М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

През периода от 11.10.2019г. до 30.06.2020г./включително/ в с. Ореховица, като осъден да издържа свой низходящ – ***, роден на ***г, с Решение № 1944/11.10.2019г. по гр. дело № 6197 по описа на Районен съд – гр. Плевен за 2019г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 пълни месечни вноски по 144.00 лева и сумата от 93.00лв, дължима за остатъка от месец октомври 2019г. или общо дължима сума за издръжка в размер на 1 213 лв.

През периода от 11.10.2019г. до 30.06.2020г./включително/ в с. Ореховица, като осъден да издържа свой низходящ – ***, роден на ***г., с Решение № 1944/11.10.2019г. по гр. дело № 6197 по описа на Районен съд – гр. Плевен за 2019г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 пълни месечни вноски по 144.00 лева и сумата от 93.00лв, дължима за остатъка от месец октомври 2019г. или общо дължима сума за издръжка в размер на 1 213 лв.

Престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура – гр. Плевен, редовно призована, изпращат представител – прокурор ***.

Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. *** ***.

Законния представител на ***и ***– родител ***, редовно призована, явява се лично в съдебно заседание.

В съдебно заседание родителят на ***и ***– *** заяви, че не желае да участва в настоящото производство.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия *** – адв. *** *** изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желаят делото да протече при условията на съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият ***, изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът като изслуша становището на страните и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалата.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимия ***.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК и не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – гр. Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия *** – адв. *** и на *** намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия *** и на защитника му – адв. *** е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по реда на чл.371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия  *** правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.  

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия ***:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти. “

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на осн. чл. 276, ал. 1 от НПК внесеният от страна на РП – Плевен обвинителен акт против подсъдимият ***, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснение по обвинението.

Отговорът на подсъдимия *** бе следният:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-938/2020 г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимия.

С оглед на обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие подсъдимият е заплатил дължимата издръжка на своите низходящи – ***и *** и с оглед на обстоятелството, че не са налице доказателства за настъпили други вредни последици за пострадалите съдът счита, че е налице разпоредбата на чл. 183 ал. 3 от НК.

Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, при проведеното съкратено съдебно следствие и направеното самопризнание на всички факти по обвинението от страна на подзащитния й, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, като се присъединява към становището на представителя на обвинението. Моли съда подзащитния й да не се наказва, тъй като до настоящия момент спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.

Подсъдимият *** поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на минимално наказание, което законът предвижда.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  следното:

Подсъдимият *** на 22.08.1993г. е сключен граждански брак със свидетелката ***.

От брака си същите имат две непълнолетни деца - ***, роден на ***г. и ***, роден на ***г.

С решение от 11.10.2019 г. по гр.д.№ 6197/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, в сила от 11.10.2019г. бил прекратен сключеният между подсъдимият *** и свидетелката ***  граждански брак.

Упражняването на родителските права над непълнолетните деца, родени по време на брака им – ***и ***, били предоставени на майката – свидетелката ***. Със същия съдебен акт, подсъдимият  *** бил осъден да заплаща на низходящите си чрез тяхната майка и законен представител - свидетелката *** месечна издръжка в размер на 140 лв. за всяко от децата.

Подсъдимият *** не изплатил нито една вноска считано от влизане в сила на съдебното решение – 11.10.2019 г. до 30.06.2020г. -  8 пълни месечни вноски по 140 лв. и сумата от 93 лв., дължима за остатъка от месец октомври 2019 г. или 1213 лв. за всяко от децата. Общата стойност на дължимата издръжка за двете деца възлиза на стойност  2426 лв.

По повод реализираното от страна на подсъдимия *** поведение е образувано и проведено досъдебно  производство.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че размерът на полагаемата издръжка за периода от влизане в сила на съдебното решене до края на месец октомври 2019г. възлиза на 93 лв. за всяко от децата.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От правна страна, съдът е мотивиран да приеме следното:

Анализът на фактическата обстановка, изведена  в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия *** деяние, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК.

По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:

- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната му квалификация:

Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията.

Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени в решението на съда.

