Решение по дело №47/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 113
Дата: 21 март 2019 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20172100900047
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 41                       Година 2019,21.03.                             Град Бургас

 

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                                        

 

Бургаски окръжен съд                                                          Граждански състав

На     двадесет и осми  януари                    Година две хиляди и деветнадесета

В  публичното заседание в следния състав:

                                                    

                                        Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                Членове:  ………………………………………                                                      

                             Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар Цветанка Арнаудова

Прокурор

като                     разгледа                докладваното              от           съдията

търговско     дело номер   47   по   описа          за         2017             година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът от „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7 чрез пълномощника Адвокатско дружество „Бандрамалиев и Стоянова“ е предявил против О.Б.К., гражданка на ***, родена на *** г., обективно съединени осъдителни искове иск за осъждане на  ответницата да заплати на ищеца сума в общ размер от 18832,80 евро, от които 18118,07 евро – главница по договор  с   дата   16.05.2014  за кредит за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва върху горепосочената  главница от 30.01.2017г. до окончателното й  изплащане ; 645,28 евро –лихва  върху просрочена главница за периода 21.05.2016г. до 29.01.2017г.; 69,45 евро – наказателна лихва за просрочия за периода от 21.05.2016г. до 29.01.2017г. Твърди, че с ответницата е сключен договор за ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот, като предоставения от банката кредит е в размер на 25 000 евро. Посочено е, че кредитът е усвоен еднократно и дългът е следвало да бъде погасяван на месечни погасителни вноски с падеж 20-то число на месеца, маркирани са и някои от основните клаузи по договора за кредит. Сочи се, че кредитът е погасяван редовно от ответника до месец август 2015 г., когато е започнало просрочване на вноските. Твърди, че от месец декември 2015, ответницата не е внасяла суми за погасяване на кредита, поради което той е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 21.05.2016 г., за което на на кредитополучателя, чрез пълномощника му е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 115/09.06.2016 г., с която е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. В предоставения срок за доброволно плащане на задължението, ответницата е извършила плащания, които не са били достатъчни за погасяване на цялото задължение по договора за кредит. Претендира разноски  за настоящото дело. Представя и ангажира доказателства.

Предявеният иск е с правно основание в чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът О.Б.К., гражданка на ***, родена на *** г., чрез назначения от съда особен представител адв.Топалова оспорва предявения иск, като го счита за  недоказан по основание и размер. Излага съображения, че ищеца не е уведомил длъжника по надлежния ред за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като няма данни съобщението да е достигнало до адресата, видно от ненадлежно оформената разписка за връчване.  В тази връзка твърди, че тъй като според ищеца изискуемостта е настъпила на 21.05.2016 г. , то от този момент договора за банков кредит между страните е прекратен, с което се прекратяват и дадените от длъжника пълномощия на Е.П. да я представлява. Поради изложеното счита, че банката неоснователно е изпратила поканата за доброволно изпълнение на пълномощника, който вече не е имал представителна власт. Твърди, че в представеното по делото писмо – покана липсва информация съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, тъй като не съдържа информация съгласно извлечение от счетоводните книги, а именно за броя на вноските, които не са погасени на уговорените дати за плащане или са частично погасени, за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасена договорна лихва, както и за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Излага съображения, че приложения към исковата молба погасителен план не отговаря на сумата посочена в исковата молба. Обръща внимание на факта, че видно от приложената разпечатка от банкова сметка, ответницата е извършила плащане по кредита за сума в размер над 8 000 евро, като не е ясно как е отнесена тази сума за погасяване на общото задължение по договора за банков кредит.

В допълнителна искова молба, депозирана в законоустановения срок ищецът заявява, че надлежно е направил волеизявление за предсрочна изискуемост на процесното вземане. Твърди, че разписката за връчване на поканата е надлежно оформена и е връчена на упълномощеното от кредитополучателя лице. Оспорва възражението за необходимото съдържание на писмото – покана, като заявява, че извлечението от счетоводни книги е предпоставка за заповедно производство, а в настоящия случай уведомлението съдържа информация за обявената предсрочна изискуемост, размера на изискуемото вземане и срок за доброволното му изпълнение. Твърд, че ответницата се е явила лично на 24.07.2017 г. в офис на кредитора, за да предоговаря условията по изплащане на задължението си, поради което е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. По отношение на възражението за неоснователност на исковата претенция по размер, заявява, че тя е предявена в актуалния размер към датата на подаване на исковата молба. Представя доказателства.

В допълнителен отговор на исковата молба особения представител на ответницата изтъква, че от допълнителна искова молба и приложените към нея доказателства не става ясно дали ищеца е разгледал молбата на кредитополучателя за предоговаряне на кредита. Посочва, че от приложената молба, подадена от  ответницата до банката е видно, какви са причините, поради кредитополучателя не е в състояние да погасява вноските по кредита си, именно срив на стойността на рублата в Руската Федерация и нейното обезценяване. Счита, че тези обяснения на ответника изпълняват института на стопанската непоносимост по чл. 307 от ТЗ. Твърди, че поради настъпилата след сключване на договора инфлация, насрещните престации са станали нееквивалентни и правното положение на ответницата следва да бъде съобразено с икономическото положение в държавата, в която тя живее постоянно. На това основание кредитополучателя има правен интерес и може да поиска изменение или прекратяване на договора, като в случая счита, че такова искане е отправено с искането до банката за изменение на договорените условия по кредита. Счита, че банката е следвало да разгледа предложението на ответницата, но тъй като не го е сторила, иска от съда на основание чл. 307 от ТЗ да измени договора съгласно предложението на ответницата за вноски от 350-400 лева.  

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,  намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.05.2014 г. ищецът  е предоставил на ответницата, чрез упълномощения й представител, банков кредит в размер на 25 000 евро за покупка на недвижим имот въз основа на подписан  на същата дата чрез пълномощника  договор  под № 121 от 16.05.2014 год. Страните са уговорили предоставения кредит да бъде погасен на равни  анюитетни вноски в срок до 16.08.2022 г. Съгласно чл. 4 от договора размерът на годишната възнаградителна лихва е 9,20%. В договора са уредени последиците от забавата и са уговорени обезпечения. В т. 17 от договора са  предвидени условията ,при които кредитора има право да обяви едностранно част или целия дълг за предсрочно изискуем.

Видно от твърденията и петитума в исковата молба, ищецът търси следните суми: 18 118,07 евро, представляваща главница; 645,28 евро, представляваща лихва  върху просрочена главница за периода  от 21.05.2016 год. до 21.01.2017 год.; 69,45 евро, представляваща наказателна лихва за просрочия за периода от 21.05.2016 г. до 29.01.2017 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2017 г. до окончателното погасяване на задължението. Основанието на което се търсят процесните суми е предсрочна изискуемост.

Основният довод на назначения служебно от съда процесуален представител на ответника, поради които той оспорва вземанията по исковете е, че не е настъпила предсрочната  им изискуемост, поради ненадлежно уведомяване на длъжника. Изложени са и съображения за неяснота относно формиране на размера на претенцията.  

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника, че пълномощника на кредитополучателя  не е имал представителна власт да получи изпратената от ищцовата банка покана за доброволно изпълнение, тъй като с обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 21.05.2016 г., правата на пълномощника по представеното пълномощно са прекратени. В представеното по делото пълномощно от О.К., изрично е записано, че правата на упълномощеното лице – Е.П., се предоставят със срок – срока на действие на договора за кредит, но не по-рано от пълното погасяване на всички вземания на банката срещу упълномощителя. Безспорно и към настоящия момент ответницата не е погасила всички вземания на банката. Едва в настоящото производство, упълномощеното лице – Е.П. е направила изявление, че не се счита за пълномощник на ответницата, нито неин съдебен адресат, но както съдът вече се е произнесъл, това изявление е от значение за настоящото производство, а  към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, същата се явява надлежен адресат по силата на т.4.6 от пълномощното.

Независимо, че поканата за доброволно изпълнение е изпратена до надлежен адресат, в настоящият случай от представените по делото доказателства не се установява, банката – ищец да е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За изпълнение на това си правомощие, ищецът се позовава на покана за доброволно изпълнение изх. № 115/09.06.2016 г. на банката - кредитор, връчена на 11.06.2016 г. на адреса на упълномощения представител на длъжника, видно от отбелязването на представеното по делото известие за доставяне. Посочената покана не  удостоверява валидно уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като е с непълно съдържание и липсва необходимата основна информация. Видно от съдържанието на поканата, кредита се обявява  за предсрочно изискуем, считано от 21.05.2016 г., като не е посочено на какво основание кредита се счита за предсрочно изискуем, не се съдържат и никакви данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера. Липсва информация, която реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението. Така направеното в писмения документ изявление не възпроизвежда реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е налице ли е неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните падежи, както и действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика, уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен, както и извлечението от сметка. На следващо място от известието за доставяне е видно, че поканата не е връчена на упълномощения представител на длъжника, а на трето лице с идентично фамилно име П., но с лично име, от което се разчитат три букви-Ива, без да е посочено в какво качество и дали е упълномощено да получава подобни уведомления. Когато връчването се извършва  по различен ред от този по чл.592,ал.2 от ГПК, получаването на документа, освен ако между страните не е уговорено друго, следва да се осъществи лично на адресата. Разпоредбите за връчване по ГПК, включително и фикциите по чл.37 до 58 вкл., за да произведе действие съответното връчвано материалноправно  волеизявление, са приложими само в хипотезата на чл.50 от ЗННД. В настоящия случай за връчване на поканата не е използван нотариус, а е използвана пощата, поради което документът е следвало да бъде получен лично от пълномощника. Законът не предвижда специални изисквания за формата и съдържанието на изявлението по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, но практиката приема, че то следва да е обективирано в писмен документ, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които дават на кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, и да бъде изрично и недвусмислено. Съдът намира за неоснователно и  заявеното от ищеца твърдение, че ответницата е уведомена лично за настъпилата предсрочна изискуемост на 24.07.2017 г. в офис на кредитора, когато е поискала да предоговаря условията по изплащане на задължението си. По делото не са представени доказателства  на ответницата  при посещение на офис на ищеца на 24.07.2017 г., да й е връчен такъв писмен документ. От писмения текст на искането, приложен на лист 207 от делото също не може да се направи извод за знание за обявена предсрочна изискуемост. Видно е ,че е  предложено увеличаване срока на погасяване и намаляване на месечната вноска на 350-400 лв., но няма данни ответницата да е била уведомена нито за обявената предсрочна изискуемост, нито за предмета на настоящото дело.

Няма пречка изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да се съдържа в исковата молба и да се съобщи на длъжника с връчването й. Във всички случаи, обаче, исковата молба следва да съдържа ясно изразено, изрично и недвусмислено изявление, че кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай по делото няма данни исковата молба, във връзка с която е образувано  т.д. № 47/2017 г. на БОС да съдържа такова ясно изразено, изрично и недвусмислено изявление. Делото е образувано във връзка с твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, а не на заявена такава с исковата молба. От друга страна исковата молба не е връчена на длъжника, а на назначен от съда особен представител, поради което не може да се приеме, че длъжника е надлежно уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Особеният представител осъществява единствено процесуално представителство за защита при това по назначение от съда,той не може да приема материалноправни изявления   към страната, която представлява, тъй като това действие  не е включено в обема на представителната му власт.

 По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът кредитира изцяло като компетентна, безпристрастна и обоснована. Съгласно заключението на вещото лице към 21.05.2016 г. не са погасена напълно или частично общо 7 вноски по кредита на обща стойност 2 265,72 евро, от които 1 201,68 евро главница, 1048,66 евро лихва, 76,32 евро такса управление и 1,72 евро периодична такса. След изпращане на поканата за доброволно изпълнение, са погасени част от задълженията, като с внесената от ответницата сумата от 6 980,04 евро са погасени 3 576,20 евро главница, 1 053,58 евро договорна лихва, 1 887,86 евро лихва върху просрочена главница,  384,36 евро наказателна лихва, 76,32 евро такси управление и 1,72 евро периодична такса по кредита. След така направеното погасяване задължението на ответницата по кредита към дата на подаване на исковата молба е в общ размер на 18 832, 80 евро – такъв какъвто е посочен от ищеца, като изцяло е платена стойността на падежиралите вноски към 21.05.2016 г., а претендираната с исковата молба главница, представлява част от непадежиралата към посочената дата главница.

От събраните по делото доказателства не се установява наличието на заявените от ищцовата банка факти. Както бе посочено по - горе, не е налице предсрочна изискуемост на вземането, на каквото основание е предявена исковата молба. Поради  липсата  на надлежно уведомяване на длъжника, извършено до датата на подаване на исковата молба, не е настъпила предсрочна изискуемост и не е възникнало  твърдяното в исковата молба основание – предсрочна изискуемост на кредита. Исковата молба не може да бъде приета като изявление за упражняване на право на предсрочна изискуемост, тъй като  е връчена на назначен особен представител с изрично уредена ограничена представителна власт.

По изложените съображения, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани и обсъждани останалите възражения на ответника, направени в хода на производството.

По отношение на претендираните разноски в настоящото производство:

С оглед на всичко изложено по-горе предявеният иск следва  да се отхвърли. На назначения особен представител на ответника  следва да се присъди, определеното от съда възнаграждение от 1 635 лева, които са внесени предварително от ищеца, тъй като е осъществил  възложеното по процесуално представителство на ответника в пълен обем, участвайки както в предварителната размяна на книжа, така и в съдебно заседание, като е изготвил и писмени бележки .

По изложените съображения и на основание  чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, Окръжен съд– Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.„Света Неделя“ №7 чрез пълномощника Адвокатско дружество „Бандрамалиев и Стоянова“ искове за осъждане на О.Б.К., гражданка на ***, родена на *** г., да  му заплати  сума в общ размер от  18832,80 евро, от които 18118,07 евро – главница по договор за кредит  № 121 с дата 16.05.2014  за покупка на недвижим имот; 645,28 евро – лихва върху просрочена главница  за периода 21.05.2016г. до 29.01.2017г.; 69,45 евро – наказателна лихва за просрочия за периода от 21.05.2016г. до 29.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОПРЕДЕЛЯ  на адв. Минка Александрова Топалова, с адрес гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 18, ет. 1, назначена за особен представител на О.Б.К., гражданка на ***, родена на *** г. възнаграждение за осъщественото от  нея процесуално представителство по делото на основание чл.47,ал. 6 от ГПК като особен представител в размер на 1 635 лв., което да се изплати от внесената от ищеца по депозитната сметка на съда сума.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от  връчване на препис от него на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                                          СЪДИЯ: