Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание
на 18.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело № 4805 по описа за 2019 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД,
във вр. чл.99 от ЗЗД.
Исковата
молба е подадена ***против Т.Г.Б. ***, с искане да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 350.00 лв., представляваща неплатена главница по
договор за кредит ***сключен по реда на ЗПФУР, ведно със законната лихва върху
главницата, от предявяването на молбата до изплащане на вземането. Ищецът
твърди, че е закупил на 01.02.2018г. вземането от първоначалния кредитор – ***и
по силата на изричното упълномощаване за съобщаване на цесията от цедента, е
уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането, но пратката е върната с
отбелязване „преместен“. Твърди, че забавата на длъжника продължава.
Претендират се разноските в исковото производство.
Ответницата,
чрез особения си представител, твърди, че искът е недопустим, т.к. ищецът не е
кредитор на ответника, доколкото последния не е уведомен за цесията. Твърди, че
само цедента може да уведоми длъжника за цедиране на вземането. Твърди, че
липсва уговорка, че известията ще се считат за връчени само с достигането им до
адреса на адресата. Моли съда да прекрати производството по делото. Счита също
и че искът е неоснователен, т.к. липсват доказателства, че именно ответникът е
посетил страницата на ***и от какъв IP адрес, че е попълнил заявка и натиснал
бутон Подпиши. Твърди, че от представената разписка не се установява
основанието за извършения превод. Възразява относно претендирания размер на
юрк. възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
От представения по делото Договор за
кредит ***се установява, че ***и ответника Т.Г.Б., са сключили по реда на чл. 6
от ЗПФУР договор за потребителски кредит за сумата от 350лв., за срок от 30
дни, с уговорена дата на получаване на сумата 26.06.2015г. и дата на връщане –
26.07.2015г. В договора е уговорена обща дължима сума от 350.00лв., 0% лихвен
процент, 0% ГПР. Уговорен е начин на получаване на сумата – чрез ***. Договорът
е подписан електронно, което, въпреки че е оспорено от ответника, се
потвърждава от приетата по делото съдебно компютърна-техническа експертиза,
неоспорена от страните. Заключението на тази експертиза сочи, че за сключване
на договора е преминато през всички стъпки за заявяване и отпускане на кредит
на името на ответницата. Относно изпълнението на кредитора, по делото е
представена разписка за извършено плащане, от която е видно, че *** е наредило
превод към *** в полза на ответника в размер на 350.00лв. на 26.06.2015г., като
в основанието за получаване е посочено ЕГН на кредитополучателя и номера на кредита ***. Получаването на кредита
от ответника, се доказва от подписа и изписването на имената ѝ в
представената от *** разписка /л. 77 от делото/. Не се твърди по делото
изпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Видно от
представения Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., ***е
прехвърлил вземането си за исковите суми на ищеца ***, под № 1093 - Т.Г.Б.,
като общата сума, която е прехвърлена е в размер на 831.29лв., описана подробно
в Приложение № 1, извадка от което е представена по делото. Представено е потвърждение
за прехвърлянето от 01.06.2018г., като и пълномощно, издадено от ***на ***, с което ищецът има право да уведомява
длъжниците по цесията от името на цесионера по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
По делото е представено и Уведомление за цесията на вземането до длъжника от 14.02.2018г.,
което е изпратено на ответника на адреса, посочен от него в договора за кредит,
което е върнато от доставчика с отбелязване, че адресатът е преместен.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи: В случая, при разглеждането на предявените искове
по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, следва да се изхожда от доказателствената тежест в
процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът
/длъжник/ следва да докаже факта на плащането. В случая ищецът по делото
доказа, че е придобил вземането си от първоначалния кредитор ***, чрез цесия.
Съществуването на самото вземане се доказва от представения договор за
потребителски кредит от 26.06.2015г. за сумата от 350лв., изправността на
кредитора се доказва от представеното преводно нареждане от същата дата.
Доколкото по делото се доказа чрез представянето на договора в писмен, в
електронен вид и чрез съдебна експертиза, че договорът е сключен от разстояние
по реда на чл. 6 и следващите от ЗПФУР, съдът приема, че този договор е бил
валиден между страните, независимо от липсата на положени саморъчно подписи на
техни представители. Съдът намира, че нито една уговорка в сключения между
страните договор, не представлява неравноправна клауза или противоречаща на ЗЗП
или ЗПК. В договора е уговорен кредит от 350лв., подлежащ на връщане в
тридесетдневен срок, поради което погасителен план на вземането не е необходим,
липсва уговорка за възнаградителна лихва – изрично е посочено, че тя е 0%,
липсва претенция за неустойка, която да бъде разглеждана, ГПР също е 0%,
претендираната наказателна лихва е само и единствено в размер на законната
такава, доколкото липсва договорен лихвен процент, който да бъде прибавен към
ОЛП на БНБ от 10.01%. Установи се, че срокът на договора за кредит е изтекъл на
26.07.2015г., а исковата молба е подадена на 19.07.2019г., поради което
вземането за неизплатената сума по договора е изискуемо. Ответникът, в чиято
тежест е да докаже своята изправност по договора, не сочи доказателства за
изпълнение, нито в срока, уговорен в самия договор, нито впоследствие – по
отношение на първоначалния кредитор или на цесионера. Относно връчването на
уведомлението за цесията на особения представител на ответника по делото, който
е получил от негово име наред с всички съдебни книжа и уведомлението за
извършената цесия: Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет
предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК,
която намира приложение и в настоящото производство (в т.см. и Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). Задължението за
съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и
чрез трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от
цесионера по силата на поето за това задължение в договора за цесия и изрично
дадено пълномощно за целта, е валидно и е породило свързаните с него правни
последици, като е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента, и
новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит е
ищецът-цесионер. С разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК законодателят е въвел
фикция за връчване на книжа по делото и предвид, че законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане, не
може да бъде игнорирано. Освен това, установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането,
като го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Възражение от
длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена може да се прави само в случай,
че длъжникът е платил на стария кредитор до момента на уведомяването, а в
настоящия процес ответникът не твърди извършено пълно плащане - в т.см.
Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о. –
„Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение № 173
от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и право, бр. 8/2004 г.,
стр. 25 “Неизпълнението му/ на условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/ не се отразява
на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването
му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това
следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото
вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за
главница по договора за заем не е погасено”.
При тези изводи на съда, следва да се
считат за доказани по делото наличието на активна легитимация на ищеца в
настоящето производство, изпълнение на задълженията на първоначалния кредитор
по валиден договор за кредит и неизпълнение от страна на ответника, поради което
претенцията за сумата от 350.00 лв., представляваща неплатена главница по
договор за кредит ***се явява основателна и доказана, поради което следва да
бъде уважена.
При този изход на делото, съдът
следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски на ищеца. Ищецът е
сторил разноски в размер на 50.00лв. – ДТ, 100.00лв. – юрк. възнаграждение,
300.00лв. – внесен депозит за особен представител и 200лв. – разноски за
съдебно техническа експертиза. При пълното уважаване на исковите претенции, искането
за разноски на ищеца в производството се явяват основателни в размер на 650.00лв.
и в този размер следва да бъдат възложени на ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.240 от ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД, Т.Г.Б., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 350.00
лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит ***сключен между Т.Г.Б.
и ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019г. до
изплащането ѝ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Т.Г.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес
на управление ***, направените по делото разноски в размер на 650.00лв.
Сумите могат да бъдат заплатени по
банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, при ***.
Решението може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: