Р Е Ш Е Н И Е
№95
гр.Силистра, 10.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова
Светослав
Славов
при
секретаря Антония Стоянова, с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП
гр.Силистра Даниела Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Маргарита Славова
КАНД №65 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С Решение №73/10.04.09г., постановено
по АНД №27/2009г. Тутраканският районен съд е отменил Наказателно постановление
№Г-449-17-ДНСК-10/ 19.01.2009г., издадено от заместник началника на ДНСК гр.София,
с което на “***”АДСИЦ /Акционерно дружество със специална инвестиционна цел/ гр.***
е била наложена имуществена санкция в размер на 8000 лева на основание чл.237
ал.І т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за извършено нарушение по
смисъла на чл.148 ал.І от същия закон.
Производството е образувано по касационна жалба на Дирекцията за
национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, подадена чрез представител
по пълномощие мл.юрисконсулт ***, с искане да бъде отменено обжалваното решение
на ТРС и постановено ново, потвърждаващо първоначално оспореното наказателно
постановление №Г-449-17-ДНСК-10/19.01.09г. на заместник началника на ДНСК-София.
Ответникът по касация – ”***” АДСИЦ гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***,
чрез представител по пълномощие адвокат ***, в писмена защита по делото, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че обжалваното решение на ТРС
е незаконосъобразно. Дава заключение за уважаване на касационната жалба като
бъде отменен атакувания съдебен акт и потвърдено процесното
Наказателно постановление №Г-449-17-ДНСК-10/19.01.09г. на заместник началника
на ДНСК-София.
Производството е по реда на Глава
ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.
Силистренският административен съд,
след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие за установено:
Заявеното и поддържано пред
настоящата инстанция касационно основание е за нарушение на
закона /чл.63 ал.І ЗАНН, във връзка с чл.348 ал.І т.1 НПК/. Развиват се
доводи, че ТРС грешно е тълкувал и неправилно е отказал да приложи към
установените факти по делото нормата на чл.148 ал.І ЗУТ, тъй като е приел, че процесната „Метална тръбна мачта” не представлява „строеж”
по смисъла на §5 т.38 от ДР ЗУТ, нито „елемент на техническата инфраструктура”,
съгласно чл.64 ЗУТ и следователно, не се е изисквало за нейното монтиране
строително разрешение, а според разпоредбата на чл.147 ал.І т.2 ЗУТ поначало не
е било необходимо изготвяне и одобряване на инвестиционен проект. Касаторът счита, че въпросното съоръжение попада под
дефиницията на §5 т.38 ДР ЗУТ, тъй като трайно променяло субстанцията и начина
на ползване на земята и разкривало белезите на „съоръжение на техническата
инфраструктура”, поради което за неговото изграждане е било необходимо
издаването на разрешение за строеж от компетентния орган по реда на чл.148 ЗУТ.
Поддържа и оплакване, че не съответстват на закона изводите на ТРС за
нерегламентирана възможност да бъде наложено административно наказание по реда
на чл.237 ал.І т.1 ЗУТ на възложителя на строежа, след като самата приложима
правна норма визира три самостоятелни субекта на административно-наказателната
отговорност при незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.ІІ ЗУТ, включително и
„възложител”, а нормата на чл.161 ал.І от с.з. съдържа дефиницията на
„възложител”, какъвто несъмнено е ответника по касация. Счита още, че дори и да
са били допуснати известни неточности /нередовности/
при съставянето на АУАН №***/ 20.11.08г., то при условията на чл.53 ал.ІІ ЗАНН,
АНО е издал законосъобразно наказателно постановление, което въззивната инстанция е следвало да потвърди. В обобщение на
горните възражения, касационният жалбоподател поддържа становище, че ако ТРС не
беше нарушил закона, е щяло да се стигне до друг изход на процеса, различен от
обжалвания, поради което моли за отмяна на атакуваното съдебно решение.
Предмет на касационния контрол са сочените пороци в
съдебното решение, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, за които АС следи служебно /чл.218 ал.ІІ АПК/.
Административно-наказателният спор
пред първата съдебна инстанция е бил съсредоточен върху приложението на материалноправните норми на чл.148 и чл.64 от ЗУТ, както и на
§5 т.38 ДР ЗУТ, като последните две имат дефинитивен характер. От отговора на
въпроса – представлява ли процесното съоръжение
„строеж” по смисъла на ЗУТ, респ. „мрежа или съоръжение на техническата
инфраструктура”, което би го приравнило автоматично към легално определеното
понятие „строеж”, зависи крайния решаващ извод за законосъобразността на обжалваното
пред ТРС наказателно постановление, тъй като не се спори, че за изграждането на
„Металната тръбна мачта” не е издавано разрешение за строеж по реда на чл.148
от ЗУТ. Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства е
изградил извод, че въпросната тръбна мачта не представлява „строеж” по смисъла
на закона, а самостоятелно измервателно съоръжение, преместваемо,
изградено временно, което не е трайно прикрепено към земната основа. Този
правен извод е съответен на установените по делото факти и на закона.
За определянето на един обект като преместваем или строеж следва да се изходи от неговите
характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото
изграждане и начина на самото изграждане, както и свързването на съоръжението с
терена. Това са обективни факти, които не могат да бъдат променяни по преценка
на административния орган, който счита, че процесната
„метална тръбна мачта” е строеж по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ, тъй като
представлявала съоръжение на техническата инфраструктура. Разпоредбата на чл.64
ал.І от ЗУТ изчерпателно посочва елементите на техническата инфраструктура, в
чиито кръг не попада въпросната тръбна мачта, както правилно е преценил и ТРС. Недопустимо
е административно наказващият орган, особено в рамките на производство по ЗАНН,
да разширява кръга на съоръженията попадащи под легалната дефиниция на чл.64 ЗУТ, нито да въвежда по-високи и различни изисквания от закона за тяхното поставяне
в собствен на ответното по касация дружество. По правило „строеж” по смисъла на
§5 т.38 ДР ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята. В настоящия случай, върху повърхността на имота няма
положена бетонова настилка, което опровергава твърдението на касатора за трайното му прикрепяне към терена.Категорично е
установено от районния съд, че премахването на тръбната мачта може да стане
само чрез демонтаж, който по хипотеза е ред, обратен на монтажа и в случая
следва да се извърши без разрушаване на настилки и основи, а с простото
премахване от земната повърхност на укрепената с 20 на брой обтягащи стоманени
въжета „тънкостенна метална тръбна мачта”.За направата на съоръжението не са
използвани материали като камък, цимент, бетон или други, което сочи на обект,
който може да бъде преместен, обратно на твърденията на касационния
жалбоподател.В производство по чл.225 ЗУТ е било разпоредено
премахването на съоръжението поради наличие на обстоятелствата на чл.225 ал.ІІ
т.2 ЗУТ – незаконен строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. При съдебния контрол на този административен акт, АС
гр.Силистра е постановил Решение № 42/25.05.09г. по адм.д.
№27/09г. приемайки,че процесното съоръжение не
попълва изискванията на ЗУТ за определянето му като „строеж” и е отменил
обжалваната пред него заповед по чл.225 ал.ІІ т.2 ЗУТ на началника на РДНСК
гр.Силистра. Настоящият касационен състав не намира основания за ревизия на
този извод, който е определящ за изхода и на възбуденото
административно-наказателно производство срещу собственика на терена, по чието
качество по смисъла на чл.161 ЗУТ не може да има съмнения.В контекста на
гореизложеното обжалваното пред АС гр.Силистра решение на ТРС е материално
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По отношение на оплакването, че
независимо от установените нередовности в АУАН,
издаденото Наказателно постановление №Г-449-17-ДНСК-10 от 19.01.2009г. при
условията на чл.53 ал.ІІ ЗАНН е било законосъобразно и неправилно е отменено от
съда, настоящият касационен състав счита, че то само по себе си не може да се
отрази на крайния резултат по делото и не се налага самостоятелното му
обсъждане. Във връзка с това, обаче, е необходимо да се отбележи, че съждението
на ТРС за ненаказуемост на деянията, които се изразяват в „допустителство”,освен
ако в специален закон е предвидено друго,съгласно изричната норма на чл.10 ЗАНН, принципно е вярно, но неправилно е осъществена по-нататък решаващата му
дейност, като не е съобразена разпоредбата на чл.237 ал.І т.1 от ЗУТ. Тя именно
предвижда санкция и за „възложителя” на незаконен строеж, който, ако не е и
негов изпълнител, е винаги „съзнателен допустител” на
извършването му. В случая е било важно да се установи качеството на ответното
търговско дружество в инвестиционния процес, а не толкова конкретното изпълнително
деяние, което е осъществило при изграждането на процесното
съоръжение. Разбира се, при изведения по-горе извод за липса на „строеж” по
смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ, тези съждения са без значение за решаване на спора,
но са предмет на задължителната касационна проверка по силата на чл.218 ал.ІІ АПК. В настоящата жалба се повтарят твърдения за нарушаване на материални
правни норми,поддържани и пред районния съд, на които последният е дал
законосъобразен отговор с обжалваното решение и не се налага отделното им
обсъждане.
Обобщавайки изложеното,
Административният съд гр.Силистра, действащ като касационна инстанция по спора,
намира за неоснователна жалбата на Дирекцията за национален строителен контрол
гр.София,а обжалваното решение на ТРС за съответно на закона и фактите по
делото, поради което и на основание чл.221 ал.ІІ пр.”първо” от АПК, във връзка
с чл.63 ал.І ЗАНН, следва да бъде потвърдено. Воден от тези съображения Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №73/10.04.2009г.,
постановено по АНД №27 по описа за 2009 година на Тутраканския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.