Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Радомир, 09.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
РАДОМИР IV състав в открито съдебно заседание проведеното понеделник, 07Декември
2011 г.в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на
секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1048 по
описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.127, ал. 2 от СК.
Производството
по делото е образувано по след като съдията докладчик по гр. д. №……../…….. по
описа на РС Радомир е отделил предявения от
Ц.Г.Л. насрещен иск, с който моли
съдът да й предоставя упражняването на
родителските права върху малолетното й дете – З.И. И., родено на *** год. , което
да живее при не на посочения адрес, а именно: гр.Б.д., бл…, ап…, като тя ще
поема задължението за отглеждането и възпитанието му, а на бащата - И.М.И., да
определите режим на лични контакти и свиждания - всяка първа и трета събота или
неделя на месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и един пълен месец - 30
/тридесет/ дни, през лятото - по избор, несъвпадащ с платения й годишен отпуск.
Моля да бъде осъден И.И. да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете
З.И.И., чрез мен нея, като майка и законен представител в размер на 120 лв.
/сто и двадесет лева/, считано от постановяване на съдебното решение, до
настъпване на причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В исковата молба ищцата твърди, че са налице
сериозни разногласия относно местоживеенето и упражняването на родителските
права за собственото й детето З.И.И. ЕГН **********, които те с бащата на
детето И. М.И. не могат да разрешат
сами. Твърди, че с ответника са живеели
на семейни начала през м.май 2008 год. в жилище в гр.Радомир. От съвместното им
съжителство имат едно дете – З.И.И., родено на *** год. Действително от
14.04.2011 год. с ответника не живеят съвместно, като ищцата нито е напуснала
семейното жилище доброволно, нито е изоставила детето си. Твърди, че поради
битов скандал била изгонена от семейното жилище от ответника, който й заяви да
си събирам багажа и да се маха. При раздялата им тя взела детето им З.със себе
си в с.Б., община Д., при майка й, като изцяло поела грижите по отглеждането и
възпитанието на дъщеря им. На 10.05 2011 год. ответника, под предлог, че майка
му се е върнала от Италия и иска да види детето, взел З. при себе си за един
месец. Оттогава са провеждали многократни телефонни разговори за връщане на
детето, но ответника не искал и да чуе и постоянно й крещял по телефона. Заявил
й, че няма да види повече детето и да не се обажда повече, като отправил
заплаха, че в противен случай щял да изпрати НСБОП. Създавал пречки за
осъществяване на нормален контакт между нея и детето й. Всичките й опити да си
върна детето се оказали безрезултатни. До този момент упражняването на
родителските права не е било предоставяно на никой от тях, нито е било
определяно при кого да живее детето и понастоящем и двамата, като родители пълноправно упражнявали родителските си
права. Ищцата сочи, че допълнителна пречка е и обстоятелството, че живеят в
различни градове и имали различно местожителство, поради което не можели да
упражняват родителските си права съвместно. Счита, че бащата И.И. няма
необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето. През времето на
съвместното им съжителство същия е упражнявал върху ищцата психически и
физически тормоз, пристрастен е към хазарта. Твърди, че има постоянна работа в
Център за социална рехабилитация и интеграция гр.Б. д. и между нея и детето има
силна духовна и емоционална връзка. Счита, че може да осигуря благоприятни и
здравословни условия за отглеждането и възпитаването на дъщеря й. Твърди, че с
оглед възрастта на детето и неговия пол, в негов интерес е да упражнява
родителските права.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването на съобщението по
установените в ГПК способи, е депозирал отговор, в който е посочил, че е невярно обстоятелството, че ищцата е
напуснала жилището след семеен скандал. От 14.04.2001г. с ищцата не живеели
заедно, като същата сама е напуснала семейното жилище изоставяйки дъщеря си и
от датата на раздялата малолетната им дъщеря живеела при него. Твърди, че
повече от седем месеца ищцата не е изявила да види с дъщеря си. Ищцата имала
друго дете, от друго съжителство, което също оставила на баща му. Недавала
никакви средства за издръжка на детето, което го принудило да заведе дело за
издръжка, по което е било образувано гр. Д. № …./…. по описа на РРС и се
постигнала спогодба ищцата да плаща издръжка в размер на 80 лв., която и към
настоящият момент на била платила.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не
изпраща процесуален представител и не взема отношение по отговора на исковата
молба и доклада по делото.
Процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание моли да се постанови решение, с
което изцяло да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана
по съображенията подробно изложени в отговора на исковата молба, подкрепен чрез
събраните и в съдебно заседание гласни
доказателства. Моли за присъждане и на правените по делото разноски.
Д”СП” – гр.Радомир
представя по делото писмен социален доклад за дететоЗ. И. И., к не взема
становище по основателността на предявения иск.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно,
а и видно от представеното Удостоверение за раждане от ***г., служебно известно на съда, че страните по делото са родители на дететоЗ.И.И..
По делото не се спори също, че родителите на детето нямат
сключен граждански брак, и са съжителствали на семейни начала през периода от
м. май 2008г. до 14.04.2011г.когатомайката взима малолетното дете З.И.и се установява да живее заедно с него в
село Б., община Б. в дома на родителите си.В началото на месец май 2011г.
бащата И.И. ***, където детето живее и по настоящем.
В
представения по делото социален доклад на Д”СП” гр. Радомир се посочва, че З.И.
е родена по време на съвместното съжителство между родителите й И.И. и Ц.Г.
нямат сключен граждански брак и съжителствали на семейни начала,като от м. април
2011г. ответницата е напуснала семейното жилище и се е установила да живее в
жилището на родителите си, взимайки и малолетното дете З.И.. В началото на
месец май 2011г., бащата И.И. ***, след което майката не я е търсила и не се е
интересувала от нея.
При
проведено социално проучване от страна на О’’ЗД” Б. д. е установено, че ответницата
има желание и възможност да полага грижи за дъщеря си и е потвърдила, че не е
виждала детето си от 10.05.2011 г., като е декларирала, че биологичният баща на
детето възпрепятства срещите й със З.и отправя заплахи към нея.
Видно от
доклада на социалния работник относно физическото и психическото състояние на
малолетното дете, тое жизнено и емоционално,демонстрирало емоционална
привързаност към баща си и дядо си по бащина линия, който оказва помощ в
отглеждането й.. Притеснявало се при
първоначален контакт с непознати, но имало изграден приятелски кръг в квартала
и в детската градина. Посещавало ОДЗ „С.” в град Р.. Разбирало и изпълнявало
поръчки. Служило си с прости изречения.Детето имало личен лекар в град Р. и
било с редовен имунизационенстатус. Характеризирало се с нормални физически данни - пропорционално телосложение. Не е констатирано
да страда от наследствени или хронични заболявания и приемало медикаменти само
при необходимост. Детето нямало изградени умения за самостоятелно справяне с
личната хигиена и тоалет, което било характерно за възрастта му.
От оценката
на родителския капацитет на Ц.Г.Л., извършена от Д“СП“ Б. д.,се установява, че Ц.Л.
съжителства на семейни начала с Б. И. ***. Дома представлява апартамент, който
е оборудван с основни удобства за нормално протичане на ежедневието. Работи в ЦНСТ “И.” гр.Б. д., като
помощник възпитател и получава СМВ около 270 лв.
От оценката
на родителския капацитет на И.М.И.,***, се установява, че З.и баща й живеят в
двустаен апартамент, който е негова
собственост. Дома е електрифициран и водоснабден. Констатирани са много добри
битови и хигиенни условия. И.И. е военнослужещ във военно поделение „Б.” - град
С.. Декларира финансова възможност да задоволява ежедневните нужди на дъщеря
си, както и че разчита на морална подкрепа в отглеждането на дъщеря си от страна
на баща си и близките си, които живеят в град Р..
По делото са
събрани гласни доказателства.
От
свидетелските показания на М. И. С.-
баща на ответника, се установява, че ищцата е напуснала семейното жилище през
март или април 2011г., като той не знаел да има видима причина. Твърди, че сама
без причина, без детето избягала. Знаел, че била заживяла с друг мъж в гр. Б. д..
Дето живеело при баща си, но когато бил наряд то оставало при него да го гледа,
тъй като той бил безработен при това положение си гледал внучката. Твърди, че
майката до ден днешен не се е поинтересувала да види детето или да дава издръжка.
Счита, че е трудно без майка на детето, но вече свикнали, тъй като детето било
много послушно и добро.
От
свидетелски показания на В.К.К. – бивш съпруг на ищцата, се установява, че той
и ищцата имали дете, което било на 12 г. От 4 г. ищцата спряла да полага
всякакви грижи за първото си дете. Не го търсила, не давала издръжка. Когато се
били разделили, той не разбрал причината, поради която си тръгнала. Една вечер
в 23.00 след като се бил прибрал, разбрал, че я няма. Бил се уплашил и отишъл в
полицията за да я даде за издирване. Огорчен бил само заради детето, че го била
оставила и не го била потърсила. Не се бил карал с ищцата за детето, тъй като
тя не го била търсила и нямало за какво да се карат.
От
свидетелските показания на Е.В.С. – съсед на ответника, се установява, че Ц. Г.
и И.И. са се разделили през април 2011г., като след известно време били
разбрали, че детето било в „гетото“ в Б.д., след което бащата отишъл да вземе
детето, тъй като майка му се била върнала от чужбина и му помагала за детето.
Твърди, че бащата се грижил сам за детето от месец май до сега. Не бил виждал Ц.
да идва и да търси детето. Твърди, че виждал ищцата да упражнява психически и
физически тормоз над детето, като не бил споделял с бащата, за да не
предизвиква семейни скандали. Твърди, че бащата се грижи изключително добре за
детето, не го бил виждал никога мръсно, никога не е било без контрол и е било
винаги заедно с него. Когато детето не било на градина било заедно с баща си.
Твърди, че с ответника са близки семейни приятели. Със ищцата, когато
съжителствал имал добри семейни отношения,но тя не била добра домакиня, каквото
пипнела счупила.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, базирани са преките им и непосредствени наблюдения.
Показанията на св. М.С. са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
като същите показания се подкрепят и от отговорите на свидетеля Е.С.,***., а именно,
че ищцата сама е напуснала семейното жилище от април 2011г., като оттогава не потърсила
детето си.
Въз
основа на така установените по делото факти,
съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл.
127, ал.2 от СК се предявява при наличието на спор при кого от родителите си да
живее детето. След като съдът определи при кой от двамата родители ще живее
детето, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще
налагат това. Ето защо, макар в настоящото производство ответникът да не е
предявила насрещен иск, то съдът следва да постанови съдебно решение по смисъла
на чл. 127, ал.2 от СК, независимо дали предявеният от ищцата иск се явява
основателен или не.
От събраните
по делото доказателства се установява, че и двамата родители притежават
необходимия родителски потенциал. През време на съвместното им съжителстване
страните са живеели в разбирателство, в общи грижи за дома и семейството си.
През м. април 2011г. ищцата напуснала семейното жилище и заживяла в дома на
родителите си. Видно от социалния доклад, и от свидетелските показания на М. С.,
В.К. и Е. С. не е правила опити да осъществи какъвто и да е контакт с детето си
контакт с детето си. От данните по делото се установява, че бащата И.И. се
грижи постоянно и непрекъснато за детето си, като разчита и на подкрепата на
родителите си. Действително, майката на ответникът работи извън страната и не
може да оказва ежедневна подкрепа в гледането на детето, но пък баща му
изразява предпочитание да пренебрегне възможността да работи, за да помага в
отглеждането на внучка си, което подкрепя от своя страна и извода на социалните
работници относно емоционалната близост на детето и с бащата и с дядото по
бащина линия.
При спор за местоживеенето на дете,
предпоставящ и разрешаване въпроса за упражняване на родителските права, както
е в настоящия случай, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, но
винаги с оглед интересите на детето, за да се осигури неговото правилно
отглеждане и развитие във физически, емоционален и интелектуален аспект. Целта
е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно да отговаря
на интересите на детето. В настоящия случай, съдът поставен пред трудната
дилема да направи избор между двама родители, неживеещи заедно и неможещи да
постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, счита, че основен
критерий за това решение, свързано с текущото осъществяване на родителските
функции /материални грижи, възпитание и надзор/ са интересите на всяко едно от дете.
В случая става въпрос за едно момиченце, ненавършило три годишна възраст, което
предопределя необходимостта от подходящ родителски контрол, съпроводен с
непосредствени грижи и контакти, при възраст в която се формират основните
познания за света във всяко дете. Такава непосредственост в отношенията си с детето,
бащата Й. И., според настоящия съдебен състав е в състояние да осигури, тъй
като същият показа изключителна заинтересованост от съдбата на детето си, а
именно кой и как ще се грижи за него, както и факта на осигуряване на стабилна
подкрепяща среда в която да отрасне детето му. От свидетелските показания се
установява, че той изпълнява в пълна степен задълженията си на бащата, а още
повече той изпълнява повече от обичайните задължения, за да осигури на детето
си, пълноценен живот.По делото не беше доказано по безспорен начин, че майката
проявява настойчивст в желанието си да отглежда собственото си дете. Напротив
бе установено, че тя по аналогичен начин се е отнесла и към другото си дете,
отглеждано от биологичния си баща В.К. свидетел в настоящото производство. Ето
защо, съдът намира, че следва да бъде постановено малолетнотодете З.И. да живее
при своя баща Й. И., като на същият следва
да бъде предоставено и упражняването на родителските права.
С оглед възрастта на детето следва да бъде
определен режим на лични отношения с майката, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 18.00ч. – в петък до 18 ч. в неделя - с преспиване, както и един месец през
лятото, който да не съвпада с отпуск на бащата.
При решаване
въпроса относно предоставяне на родителските права, съдът служебно да се
занимае с размер на издръжка, която следва да се заплаща на детето. Служебно
известно е на съда, че със Споразумение одобрено с протоколно определение от
05.10.2011г. по гр.д. № ../….. по описа
на РРС ищцата се е задължила да заплаща на малолетната си дъщеря З.И.И. с ЕГН **********,чрез
нейния баща и законен представител И.М.И. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 80.00/осемдесет/ лева, считано от
01.05.2011 г.ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване. Тъй
като е постигнато съгласие относно размер на търсената издръжка, а и същият е
над определяния законов минимум и е относима към възрастта и потребностите на
детето, съдът счита, че не са налице основания водещи до изменение или
прекратяване на така определената издръжка поради което не следва да се
произнася изрично по отношение на издръжката
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде осъденаищцата да заплати на ответника направените по делото разноски, в
размер на 300 лв., възнаграждение за един адвокат за защита в процеса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.Г.Л.
*** с ЕГН ********** против И.М.И. с ЕГН ********** *** , иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК - да се постанови местоживеенето на дететоЗ.И.И. с
ЕГН **********да бъде при Ц.Г.Л.., ведно с предоставяне упражняването на
родителските права върху децата,определяне режим на лични отношения и
присъждане на издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОСТАНОВЯВА малолетнадете З.И.И.
с ЕГН **********да живее при баща си И.М.И. с ЕГН ********** ***, като муПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение малолетното дете З.И.И. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на майкатаЦ.Г.Л. *** с ЕГН ********** , с малолетнадете З.И.И. с ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00ч. – в
петък до 18 ч. в неделя - с преспиване, както и един месец през лятото, който
да не съвпада с отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Ц.Г.Л. *** с ЕГН **********
да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направени по делото разноски, за възнаградени за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала:/И.С./