С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете като е осигурена наказателноправна защита на интересите на низходящия, с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не  е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото задължения лице.

Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

Подсъдимият се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 144 лева и сумата от 93 лв. за всяко едно от децата си ***и ***. Съзнателно обаче той не е изпълнявал задължението си за периода от 11.10.2019 г. до 30.06.2020 г. – включително за всяко едно от децата си – ***и ***.

Необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК очевидно е налице.

Съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. 

Налице е съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски периода от периода, както следва:

-от 11.10.2019г. до 30.06.2020г./включително/ за своя низходящ – ***. Общият размер на задължението на подсъдимия е в размер на 1213 лв., а именно - 8 пълни месечни вноски по 144.00 лева и сумата от 93.00лв, дължима за остатъка от месец октомври 2019г.

-от 11.10.2019г. до 30.06.2020г./включително/ за своя низходящ – ***. Общият размер на задължението на подсъдимия е в размер на 1213 лв., а именно - 8 пълни месечни вноски по 144.00 лева и сумата от 93.00лв, дължима за остатъка от месец октомври 2019г.

Съгласно съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена.  

От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.

При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимият *** е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода от 11.10.2019г. до 30.06.2020г./включително/ в с. Ореховица, като осъден да издържа свой низходящ – ***, роден на ***г, с Решение № 1944/11.10.2019г. по гр. дело № 6197 по описа на Районен съд – гр. Плевен за 2019г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 пълни месечни вноски по 144.00 лева и сумата от 93.00лв, дължима за остатъка от месец октомври 2019г. или общо дължима сума за издръжка в размер на 1 213 лв.

През периода от 11.10.2019г. до 30.06.2020г./включително/ в с. Ореховица, като осъден да издържа свой низходящ – ***, роден на ***г., с Решение № 1944/11.10.2019г. по гр. дело № 6197 по описа на Районен съд – гр. Плевен за 2019г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 пълни месечни вноски по 144.00 лева и сумата от 93.00лв, дължима за остатъка от месец октомври 2019г. или общо дължима сума за издръжка в размер на 1 213 лв.

В  хода на  проведеното съдебно следствие се установи от представената разписка от подсъдимия *** и от защитника му адв. В., че  е изплатена сумата от 2426 лева, с което задължението  за посочения период в обвинителния акт е изпълнено.

Не са  настъпили други вредни последици за децата – ***. и *** , на които се дължи издръжката. Подсъдимият  до  този момент не се е възползвал от привилегирования наказателен състав, т.е. спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.

Съдът намира, че би могла да се  приложи разпоредбата на чл.183, ал. 3 от НК, тъй като не се съдържа състав на престъпление, с оглед на това, че в тази разпоредба липсват признаци на състав на престъпление, а се регламентира само наказуемостта, която се дерогира /отпада/ от поведението на дееца - заплащане на дължимата по обвинителен акт издръжка, стимулирано като такова до посочено в закона време - а именно - преди постановяване на присъдата в първата инстанция.

Следва да се посочи още, че разпоредбата на чл.183, ал. 3 от НК, съдържа право на подсъдимия, което се дава от закона веднъж и същото не е обвързано с друго времево лимитиране, освен това право да бъде упражнено преди постановяване на присъдата в първата инстанция, при заплащане на дължимите суми по обвинението.

Съдът се позовава на Решение № 2/1970 год. на ОСНК, незагубило сила и към настоящия момент, с което се приема, че само съдът може да приложи разпоредбата на чл.183, ал. 3 от НК и това е така, защото преди всичко следва да се обсъди извършено ли е престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и едва тогава при наличието на всички предпоставки по ал. 3, деецът следва да не се наказва.

Прокурорът също пледира, че не са настъпили вредни последици за пострадалите, а това е една от предпоставките за приложението на чл. 183, ал. 3 от НК.

По делото не са били направени разноски, поради което и не се дължи произнасяне по реда на чл. 189, ал. 3 от НПК .

Като причини за извършване на деянието съдът определя незачитането на установения в страната правов ред и родителските задължения и отговорности.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: