№ 67
гр. Варна , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Маринела Г. Дончева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500387 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна частна жалба от М. В. П. чрез адв. И.З. срещу
решение № 284/10.02.2021 год по в.гр.д. № 3057/2020 год на Окръжен съд
Варна, с което е отменено разпределение от 28.08.2020 год по изп.д. №
20198070400931 на ЧСИ Н.Д. и вместо него е изготвено ново разпределение
на събраната сума по изп.дело.
Изразено е несъгласие с извода на съда, че жалбоподателят е бил
редовно уведомен за предявяването на разпределението. Оспорва се също
включването на сумата 7600 лв, представляваща възнаграждение за един
адвокат, в разноските, подлежащи на удовлетворяване по чл. 136, т.1 от ЗЗД.
Въззивникът счита, че поради липсата на изричен акт на съдебния изпълнител
за разноските той е бил лишен от възможност да упражни правото си на
жалба. Според него продажбата на целия имот е недопустима, поради което
получените суми не е следвало да се разпределят. Неправилно са определени
вземанията на Община Варна и НАП.
Постъпил е отговор от Н.Ф. чрез адв. Х.Т. Х. от АК Варна, в който е
1
изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението.
Подадена е и частна жалба срещу определение № 1380/16.04.2021 год
по същото дело, с което съдът се е произнесъл на осн. чл. 248 от ГПК по
разноските. Въззивникът счита, че поради липса на своевременно направено
възражение за прекомерност на разноските, направени в настоящото
производство, съдът е следвало да уважи искането му и присъди в негова
полза пълния претендиран размер съгласно представения списък.
Постъпили са отговори от С. С. П. чрез адв. Б.Н.Д. и от Н.Ф. чрез адв.
Х.Т. Х. от АК Варна, в които е изразено становище, че постановеното
определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в
срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
По частната жалба срещу решение № 284/10.02.2021 год по в.гр.д. №
3057/2020 год на Окръжен съд Варна:
Предмет на разглеждане е жалба, подадена от М. В. П. – длъжник по
изп.д. № 20198070400931 на ЧСИ Н.Д. срещу разпределението на събраните
суми по делото, извършено и предявено на страните на 28.08.2020 год.
С този акт на съдебния изпълнител са разпределени сумите от
извършена публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на
взискателя Н.Ф.. Съсобствениците на имота – С. и Л.П.. са изразили изрично
съгласие за продажба на целия имот. Същите са присъединени като
хирографарни взискатели срещу същия длъжник въз основа писмо от ЧСИ
Р.Т. за присъединяване на изп.д. 20187170400005, изп.д. № 20187170400400,
изп.д. № 20197170400712 и изп.д. № 202071700245. Присъединени по право
взискатели са Община Варна за неплатени данъци върху имота и Държавата в
лицето на НАП Варна въз основа на приложени по делото удостоверения,
установяващи вземанията им по основание и размер към датата на
2
разпределението.
С протокол от 18.08.2020 год на ЧСИ Н.Д. за купувач на имота от
публичната продан е обявен взискателят Н.Ф., който е представил
наддавателно предложение за тръжна цена 469 050 лв. В същия ден по
сметката на съдебния изпълнител са постъпили две плащания, наредени от
Н.Ф. в общ размер 436 580 лв.
Длъжникът е бил редовно уведомен лично за насрочената дата за
предявяване на разпределението на 19.08.2020 год от ЧСИ по телефона и по
неговия електронен адрес на 25.08.2020 год. Поради това неоснователно е
оплакването му за нередовно уведомяване, което по негово мнение трябвало
да стане на упълномощения му процесуален представител.
При изготвяне на разпределението съдебният изпълнител е съобразил
правата на съсобствениците П., които не са длъжници по изпълнението, и е
заделил за припадащите им се части от имота сума в общ размер 358 991,36
лв – респ. по 179 495,68 лв за всеки от тях. От оставащата за разпределение
сума 110 058,64 лв за погасяване на разноските по изпълнението, ползващи се
с първи ред привилегия съгл. чл. 136 т.1 от ЗЗД са включени разноските по
обезпечаване и принудително изпълнение в размер на 15 305,39 лв с ДДС, в
т.ч. авансово внесените от взискателя такси, пропорционалната такса по чл.
26 б.“е“ от тарифата в размер на 6 505,39 лв, изчислена върху подлежащата на
разпределение сума от 110 058,64 лв и адвокатското възнаграждение,
заплатено от взискателя.
С втора по ред привилегия се ползва вземането на Община Варна –
взискател, присъединен по право, за неплатените данъци върху имота в
размер на 860 лв.
Обезпеченото с ипотека вземане на взискателя Н.Ф. е в размер на
65 957,77 лв, в т.ч. главница 57 157,77 лв и разноски 8 800 лв и то подлежи на
удовлетворяване с трета по ред привилегия съгл. Чл. 136 т.3 от ЗЗД.
Следва вземането на Държавата в лицето на НАП Варна по чл.136 т.6 от
ЗЗД в размер на 14 038,18 лв съгласно приложеното на л. 195 от изп.д.
удостоверение.
3
Останалата след удовлетворяване на привилегированите вземания сума
в размер на 22 697,30 лв е разпределена от съдебния изпълнител за
присъединените хирографарни кредитори.
Така изготвеното разпределение е подложено на проверка в рамките на
производството по обжалването му чрез назначаване на съдебно-
икономическа експертиза.
От даденото заключение се установява следното:
Вещото лице е заделило за изплащане на припадащите се части на
съсобствениците – недлъжници сума в общ размер 358 991,36 лв, съвпадаща
със сумата, приета от ЧСИ.
От оставащата за разпределение сума в размер на 110 058,64 лв в първи
ред за удовлетворяване е отнесена сума в размер 15 305,39 лв, включваща
авансово внесени от взискателя разноски 1200 лв, адвокатско възнаграждение
7600 лв и пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ – 6 505,39 лв. И в тази
част има пълно съвпадение с разпределението, изготвено от съдебния
изпълнител.
В трети ред привилегия е посочено вземането на Община Варна за
данъци върху имота в размер на 860 лв, както правилно е отразено и в
обжалваното разпределение.
Единственото несъответствие, което вещото лице е констатирало, се
отнася до вземанията на държавата в лицето на НАП Варна, които в
заключението са приети в размер на 16 743,67 лв. Тази констатация не намира
опора в доказателствата по делото, напротив – в приложеното на л. 195 от
изп.дело удостоверение за размера на вземането, актуален към датата на
изготвяне на разпределението от ЧСИ, е посочена сума в размер 14 038,18 лв,
в т.ч. главница 9 620,59 лв , лихва 3 702,59 лв и неолихвена част 715 лв. В
експертизата не се съдържа обосновка за причината, поради която вещото
лице е приело размер, различен от предявения. В тази връзка следва да се
изтъкне, че при разпределението следва да се вземат предвид само онези
вземания, които са изискуеми към момента на изготвянето му, и установени
въз основа на писмените доказателства. В резултат от новото разпределение,
4
извършено от съда, за удовлетворяване вземането на държавата е присъдена
по-голяма сума, за сметка на хирографарните взискатели. Последните обаче
не са подали жалба, затова въпреки, че съдът неправилно е постановил
отмяна на разпределението и е извършил ново с посочената корекция по
отношение вземането на НАП, решението следва да бъде потвърдено поради
забраната да се влошава положението на въззивника.
В заключение, въззивната жалба срещу разпределението е уважена само
в размер на 2 705,49 лв, а по отношение на останалите суми, включително и
относно поредността на привилегиите е налице пълна идентичност с
разпределението, изготвено от съдебния изпълнител.
По частната жалба срещу определение № 1380/16.04.2021 год съдът
намира следното:
В производството по делото въззивникът е претендирал присъждане на
разноски в размер на 10 430 лв, представил е списък, включващ държавна
такса по въззивното обжалване – 26,13 лв, такси ЧСИ – 49,41 лв, адвокатско
възнаграждение 9 900 лв и депозит за съдебно-счетоводна експертиза 454,46
лв.
В проведеното съдебно заседание, на което взискателят Н.Ф. е бил
представляван от адв. Х., същият не е възразил за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което тази възможност е преклудирана.
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ищецът (в случая – въззивникът) има право
на разноски съразмерно с уважената част от иска.
Подлежащите на разпределение суми, които са предмет на обжалването,
са в общ размер 110 058,64 лв, а е постановено решение, с което жалбата е
уважена само в размер на 2 705,49 лв. Поради това и по съразмерност
въззивникът има право на разноски в размер на 256,39 лв. Ето защо
определението, с което съдът е присъдил по-голям размер от този, следва да
бъде потвърдено.
Поради неоснователност на частните жалби, за настоящото
производство в полза на въззивника не следва да се присъждат разноски, а
5
искане за присъждане на такива от насрещната страна не е направено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 284/10.02.2021 год по в.гр.д. № 3057/2020
год на Окръжен съд Варна, с което е отменено разпределение от 28.08.2020
год по изп.д. № 20198070400931 на ЧСИ Н.Д. и вместо него е изготвено ново
разпределение на събраната сума по изп.дело.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1380/16.04.2021 год по същото дело, с
което съдът се е произнесъл на осн. чл. 248 от ГПК по разноските.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6