РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С. Б.сложи за разглеждане гр. дело №3020 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр.П., бул.“Д.“ №… представлявано от управителя Й.К.Г.срещу
„А. Б.” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.Д., ж.к. «Д…» №…,
ЕИК **, представлявано от управителя А.Г.А. и А.Г.А., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422
от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.8 от ЗАЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответниците,
съществуването в полза на „О.А.И.“
ЕООД на вземане в размер на 3850.50 лв.,
представляващо дължимо арендно плащане
за стопанската 2019/2020г., по договор за аренда от 26.06.2019г., на
земеделска земя с обща площ от **дка, находяща се в землището на с.К. и с.Г.,
общ.Д., както и лихвата за забава, считано от предявяване на заявлението по
чл.410 от ГПК -11.03.2020г. до окончателното плащане на вземането, както и
сумата от 482.50 лв., представляващо
обезщетение за забава, изчислено по размера на законната лихва за забава върху
сумата от 3850.50 лв., за периода от 30.06.2019г. до предявяване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 11.03.2020г.
Ищецът претендира и съдебните разноски в производствата по ч. гр. д. №750/2020г. и по гр. д. №3020/2020г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 18.11.2020г. ДРС е изпратил на ответниците преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпорежданията са били получено лично от управителя на ответното дружество А.А. на 08.12.2020г. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответниците не са изпратили отговори на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответниците „А. Б.” ЕООД и А.Г., чрез процесуалния си представител вземат становище по исковете,
като твърдят, че са допустими и вероятно основателни. Молят за спогодба с ищеца
за разсрочено плащане на вземанията.
Съдът, като се запозна с
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
По подадено от „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК ** срещу „А. Б.” ЕООД и А.Г.А., ЕГН ********** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.3 от ГПК е образувано ч. гр. д. №750/2020 г. по описа на Д. районен съд.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК под №317 от 13.03.2020 г. за следните суми: 3 850,50 лв. /три хиляди осемстотин и петдесет лева/ - неплатено възнаграждение по Договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2019г. с нотариална заверка на подписите, вписан под Акт №**, том ** от 26.06.2019г. на СВ Д. за стопанската 2019/2020г. заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 11.03.2020г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане на сумата; 482,50 лв. /четиристотин осемдесет и два лева петдесет стотинки/ - лихва за забава по чл.26.1 от договора за аренда в размер на 0,05% върху главницата от 3850,50 лв. за всеки ден на забавата от деня на падежа - 30.06.2019г. до 11.03.2020г. деня на подаване на настоящото заявление в съда; 86,66 лв. /осемдесет и шест лева шестдесет и шест стотинки/ - платена държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК, длъжниците са възразили писмено срещу заповедта за изпълнение. Депозирани са били в срок възражения с вх. №261429 и 261430/14.09.2020 г.
С разпореждане от 23.09.2020г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск, относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Същото е връчено на заявителя на 02.10.2020г. В дадения едномесечен срок са предявени исковете в настоящото производство, черпещи правното си основание от разпоредбите на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са заявени от „О.А.И.“ ЕООД срещу ответниците „А. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ж.к. «Д…» №.., ЕИК **, представлявано от управителя А.Г.А. и А.Г.А., ЕГН **********, за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение №317 от 13.03.2020г., издадена по ч. гр. д. №750/2020г. по описа на ДРС за посочените в нея суми.
В тежест на ищеца е да докаже: сключването между него и ответниците на нотариално заверен договор за аренда от 26.06.2019г., вписан в СВ гр.Д., по който са възникнали задълженията, посочени в заявлението по чл.417, т.3 от ГПК по ч. гр. д. №750/2020г. и визирани в издадената по заповедното производство Заповед №317/13.03.2020г., както и предаването на имотите за ползване на ответната страна при сключването на договора за аренда. В тежест на ответното дружество е да докаже, че е заплатило арендната вноска за стоп. 2019/2020г.
За
установяване на горните правнорелевантни факти по делото ищецът е представил нотариално
заверен /за подписи/ договор за аренда от 26.06.2019г., вписан в СВ-Д. с
акт №.., том .., вх. рег. №**/26.06.2019г., по силата на който, в качеството му на арендодател е предоставил на ответника
„А. Б.” ЕООД за временно възмездно ползване
описаната в договора земеделска земя с обща площ от **дка, находяща се в
землищата на с. К. и с. Г., общ.Д., за срок от пет
стопански години /считано от 01.10.2019г. до 30.09.2024г./ срещу задължението
на арендатора да заплаща арендно възнаграждение на арендодателя в размер на 1968.73
евро /или по 56.24 евро на декар/ годишно. Договорът е подписан и от А.Г.А.
като съдлъжник на арендатора.
Не е
спорно между страните, че ищецът е собственик на процесната земеделска земя.
В
хода на настоящото съдебно производство ответниците признават задължението си
към ищеца в размер на сумата от 4333.00 лв., обхващащо претендираната по делото
главница и мораторна лихва.
При така
събраните доказателства съдът намира, че са налице възникнали валидно арендни
правоотношения между страните, по силата на представения аренден договор, по
които арендодателят е изправна страна, а арендаторът, респ. и съдлъжникът не е/са
изпълнил/и задължението си по чл.8 от ЗАЗ.
Договорът
за аренда от 26.06.2019г. отговаря на изискванията на чл.3 от ЗАЗ и поражда
задължения за арендодателя и съдлъжника за солидарно заплащане на уговорената
арендна цена за стопанската 2019/2020г., така, както е договорена между
страните.
Ответниците признават задълженията си по
основание и размер, но не са извършили дължимото плащане в уговорения в
договора срок – до 30.06.2019г.
С тези мотиви, съдът намира предявените искове
за изцяло основателни и доказани, поради което следва да ги уважи, както за
претендирата главница, така и за мораторната лихва, чиито размери се признават
от ответниците.
Съгласно т.12
от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, трябва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По настоящото дело, с оглед
уважаването на предявените установителни искове като основателни, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да се осъдят да заплатят солидарно на
ищцовото дружество направените в заповедното производство разноски: за държавна
такса в размер 86,66 лв. и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските в настоящото производство: 204,02 лв. за държавна такса и
100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.26 НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответниците „А. Б.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ж.к. «Д…» №.., ЕИК **, представлявано от
управителя А.Г.А. и А.Г.А., ЕГН **********,***
дължат солидарно на ищеца „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр.П., бул.“Д.“ №.., представлявано от управителя Й. К. Г., парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение №317/13.03.2020г. по реда на
чл.417, т.3 от ГПК по ч. гр. д. №750 по описа за 2020г. на РС Д. за следните
суми: 3850.50 лв. /три хиляди
осемстотин и петдесет лева и петдесет стотинки/, представляващо дължимо арендно плащане за стопанската
2019/2020г., по договор за аренда от 26.06.2019г., на земеделска земя с
обща площ от **дка, находяща се в землищата на село К. и на село Г., общ.Д., ведно
със законната лихва върху 3850.30 лв.,
считано от предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК -11.03.2020г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 482.50 лв. /четиристотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляващо обезщетение за забава, изчислено по размера на законната лихва
за забава върху сумата от 3850.50 лв., за периода от 30.06.2019г. до датата на предявяване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.03.2020г.
ОСЪЖДА „А. Б.” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., ж.к. «Д….» №…, ЕИК **, представлявано от управителя А.Г.А. и А.Г.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр.П., бул.“Д.“ №.., представлявано от управителя Й. К. Г., направените в заповедното производство по ч. гр. д. №750/2020 г. на РС - Д. съдебни
разноски в размер на: 136.60 лв.
/сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/, от които: държавна такса в
размер 86.66 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А. Б.” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., ж.к. «Д…» №.., ЕИК **, представлявано от управителя А.Г.А. и А.Г.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр.П., бул.“Д.“ №…, представлявано от управителя Й.К.Г., направените в в настоящото производство по гр. д. №3020/2020г. съдебни разноски в
размер на 304.02 лв. /триста и
четири лева и две стотинки/, от които: 204.02 лв - държавна такса и 100,00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: