Р Е Ш Е Н И Е
№ 139 04.07.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесет и шести юни две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.А
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-С.а
административно дело № 536 по описа
на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от Р.К.В. *** срещу заповед №РД-00-1276/09.11.2020г. на кмета на
община Кюстендил. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Нарушението на процедурата е поради незапознаване с изготвения от
проверката КА. Противоречието с материалния закон е поради отсъствие на
съпричастност към израждането на строежа. Моли се за обявяване нищожността на
оспорената заповед, евентуално нейната отмяна. Претендират се деловодни
разноски.
С
определение №9/07.01.2021г. по адм.д.№559/2020г по описа на КАС при условията
на чл.213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК посоченото дело е съединено за
съвместно разглеждане с настоящето дело и издаване на общо решение. Съединеното
дело е образувано по жалба от И.Й.В. *** срещу посочената по-горе заповед на
кмета на общината. Мотивите за оспорване са идентични, като в частта относно КА
се твърди връчване на неупълномощено лице. Иска се обявяване нищожността на
акта, евентуално неговата отмяна. Претендират се деловодни разноски.
В
с.з. адв.Й. като пълномощник на жалбоподателите поддържа жалбите.
В
с.з. пълномощникът на ответния кмет на община Кюстендил оспорва жалбите като
неоснователни.
Заинтересованата
страна Л.Г.Д. не изразява становище по жалбите.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбите и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
С
оспорената заповед №РД-00-1276/09.11.2020г. кметът на община Кюстендил на
основание чл.223, ал.1, т.8 и чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредил в срок от три
месеца от влизане в сила на заповедта Р.К.В. и И. Й. В., собственици на ПИ
41112.503.2466 и собственичката на ПИ 41112.503.2389 Л.Д. чрез пълномощника Р.
Я., да премахнат незаконен строеж „Прозирна ограда“, изградена изцяло в ПИ
41112.503.2389 на Л.Д.. Незаконният строеж е установен с Констативен акт /КА/
№11/08.10.2020г. от служители на общината. Строежът представлява „Прозирна
ограда“ с дължина около 17.00м, с височина 1.50м от нивото на терена, изпълнена
с бетонови колове и с опъната между тях оградна мрежа. Строежът е в завършен
вид. ПИ 41112.503.2389 по КККР на гр.Кюстендил е собственост на Л.Г.Д. съгласно
нотариален акт за дарение на земеделски имот №166, том XVII, дело №6837/97г. и по силата на удостоверения
за наследници от 21.01.2020г. В административното производство Д. е представлявана
отР.И.Я.по представено пълномощно. Оградата се намира на територията на УПИ I за геолого-геофизичен комплекс, кв.329а по плана на града. КА
е съобщен на жалбоподателя В. по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, а на
жалбоподателката В. чрез пълномощника адв.Й.. В срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ адв.Й.
е депозирал възражение вх.№94-00-2661/13.10.2020г., което е прието за
неоснователно. Органът е посочил, че строежът е изграден за ограждане на ПИ на
жалбоподателите и попада в имота на Д., съгласно Комбинирана скица за пълна и
частична идентичност на ПИ 41112.503.2467 и ПИ 41112.503.2466, изготвена от
правоспособно лице по ЗКИР и направените измервания по време на проверката.
Комбинираната скица е приложена на л.35 от делото. Според органа, строителството
е извършено след 2008г., когато жалбоподателите са придобили собствеността
върху целия ПИ 41112.503.2466 и след одобряване на кадастралната карта за
града, в която имотната граница по която е придобит имота не съответства по
местонахождение и конфигурация на изградената незаконна ограда. Строежът е
изграден изцяло в чужд ПИ, за него няма издадени строителни книжа и документи,
няма отстъпено право на строеж от собствениците и е изграден без съгласие на
собствениците и в нарушение на строителните правила и норми – чл.48, чл.50,
т.1, б.“е“ и т.2, б.“в“, чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.180 от ЗУТ във вр. с
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. За строежа няма образувано производство по
§183, ал.3 и §184 от ПРЗ ЗИТ ЗУТ /ДВ, бр.65 от 22.07.2003г./ и органът е приел
за неприложими разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР ЗИД ЗУТ
/ДВ, бр.82 от 26.10.2012г./.
Заповедта
е връчена на жалбоподателите на 18.11.2020г., а жалбите са подадени чрез
администрацията на органа на 26.11.2020г. и 02.12.2020г.
КА
№11/08.10.2020г. е изготвен от служители на община Кюстендил и съдържа данни за
собствениците на незаконния строеж, местонахождението и начина на неговото
изграждане, идентични с посочените такива в оспорената заповед. Част от КА са
окомерна скица за разположението на строежа от комбинираната скица по КККР на
града и извадка от кадастралната карта от 1978г. Върху двете скици след
границата на имот пл.№7026, представляващ ПИ 41112.503.2466 са показани „едноетажна
постройка на допълващото застрояване“ и изградената след нея незаконна ограда, попадаща
в ПИ 41112.503.2389 на Л.Д.. Към КА са приложени преписка №94-00-2759/2018г.
/2020г./ по жалби за незаконно строителство в имота от М. Д. и Е.Д./вж.
л.15-18/, Комбинираната скица от 13.11.2017г. от правоспособно лице по ЗКИР и
снимков материал, приложен на л.36-38 от делото.
Незаконността
на показаната на скиците в КА „едноетажна постройка от допълващото застрояване“
е обективирана в заповед №РД-00-1275/09.11.2020г. на кмета на общината, която
заповед е предмет на адм.д.№535/2020г. по описа на КАС. С решение
№11/17.01.2022г. по делото съдът е отхвърлил жалбите на Р.В. и И.В. срещу тази
заповед на органа. В съдебното производство по посоченото дело не е имало спор
и съдът е приел, че постройката е изградена след 2008г. С решение
№6138/22.06.2022г. на ВАС по адм.д.№2350/2022г. решението на КАС е оставено в
сила. Настоящето дело е било спряно до решаване на спора по делото на КАС
поради преюдициалност относно времева връзка между постройката и процесната
ограда.
Собственическите
права на Л.Д. върху ПИ 41112.503.2389 се обективират в приложените на л.29-32
нотариален акт за дарение на земеделски имот №166, том XVII,
дело №6837/1994г., два броя удостоверения за наследници и скица
№1254/16.08.2007г. от община Кюстендил. Придобитият имот е извън регулацията на
града, с площ 1412кв.м. в м.“Белуток“ в кв.329а. Имотът е придобит от
наследодателите на Л.Д. – Г. Л. Д. и Т. Л. Д. при равни права. Съгласно скицата
на общината, уличната и дворищна регулация е одобрена със заповед
№423/13.04.1987г. Имотът е с пл.№1529 по регулационния план на града. Съгласно
скица №15-351607/02.04.2021г. на СГКК – Кюстендил /вж. л.56/, имотът е
идентичен с ПИ 41112.503.2389 /вж. л.56/.
Собственическите
права на жалбоподателите върху ПИ 41112.503.2466 по КККР се обективират в
приложените по адм.д.№559/2020г. на КАС нотариален акт за замяна на недвижим
имот №120, том VIII, дело №2240/1997г. и нотариален акт
за продажба на недвижим имот №11, том I,
рег.№375, дело №10/2008г. С договора за замяна от 1997г. жалбоподателите са
придобили 222 кв.м. от имот пл.№7026 в кв.329а по плана на града, а с договора
за продажба от 2008г. са придобили останалите
500кв.м. от имота. Съгласно нотариално заверената декларация рег.№1278/26.02.2019г.
от Г. К. П. като праводател по договора от 1997г. към момента на продажбата –
06.06.1997г. имот пл.№7026, кв.329а по плана на града не е бил ограден, а съгласно
нотариално заверената декларация рег.№1280/26.02.2019г. от К.С.Н. като праводател
по договора от 2008г. към момента на продажбата – 11.01.2008г. имота е бил
частично ограден от него като като собственик и ползвател на южната част – изградена
е ограда по южната част на източната граница и по цялата южна граница /вж. л.58
и л.60/.
В
съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза на вещо лице
инженер-геодезист Р.И.С.. Вещото лице сочи, че за територията на гр.Кюстендил
през 1965г. е изработен кадастрален и регулационен план, който не обхваща
имотите на страните по делото. В периода 1973-1975г. е изработен кадастрален
план за част от града, в който попада района на процесните имоти. Липсва изрична
заповед за одобряването на плана. Графична извадка от плана представлява
Приложение №1 към заключението. На този план са обособени имоти с пл.номера 1528, 1529, 1533, 1534 и 1537, но
поради липса на разписен лист не може да се установи собствеността върху
имотите. Със заповед №423/13.04.1987г. е одобрено отреждането на парцел I – за геолого-геофизичен комплекс в кв.329а, в границите на
който са включени посочените имоти, видно от Приложение №2 и №3 към
заключението. Със заповед №1406/16.09.1996г. е одобрено попълването на
кадастралния план за района на процесните имоти, а с решение I-7 от протокол №9/23.08.1996г. на АГК в границите на имот
пл.№1534 е обособен нов имот с пл.№7026, чиито граници се различават от
границите на имот пл.№1534, с изключение на границата с имот пл.№1529, която не
е променена, видно от Приложение №4 към експертизата. Новообразуваният имот
пл.№7026 е предмет на прехвърлителните сделки по нот.акт №170 от 06.06.1997г. и
нот.акт №11/11.01.2008г. Кадастралната карта на гр.Кюстендил е одобрена със
заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. С
одобряването на КККР, действието на кадастралния план е прекратено, като регулационния план запазва действието си. В
одобрената КККР, ПИ с идентификатор 41112.503.2466 е частично идентичен с имот
пл.№7026 по прекратения кадастрален план, а ПИ с идентификатор 41112.503.2389 е
частично идентичен с имот пл.№1529 по прекратения кадастрален план. Границата
между двата ПИ по КККР се различава от границата между имотите по отменения
кадастрален план. На Приложение №4 вещото лице е изчертало комбинирана скица,
представляваща съвместно изображение на данните за процесните имоти по КККР,
кадастралния и регулационен план с измененията. Актуалното състояние на двата
ПИ по КККР е показано на Приложение №5 към заключението. Съществуващата на
място процесна ограда е показана с червен цвят на Приложения №4 и №5 и е
заключена между точки, означени с букви А-Б. Върху плановете и картите тази
ограда не е отбелязана и няма данни за издадени строителни книжа за нея.
Съществуващата на място ограда се състои от 4 бр. бетонови колове и оградна
мрежа. Описанието на оградата като местоположение, материали и начин на
изграждане съответства на данните в КА №11/08.10.2020г.
Заключението
на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на
писмените доказателства по делото. Страните не го оспорват.
Съгласно
писмо изх.№11-03-603/10.03.2023г. на кмета на община Кюстендил /вж. л.204/, към
1973-1975г. кадастралните планове на Република България са изработвани от
държавни предприятия – КИПП „Геопланпроект“ или от съответните териториални
кадастри, работата е приемана от вътрешни комисии от съответния държавен
институт, като приемането е удостоверявано с печат върху картните листове,
изпратени с писмо изх.№11-03-587/08.03.2023г. на кмета /вж. л.197/.
По
делото са приобщени две групи свидетелски показания.
В
първата група са показанията на св.Й.Т.. Свидетелят е съставител на КА
№11/08.10.2020г. и потвърждава данните в акта. Сочи, че на място оградата не е
разположена по имотната граница, която е на около 3 метра. Оградата попада в
имота на Л.Д.. Оградата обслужва имота на жалбоподателите, т.к. помага за
изграждането на постройката от допълващо застрояване, която също навлиза в
имота на Д.. Тази постройка е долепена до постройка в имота на жалбоподателите.
Имотната граница между двата имота минава през постройката, изчертана в
констативния акт от проверката. Тази постройка е построена от жалбоподателите и
се ползва от тях и поради тази причина в КА е записано, че оградата е построена
от жалбоподателите. Постройката не е нанесена в комбинираната скица, но
проверяващите са я нанесли на окомерната скица в КА.
Във
втората група са показанията на св.К. В. /син на жалбоподателите/, св.А. З. и
св.М.С.. Св.В. твърди, че спорната ограда съществува отпреди закупуването на
имота през 1997г. Св. С., който в съседство има къща, сочи, че оградата
съществува от 1980г. и предполага, че дядо му с някой от съседите я е построил.
Св.З. твърди, че знае за оградата, която е там от 2008г. и по данни от жалбоподателите
не е тяхна.
Показанията
на св.Т. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са резултат от
установеното на място, потвърдено от заключението на вещото лице и данните от
действащите и предходни планове и карти за територията. Показанията на св.В.
досежно времето на изграждане на оградата съдът намира за недостоверни, т.к.
противоречат на показанията на св.Т. и нотариално заверените декларации от
праводателите на имота К.С.Н. и Г. К. П., съгласно които нито към 1997г., нито
към 2008г. закупеният от жалбоподателите имот е бил ограден от север към имота
на заинтересованата Л.Д.. Изграждането на незаконната „едноетажна постройка на
допълващо застрояване“ в имота на Д. от жалбоподателите през 2008г. и
местонахождението на оградата в нейно съседство потвърждава извода на органа за
изграждане на оградата към 2008г., когато собственици на ПИ 41112.503.2466 са
двамата жалбоподатели. В съдебното производство не е опровергана
доказателствената сила на посочените декларации и съдържанието на КА, поради
което съвкупната преценка на посочените доказателства установяват
недостоверност на показанията на св.В. в посочената част. Съдът отчита и
обстоятелството, че св.В. е в роднински връзки с жалбоподателите /техен син/
поради което е заинтересован от изхода на делото. Показанията на св.С. относно
предполагаемото време на изграждане на оградата са недостоверни, т.к. се
базират на предположения и не се подкрепят от останалите доказателства по
делото. Показанията на св.З. са неотносими, т.к. не отразяват лични възприятия
относно времето на изграждане на строежа, респ. наличието му към момента на
придобиване на имота от жалбоподателите.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбите за допустими.
Жалбоподателите са лица с правен интерес от оспорването. Заповедта на кмета на
общината е индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.3 от ЗУТ с
утежняващ за адресатите характер, т.к. създава задължение за премахване на
конкретно посочен строеж. Жалбите са подадени в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ
пред компетентния административен съд съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни. С оглед предмета на съдебна проверка по
чл.168, ал.1 от АПК оспорената заповед е законосъобразен административен акт.
По
компетентността на органа:
Заповедта
е издадена от компетентен орган. Обектът в заповедта е строеж по легалната
дефиниция на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ компетентен
административен орган за издаване на заповедта е кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице.
По
формата на акта:
Заповедта
е издадена при спазване на установената за нея писмена форма. ЗУТ не въвежда
особени правила за съдържанието на заповедта, поради което са приложими общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено фактическо и правно основание за нейното издаване,
органът - издател, адресатите на акта, датата на издаване, налице е
разпоредителна част с ясно формирано волеизявление на органа, посочен е реда за
оспорване и фигурира подпис на издателя.
По
административната процедура:
При
издаване на заповедта са спазени посочените в чл.225а, ал.2 от ЗУТ
административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на КА,
съставен от служители за контрол по строителството в общината. КА е връчен на жалбоподателката
В. чрез пълномощника адв.Й., който е подал възражение в законния срок.
Адвокатът е надлежно упълномощен за представлява В. в административното
производство въз основа на пълномощното на л.9 по съединеното адм.д.№559/2020г.
по описа на КАС. Жалбоподателят В. е уведомен за насрочената проверка в имота с
получаване на съобщението на 19.09.2020г., но не е явил по време на проверката.
В. е уведомен за съставения КА по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ и не е подал
възражение в законния срок.
Независимо
от горното, възраженията на жалбоподателите за липса на участие в проверката и
за лично връчване на КА, не отразяват съществени нарушения на процедурата, т.к.
не водят до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. С подаване
на жалбата в съда срещу заповедта на органа жалбоподателите като адресати на
акта са осъществили в пълнота правото на защита, включващо и процесуалната
възможност да представят доказателства, оборващи констатациите на
административния орган.
Административният
орган е спазил общото правило по чл.35 от АПК за изясняване на релевантните за
случая факти и обстоятелства, като служебно е събрал всички относими
доказателства във вр. с правомощието по чл.36 от АПК. Изяснените от органа
обстоятелства са обективирани в оспорената заповед.
По
материалния закон:
Заповедта
съответства на материалния закон.
Правно
основание за издаване на заповедта е чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, поради
което материалноправни основания за нейната законосъобразност са
несъответствието на строежа с предвижданията на действащия ПУП и/или липсата на
издадено РС. Наличието само на едно от основанията е достатъчно за реализиране
на фактическия състав за премахване на строежа.
Съвкупният
анализ на доказателствата по делото сочи за наличие на основанието по чл.225
ал.2, т.1 от ЗУТ. Оградата като строеж се подчинява на правилото по чл.137,
ал.3 от ЗУТ. Това означава, че следва да бъде изпълнена в съответствие с
предвижданията на ПУП. От заключението на вещото лице и необорената материална
доказателствена сила на КА е видно, че оградата е изградена в ПИ 41112.503.2389
по КККР на гр.Кюстендил и като такава попада в чужд имот. Действащият план на
населеното място не предвижда изграждане на ограда от вида на процесната.
Съгласно чл.48, ал.1 и ал.3 от ЗУТ имотите могат да се ограждат, като оградите
към съседните имоти се разполагат с равни части в двата имота. Дори и като
временна, оградата следва да отговаря на посоченото изискване по см. на чл.50,
т.1, б.“е“ и т.2,б.“в“ от ЗУТ, каквито данни отсъстват по делото.
Местонахождението на оградата в съседния имот на заинтересованото лице нарушава
предвижданията на ПУП и обуславя извод за незаконност на строежа. Установи се,
че прозирната ограда не следва нито имотната, нито регулационната линия.
Местонахождението й в чуждия ПИ 41112.503.2389 е удостоверено и отразено в КА,
заключението на вещото лице и показанията на св.Т..
Доказателствата
сочат и за наличие на основанието по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Касае се за строеж
по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Независимо от вида му на лека прозирна ограда,
строежът не попада в изключението по чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, т.к. не е
изграден в имота на възложителите /собствениците/, а в съседния ПИ
41112.503.2389 по КККР. Следователно, за строежа е необходимо разрешение за
строеж, каквото не е издадено и не се представя по делото.
Съдът
споделя извода на органа относно предназначението на строежа и времето на
неговото изграждане. Прозирната ограда е с предназначение да огради имота на
жалбоподателите неправомерно след имотната граница, респ. границата по КККР, непосредствено
след изградената незаконна „едноетажна постройка на допълващо застрояване“. В
производството по адм.д.№535/2020г. на КАС, страните не са спорили, че
постройката от допълващо застрояване е изградена след 2008г., когато
жалбоподателите са придобили целия ПИ въз основа на договора от 2008г. В тази
връзка са и данните в нотариално заверените декларации на прехвърлителите на
имота. Съгласно посочените декларации, до 2008г. имотът на жалбоподателите не е
бил ограден на границата със съседния имот пл.№1529, сега ПИ 41112.503.2389 на
заинтересованата Л.Д..
По
делото жалбоподателите не доказаха тезата си за изграждане на оградата преди
2008г. Оградата не е нанесена в предходните кадастрални и регулационни планове.
Поземленият имот на оспорващите не е ограден на границата с имот пл.№1529 на Л.Д.
по време на закупуването му през 1997г. и 2008г. /преди одобряване на КККР/,
видно от заключението на вещото лице, нотариално заверените декларации от
праводателите на жалбоподателите и с оглед приетите от съда като недостоверни
показания на св.В. и св.С. относно годината на изграждане на оградата.
Съдът
споделя и извода на органа, че строежа не е търпим.
Изграждането
на строежа след 2008г. изключва търпимостта по §16, ал.1 от ПР ЗУТ. Не е
налична и търпимостта по §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, т.к. и в двете хипотези
е необходимо деклариране на строежите от техните собственици пред одобряващите
органи до 31.12.1998г. /ал.2/ и в 6-месечен срок от обнародване на ЗУТ, т.е. до
31.09.2001г. /ал.3/. Липсва образувано производство по §183, ал.3 от ПРЗ ЗИД
ЗУТ. Неприложима е и възможността за узаконяване по §184 ПЗР ЗИД ЗУТ, която
изисква строежът да е изграден преди 2003г. и да има подадено заявление от
собственика в срока по §184, ал.2. Разпоредбата на §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ /обн.
ДВ, бр.82/26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г./ е материалноправна. Липсата на
придадено с преходна разпоредба обратно действие на същата, обосновава извод за
приложимостта й занапред.
За
пълнота на мотивите, във връзка с търпимостта на строежа съдът ще посочи, че
дори да се приеме, че оградата е изградена преди 1997г. /съгласно показанията
на св.В. и св.С./, то по приложимите правила на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и
Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./,
строежът нарушава нормативните изисквания за законосъобразно изграждане. Съгласно
нормата на чл.55 от ЗТСУ /отм./, строежи могат да се извършват само ако са
разрешени. Разрешение за строеж е дължимо и за огради с височина до 2,2м по см.
на чл.225, ал.1, т.7 от ППЗТСУ /отм./, включително за леките огради като
временни строежи по чл.148, ал.1 т.5 от ППЗТСУ /отм./. Съгласно чл.46 от ЗТСУ
/отм./, оградите на дворищнорегулационните парцели се разполагат по граничните
регулационни линии с равни части в двата парцела. Възможността по чл.33, ал.2
от Наредба №5 за ПНТСУ за изграждане на леки прогледни огради без да е
необходимо разрешение за строеж не е осъществена – липсват данни, че оградата е
служила за обособяване на стопанската част на собствен двор, респ. за
разграничаване на реално ползвани части от съсобствени парцели. Изградената
ограда е в чужд имот, съгласно комбинираната скица - Приложение №4 към
заключението на вещото лице и е служила за ограждане на имота на
жалбоподателите с оглед построената от тях незаконна „едноетажна постройка на
допълващо застрояване“.
Заповедта
е законосъобразна и досежно субектите на отговорността за премахване на
незаконния строеж в лицето на жалбоподателите и заинтересованата страна. Кръгът
на адресатите на заповедта включва собственика на терена, лицето с ограничено
вещно право или извършителя на строежа, съгласно дефиницията по §3 от ДР на Наредба
№13/23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, т.к. това са лицата, на
които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта при съобразяване
на чл.225, ал.6 от ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с
оперативна самостоятелност да определи на кого от посочените категории лица да
възложи задължението за прехване на незаконния строеж. Доказателствата сочат,
че жалбоподателите са извършители на строежа, а заинтересованата Л.Д. е
собственик на поземления имот, в който се намира строежа. Следователно, в рамките на оперативната самостоятелност
органът е възложил отговорността и на двете законово определени правни субекти.
По
целта на закона:
Заповедта
е съответна с целта на ЗУТ. Извършването на незаконно
строителство е тежко нарушение и премахването му е в унисон с принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК.
На
основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ съдът ще
отхвърли оспорването. Липсват твърдяните от жалбоподателите основания за
обявяване на нищожността, евентуално за отмяна на оспорената заповед.
Поради
изхода от спора жалбоподателите нямат право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбите на Р.К.В.
и И.Й.В. /с посочен адрес/ срещу заповед №РД-00-1276/09.11.2020г. на кмета на
община Кюстендил.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: