Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 50

Сливен, 11.12.2019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети ноември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Кина Иванова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 140  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявените искове намират правното си основание в чл. 226 от КЗ (отм.).

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 29.08.2015т. при  настъпило ПТП по вина на Т.Г.Д., водач на л.а. марка „” с рег. №, са загинали техните родители Б.Д.Ш. и К.Т.К.Твърдят, че Община Сливен е назначила за настойник на малолетния К.К. неговия дядо Д.Ш.в. Във връзка с описаното произшествие било образувано НОХД № 52/2017г. по описа на СлОС, което е приключило с присъда № 5/06.03.2017г., влязла в сила на 22.03.2017 г., с която Т.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал.3, предл.2, алт.2, б.”б”, алт.1, във вр. с ал.1, чл. 342 ал.1 от НК, а именно причиняване смъртта на повече от едно лица, като е посочено кои са нарушените разпоредби на Закона за движение по пътищата. Твърди се, че към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на лекия автомобил е имал сключена валидна застраховка по застрахователна полица № 11114002877677 със срок на валидност от 31.12.2014 г. до 30.12.2015 г. с ответното дружество. Твърдят, че от смъртта на родителите им за тях настъпили като пряка и непосредствена последица следните имуществени вреди, а именно: за ищцата А.К.К.а, която е ученичка в 12 клас, липсата на издръжка, която да бъде осигурявана от родителите й. Твърди се, че същата страда от тежко гръбначно изкривяване със 74 % загуба на работоспособността и това състояние налага системно посещение при специалисти, извън гр. Сливен и приемане на медикаменти, физиотерапия и лечение в балнеоцентрове. Счита, че общия размер на сумата, която би й осигурила месечна издръжка е в размер на 650 лв. Твърди, че определената й наследствена пенсия от двамата родители е в размер на 146 лв., което не е достатъчно и моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на месечна издръжка в размер на по 250лв. за всеки от починалите й родители за периода от настъпване на ПТП до момента на предявяване на иска в размер на общо 18 000 лв., както и от момента на предявяване на иска до навършване на 25 годишна възраст общо в размер на 59 000 лв., тъй като счита, че ще бъдат налице основания за това, тъй като смята да продължи образованието си.

          По отношение на малолетния ищец М.К. се твърди, че необходимите средства за издръжката му месечно възлизат на около 600 лв. Същият получава наследствена пенсия в размер на 146 лв., която не е достатъчна. Претендира присъждането на сумата 18 000 лв., представляваща размера на дължимата издръжка за периода от настъпване на ПТП до предявяване на настоящия иск, представляваща сумата от по 250 лв. месечно за всеки от родителите, както и сумата 94 000 лв., представляваща размера на дължимата издръжка в същите размери, считано от предявяване на иска до навършване на 25 годишна възраст. Моли съда да постанови решение в посочения смисъл като на ищците бъдат присъдени направените разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че задължението за издръжка е периодично такова и не следва да се присъжда глобална сума, а вредата от липсата на издръжка настъпва периодично, съответно и законната лихва за забава от деня на падежа на всяко задължение. Оспорва размера на претендираните суми за издръжка като твърди, че същите са прекомерни завишени и не съответстват на нормалните разходи за отглеждане на дете, като счита, че същите следва да бъдат преценени съобразно нуждите на децата и възможностите на родителите да дават такава. Оспорва обстоятелството, че издръжката се дължи за всеки от ищците до навършване на 25 годишна възраст, тъй като издръжката до 25 годишна възраст, в случай че детето продължава образованието си е обусловена от възможността на родителя да осигурява такава. Оспорва обстоятелството, че на ищцата се дължи издръжка, тъй като твърди, че същата учи в средно училище. Оспорва обстоятелството, че на ищците е необходима издръжка, като твърди, че наследствената пенсия компенсира загубата на издръжка. Твърди, че ищците могат да се издържат от доходи и използване на имущество, оставено от родителите им, като счита за недоказано, че са налице действително претърпени имуществени вреди от загуба на издръжка. Оспорва размера на претенциите за месечна издръжка, като твърди, че същите са прекомерни завишени и счита, че същите следва да бъдат в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната.

          Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, като твърди, че Калоян К. е нарушил правилата на ЗДвП, като е карал със скорост около 116 км/ч, над максимално допустимата разрешена скорост за мотоциклети, извън населено място - 80  км/ч; че не е предприел своевременно спиране в момента на откриване на възможността за възприемане на лекия автомобил и че е карал без поставена защитна каска и след употреба на алкохол над допустимата от закона норма. За пострадалата Б.Ш. твърди, че е налице съпричиняване, тъй като същата е била без поставена предпазна каска. Признава наличието на застрахователно правоотношение по договор от застраховка задължителна гражданска отговорност на автомобилистите за автомобила, с който е причинено ПТП. Възразява, че обезщетение не се дължи, тъй като са определени обезщетения, които изчерпват застрахователния лимит.

          Страните са депозирали допълнителна искова молба и допълнителен отговор, в който уточняват и конкретизират претенциите си.

          В с.з. ищците, чрез процесуалния си представител поддържа исковете, като увеличава същите по размер, като за ищцата А.К. исковете да се счита заведени за периода от 2020г. до 2025г. за по 302,46лв. за всеки от починалите й родители или общо за периода- 65 918,78лв. За ищеца М.К. искът да се счита заведен  за периода от 2025г. до 2031г. за по 281,84лв. месечно за всеки от родителите му или общо за искове период сумата 98 838,92лв. Претендират разноски и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло исковете и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Евентуално, моли да бъдат намалени по  размер, като бъде отчетено съпричиняване. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците са низходящи – деца на Б.Д.Ш. и К.Т.К.. Ищецът М.К. е малолетен и за негов настойник е назначен Д.Х.Ш..

На 29.08.2015г. в Община Сливен на път I-6, км. 406, при управление на МПС „“ с ДК№  СТ 3407 АН, Т.Г.Д. нарушил правилата за движение – чл. 8 ал.1 от ЗДвП, чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 37 ал.3 от ЗДВП, чл. 96 ал.1 от ППЗДвП и чл. 101 ал.1 т.3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.Т.К. и Б.Д.Ш.. Пострадалият К.  управлявал мотоциклет „……………“ с ДК№ СН Б.Ш. се возила като пътник на мотора.

С присъда 5/06.03.2017 г. по НОХД №  52/2017 г. на Сливенския окръжен съд Т.Г.Д. бил признат за виновен за причиняването по непредпазливост на смъртта на К.Т.К. и Б.Д.Ш. и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието изтърпяване е било отложена за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „………….“ с ДК била застрахована по валидна застрахователна полица при ответното ЗАД „Армеец“ АД за периода от 31.12.2014г. до 30.12.2015г.

Видно от заключението на назначената по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, скоростта на движение на мотоциклета „*****“ преди ПТП е около 116 km/h, както и към момента на удара. Скоростта на движение на лекия автомобил „************“ с ДК№  СТ 3407 АН към момента на удара е около 11 km/h, като автомобилът е потеглил от уширението вдясно на платното  при нулеви начални условия. Опасната зона за мотоциклета „******“ при определената скорост на движение е около 118 метра. Опасната зона за мотоциклета „******“ при скорост от 90 km/h е около 79 метра.

Мястото на удара е в лявата лента за движение спрямо посоката на движение на мотоциклета и на 0,4 m от разделителната линия. В момента на удара мотоциклетът е бил изцяло в насрещната за него лента за движение, а автомобилът ********- частично заемащ лявата лента и с по-голямата си част дясната лента /лентата за движение на мотоциклета/. В момента на навлизане на платното от автомобила мотоциклетът е бил на 229 метра от мястото на удара. В този момент водачът на автомобил е имал техническата възможност да възприеме мотоциклета. Водачът на мотоциклета не е имал техническата възможност да оцени положението на автомобила поради релефа на местността.

Водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да възприеме автомобила, когато той е навлязъл косо на платното и на около 4 метра след пресичане на дясната граница. В този момент мотоциклетът е бил на около 94 метра от мястото на удара.

В момента на откриване на възможността за възприемане на опасността от удар от водача на мотоциклета, автомобилът „******“ с ДК№  **********се е намирал в лентата на мотоциклета и на 7,3 метра от мястото на удара.

Водачът на мотоциклет „****“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП спрямо момента на откриване на възможността за възприемане на автомобила. Водачът на мотоциклет „******“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП при движение с 80 km/h и същите действия от двамата водачи, като при тези скорости и своевременно предприето спиране, няма да настъпи удар.

Техническите причини довели до възникването на ПТП са: предприетата технически неправилна маневра за навлизане на платното от водача на автомобила при наличие на насрещно движещ се мотоциклет, както и пресичането на непрекъснатата линия; навлизането на автомобила „**********“ в опасната зона за спиране на мотоциклета „*****“ при определените скорости на движение на двете превозни средства, както и движението на мотоциклета със скорост над допустимата за извън населено място. При движение на мотоциклета със скорост до 80 km/h и предприето спиране в момента на откриване на възможността за възприемане е нямало да настъпи ПТП.

 Към момента на удара и двамата пострадали са били с поставени обезопасителни каски на главите и мотоциклетни бонета под тях. Уврежданията, които са довели до смъртта им биха настъпили дори същите да са били без поставени каски, видно от заключението на в.л. д-р С..

Ищцата А.К. е била на 15 години към момента на смъртта на родителите й. Междувременно е навършила пълнолетие и след  завършването на средното си образование е продължила обучението си в СУ „К.О.“ , Философски факултет, специалност „Философия“, редовна форма на обучение. Същата страда от гръбначно изкривяване, поради което с Решение на НЕЛК №**************. са й определени 74% намалена работоспособност. За лечението на заболяването й е необходимо да посещава рехабилитационни процедури и санаториуми.

Ищецът М.К. е бил 9 годишен към момента на смъртта на родителите си. Към настоящия момент е 13 годишен. Същият е ученик в седми клас.

И двамата ищци са били издържани от родителите си преди тяхната смърт. Видно от показанията на свид. А.Ш. са поддържали стандарт на живот около средния. Бащата на ищците започнал работа, като автомонтьор на мотоциклети в собствен сервиз и разполагал с достатъчно доходи да осигури нормален живот на семейството си. Майката на ищците също е работила. От заключението на съдебно-икономическта експертиза се установява, че от декларираните доходи от родителите за 2015г. се установява, че средният доход на семейството е бил около 1200лв. месечно.

След смъртта на родителите на ищците те били отглеждани и издържани от баба си свид. Ш. и дядо си. Родителите на починалия им баща също помагали.  Двамата получавали наследствени пенсии, които, видно от заключението на икономическата експертиза  от 01.09.2015г. до 30.06.2017г. са били в размер на 149,90лв. месечно за всеки. От 01.07.2017г. до 30.09.2017г. – 159,81лв.; от 01.10.2017г. до 31.07.2018г. – 172,50лв.; от 01.08.2018г. до 30.06.2019г. – 179,06лв.; от 01.07.2019г. до 31.08.2019г. – 189,26лв. и от 01.09.2019г. до 30.06.2020г. – 252,34лв.

Месечните им разходи за издръжка, видно от събраните гласни доказателства включвали средства за учебници, транспорт, храна, дрехи и обувки, лекарства, телефони и интернет или около 650лв. за ищцата и 600лв. за ищеца. След като ищцата била приета да продължи образованието си във висше учебно заведение в друг град, разходите й нараснали с тези за таксата да общежитие и транспорт.

Видно от допълнителното заключение на в.л. Т.Й. средният размер на месечната издръжка на ищцата А.К., след приспадане на получаваната наследствена пенсия е 352,08лв. до 12-ти клас и 482,59лв. след 12-ти клас.

Средният размер на месечната издръжка на ищеца М.К., след приспадане на получаваната наследствена пенсия е 198,16 лв. до 7-ми клас; 188,43лв. до 12-ти клас и 424,53 лв. след 12-ти клас.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото доказателства, като ги кредитира в тяхната съвкупност. Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените по делото експертизи.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 КЗ (отм.) във вр. чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в  завишен размер.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищците имуществени вреди. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

Лишаването на малолетните деца на починалите от възможността в бъдеще да получават издръжка от тях представлява имуществена вреда - пропусната полза, която е в пряка и непосредствена връзка с увреждането. На основание чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс съдът приема, че ненавършилите пълнолетие деца имат установено от закона безусловно право да получават издръжка от своите родители – независимо от имущественото им състояние и работоспособността им, като ищцата, докато е била непълнолетна и ищеца (който все още е малолетен) са лишени от получаването на такава издръжка от страна на покойните им родители.

По отношение на ищцата К., след навършването на пълнолетие – същата е продължила образованието си първоначално в 12 клас на средното училище и впоследствие във висше учебно заведение. Съдът намира, че на тази ищца се дължи издръжка на основание чл. 144 от СК. Видно от събраните доказателства, родителите на ищцата К. са работили  и са били в състояние да дават издръжка без особени затруднения, а ищцата няма имущество от което да се издържа.

Искането на ищците е издръжката да бъде присъдена, като глобална сума, за целия период, за който се дължи. Това искане е основателно само за периода до завеждане на иска и следва да бъде уважено за него. Задължението за издръжка има падеж (става изискуемо) за съответния месец, за който се дължи, тъй като то има компенсаторен характер. Имуществената вреда настъпва за всеки от ищците през месеца, за който се дължи издръжката т.е. от този момент следва да бъде присъдена същата до настъпването на законни причини за прекратяването на издръжката.

Съдът намира, че се оглед събраните доказателства на ищцата А.К. са дължи месечно сумата 650лв. общо. От тази сума следва да бъдат приспаднати сумите получавани от ищцата от наследствената пенсия, тъй като те отчасти компенсират пропуснатата полза. Видно от допълнителното заключение на в.л. Т.Й. средният размер на месечната издръжка на ищцата АК., след приспадане на получаваната наследствена пенсия е 352,08лв. до 12-ти клас и 482,59лв. след 12-ти клас.

Тези суми следва да бъдат разпределени по равно, като дължими от двамата родители, тъй като видно от заключението на експертизата те са били осигурявани на приблизително равни доходи – по 176 лв. дължима като обезщетение – имуществена вреда от смъртта на всеки от родителите до  01.10.2019г. и по 241лв. след тази дата до настъпването на законни причини за прекратяването на издръжката.

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на бащата на ищцата – К.К., който е управлявал мотоциклета със скорост много над разрешената за мотоциклети – 80 км./час и ако същия бе управлявал мотоциклета са разрешената скорост не би се стигнало до ПТП. Съдът намира, че числовото изражение на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на този родител е 50%. Следва дължимото обезщетение за имуществени вреди от този родител да бъде намалено наполовина – 88лв. до 01.10.2019г. и 120 лв. след тази дата.

По отношение на пострадалата майка на ищцата не се доказа възражението на ответника, че е налице съпричиняване, поради неносене на предпазна каска.

По изложените съображения следва на ищцата К. да се присъди сумата 9 504лв. до завеждането на иска (36 месеца по 88 лв. дължимо обезщетение за смъртта на баща й и 36 месеца по 176 лв. дължимо обезщетение за смъртта на майка й), ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Следва да се присъди и ежемесечно сумата от общо 264 лв., считано от 03.09.2018г. до 30.09.2019г. и сумата 361лв., считано от 01.10.2019г. до завършване на висшето образование или до навършване на 25 годишна възраст или други причини за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, считано от изискуемостта на всяка вноска до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът намира, че се оглед събраните доказателства на ищеца М.К. са дължи месечно сумата 600лв. общо. От тази сума следва да бъдат приспаднати сумите получавани от ищеца от наследствената пенсия, тъй като те отчасти компенсират пропуснатата полза. Видно от допълнителното заключение на в.л. Т.Й., средният размер на месечната издръжка на ищеца М.К., след приспадане на получаваната наследствена пенсия е 198,16 лв. до 7-ми клас; 188,43лв. до 12-ти клас.

Тези суми следва да бъдат разпределени по равно, като дължими от двамата родители, тъй като видно от заключението на експертизата те са били осигурявани на приблизително равни доходи – по 99 лв. дължима като обезщетение – имуществена вреда от смъртта на всеки от родителите до  15.09.2019г. и по 94 лв. след тази дата до настъпването на законни причини за прекратяването на издръжката.

Следва дължимото обезщетение за имуществени вреди от този родител да бъде намалено наполовина по изложените съображения за съпричиняване – 50 лв. до 15.09.2019г. и 44 лв. след тази дата.

По отношение на този ищец не следва да се присъжда обезщетение след навършването на пълнолетие, тъй като не може да се предвиди дали той ще продължи образованието си във висше учебно заведение.

По изложените съображения следва на ищеца К., представляван от настойника си Д.Х.Ш. да се присъди сумата 5 364 лв. до завеждането на иска (36 месеца по 50 лв. дължимо обезщетение за смъртта на баща му и 36 месеца по 99 лв. дължимо обезщетение за смъртта на майка му), ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Следва да се присъди и ежемесечно сумата от общо 149 лв., считано от 03.09.2018г. до 14.09.2019г. и сумата  138 лв., считано от 15.09.2019г. до навършване на пълнолетие или други причини за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, считано от изискуемостта на всяка вноска до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Възражението на ответната страна за изчерпан застрахователен лимит е недоказано, като на ответника е указано да представи доказателства във връзка с това си твърдение и той не е направил това.

Ответникът дължи и държавна такса по сметка на СлОС, върху присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 1 817 лв. и 200 лв. разноски за вещо лице.

На ищцовата страна се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. На адвокатското  дружество, осъществило безплатна адвокатска защита по делото следва да бъде заплатена на основание чл. 38 от ЗА сумата 1 893 лв. или 2 271,60лв. с ДДС.

На ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 854 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ АД , ЕИК *************** със седалище и адрес на управление гр. София,  ул. „ ////////////, да заплати на А.К.К. ЕГН***************, със съдебен адрес ******************* сумата  9 504лв.( девет хиляди петстотин и четири лева), представляваща  дължимо обезщетение за имуществени вреди от смъртта на родителите й К.Т.К. и Б.Д.Ш. на 29.08.2015г. , състоящи се в неполучена издръжка за периода от 30.08.2015г. до 02.09.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „***, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София,  ул. „ ********* да заплаща на А.К.К. ЕГН ****, със съдебен адрес *******ежемесечно сумата от общо 264 лв., считано от 03.09.2018г. до 30.09.2019г. и сумата 361лв., считано от 01.10.2019г. до завършване на висшето образование или до навършване на 25 годишна възраст или други причини за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, считано от изискуемостта на всяка вноска до окончателното изплащане на сумата, представляваща  дължимо обезщетение за имуществени вреди от смъртта на родителите й К.Т.К. и Б.Д.Ш. на 29.08.2015г. , състоящи се в неполучена издръжка.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „*****“ АД , ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София,  ул. „*****, да заплати на Д.Х.Ш. ЕГН*****, в качеството му на настойник на М.К.К. ЕГН*****, със съдебен адрес ***……………..сумата  5 364 лв.( пет хиляди триста шестдесет и четири лева), представляваща  дължимо обезщетение за имуществени вреди от смъртта на родителите му К.Т.К. и Б.Д.Ш. на 29.08.2015г. , състоящи се в неполучена издръжка за периода от 30.08.2015г. до 15.09.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „*****АД , ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София,  ул. „******, да заплаща на Д.Х.Ш. ЕГН *********, в качеството му на настойник на М.К.К. ЕГН*****, със съдебен адрес ************** ежемесечно сумата от общо 149 лв., считано от 03.09.2018г. до 14.09.2019г. и сумата 138 лв., считано от 15.09.2019г. до навършване на пълнолетие или други причини за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, считано от изискуемостта на всяка вноска до окончателното изплащане на сумата, представляваща  дължимо обезщетение за имуществени вреди от смъртта на родителите му Калоян Тошков К. и Боряна Д. Ш. на 29.08.2015г. , състоящи се в неполучена издръжка.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

 

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „********, ЕИК ************* със седалище и адрес на правление гр. София,  ул. ****”№да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 1 817 лв. държавна такса и 200 лв. разноски за вещо лице.

 

ОСЪЖДА А.К.К. ЕГН **** и Д.Х.Ш. ЕГН ***********в качеството му на настойник на М.К.К. ЕГН ******, със съдебен адрес ********да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „……“ АД , ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София,  ул. *****разноски в размер на 854лв.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „*****“ АД , ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София,  ул.****** да заплати на основание чл. 38 от ЗА на Адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“ БУЛСТАТ******, гр. София, бул. „*****сумата******. с ДДС за оказана безплатна адвокатска защита по т.д.№ 140/18 по описа на Окръжен съд – Сливен.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :