревена поляна, няма банкети, мантинели, маркировка, бариери или пътни
знаци, които да сигнализират за водно препятствие. При инцидента автомобилът не е
контактувал с твърди предмети, няма данни да се е блъскал по ската с някоя от частите си,
не се е обръщал по таван и няма деформации. Вещото лице е изяснило също, че
обезопасителните колани имат предназначение да задържат тялото към седалката и
облегалката на автомобила най-вече при челен удар и при обръщане на превозното
средство. В конкретния случай автомобилът е намерен на ходовите си колела на дъното на
водното препятствие, като няма данни обезопасителните колани да са ползвани и съответно
– да са повредени от механизма на произшествието.
По делото е допусната повторна съдебна автотехническа експертиза. От
заключението по нея се установява следния механизъм на ПТП: при продължаващо
5
движение в тъмната част на денонощието, по път, образуван от баластра, автомобилът се е
приближил към воден басейн. Водачът е спрял автомобила в края на пътя пред водното
препятствие, включил е на предавка, подал е газ и автомобилът е навлязъл във водата.
Поради дълбочината на водата във водоема, автомобилът е започнал да потъва и да се пълни
с вода. Водачът е възприел обстановката, включил е на задна скорост и се е опитал да върне
автомобила обратно, но това вече не е било възможно. Баластрата във водоема се сринала и
автомобилът продължил да потъва във водоема, под действието на теглото си. Прозорецът
на задната дясна врата е бил отворен, като в купето на автомобила започнала да нахлува
вода. Пътникът, стоящ до предната лява врата е счупил стъклото на вратата и е напуснал
автомобила през счупеното стъкло. Пътникът на задната дясна седалка е отключил и
отворил задната дясна врата и през нея също е напуснал автомобила. Пострадалата Б. Ю. А.
е преминала в багажното отделение, зад облегалките на задната седалка, за да се предпази от
нахлуващата в купето на автомобила вода. Водачът на автомобила от предната дясна
седалка е преминал между облегалките или е прекрачил през облегалката на предната дясна
седалка, най-вероятно за да излезе през задната дясна врата или през отворения прозорец на
същата врата. Тялото на Б. А. след изваждане на автомобила от водоема е установено
провиснало над облегалките на задната седалка, приклекнало в багажното отделение, а
дясното рамо и главата били върху част от тялото и рамото на Г. Ц., който се намирал на
задната дясна седалка. При изваждането на автомобила било установено, че десният му крак
е провиснал през отворената задна дясна врата, а левият му крак бил върху облегалката на
предната дясна седалка. Главата му била обърната с лице към отворената задна дясна врата.
От заключението се установява още, че по делото няма данни пътниците да са били с
поставени обезопасителни колани. Скоростта на навлизане на автомобила във водата, с
потъване във водното образувание, което е с дълбочина от 3-4 м, е в границите на 5-10 км/ч.
Разположението на водача и пътниците в автомобила било следното: Г. Н. Ц. – водач на
автомобила, седящ на предна дясна седалка; В. А. М. – заемащ предна лява седалка; Б. Ю. А.
– заемаща задна лява седалка; Ж. Х. Н. – заемащ дясна задна седалка. Вещите лица посочват,
че след навлизане във водното образувание, на мястото на извадената баластра, водачът на
автомобила не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Водачът е
имало техническа възможност да стори това към момента, когато е спрял пред водното
пространство, като не навлиза в него. Технически правилно е при наличие на препятствие
водачите да намалят скоростта и да спрат. Водачът е имал техническа възможност на заден
ход да напусне мястото на произшествието преди да навлезе във водния басейн. Изяснено е,
че пострадалата Б. А. е била без поставен обезопасителен колан. Според вещите лица, при
анализираното ПТП се касае за много слабо интензивен удар на автомобила във водната
повърхност, предизвикан от появата на хидравличното съпротивление. В процеса на
навлизане във водата основната преносна инерционна сила е насочена напред за всички
пътници, с големина, съответстваща на тази при рязко спиране на автомобила. Под
действието на тази сила телата на водача и пътниците се отклоняват напред, без да се
очакват сериозни удари във вътрешните повърхнини в купето на автомобила. Наличният
процес на потъване и праволинейното транслационно или почти транслационно движение
6
изключва механизъм за интензивни преносни центробежни сили. Времето за пълното
нахлуване на вода в купето е в границите от 5 до 15 секунди, като зависи от момента на
счупване на стъклата спрямо началния момент на потъването. Според вещите лица,
механизмът на преминаване на пострадалия Г. Ц. от предна лява седалка като пътник или от
задните седалки към предните и отново връщане към задните е технически възможен, но
малко вероятен. Пътят, по който се е движил автомобилът, е образуван от баластра на
затревена поляна, като няма банкети, маркировка, бариери или пътни знаци, които да
сигнализират за водно препятствие. По автомобила не са установени деформации, които да
са възникнали вследствие на произшествието.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещите лица, изготвили
заключението по повторната съдебна автотехническа експертиза са уточнили, че ако се
изключат свидетелските показания, за местонахождението на всеки пътник няма обективни
находки като извлечени материали от ДНК, травми, кръв и др. Единствено за механизма на
напускането на двамата пътници може да се съди по отворената задна дясна врата и
счупения прозорец на предна лява врата. Тъй като времето за нахлуване на водата е
ограничено, според вещите лица е очевидно, че двамата пътници, които са живи, са
напуснали автомобила от тези две места, единствено възможно в случая. Може да се счита,
че местата на двамата са били на предна лява седалка, като пътник, защото автомобилът е с
десен волан, и на задна дясна седалка. Положението, в което са намерени Г. Ц. и Б. А.
показва, че Ц. е правил опити да напуска автомобила през задната дясна врата, а загиналата
жена също се е мъчела да остане в горната част на автомобила, където все още е имало
въздух. Като се изключат свидетелските показания, технически е възможно всеки от
двамата, намерени в автомобила, да е бил водач на същия. При изготвяне на заключението
по експертизата вещите лица са приели най-вероятния механизъм на ПТП, като са се
съобразили и с показанията на свидетелите. Уточнено е още, че е възможно при изваждането
на колата или още при навлизането с хидравличното съпротивление и инерционната сила
напред телефонът на Г. Ц. от задната дясна седалка да се премести под предната дясна
седалка. По повод поведението на Г. Ц. и мястото, на което е намерен, вещите лица са
изяснили, че в стресово, екстремно състояние действията на много от водачите при ПТП
могат да бъдат нелогични. Първото действие в порядъка на безусловен рефлекс на всеки
водач и пътник е спасяването му от непосредствена опасност.
За изясняване механизма на ПТП като свидетели по делото са разпитани В. А. М. и
В. Е. Г..
От показанията на свидетеля В. М. се установява, че преди да тръгнат към мястото на
инцидента, свидетелят заедно с Г. Ц. и Б. А. били на бар. Б. изобщо не пиела алкохол. В. М.
изпил 1-2 водки. Г. Ц. също пиел алкохол – бира или водка. Тримата били на една маса.
Впоследствие тръгнали към свои приятели, на бента на реката, като по пътя срещнали Ж. и
той се качил при тях. На бента останали около 2-3 часа, като свидетелят не е обърнал
внимание дали през това време Г. консумира алкохол. Когато тръгнали по пътя, по който
7
станал инцидента, Г. шофирал автомобила, тъй като не бил негов и само той може да го
управлява. Никой от пътуващите в колата не бил с поставен предпазен колан. Свидетелят М.
седял отпред до шофьора, а Б. била зад него (зад В. М.). При качването в автомобила
свидетелят не си спомня Б. да е изразила притеснение от това, че Г. е употребил алкохол.
Водачът на автомобила спрял преди ямата. Свидетелят го помолил да се върне назад, тъй
като имало „нещо особено“. Никой от пътниците не напуснал автомобила преди той да
навлезе в ямата, тъй като нямало време за това. Било 24 май, не много топло. Прозорецът от
предната лява страна, където седял свидетелят, бил затворен. В. М. счупил прозореца на
предната лява врата с часовника си и през него напуснал автомобила, без да отваря вратата.
Към този момент не било много тъмно в купето на автомобила, тъй като фаровете светели.
Колата била пълна с вода. Свидетелят не е в състояние да каже дали някой друг се е опитал
да напусне автомобила през същия прозорец. Когато изплувал над водата, М. погледнал към
фаровете на автомобила, които вече гаснели. По думите му всичко било приключило и той
се насочил към една хижа на около 10 м от мястото на инцидента, за да потърси помощ.
Преди него над водата изплувал Ж., който преди това седял зад шофьора на автомобила. Ж.
също бягал към хижата. По-късно в разговор между двамата той споделил, че е успял да
отключи задната врата, да я отвори и да излезе от автомобила през нея. Когато напускал
автомобила, М. се обърнал назад и видял Б., която се намирала в багажното отделение.
Нямало как да влезе навътре, за да помогне. По спомени на свидетеля, водачът на
автомобила в този момент бил на седалката (без да уточнява на коя).
Свидетелят В. Г. излага в показанията си, че в деня на инцидента бил на старо корито
на реката край селото, на откриване на риболова. Късно вечерта, по тъмно, на реката
пристигнали Г., В., Б. и Ж.. Автомобилът бил управляван от Г.. Останали там 1-2 часа, като
през цялото време Г. употребявал алкохол, видимо и без да се крие. Останалите също
консумирали алкохол, като свидетелят не си спомня това да е правила единствено Б.. Когато
решили да си тръгнат, отново Г. управлявал автомобила, който бил с десен волан. До него на
предната седалка седнал В., а зад тях – Ж. и Б.. Първоначално В. не искал да се качва в
автомобила, тъй като Г. е употребил алкохол. Около 1 час след като четиримата си тръгнали,
свидетелят, заедно с мъж на име М., с когото били за риба, отишли на ловната хижа, където
били други техни приятели. Около 15-20 минути по-късно В. и Ж. дошли край хижата и
казали, че са паднали в коритото на реката. И двамата били мокри и плачели. Всички
отишли до мястото, където джипа бил потънал, като видели, че фаровете все още светят.
Никой не направил опит да влезе в реката и да достигне до потъналия автомобил. Било
тъмно и в този участък реката била дълбока. Свидетелят посочва, че още като пристигнали
на реката, Г. бил пийнал, тъй като преминал с автомобила през огъня, който те били
запалили. Пътят, по който четиримата поели с автомобила непосредствено преди инцидента,
бил черен, покрит с баластра в един участък, като обикалял покрай река Вит и се ползвал от
цялото село. Според свидетеля няма как да се премине през реката с автомобил.
От заключението на допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза се
8
установява, че смъртта на Б. А. е причинена от асфикция, настъпила по механизма на
удавянето. Смъртта е настъпила от удавяне в обстановката на инцидента – попадането на
автомобила в дълбоки води. Установените увреждания при извършената аутопсия са
следните: одраскване по шията, охлузване (охлузна рана) по гърба на трети пръст на дясната
ръка. При аутопсията не са установени травматични причини за смъртта на Б. А.. По своя
характер и локализация охлузванията по шията са причинени от предмет (предмети) с остър
връх – най-вероятно собствените нокти на починалата. Охлузната рана е резултат от
повърхностното действие на твърд предмет, като е възможно та да е получена от контакт с
всяка част от купето на автомобила. При аутопсията на Б. А. не са установени следи от
травматично въздействие в областта на главата – външни и вътрешни (кръвонасядания,
охлузвания, рани и т.н.), които да свидетелстват за причинена черепномозъчна травма, която
да доведе до промени в съзнанието. Вещото лице е изяснило, че асфикцията, включително и
при удавяне, настъпва в границите на няколко минути – от 3 до 7, което зависи от общото
състояние на пострадалия и от състоянието му в момента на асфикцията. От наличната
информация, получена при аутопсията, не може да се направи обективно заключение дали Б.
А. е използвала обезопасителен колан. При установената причина за смъртта
обезопасителният колан няма значение. При аутопсията слезката (далака) и черният дроб на
Б. А. са намерени здрави, без травматични увреждания. В материалите по делото има данни,
че при изследване на кръвна проба от В. М. е установено съдържание на алкохол от 0,5
промила, като няма сведения колко време след инцидента е взета пробата. По тази причина
вещото лице посочва, че не може да се определи точното ниво на алкохол в кръвта на М.
към момента на произшествието, а само може да се посочи, че то е било по-високо от 0,5
промила. При химическото изследване на кръвната проба, взета по време на аутопсията на
Г. Ц., е установено съдържание на алкохол от 2,7 промила, като то е било такова и по време
на настъпване на смъртта. Това ниво отговаря на тежка степен на алкохолно опиване,
характеризираща се с тежко потискане на рефлекси, внимание, ориентация, походка, неясен
говор, нарушение в зрението, сънливост. Подобно състояние е забележимо от околните, но
изразеността му е различна при отделните хора. При аутопсията на Г. Ц. са установени
кръвонасядане по челото, до срединната му линия вляво; кръвонасядания в основата на
шията вдясно; кръвонасядания в областта пред лявата подмишечна ямка, по големия гръден
мускул, на площ от около 10/8 см, а също и по страничната повърхност на гръдния кош от
същата страна, под големия гръден мускул, като продължение на описаното по-долу
ивичесто кръвонасядане; косо кръвонасядане – от долу нагоре и от дясно наляво през
долната част на гръдния кош и горната част на корема, съставено от 4-5 по-тесни успоредни
ивичести кръвонасядания, като общо кръвонасядането е с ширина около 2 см; три линейни
охлузвания по вътрешната повърхност на средната трета на дясната предмишница – коси –
от долу нагоре и от дясно наляво, с дължина от 2 до 5 см и ширина 0,1 см, с червеникав цвят.
Видът и разположението на травматичните увреждания, установени по тялото на Г. Ц. не
позволяват извод за механизма на причиняването им, но не могат да се свържат с такива,
получени от предпазен колан върху тялото на лице, което стои на мястото на водача.
9
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е уточнило, че
уврежданията по тялото на Г. Ц. не могат да бъдат свързани с някакъв конкретен механизъм.
Съществува възможност въжето, което е прокарано, за да бъде изтеглен автомобила, да е
минало покрай тялото на пострадалия и да е причинило охлузванията, но тази възможност е
хипотетична. Травмите на Г. Ц. не могат да бъдат свързани с местоположение на тялото му в
конкретна част на автомобила.
От заключението по допълнителната съдебномедицинска експертиза се установява, че
при химическото изследване на пробата кръв, взета от В. М. е установено съдържание на
алкохол от 0,5 промила. Пробата е иззета около осем часа след произшествието. При средна
скорост на елиминация на алкохола от организма от 0,15 промила на час следва, че към
момента на произшествието съдържанието на алкохол в кръвта на М. е било не по-малко от
1,7 промила. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е уточнило, че
съдържанието на алкохол в кръвта от 1,7 промила е такова, при което лицето е несъмнено
повлияно и това съдържание съответства на средна степен на алкохолно опиване.
Обикновено в такива случаи има както емоционални нарушения, така и нарушения в говора,
евентуално и в движението, като конкретното състояние зависи от индивидуалната
поносимост на съответното лице. Забелязват се също повишено самочувствие,
приказливост, веселба. Според вещото лице тези прояви задължително би трябвало да ги
има в случая, така че околните би трябвало да са забелязали състоянието на В. М..
От представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки е видно,
че ищците П. С. П., АН. ЮЛ. АСП. и В. ЮЛ. АСП. са едноутробни сестри на починалата Б.
Ю. А.. Ищецът З. С. П. е едноутробен брат на починалата.
По делото са представени и удостоверения за промени на постоянния и настоящия
адрес на ищците и на починалата им сестра. От същите е видно, че от 28.05.2008 г. до
смъртта си Б. А. е била с постоянен и настоящ адрес в с. Комарево, общ. Долна Митрополия,
обл. Плевен, ул. *******. Към датата на процесното ПТП ищцата А.А. е била с постоянен
адрес с. Търнава, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, ********. От 07.05.2019 г. тя е с постоянен
адрес в същото населено място, на ул. „Петър Тъмнишки“ № 14. Настоящият адрес
съответства на постоянния. Ищецът З.П. към датата на ПТП и понастоящем е с постоянен и
настоящ адрес в с. Комарево, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. *******. От
25.10.2007 г. до 23.01.2018 г. ищцата П.П. също е била с постоянен адрес в с. Комарево,
общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. *******. От 23.02.2018 и понастоящем тя е с
постоянен и настоящ адрес в същото населено място, на ул. „*******. По отношение на
ищцата В.А. се установява, че от 21.04.2009 г. до 05.08.2013 г. постоянният адрес е бил в с.
Комарево, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. *******. През този период настоящият
адрес е бил в същото населено място, на *********. Към датата на процесното ПТП, от
05.08.2013 г. до 29.11.2018 г., В.А. е била с постоянен и настоящ адрес в с. Ставерци, общ.
Долна Митрополия, обл. Плевен, **********. От 29.11.2018 г. и понастоящем постоянния и
настоящ адрес на ищцата В.А. се намира в с. Божурица, общ. Долна Митрополия, обл.
10
Плевен, *******.
За установяване на отношенията, съществували приживе между починалата Б. А. и
ищците, като свидетели по делото са разпитани Р. П. Д., З. В. К., П. Б. З., В. П. И., В. А. М. и
Р. К. Т..
От показанията на свидетелката Р. Д. се установява, че отношенията между Б., П. и А.
били сестрински, обичали се, били задружни. И трите живеели в едно домакинство, при
майка си и баща си, на които помагали. П. живяла там, докато се омъжила и отишла при
мъжа си, който също живее в с. Комарево. А. се омъжила и се преместила в село в района на
гр. Бяла Слатина. Б. заживяла с момче от с. Комарево. Свидетелката узнала за случилото се,
когато една сутрин чула писъци от съседната къща. П. и А. отишли на мястото на
катастрофата. На връщане плачели и се прегръщали. Свидетелката присъствала и на
погребението на Б.. Двете сестри, тяхното братче, както и техните родители били
неадекватни. След инцидента П. останала при родителите си около 1-2 седмици, но след
това започнала работа. А. заедно с децата си също стояла при тях с месеци за да не са сами
вкъщи. Оплаквала се, че сънува Б. непрекъснато. П. също плачела за Б. всеки път, в който
започнат разговор със свидетелката Д.. Когато се събирали с близките си след инцидента,
винаги плачели. Дори и след като пораснали и създали свои семейства, П., А. и Б.
продължавали да поддържат връзка помежду си. По думите на свидетелката сестрите и
понастоящем не са преживели смъртта на Б. А.. Около година преди смъртта си Б. заживяла
с мъж на име В., в неговата къща, в с. Комарево. Преди това живеела при родителите си. П.
също живеела при родителите си, докато се омъжила – 2-3 години преди инцидента.
Първоначално живеела със съпруга си при своите родители, а впоследствие купили къща в
с. Комарево. А. също живеела с родителите си, но няколко години преди инцидента се
преместила в село (свидетелката не е в състояние да го назове) около гр. Бяла Слатина.
Дори и след като заживяла самостоятелно, веднъж месечно посещавала своите родители в с.
Комарево, заедно със съпруга си и децата им. Сестрите се събирали редовно в къщата на
родители си.
От показанията на свидетелката З. К. се установява, че Б. и В. били много близки. Те
били сестри близначки и живеели заедно при родителите си. От малки живеели всички
заедно и си разпределяли грижите за домакинството. В. приела много зле новината за
смъртта на Б.. Към онзи момент тя имала бебе на три месеца, като по думите на
свидетелката повече мислела за това, което се е случило с Б., отколкото за детето си. Не
можела да повярва, че се е случило подобно нещо. Свидетелката присъствала на
погребението на Б., като по думите всички нейни близки били неадекватни. Всички те
много трудно преживели загубата. В. била женена и живеела в друго село. Имала момиченце
на 5 години. Често посещавала майка си и баща си. Често се виждали и със свидетелката,
като винаги първо си говорили за Б.. В. споделила, че започнала работа на същото място,
където работи и сестра П., като много се разстроила, когато всички колеги я помислили за
11
покойната сестра Б.. Поведението след загубата на Б. се променило. Преди се чувала
музика до късно вечер, събирали се с приятели, но към настоящия момент това не се
случвало. Всички се събират заедно по празниците, но, според свидетелката, не било
същото. В. и Б. живеели заедно с родителите си, докато В. се омъжила преди около пет
години. Към момента на произшествието вече не живеели заедно. Б. също се изнесла от
къщата на родителите си около година и половина преди да почине и заживяла заедно с
приятеля си В.. П. също живеела при родителите си, докато не си купила къща. Според
свидетелката, към настоящия момент В. и З. живеят при тях.
Свидетелят П. З. излага в показанията си, че познава ищецът З.П. още от малък.
Познавал Б., познава и всички останали. Като деца те си играели, помагали си един на друг;
взаимоотношенията им били добри. Свидетелят не е забелязал помежду им да има проблеми
и те да се карат. В началото живеели в едно домакинство, но като пораснали всеки поел по
своя път. След смъртта на Б. З. постоянно ходел наведен, затворил се в себе си. Изпитвал
тъга като всеки човек. Не говорел много за случилото се. Според свидетеля той е „затворено
момче“ и е кротък поначало. З. и Б. били близки. Б. живеела в къщата на родителите си
докато се омъжила, като свидетелят не може да уточни кога точно.
Свидетелят В. И. установява в показанията си, че отношенията между З., П. и Б. били
много близки, не можели един без друг. На свидетеля не е известно те да са се карали и да е
имало пререкания между тях. Свидетелят посетил мястото на инцидента. З. и П. били с него.
По думите му гледката била страшна. Той ги окуражавал и ги прегръщал. Всяка вечер след
погребението ходел да ги утешава, тъй като те били сринати психически. З. споделял, че му
е тежко и не може да свикне със случилото се. Момичетата също станали мълчаливи. Не са
споделяли за здравословни проблеми, но са се променили след инцидента със сестра им. А. и
П. споделяли, че не могат да спят, тъй като пред очите им била постоянно гледката от
инцидента. П. страдала и от високо кръвно налягане. При всяко събиране за празниците се
сещали непрекъснато за случилото се с Б.. Тя живеела с родителите си до 17-18-годишна
възраст, като около година преди смъртта си отишла да живее при В.. Двамата живеели в
къща в с. Комарево. Преди да се изнесе Б., в къщата на родителите им все още живеела П.,
на която предстояло да се премести. З. също живеел с тях, тъй като все още бил малък. Дори
след като Б. и А. напуснали къщата на родителите си, те продължили да поддържат връзка
със З. и П..
От показанията на свидетеля В. М. се установява, че познавал Б. от много години,
като двамата живеели заедно в неговата къща в с. Комарево около 3-4 годни преди смъртта
. Имали връзка от както Б. навършила 15 години, а когато станала на 22 години се
преместила да живее при него. Всеки ден или през ден тя ходела да помага на майка си,
защото гледали много животни. Родителите на Б. живеели в същото село. Братята и сестрите
на Б. идвали често на гости в къщата, където тя живеела със свидетеля М.. Към момента, в
който настъпила смъртта на Б., само В. не живеела при родителите им. Тя била омъжена и
не живеела в същото населено място, но идвала на гости заедно с мъжа си. Бояна работела
12
заедно със сестра си П., с която се виждали всеки ден и поддържали по-близки отношения.
Свидетелят Р. Т. излага в показанията си, че познава Б. от малка. Тя живеела в дома
на родителите си докато била ученичка и започнала да поддържа близки отношения с В..
Преди смъртта си живяла заедно с В. в продължение на 3-4 години. До смъртта двамата
живеели в с. Комарево, в къща на ул. „Шипка“, на около 500 м от къщата на родителите .
След като се преместила, Б. посещавала родителите си и те я посещавали също – предимно
майка . В този период при родителите им живеели брат З. и сестрата близначка.
Понастоящем от ищците в родния им дом живее само З..
По делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която е
извършило личен преглед на ищците и е изготвило отделни заключения по отношение на
всеки един от тях. От заключенията се установява, че З.П., В.А., А.А. и П.П. са преживели
остра стресова реакция при вестта за инцидентната смърт на сестра си. Тази реакция е пряка
последица от внезапната смърт на тяхната сестра и представлява преходно разстройство със
значителна тежест в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено
продължава от няколко часа до три дни. Картината на преживяване и реагиране на
освидетелстваните лица, като част от групата на скърбящите по инцидентно починал, се
характеризира с изява на когнитивни, емоционални, соматични и поведенчески промени при
скърбене. Според вещото лице д-р В. психологичните преживявания при ищците следва да
се разглеждат като неизлизащи извън границите на нормалнопсихологична скръб при загуба
на близък. Когато загубата е невъзвратима, както е в случая, обикновено симптомите
започват да затихват след 1-2 дни и обикновено са минимални след около 3 дни. Вещото
лице е дало заключение, че към момента на прегледа не се обективират данни за депресия,
тревожно или друго психично разстройство у нито един от четиримата ищци. Всички те са
психично здрави.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице д-р В. е посочило, че
в подобни случаи се преживява остра стресова реакция, която е свързана с високото ниво на
тревожност и стеснение на вниманието. Тази реакция преминава в рамките на няколко часа,
а в случая – до дни, след което като поведение остава нормалното тъгуване след загубата на
близък човек. То се преживява емоционално и трябва да се приеме интелектуално, което
изисква време. Към момента на изследването ищците не са имали клинични данни, за да им
бъдат направени тестове за тревожност или депресия. Към момента на изследването при тях
няма данни за тревожност и депресия или за друг вид психично разстройство.
Дезорганизация в поведението на ищците е била налице през първите дни, като с времето
постепенно всеки от тях се е върнал към обичайния си начин на живот. Всички заедно са
преживявали скръбта, което им е било като поддръжка. Ищците не са представили на
вещото лице документи, от които да е видно, че са правили консултации с психолог,
психиатър или че са приемали някакви медикаменти. А.А. и П.П. са вземали нещо за
успокоение, което им е препоръчано от местния аптекар. Към момента на инцидента,
13
ищецът З.П. е бил най-малък от всички – на 18 години, като на тази възраст много по-
трудно се приемат такива остро настъпили неблагоприятни събития, поради липсата на
социален опит. Ищцата П.П. споделила с вещото лице, че след инцидента започнала да
страда от високо кръвно налягане, като отново не е представила медицински документи за
това. По този повод вещото лице е уточнило, че връзката между стреса и соматичните
страдания не е толкова директна и не само стресът може да предизвика заболяване.
По делото е представено заверено копие от застрахователна полица №
03113002796711/26.11.2013 г. на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по отношение на лек
автомобил марка „HONDA“, модел „CR-V“, с рама № JHLRD18***********, със срок на
валидност 12 месеца, от 26.11.2013 г. до 25.11.2014 г. Полицата е сключена при условията
на разсрочено плащане на застрахователната премия, като застрахования е заплатил
единствено първата премийна вноска. Видно от придружителното писмо от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ и извлеченията от електронната система на дружеството,
застрахователната полица е прекратена, поради невнасяне на следващата поредно дължима
премийна вноска в срок от 15 дни от датата на падежа.
Представено е също и нотариално заверено копие на застрахователна полица №
22114001264912/02.05.2014 г., по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена между „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и Г. Н. Ц. по
отношение на лек автомобил марка „Honda“, модел „CR-V“, с шаси №
JHLRD18***********, със срок на валидност 12 месеца, от 02.05.2014 г. до 02.05.2015 г.
По делото е приложена и разпечатка от информационната система на „Дженерали
застраховане“ АД, видно от която по отношение на същия автомобил са издадени полици с
№ 15114001264 808 и с № 15114001264878, и двете от 02.05.2014 г., които са анулирани
непосредствено след издаването им от страна на служителя на застрахователния брокер,
издал полиците, поради допусната техническа грешка при издаването. По полиците не са
събирани застрахователни премии.
От приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционния фонд е видно, че застрахователна полица № 03113002796711/26.11.2013 г. е
прекратена на 26.02.2014 г. Застрахователните полици с № 15114001264 808 и с №
15114001264878, и двете от 02.05.2014 г., са анулирани на 07.05.2014 г. Застрахователна
полица с № 22114001264912/02.05.2014 г. е прекратена на 19.08.2014 г.
По делото е допусната и съдебно-почеркова експертиза, като от заключението на
вещото лице се установява, че подписът за „застрахован:“ в застрахователна полица №
22114001264912 от 02.05.2014 г., сключена между „Ефко Инс“ ЕООД и Г. Н. Ц. е положен
от Г. Н. Ц..
14
От представеното удостоверение от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен е
видно, че в централната база данни на МВР не е налице информация за регистриран
автомобил с рег. № S48***** и с рама № JHLRD18***********. От извършената справка за
собственост в централната база данни на МВР е видно, че от 07.02.2008 г. Г. Ц. е собственик
на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ЕН 35****, с рама № VF1B57Y0*********.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:
Жалбоподателят е направил възражение, че не е налице валидно сключена
застраховка, която да покрива отговорността на водача на процесния автомобил и ответното
застрахователно дружество не следва да отговаря по предявените от ищците искове.
В застрахователна полица № 22114001264912/02.05.2014 г., сключена с ответника по
делото, като собственик на автомобила е посочен Г. Н. Ц.. Автомобилът, за който е
сключена застраховката е индивидуализиран със следните данни: лек автомобил, марка
„Хонда“, модел „CR-V“, рег. № JHLRD**********, шаси № JHLRD**********598. В
постановлението за прекратяване на воденото по случая досъдебно производство е
посочено, че автомобилът притежава английска регистрация с № S48*****. Както правилно
е посочил и първоинстанционният съд, постановлението за прекратяване на наказателното
производство не обвързва гражданския съд, а се преценява с оглед на останалите
доказателства по делото, тъй като то няма характер на влязла в сила присъда по смисъла на
чл. 300 ГПК.
Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане
по чл.249, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС (ред. ДВ бр.97/2013 г., в сила от 12.02.2014 г.), в случаите на
придобиване на ново МПС, внос на МПС или пускане в движение на временно спряно от
движение МПС застраховката се сключва преди регистрацията на МПС от компетентните
органи на МВР, като в полицата се вписва само номерът на рамата (идентификационния
номер) на МПС, а след получаване на регистрационен номер от компетентните органи на
МВР застрахованият е длъжен писмено да го обяви пред застрахователя в 7-дневен срок от
получаването му. В случая номерът на рамата на МПС е вписан в полицата, но процесното
МПС не е регистрирано и не е получило регистрационен номер в Република България, а към
датата на настъпилото ПТП е било с английска регистрация. Това се установява и от
удостоверение № 316000-2004/15.01.2020 г., в което е посочено, че в централната база данни
на МВР не е налице информация за регистриран автомобил с горепосочения регистрационен
номер и рама. Съгласно § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, идентификационния номер на превозното
средство е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от
производителя с цел идентифицирането му. След като идентификационният номер на
автомобила, участвал в процесното ПТП съвпада с този, посочен в застрахователната
полица, следва да се приеме за установена идентичността на процесния автомобил.
Възражението на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователно.
15
На следващо място жалбоподателят твърди, че към датата на сключване на
застрахователния договор Г. Ц. не е имал качеството на застраховано лице и е застраховал
автомобил, който нито е притежавал, нито е ползвал на законово основание по смисъла на
чл.257, ал.2 КЗ (отм.), поради което не е имал застрахователен интерес, а съгласно чл.195,
ал.1 КЗ (отм.), застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес, е
недействителен. По делото не е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
а от постановлението за прекратяване на наказателното производство от 25.11.2015 г. е
видно, че е разпоредено процесният автомобил да се върне на собственика на същия – А. П..
От извършената справка от базата данни на МВР е видно, че Г. Ц. е собственик само на лек
автомобил „Рено Клио“, с рег. № ЕН 35****, с рама № VF1B57Y0*********.
В случая се касае за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 249, т. 1 КЗ (отм.), като съгласно чл. 250 от КЗ/отм./ застраховател,
който извършва задължително застраховане, не може да откаже сключването на договор за
съответната задължителна застраховка. Съгласно чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм.) застраховани
лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание, което
не се оспорва от собственика, тъй като няма данни автомобилът да е придобит на друго
основание - например чрез кражба. Според § 1, т. 35 от ДР на КЗ (отм.) „автомобилист“ е
собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който
във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
Водачът Г. Ц. е притежавал ключ от процесния автомобил. В този смисъл той е имал и
интерес от сключването на застрахователния договор относно процесното МПС, за което не
се установява към този момент да е имало друга валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. Съгласно чл.195, ал.1 КЗ (отм.) недействителен е застрахователен договор,
сключен при липса на застрахователен интерес, а дефиниция на понятието е дадена в § 1, т.
34 от ДР на КЗ (отм.). Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е вид
имуществена застраховка със специфични особености, като при нея обект на застраховане е
гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Чл. 201, ал. 1 КЗ (отм.) допуска възможността
имущество да бъде застраховано от лице, което не е носител на правото на собственост
върху него, какъвто е и процесния случай, като съгласно ал. 2 този договор е действителен,
ако е налице одобрение от собственика. Не се установява такова да не е налице от страна на
А. П..
Ето защо съдът счита, че Г. Ц. е имал право и интерес да сключи застрахователния
договор, независимо, че не е собственик на процесния автомобил. От заключението на
вещото лице по съдебно-почерковата експертиза, прието по делото и неоспорено от
страните, се установява, че подписът за „застрахован“ в застрахователната полица от
02.05.2014 г. е положен именно от Г. Ц..
Жалбоподателят твърди също, че застрахователният договор не е породил валидно
16
действие, тъй като съгласно условията, отразени в него, застрахователната премия се дължи
при условията на разсрочено плащане и първата вноска от премията би следвало да е
платена на 02.05.2014 г., а от представеното извлечение от счетоводната система на
застрахователя е видно, че първата дължима вноска по тази полица е отчетена и заплатена
едва на 01.11.2014 г.
От приложената полица се установява, че падежите при разсрочено плащане на
премията са четири, като първите два са съответно на 02.05.2014 г. в размер на 52.04 лв. и
на 03.08.2014 г. в размер на 40.62 лв. От приложената справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционния фонд е видно, че застрахователният договор е
сключен на 02.05.2014 г., с начална дата на покритие 03.05.2014 г. и крайна дата –
03.05.2015 г. Полицата е прекратена на 19.08.2014 г., данни за което са подадени към
Гаранционния фонд на 20.11.2014 г. Причината за прекратяването е „невнесена вноска“.
От приложеното от ответника извлечение е видно, че вноска в размер на 52.04 лв. е платена
и отчетена на 01.11.2014 г. от застрахователния агент.
Съгласно чл.187 КЗ (отм.) застрахователният договор влиза в сила след плащането на
първата вноска от нея при разсрочено плащане, освен ако със закон е предвидено или в
договора е уговорено друго. Според чл. 202, ал.1 КЗ (отм.) в случаите на разсрочено
плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор, като при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната
премия застрахователят може да намали застраховетлната сума, да измени договора или да
го прекрати, а съгласно ал. 2 застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано
от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. В
полицата е отразено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия,
застрахователният договор се прекратява с изтичането на 15-денвен срок от датата на
падежа на разсрочената вноска, в съответствие с чл. 202, ал. 2 от КЗ. Съгласно чл.260, ал. 2
КЗ (отм.) при неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да прекрати договора по реда на чл. 202, ал. 2, като се прилага и ал. 4
на същия член.
С оглед на това, настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че от
данните по делото следва да се приеме, че първата вноска е платена на 02.05.2014 г., а е
отчетена на 01.11.2014 г. при ответника. Не е платена втората вноска с падеж 03.08.2014 г.,
поради което след изтичането на 15 дневния срок, т.е. на 19.08.2014 г., договорът се счита
прекратен, както е отразено и в справката по делото. Дори и да се приеме, че не е платена
първата вноска на 02.05.2014 г., в каквато насока са и възраженията на ответника, то не би
могло да се приеме, че застрахователният договор не е влязъл в сила с оглед на чл. 187 от КЗ
(отм.), тъй като е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена
първата вноска при разсрочено плащане ( чл. 202, ал. 4 КЗ - отм. с оглед отразеното в
справката от ИЦ на ГФ на основание чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.), тъй като прекратяването е на
17
19.08.2014 г.).
На следващо място въззивникът излага, че по делото са събрани данни за сключени
други застрахователни полици за същия автомобил.
В писмо изх.№ *********/07.01.2020 г. от „Дженерали застраховане“АД и
приложението към него е посочено, че застрахователни полици по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с № 15114001264808 и № 15114001264878, сключени по
отношение на автомобил с рама № JHLRD**********598, с начална дата на покритие
03.05.2014 г. и крайна дата на покритие 03.05.2015 г., са анулирани на 07.05.2014 г.,
непосредствено след издаването поради допусната техническа грешка при издаването им,
като по полиците не са събрани застрахователни премии. Тези данни се потвърждават и от
справката от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд, на база на
подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Съдът не споделя и довода на жалбоподателя, че процесният автомобил е имал
валидна застраховка към 25.04.2014 г. със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“. От
справката от Информационния център към Гаранционния фонд е видно, че процесният
автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с начало на покритието 26.11.2013 г. и край
25.11.2014 г., която е прекратена на 26.02.2014 г. Според приложената полица плащането е
разсрочено на 4 вноски. От страна на застрахованото лице са заплатени единствено първата
премийна вноска в размер на 49 лв., дължимата вноска за гаранционен и обезпечителен
фонд в размер на 10 лв., а също така и 2% данък върху застрахователните премии.
Застрахователната полица е прекратена поради невнасяне на следващата поредно дължима
премийна вноска, като договорът е прекратен въз основа на съдържащото се в полицата
уведомление за прекратяване в случай на неплащане на дължима премийна вноска в срок от
15 дни от датата на падежа. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото
извлечение от електронната система на застрахователното дружество. Следователно не
може да се приеме, че към датата на ПТП за процесния автомобил е била сключена
застраховка и със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с начална дата на покритие –
26.11.2013 г. и крайна дата 25.11.2014 г. по застрахователна полица № 03113002796711.
Въз основа на гореизложеното настоящият състав на въззивната инстанция намира, в
случая е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на
автомобила, с който е причинено процесното ПТП, като застрахователят е легитимиран да
отговаря по претенции за обезщетение въз основа на него.
В настоящия случай спорен е въпросът дали ищците попадат сред кръга лица, имащи
право да получат обезщетение от смъртта на починалата при ПТП Б. А..
18
С тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълкувателно дело
№ 1/2016 г. е разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен лицата, посочени
в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г., в този кръг, по
изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицата, които претендират обезщетение, са провели пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, а нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В разглеждания случай не е доказано наличието на особено близка връзка на всеки
един от ищците с починалата и действително претърпени от смъртта вреди. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че отношенията между
всеки един от ищците и загиналата им сестра били много близки; всички много се обичали и
уважавали. Като деца всички живеели заедно с родителите си, в техния дом, като години
преди инцидента са създали собствени семейства/с изключение на ищеца З.П./ и някои от
тях дори живеят в различни населени места. Въпреки това поддържали връзка и се
прибирали при родителите си. По празниците винаги се събирали, за да празнуват заедно.
Всички много тежко приели загубата на Б. А.. Всички присъствали на погребението й.
Ищците и понастоящем продължават да си спомнят за починалата си сестра и да тъгуват за
загубата ѝ.
Изградените отношения между сестрите и техния брат на привързаност, подкрепа и
емоционална близост и съответно – отражението на загубата на един от тях върху
останалите, следва да се докажат от лицата, които претендират обезщетение, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай настоящият състав приема, че между
починалата Б. А. и нейните сестри и брат /ищците по настоящото дело/ е съществувала
обичайна връзка между родственици, която не се характеризира с изключителна близост. От
показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи такъв извод.
Изложените от тях общи впечатления не могат да удовлетворят изискванията за пълно и
главно доказване на състоянието на трайна и дълбока привързаност и емоционална близост
19
между всеки един от тях и починалия. Не са изложени конкретни впечатления от
ежедневието на лицата, за да може съдът да направи цялостен и обоснован извод относно
дълбоката емоционална връзка, заради съдържанието на която ищците търпят болки и
страдания от смъртта на своята сестра Б. А., които да обуславят присъждането на
обезщетения в претендираните размери. Обстоятелствата, че ищците и тяхната сестра Б. А.
са израснали в едно домакинство, че са се разбирали и са си помагали, не са се карали и
имали добри взаимоотношения/св. Р. Д., св. З. К., св.П. З., св.В. И., св. В. М., св. Р. Т.// сочат,
че между починалата Б. А. и нейните сестри П., А., В. и брат З. е съществувала обичайна
връзка между родственици, която не се характеризира с изключителна близост.
Помощта, която починалата е оказвала на ищците приживе е неин морален дълг и е в
рамките на обичайната помощ, която се следва на членове от семейството. Ищците и
починалата им сестра Б. А. от години не живеят в едно домакинство, а освен това някои от
ищците живеят и в други населени места. Освен това с оглед възрастта на всеки един от
ищците към момента на смъртта на тяхната сестра, с изключение на ищеца З.П., който е бил
на 18 години, се налага извода, че всеки от тях към този момент вече е поел житейския си
път. Този извод се потвърждава категорично и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, от които се установява, че само ищецът З.П. към момента на произшествието е
живеел в дома на родителите си, а всичките му сестри са създали семейства и живеят в
собствени домове. Установено е по делото от свидетелските показания, че сестрите П., А. и
В. са се омъжили няколко години преди пътно-транспортното произшествие, при което е
загинала тяхната сестра Б.. Омъжвайки се те са напуснали дома на родителите си и са
заживели със съпрузите си, като сестрите А. и В. са заживели в друго населено място, а П. е
останала да живее в същото населено място. Установено е по делото, че Б. А. е напуснала
дома на родителите си около две години преди станалото пътно-транспортно произшествие
и е заживяла на съпружески начала със св. В. М..
Не се доказаха търпени от всеки един от ищците продължителни във времето и
засилени негативни субективни изживявания, болки и страдания от смъртта на Б. А. извън
обичайните. В тази насока съдът съобразява освен показанията на свидетелите Д., К., З., И.
и заключенията по съдебнопсихиатричната експертиза, които са компетентни и обосновани
и не са оспорени от страните. От тях се установява, че макар всеки от ищците да е преживял
остра стресова реакция при вестта за смъртта на сестра им, тази реакция не излиза извън
рамките на нормалната скръб при загуба на близък човек. Вещото лице е разяснило, че
симптомите на стресовата реакция започват да затихват след 1-2 дни и обикновено са
минимални след около 3 дни, като към момента на прегледа не се обективират данни за
депресия, тревожно или друго психично разстройство у нито един от четиримата ищци.
Според вещото лице психологичните преживявания при ищците следва да се разглеждат
като неизлизащи извън границите на нормалнопсихологична скръб при загуба на близък.
Освен това всички те са психично здрави. Няма данни загубата на сестра им да се е отразила
съществено и на ежедневното им битие.
20
В разглеждания случай за получаване на обезщетение не е достатъчна формалната
родствена връзка и установеното по делото, че ищците тежко са приели новината за смъртта
на своята сестра. Не е установена по делото визираната в тълкувателното решение
изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, които да обуславят правото
на обезщетяване по смисъла на задължителната съдебна практика. Не е доказано по делото,
че ищците търпят морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка между сестри и брат.
По тези съображения настоящият състав не споделя извода на първостепенния съд, че
между всеки един от ищците и починалата им сестра е съществувала здрава, дълбока
емоционална връзка, поради което тежестта на негативните изменения в душевен план за
тях надхвърлят нормално присъщите морални болки и страдания и с оглед на това за тях
следва да бъде призната материалноправната легитимация да получат обезщетения за
неимуществени вреди от загубата на загиналата си сестра, като счита, че тези обстоятелства
са недоказани. Последица от това е отхвърляне на предявените искове. Това налага отмяна
на първоинстанционното решение в осъдителната част като неправилно и несъобразено с
материалния закон и постановяване на решение, с което всеки един от предявените искове
за заплащане нна обезщетение от 15 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Предвид така формулирания краен извод, не е необходимо въззивната инстанция
да се произнася по същество по останалите възражения, наведени във въззивната жалба.
Този изход на делото обуславя корекция на обжалваното решение и в частта за
разноските. С оглед обстоятелството, че ищците са освободени от заплащането на държавна
такса и разноски, дължимата държавна такса и разноските за възнаграждения на вещите
лица за производството пред първата инстанция следва да останат в тежест на бюджета на
съдебната власт. Решението, в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е
осъдено да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 2 400
лв., както и сумата от 600 лв., съставляваща разноски за вещите лица, следва да бъде
отменено.
Предвид отхвърлянето на исковите претенции, в полза на ищците не следва да бъдат
присъждани разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението в частта, с която
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати в полза на адв. Д. Н. сумата
от 2 118 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковите претенции,
както и сумата от 77,25 лв. – разноски в полза на ищците по делото, следва да бъде
отменено.
В полза на ответното застрахователно дружество следва да бъдат присъдени още
1 185,75 лв. – разноски, сторени в производството пред първата инстанция, както и 1 200 лв.
– разноски за производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
21
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260008 от 8.09.2020 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
т.д. № 108/2019 г. по описа на същия съд, в частите, с които ответникът „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД – гр. София на основание чл.226 от КЗ/отм./ вр с § 22 от ПЗР на КЗ е
осъден да заплати на всеки един от ищците АН. ЮЛ. АСП., П. С. П., В. ЮЛ. АСП. и З. С.
П., суми от по 15 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди от смъртта на Б. Ю. А. – тяхна сестра, вследствие на ПТП, настъпило на 25.05.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумите,
вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АН. ЮЛ. АСП. от с. Търнава, община Бяла Слатина, с
ЕГН ********** против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.София, ЕИК
********* иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б. Ю. А. –
нейна сестра, настъпила вследствие на ПТП на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 25.05.2014 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. П. от с. Комарево, община Долна Митрополия, с
ЕГН ********** против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.София, ЕИК
********* иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б. Ю. А. –
нейна сестра, настъпила вследствие на ПТП на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 25.05.2014 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ЮЛ. АСП. от с. Божурица, община Долна
Митрополия, с ЕГН ********** против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.София,
ЕИК *********, иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б. Ю.
А. – нейна сестра, настъпила вследствие на ПТП на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 25.05.2014 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. С. П. от с. Комарево, община Долна Митрополия, с
ЕГН ********** против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД-гр.София, ЕИК
********* иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б. Ю. А. –
негова сестра, настъпила вследствие на ПТП на 25.05.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 25.05.2014 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
22
недоказан.
ОТМЕНЯ решение № 260008 от 8.09.2020 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено
по т.д. № 108/2019 г. по описа на същия съд, в частта, с която „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД-гр.София е осъдена да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна
такса в размер на 2 400 лв., както и сумата от 600 лв., съставляваща разноски за вещи лица.
ОТМЕНЯ решение № 260008 от 8.09.2020 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено
по т.д. № 108/2019 г. по описа на същия съд, в частта, с която Застрахователна компания
Лев Инс“ АД-гр.София е осъдена да заплати на основание чл.38 от ЗА в полза на адв. Д. В.
Н., адвокат от САК адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 118 лв.
ОТМЕНЯ решение № 260008 от 8.09.2020 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено
по т.д. № 108/2019 г. по описа на същия съд, в частта, с която Застрахователна компания
Лев Инс“ АД-гр.София е осъдена да заплати на ищците АН. ЮЛ. АСП., П. С. П., В. ЮЛ.
АСП. и З. С. П. разноски по делото в общ размер на 77,25 лв.
ОСЪЖДА АН. ЮЛ. АСП., ЕГН **********, с адрес: с. Търнава, общ. Бяла Слатина,
обл. Враца, ул. „Петър Тъмнишки“ № 14, П. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. Комарево,
общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. „*******, В. ЮЛ. АСП., ЕГН **********, с адрес:
с. Божурица, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ******* и З. С. П., ЕГН **********, с
адрес: с. Комарево, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. *******, да заплатят на
„Застрахователна компания Лев Инс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, **********, сумата от 1 185,75 лв. /хиляда сто осемдесет и пет лева и 75 ст./
разноски за производството пред първата инстанция, както и сумата от 1 200 лв. /хиляда и
двеста лева/ – разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Г. Д. Ц. и ЕМ. Г. Ц. като трети лица –
помагачи на страната на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23