Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ……., 22.02.2017 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Д.Д.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 12716 по описа за 2016г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за увеличаване на издръжка, с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата В.К.Д. ***, в качеството си на майка и законен представител на малолетната А.А.Б., твърди че по силата на Решение № 5371, постановено на 28.12.2011 г. по гр.д.№ *** по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, XXX състав, ответникът А.Я.Б. е осъден да заплаща в полза на детето А.А.Б., чрез мен-неговата майка месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на постановяване на съдебното решение. Твърди че от определяне на горепосочения размер издръжка е изминал период от близо пет години, през който потребностите на детето нараснали в значителна степен съобразно променената му възраст. Непрекъснато се увеличават по обем и стойност необходимите му средства за храна, облекло, за задоволяване на други битови и културни нужди. При постановяване на цитираното съдебно решение, с което ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето А., същото е било на две години и съответно не е посещавало учебно заведение. Към настоящия момент А. е ученик в първи клас в редовна, дневна форма на обучение в средно училище „***"-гр.Варна през учебната 2016-2017г. Смята че това обуславя извод, че са налице нововъзникнали нужди на детето, свързани с неговото образование, които следва да бъдат задоволявани от неговите родители. Релевира доводи че ответникът А.Б. е работоспособен и е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява на детето си А. условия на живот, необходими за неговото развитие съобразно изменящите се негови нужди. Твърди, че работи в търговско дружество "***" ЕООД по силата на трудово правоотношение и получава средно брутно трудово възнаграждение в размер не по-малко от 1500 лева. За периода от постановяване на съдебното решение, определящо настоящия размер на даваната от същия месечна издръжка до момента на предявяване на иска за нейното изменение брутният размер на получаваното от ответника Б. трудово възнаграждение се е увеличил в значителна степен. Тя също работи във Военно формирование *** и през последните дванадесет месеца е получила средно брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 807 лева. Поради промяната на обстоятелствата ищцата моли съда да постанови решение, с което да измените размера на определената по гр.д.№ *** по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, XXX състав месечна издръжка, дължима от А.Я.Б., ЕГН **********,*** в полза на детето А.А.Б., ЕГН **********, като го увеличи от 150 /сто и петдесет/ лева на 250 /двеста и петдесет/ лева, считано от деня на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, платима до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 от СК. В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа иска. Претендира разноски.
С отговора ответникът А.Я.Б. оспорва иска по основание и размер. Твърди че има задължения за издръжка към още две деца, както и че с присъдената издръжка от 150лв. месечните нужди на А. се покриват. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа отговора. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди направените по делото разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна: От представените по делото удостоверения за раждане по безспорен начин се установи, че ищцата е майка, а ответника баща на детето А.А.Б. с ЕГН-**********. От изисканото и приложеното като писмено доказателство гр.д.№ ***/2011г. на ВРС се установява, че с влязло в сила съдебно решение № 5371/28.123.2011г. постановено по гр.д.№ ***/3013г. на ВРС, съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение като е осъдил ответника да заплаща на детето си А., месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 28.12.2011г. ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с пето число на месеца, за който се дължи. По делото са представени писмени доказателства, че детето е ученичка редовна дневна форма на обучение в първи класа в училище „***” гр.Варна през учебната 2016-2017г. Представени са доказателства за доходите на майката, както и доказателства, че родителите следва да закупуват необходимите учебни помагала и спортни екипи за децата си, с изключение на учебниците. Представени са доказателства- Справка от служба по вписванията ***, за недвижими имоти в които ответника притежава права.
Ответникът от своя страна е представил доказателства че е баща на още две малолетни деца, към които също има задължения за даване на издръжка, както и доказателства за месечни разходи за заплащане на консумирана ел.енергия, заплащани месечни ежемесечни такси за детска градина на детето ***, доказателства, че е наследник на М.А.Б.., както и че има задължение в качеството й на наследник съвместно с Д. Я.Б. да погасява теглен от нея кредит в размер на 31918лв., доказателства, че към датата на съдебното заседание е регистриран като безработен в бюро по труда, както и доказателства за доходите които е получавал в периода м.ноември 2015г. до м.октомври 2016г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от двете страни.
Св.М. заяви че живее на семейни начала с ищцата и детето от лятото на 2016г. Детето учи в първи клас и посещава извънкласни форми организирани в самото училище. Ходи на танци и родителите са длъжни да закупуват костюмите за тях. Бащата осъществява контакти с детето си, но осен две якета и едни ботуши друго не у купил като дрехи. За личните му празници не осигурява нищо. Пари на ръка не е давал за издръжката му. Твърди че всички разходи на А. се поемат от майката. Същата работи и получава месечно възнаграждение в размер на 800лв.
Св И. заяви в показанията си, че живее на семейни начала с ответника от около шест години. Към момента той не работи. Преди това е работил във фирма „***” ЕООД, чийто управител е негов първи братовчед. Започнал е работа и в автомивка, но след шест дни го съкратили. Твърди че тя е отпуск по майчинство за отглеждане на дете и в ежемесечните нужди помощ им оказват нейните родители. Твърди че издръжката на А. се е превеждала от работната му заплата. Твърди че за последния й рожден ден не са и купували подарък поради липса на средства. Знае че ответника има съсобственост заедно с брат си на апартамент в центъра на гр.Варна, както и в имот зад ***. Притежават лек автомобил „***”. Имали са „***”, но са я продали през 2015г.
С оглед на така установеното, от фактическа страна, съдът счита, че предявените иск за увеличение на издръжка е частично основателен. От определянето на издръжката, чието увеличение се иска, до завеждането на настоящия иск са изминали повече от 5 години, през които период е настъпила промяна на обстоятелствата при които е била определена. Детето е пораснало и нуждите му от средства са се увеличили. Като отчете икономическите, финансови и нормативни фактори за увеличаване на минималната работна заплата за страната на 460лв. във вр. с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, въз основа на които се определят размерите на необходимите издръжки, възрастта на детето и възможностите на родителите, счита, че общата месечна издръжка от която се нуждае детето А. е 360лв., месечно. В тази средства се включват нуждите му от храна, облекло, средства за културни и спортни мероприятия, средства за извънкласни форми, лекарства от първа необходимост. От така определеният размер, 180лв. следва да се заплащат от бащата, а останалата част от 180лв. да се поемат от майката. Съдът приема, че на този етап тя има по-добри финансови възможности от тези на ответника да осигурява издръжка на детето съобразно неговите месечни нужди и участия в извънкласни форми. Бащата от своя страна има задължения за даване на издръжка към още две деца, с които обаче живее и за които полага преки и непосредствени грижи. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и показания на св.И., съдът прави извод, че ответникът сам се е поставил в неблагоприятно финансово положение с оглед доказване липса на доходи от трудова дейност по настоящия иск. Прави впечатление, че трудовият му договор с „***” ЕООД чийто управител е негов първи братовчед е прекратен по взаимно съгласие, считано от 04.01.2017г. По него ответникът е заемал длъжност регионален мениджър – ръководни служители и е получавал трудово възнаграждение в размер а около 1700лв. месечно. Вторият му трудов договор е сключен на 04.01.2017г. на длъжност - мияч превозни средства (ръчно) с месено трудово възнаграждение от 420лв. и е прекратен, считано от 13.01.2017г. на осн. чл.71, ал.1 от КТ. Няма логично обяснение за действията му, поради което съдът приема, че са предприети с цел регистриране на трудовата борса.
Отделно от това по делото са писмени доказателства за притежавани в съсобственост от ответника права от недвижими имоти, които му позволяват да реализира месечни или годишни доходи от тях.
Предвид това съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан до размер на 180лв. месечно. В останалата част и до пълният претендиран размер от 250лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
На осн. чл.76, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху така определената издръжка в размер на 43.20лв.
Ответникът е претендирал разноски и е представил списък с направени такива по чл.80 от ГПК в размер на 480лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. С оглед изводите на съда за частична основателност на иска и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 336лв., съразмерно отхвърлената част от иска
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, която А.Я.Б. с ЕГН-********** ***, е осъден да заплаща по силата на съдебно решение № 5371/28.12.2011г. постановено по гр.д.№***/2011г. на ВРС, на детето си А.А.Б. с ЕГН-**********, действащо, чрез своята майка и законна представителка В.К.Д. с ЕГН-********** ***, чрез адв.В.Д.В., като го увеличава от 150лв. на 180лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от 19.10.2016г,. до настъпване на причини обуславящи нейното изменяване или прекратяване, на осн. чл.150 от СК, като в останалата част и до пълният претендиран размер от 250лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Я.Б. с ЕГН-********** ***, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху така определената издръжка в размер на 43.20лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.К.Д. с ЕГН-********** ***, чрез адв.В.Д.В., да заплати на А.Я.Б. с ЕГН-********** *** сумата от 336лв., представляваща направени разноски по делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му страните пред Варненски окръжен съд, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: